№ 150
гр. П., 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20215200500646 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
260188/28.06.2021 г., постановено по гр.д. № 1075/2020 г. Пазарджишкият
районен съд е отхвърлил исковете на М. ЦВ. АЛ., ЕГН ********** от гр. П.,
ул. “К.Ч.“ № 22, вх.А, ет.2, ап.5, общ. П., обл. П., против Агенция „Пътна
инфраструктура“ към МРРБ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Македония“ № 3, чрез нейното подразделение -
Областно пътно управление - гр. П., със седалище гр. П., бул.
“Ал.Стамболийски“ № 20, обективно съединени искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за признаване уволнението за незаконно и за
отмяната на Заповед № РД-15-39/12.05.2020 г. като неправилна и
незаконосъобразна, както и за възстановяване на ищцата М. ЦВ. АЛ. на
предишната й работа, която е заемала до прекратяване на трудовото
правоотношение - „И.-Х.“, с място на работа Областно пътно управление - гр.
П., като неоснователни и недоказани
Отхвърлил предявения от М. ЦВ. АЛ. против Агенция „Пътна
инфраструктура“ към МРРБ, чрез нейното подразделение - Областно пътно
управление - гр.П., иск с правно основание чл.344, ал.1, т.З от КТ във вр. с
чл.225 КТ - за присъждане на обезщетение за времето, през което М. ЦВ. АЛ.
е останала без работа вследствие на твърдяното незаконосъобразно
прекратяване на трудовото правоотношение, в размер на 2500 лева, ведно със
1
законна лихва за времето, през което ищцата е останала без работа, като
неоснователен и недоказан.
Отхвърлил е предявеният от М. ЦВ. АЛ. против Агенция „Пътна
инфраструктура“ към МРРБ, чрез нейното подразделение - Областно пътно
управление - гр.П., иск за отмяна или обявяване за нищожна на Заповед №
РД-14-22/11.02.2020 г., постановена от Агенция Пътна инфраструктура -
Областно пътно управление гр.П..
Осъдил е М. ЦВ. АЛ. да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“
към МРРБ, чрез нейното подразделение - Областно пътно управление гр.П.,
сумата от 710.00 лв., представляваща сторените от ответника по делото
деловодни разноски.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от М. ЦВ. АЛ. с изложени оплаквания за
незаконосъобразност. Жалбоподателката твърди, че неправилно районният
съд е отхвърлил иска й за отмяна или обявяване за нищожна на Заповед №
РД-14-22/11.02.2020 г., постановена от Агенция Пътна инфраструктура -
Областно пътно управление гр.П. с мотив, че искът е предявен извън
преклузивния двумесечен срок. Съдът не бил отчел, че в рамките на този
двумесечен срок ищцата била в отпуск по болест до 30.03.2020 г., а срокът е
изтекъл на 11.04.2020 г. и това време не било достатъчно да се снабди с
препис от заповедта и да подготви защитата си.
По отношение на исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1.и 2 от КТ
е твърдяла, че неправилно районният съд е приел, че като „работно място“
според трудовия договор следвало да се счита целият район на Областно
пътно управление гр.П.. В нейния трудов договор като място на работа било
посочено Областно пътно управление – П., а на основание чл.66, ал.5 от КТ
при всяко изменение на трудовото правоотношение работодателят е длъжен
при първа възможност или най-късно до един месец след влизането в сила на
изменението да предостави на работника или служителя необходимата
писмена информация, съдържаща данни за извършените промени – нещо,
което ответникът не бил направил. Освен това посочения в договора ЕКАТТЕ
на нея не й говорел нищо и тя не разбрала, че мястото й на работа не е
определено само в гр.П., а в целия район на Областното пътно управление –
гр.П.. Заплатата, която получавала, не била достатъчна, за да поеме сама
пътните разноски до гр.П., а служебен транспорт не й бил осигурен. Съдът се
бил позовал на допълнително споразумение, което А. била подписала на
19.12.2020 г., когато вече не била на работа, защото била уволнена, считано от
12.05.2020 г. Не била съобразена и тежестта на наложеното наказание в
съответствие с извършените дисциплинарни нарушения. Съдът не бил взел
предвид и факта, че на жалбоподателката не й били искани обяснения на
основание чл.193, ал.1 и 2 от КТ. Поддържа, че уволнението било
2
тенденциозно.
Искането е обжалваното решение да бъде отменено, вместо което да
бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат уважени.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор с искане
решението на ПРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Изложени са доводи в подкрепа на изводите на районния съд. Претендират се
разноски.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно
заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено
следното:
В исковата си молба против ответника ищцата А. е твърдяла, че
работила по трудов договор № 1/07.02.2012 г. в ответното предприятие като
„И.-Х." и изпълнява задълженията си съгласно длъжностната й
характеристика. Според договора мястото й на работа било управлението на
Областно пътно управление - П.. С Допълнително споразумение № РД-15-
64/19.12.2020 г. към същия договор било направено изменение, като й било
определено непълно работно време – то било намалено от 8 часа на 4 часа
дневно и 20 часа седмично, считано от 01.01.2020 г. Мястото на работа й било
запазено.
Със Заповед № РД-14-115/23.12.2019 г. без нейно знание и съгласие
било изменено работното й време, както следва: от 6 ч. до 8 ч., от 10 ч. до 11
ч. и от 18 ч. до 19 ч.
Със Заповед № РД-14-22/11.02.2020 г. на основание чл.139, ал. 2 и ал. 4
от КТ, чл. 6, ал. 1 от Наредба за работното време почивките и отпуски било
направено ново изменение в трудовия й договор, пак без нейно знание и
съгласие, изразяващо се в: непълно работно време /4 часа/, считано от
12.02.2020 г., разпределено по следния начин: от 13 ч. до 14 ч. и от 16 до 19
часа, като за времето от 13 до 14 ч. трябвало да изпълнява трудовите си
задължения в РПС - гр.П., ул."30-ти април" № 61А, а за времето от 16 ч. до 19
часа трябвало да изпълнява трудовите си задължения в ОПУ гр.П., бул. „Ал.
Стамболийски“ № 20. Тази заповед ищцата отказала да подпише в момента на
поднасянето й /11.02.2020 г./ в присъствието на лицата Н.Д. - гл.специалист
АО и Я.Б. - началник отдел „Административно обслужване” и Директора Ш..
Твърдяла е, че силно притеснена от случващото се, тя се разболяла и от
12.02.2020 г. излязла в отпуск по болест до 30.03.2020 г. На 31.03.2020 г.
отишла в ОПУ-П. и поискала да й дадат заповедта, която отказала да
подпише, но й било отказано, тъй като не я била подписала. Същият ден
3
ищцата заявила, че в П. няма да ходи да работи, а останала и работила в ОПУ
П. от 16.00 ч до 19.00 часа. Поискала за времето от 13.00 до 14.00 часа да
работи в ОПУ П., но й било отказано.
Поискала заповедта да й бъде изпратена чрез Български пощи АД П. с
обратна разписка на 23.04.20 г. и на 12.05.20 г. я получила с препоръчано
писмо с обратна разписка. Поради това обжалвала Заповед № РД-14-
22/11.02.2020 г. считайки, че е спазила законния двумесечен срок. Счита тази
заповед за неправилна, необоснована и незаконосъобразна, даже и нищожна.
Твърдяла е, че КТ забранява едностранно променяне съдържанието на
трудовото правоотношение - нарушение на чл.118, ал.1 от КТ. Освен това
определено й работно време в друго населено място - гр.П. било нарушение
на чл.118, ал.2 от КТ, т.е. работодателят си бил присвоил правото
едностранно да промени трудовото правоотношение. Нарушен бил и чл.119
от КТ - липсвало писмено съгласие между страните по трудовото
правоотношение, нарушен бил чл. 120 от КТ - липсвал определен срок,
липсвали и останалите компоненти на същия член. Нарушен бил чл. 121 от
КТ - липсвала командировъчна заповед. Налице била промяна в мястото на
работа от гр.П. в гр. П. - чл. 66, ал. 3 от КТ. Твърдяла е, че пътуването от и до
гр.П. всеки ден удължавало работният й ден заради това, че пътят бил 1 час в
едната посока и така работният й ден ставал не 4 часов, а 6 часов. Освен това
смяната на мястото й на работа не съответствало на чл. 139, ал. 2 и ал. 4 от
КТ. За всичко това сигнализирала Инспекцията по труда - гр.П. с писмо вх.№
20027677/01.04.2020 г. и поискала да направят проверка и да констатират
допуснатите от Директора на ОПУ нарушения, но не получила отговор.
На 08.05.2020 г. с изх.№ 66-Пз-582/08.05.2020 г. на ОПУ П. й било
връчено „Писмо-искане” за даване на писмени обяснен за допуснатите от нея
нарушения, описани в писмото. С изх.№ 94-00-252/11.05.2020 г. на ОПУ П.
ищцата изложила писмените си обяснения, в които подробно обяснила
съображенията си за неизпълнението на заповедта.
На 12.05.2020 г. й била връчена Заповед № РД-15-39/12.05.2020 г. от
Директора на Областно пътно управление - гр. П., с която я уволнявали
дисциплинарно. Счита, че тази заповед била неправилна необоснована, и
незаконосъобразна. По точка 1 от Заповед № РД-15-39/12.05.2020 г. -
неявяване на работа за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2020 г. от 13.00 часа
до 14.00 часа за всеки работен ден в Районна пътна служба гр.П. счита, че
вече е изложила съображения по-горе в исковата молба. По точка 2 от
Заповед № РД-15-39/12.05.2020 г. - неизпълнение на трудовите задължения по
длъжностна характеристика твърди, че за времето от 16.00 ч. до 19.00 ч.
/времето, през което е работила в ОПУ П./, в заповедта било записано, че е
допуснала наличие на замърсени повърхности на мебел 1, замърсена
компютърна техника, мръсни прозорци-отвън и отвътре, мръсни щори,
непочистена входна врата, непочистено гише за предоставяне на
4
административни услуги на граждани и т.н. Оспорила е всички мотиви в
заповедта, като е твърдяла, че по време на карантината за COVID-19 имало
специално определен човек, на когото била възложена дезинфекцията на
цялото управление. Цялата административна сграда на ОПУ П. ежедневно се
дезинфекцирала - прозорци, врати, компютърна техника, под, стени и всичко
останало, изброено в заповедта. Ищцата, връщайки се от отпуск по болест,
трябвало да почиства общо всички 12 на брой стаи, плюс още 2 при
поискване /касиерската стая и стаята за винетките/ или общо 14 стаи. Всичко
това трябвало да стори за 9 работни дни /от 31.03.2020 г. до 08.04.2020 г., от
които 2 дни били почивни /4 и 5 април/, т.е. за 7 дни по 3 часа на ден, което се
равнявало на 21 часа. Успоредно с това извършвала и всички посочени в
длъжностната й характеристика дейности. Всичко това ищцата трябвало да
извършва с лични предпазни средства. Предвид на това, че работният й ден
бил от 3 часа, това било физически невъзможно.
Неправилно била упрекната, че системно не уплътнявала работното си
време, изразяващо се в „пушене на цигари на пейка пред административната
сграда на ОПУ-П. и гледане в телефона си на 07.04.2020 г. във времето между
18.45 ч. до 19.00 ч. /краят на работното й време/ и на 30.04.2020 г. във времето
от 16.25 ч. и 16.40 ч. Възразила е, че имала право на почивка от 15 минути,
при това не било системно, а само веднъж. Що се отнася до 30.04.2020 г., на
тази дата все още била в отпуск по болест и не била на работа. Искането е да
бъде отменена Заповед № РД-14-22/11.02.2020 г., постановена от Агенция
Пътна инфраструктура - Областно пътно управление гр.П., като неправилна и
незаконосъобразна или обяви същата за нищожна; да бъде отменена Заповед
№ РД-15-39/12.05.2020 г. за дисциплинарното уволнение, постановена от
Агенция "Пътна инфраструктура - Областно пътно управление - гр.П., като
неправилна и незаконосъобразна; да бъде осъдена Агенция Пътна
инфраструктура - Областно пътно управление гр. П. да възстанови ищцата на
заеманата от нея длъжност „И.-Ч.“ преди прекратяването на трудовото й
правоотношение; да бъде осъден работодателят да й заплати полагащото се
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 2500 лв., ведно с лихвите за
времето, през което е останала без работа, както и сторените от нея разноски
по делото - адвокатски хонорар.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
Агенция „Пътна инфраструктура“, с който счита исковата молба за
нередовна. Твърди се, че претенцията по същество била неоснователна, тъй
като работодателят заплащал трудово възнаграждение на служителката за
цялото уговорено работно време, а именно 4 часа дневно и 20 часа седмично,
което било видно от фишовете за работна заплата, които прилага. Твърдяла е,
че исковата молба е недопустима в частта, в която се иска обявяване на
Заповед № РД-14-22/11.02.2020 г. за незаконосъобразна, поради изтичане на
давностния срок по чл. 358, ал.1, т. 2 от КТ. Същата била получена от ищцата
на 11.02.2020 г. при условията на отказ, оформен с подписите на двама
5
свидетели. Ето защо към датата на депозиране на исковата молба срокът за
нейното оспорване бил изтекъл и исковата молба в тази й част не следвало да
се разглежда, а производството по делото следвало да се прекрати. Още
повече, че с тази заповед не се променяло мястото на работа, а за пръв път то
било промененo с допълнително споразумение № РД-15-64/19.12.2020 г., в
сила от 01.01.2020 г., където бил посочен код по ЕКАТТЕ 00000, отговарящ
на място на работа - повече от едно населено място, съгласно Наредба № 5 от
29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.
62, ал.5 от Кодекса на труда. Допълнителното споразумение било подписано
двустранно без възражения от с рана на служителката на 19.12.2019 г., като на
стр. 2 същата е декларирала, че е съгласна с условието на настоящето
споразумение. Изпратено е и регистрирано уведомление до НАП П. по чл. 62
от КТ за тези обстоятелства.
Със Заповед № РД-14-22/11.02.2020 г. не било променено мястото на
работа, а бил направено разпределение на работното време. Съгласно чл.26,
ал.1 от раздел VI „Работно време и почивки на Колективния трудов договор
/КТД/ от 2019 г. разпределението на работното време, графиците за работа на
смени и почивките, условията и реда за полагане на нощен и извънреден труд,
както и отчитането и изчисляването на работното време се уреждало със
заповед на работодателя или упълномощено от него длъжностно лице.
Неявяването на служителката в определеното й със Заповед от 11.02.2020 г.
място на работа в РПС П. за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2020 г. за
времето от 13.00 ч. до 14.00 ч. представлявало виновно нарушение на
трудовата дисциплина. Сочи, че Заповед № РД-15-39/12.05.2020 г. за
дисциплинарно уволнение била законосъобразна и мотивирана. Спазена била
процедурата на чл.193 от КТ, а ищцата била декларирала, че не са налице
обстоятелства, изключващи закрилата по чл.333 от КТ.
Съгласно Правилника за вътрешния трудов ред на АПИ /чл. 10, ал. 1/, за
служителите, работещи с видеодисплей, се въвеждали 2 полупасивни почивки
- в интервала между 11.00 ч. и 11.30. ч с продължителност 10 минути и в
интервала между 16.00 ч. и 16.30 ч. с продължителност 15 минути.
Длъжността на ищцата не изисквала работа с видеодисплей, а работното й
време било непълно - 4 часа дневно. За времето от 31.03.2020 г. /след
завръщане от отпуск по болест/ до 12.05.2020 г. служителката била работила
по 3 часа дневно, а получавала трудово възнаграждение за 4 часа, като не е
уплътнявала цялото си работно време. Относно дезинфекцията на
управлението се сочи, че то се извършило през първите три дни от
обявяването на извънредното положение, а през останалото време бил
дезинфекциран само подът на помещенията на ОПУ - П.. Дезинфекцията се
извършвала от друг служител на ОПУ - П., въпреки че това влизало в преките
задължения нa ищцата съгласно длъжностната й характеристика.
Невярно било и твърдението, че на 30.04.2020 г. е била в отпуск по
6
болест, тъй като в досието й нямало доказателства за това. Невярно било
също и твърдението, че т. 4 от Заповед № РД-15-39/12.05.2020 г. за
дисциплинарно уволнение касаела неизпълнение на пряко задължен за
„извършване на куриерска дейност". Невярно било и твърдението, чe със
Заповед РД-14-115/23.12.2019 г. било изменено работното време без нейно
знание и съгласие. Заповедта била връчена на служителката за сведение и
изпълнение на 23.12.2019 г. лично срещу подпис. Оспорва се и размерът на
претендираното обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ.
Установява се от събраните по делото доказателства, че между М. ЦВ.
АЛ. и Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ, чрез нейното
подразделение - Областно пътно управление - гр.П., е възникнало трудово
правоотношение по силата на трудов договор № 1/07.02.2012 г., като ищцата е
заемала длъжността „И.-Х." на пълно работно време – 8 часа дневно, 40 часа
седмично. За място на работа е вписано Областно пътно управление – П. –
Управление. С исковата молба е представена и длъжностна характеристика за
длъжността .
С допълнително споразумение към трудовия договор № РД-15-
01/29.12.2017 г., считано от 01.01.2018 г. е увеличено трудовото
възнаграждение на ищцата на 510 лв. Другите условия на трудовия договор са
запазени, вкл. мястото на работа, което е посочено като Областно пътно
управление – гр.П., Отдел „Административно обслужване“, адрес гр.П.,
ул.“Ал. Стамболийски“ № 20.
С допълнително споразумение № РД-15-64/19.12.2020 г. (в датата е
допусната техническа грешка, като вместо 2019 г. е записана 2020 г.) към
трудовия договор било направено изменение на същия, като на ищцата било
определено непълно работното време от 8 часа на 4 часа дневно и 20 часа
седмично, считано от 01.01.2020 г. Датата 19.12.2019 г. е записана както в
текста на самата заповед, така и е посочена лично от ищцата М.А. като дата
на връчване на заповедта – лично срещу подпис, поради което съдът намира
за неоснователно твърдението, изложено във въззивната жалба, че съдът бил
ценил заповед, която била издадена след датата на уволнението й. Мястото на
работа според това допълнително споразумение е Областно пътно управление
- гр. П., Отдел „Административно обслужване“, с код по ЕКАТТЕ 0000. Тук
адрес не е посочен. Тази заповед е подписана от ищцата с декларация, че е
съгласна с условията на това споразумение.
Със Заповед № РД-14-115/23.12.2019 г. е изменено работното време на
ищцата, както следва: да започва от 6.00 ч. до 8.00 часа; от 10.00 ч. до 11.00 ч.
и от 18.00 ч. до 19.00 ч. Заповедта е връчена на А. на 23.12.2019 г.
Със Заповед № РД-14-9/13.01.2020 г. е на ищцата е определено трудово
възнаграждение в размер на 305 лв.
7
Със Заповед № РД-14-22/11.02.2020 г. на основание чл.139, ал. 1; и ал. 4
от КТ, чл. 6, ал. 1 от Наредба за работното време почивките и отпуските е
било наредено, считано от 12.02.2020 г., работното време на ищцата да
започва от 13.00 ч. до 14.00 ч. и от 16.00 до 19.00 часа, като за времето от 13
до 14 ч. да изпълнява трудовите си задължения в РПС гр.П., ул."30-ти април"
№ 61.А, а за времето от 16 ч. до 19 часа да изпълнява трудовите си
задължения в ОПУ гр.П., бул. „Ал. Стамболийски“ № 20. Тази заповед
ищцата е отказала да подпише на 11.02.2020 г. в присъствието на двама
свидетели – Н.Д. – гл. специалист, Отдел АО и Я.Б. – Началник Отдел АО.
От приложения по делото болничен лист от 12.02.2020 г. се установява,
че на ищцата е била поставена диагноза „увреждания на лумбо-сакралните
коренчета“ и са й предписани 10 дни домашно лечение. Приложена е и
епикриза, от която се установява, че е била на болнично лечение през периода
24.02.2020 г. – 29.02.2020 г. От представените два болнични листа пък се
установява, че е била в отпуск по болест от 24.02.2020 г. до 30.03.2020 г. –
общо 36 календарни дни, което означава, че е била в отпуск по болест вкл. на
30.03.2020 г.
Установява се от доказателствата по делото, че с молба от 23.04.2020 г.
ищцата А. е отправила искане до работодателя да й бъде връчена Заповед №
РД-14-22/11.02.2020 г. В отговор на подадената молба, ищцата била
уведомена, че тази заповед й е била връчена на 11.02.2020 г. при условията на
отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели. Към отговора е
приложено и копие от цитираната заповед. Впоследствие А. подала сигнал до
Инспекция по труда - гр. П. с молба да бъде извършена проверка в ОПУ- П. и
да бъдат констатирани допуснатите нередовности.
С писмо-искане на основание чл.193, ал.1 от КТ от 08.05.20 2020 г.
работодателят поискал от А. да даде писмени обяснения във връзка с
описаните в същото дисциплинарни нарушения.
На 11.05.2020 г. ищцата подала отговор с обяснения по зададените
въпроси във връзка с нарушение на трудовата дисциплина.
С писмо-искане от 11.05.2020 г. работодателят поискал от ищцата до
12.05.2020 г., 17.00 часа, да представи в деловодството на ОПУ - гр. П.
декларация, в която да декларира страда ли от трайни заболявания и има ли
синдикална защита, както и да представи съответните документи. Ищцата
сторила това с Декларация от 12.05.2020 г., като посочила, че няма трайни
увреждания и не разполага със синдикална защита.
Трудовото й правоотношение било прекратено със Заповед № РД-15-
39/12.05.2020 г. на основание чл.190,ал.1,т.2 и т.З от КТ във вр. с чл.188,т.З от
КТ, с което на ищцата било наложено Д.Н. „дисциплинарно уволнение“ въз
8
основа на Доклад вх. № 66 - Пз-577 от 08.05.2020 г. на Началник отдел
„Административно обслужване“, приложен по делото. В заповедта е
посочено, че ищцата не се е явявала на работа през периода от 01.04.2020 г.
до 30.04.2020 г. вкл. в РПС- П. за времето от 13.00 ч. до 14.00 ч., с което не е
изпълнила законните нареждания на работодателя. Отделно от това А. не
изпълнявала трудовите си задължения за периода от 31.03.2020 г. до
08.04.2020 г. в административната сграда на ОПУ- П., като е допуснала
наличието на замърсени повърхности на мебели, замърсена компютърна
техника, мръсни прозорци и др. Заповедта е била връчена на ищцата на
12.05.2020 г.
Във връзка с издадената заповед е приет Констативен протокол от
01.04.2020 г., видно от който А. не се е явила на работа за времето от 13.00
часа до 14.00 часа в РПС-П.. Подобни констативни протоколи са били
съставени и за работните дни от 02.04.2020 г. до 30.04.2020 г. вкл.
За изясняване на спора относно иска по чл.225 от КТ пред районния съд
е допусната и изслушана счетоводна експертиза, видно от заключението на
която размерът на обезщетение по чл.224 от КТ е 353.56 лв., а размерът на
обезщетението по чл.225 КТ за периода от 12.05.2020 г. до 09.09.2020 г. е
1580.09 лв. За период от 6 месеца обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ е в
размер на 2357.04 лв. Дължимото трудово възнаграждение на ищцата за
периода от 01.02.2020 г. до 12.05.2020 г. е било изцяло заплатено от
работодателя.
По делото са разпитани и свидетели, които установяват, че А. трябвало
да пътува на собствени разноски до гр. П. ежедневно. След обявяване на
пандемията в ОПУ- П. бил ангажиран служител /Д.К./, който да извършва
дезинфекция с препарат на служебните помещения.
На 08.04.2020 г. св. Милева участвала в комисия, която имала за задача
да провери чистотата на работните помещения в ОПУ- П.. При извършената
проверка било установено, че имало замърсени мебели, бюра и принтери,
което не се дължало на извършваната дезинфекция. Свидетелите установяват
също, че често се случвало А. да не спазва разпорежданията на прекия си
ръководител. Съгласно показанията на св. Д., ищцата е била запозната с
допълнителното споразумение, с което й било възложено да почиства и
сградата на РПС-П., и приела същото без възражения.
Свидетелката Б. пък установява, че след връщането на ищцата от
отпуска по болест тя не изпълнявала съвестно служебните си задължения и не
уплътнявала работното си време. Била назначена и комисия, която
установила, че работните помещения били непочистени.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
9
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
За да отговори на въпроса законосъобразно ли е извършено уволнението
на ищцата, съдът следва преди това да даде отговор на въпроса изменено ли е
едностранно от работодателя договореното между страните при
първоначалното сключване на трудовия договор място на работа.
Установи се от доказателствата по делото, че както в първоначалния
трудов договор, така и при следващите допълнителни споразумения към
трудовия договор, с които се изменя само размерът на работната заплата
(преди намаляване на работното време), последното от които според
представените доказателства е с № РД-15-01/29.12.2017 г., като място на
работа е посочено Областно пътно управление – гр. П., Отдел
„Административно обслужване“, адрес гр. П., ул. “Ал. Стамболийски“ № 20,
което означава, страните са се съгласили, че мястото на работа на ищцата към
момента на възникване на трудовото правоотношение е в управлението на
ОПУ, ситуирано в гр.П.. За пръв път то е променено с допълнително
споразумение № РД-15-64/19.12.2020 г., но така, че е останало незабелязано
от ищцата, тъй като не е било изрично дефинирано, а е бил посочен само
ЕКАТТЕ 00000, отговарящ на работа /изпълнение на трудовите функции/ в
повече от едно населено място съгласно чл.5, т.4, б“в“ от Наредба №5 от
29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по
чл.62, ал.5 от КТ. Без съмнение работникът или служителят не е длъжен да
знае значението на всеки изписан в трудовия му договор ЕКАТТЕ и в случай,
че работодателят е пропуснал да го информира, че този код означав промяна
на някой от елементите на трудовия договор – в случая – промяна на мястото
на работа – на основание чл.66, ал.5 от КТ работодателят е длъжен при първа
възможност или най-късно до един месец след влизането в сила на
изменението да предостави на работника или служителя необходимата
писмена информация, съдържаща данни за извършените промени. Именно
това не е направено в настоящия случай, тъй като заповедта е издадена и
връчена на ищцата на 19.12.2019 г., а до 19.01.2020 г. информация за
промяната на мястото й на работа не й е предоставена. При тези данни следва
да се приеме, че за пръв път ищцата е узнала за промяната на мястото й на
работа на 11.02.2020 г., когато й е била връчена Заповед № РД-14-
22/11.02.2020 г. при условията на отказ.
Доколкото спорът относно определеното място на работа е трудов спор
по смисъла на чл.357, ал.1 от КТ, той може да бъде отнесен за разрешаване
пред районния съд по местоработата на работника или служителя в определен
от КТ срок. В конкретния случай на основание чл.358, ал.1 т.2 от КТ този срок
10
е двумесечен и започва да тече от деня, в който на работника или служителя е
била връчена съответната заповед (чл.358, ал.2, т.1 от КТ) или в настоящия
случай – от 11.02.2020 г. и би изтекъл на 11.04.2020 г. На 13.03.2020 г. с
решение на Народното събрание на Република България беше обявено
извънредно положение, което беше отменено на 13.05.2020 г. Исковата молба
е депозирана в районния съд на 26.05.2020 г.
Спорен както пред първата, така и пред настоящата инстанция е
въпросът дали двумесечният срок за разглеждане на този спор от съда е
изтекъл. Съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от
2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат: давностните срокове, с изтичането
на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
Съгласно чл.4 от същия закон се удължават с един месец от отмяната на
извънредното положение:
1.сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по
време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или
изпълнение на задължения на частноправни субекти.
Съгласно §13 от ЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ДВ, бр. 34 от 2020 г., в
сила от 9.04.2020 г.) сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно "други срокове" в
досегашната редакция и по отменената т. 3, спрени от обявяването на
извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да
текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в "Държавен
вестник". Съгласно §13 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ДВ, бр. 44 от
2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен
вестник". Това означава, че срокът за предявяване на иска е започнал да тече
на 11.02.2020 г., спрял е да тече на 13.03.2020 г. на основание чл. 3, т.2 от
ЗМДПИП и на основание § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за изменение и
допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение е започнал да тече отново на 21.5.2020 г. и е изтекъл на 17.06.2020
г. Тъй като искът е предявен на 26.05.2020 г., следва да се приеме, че
двумесечният срок по чл.358, ал.2, т.1 от КТ е спазен.
11
Установи се от анализа на събраните доказателства, че ищцата не е била
надлежно уведомена за едностранно предприетата промяна на мястото й на
работа. ОПУ-П. е създадено по силата на чл. 21, ал. 2 от Закона за пътищата
/ЗП/ като специализирано звено на АПИ, нейно териториално поделение в
област П., има самостоятелно разписание на длъжностите и директор,
упълномощен по ред на чл. 11 от приетия на основание чл. 21д, ал. 3 от ЗП
устройствен правилник на АПИ от компетентния за това председател на УС
на АПИ да сключва, изменя и прекратява трудовите договори със
служителите в това звено в съответствие с утвърдените разписания на
длъжностите, както и да налага дисциплинарни наказания. Дори и да е имал
право едностранно да променя мястото на работа на работника или служителя
с оглед организацията на работа в държавното учреждение, работодателят е
бил длъжен да информира по разбираем начин работника или служителя
(чл.66, ал.5 от КТ) за промяната на едно от условията на трудовия договор,
сключен между равноправни и равнопоставени субекти, тъй като в качеството
си на работодател той не действа като административен орган в
публичноправно правоотношение, основано на връзката власт-подчинение, за
да е освободен от задължението да информира работника или служителя по
всички въпроси, касаещи промяната на елементите на трудовото му
правоотношение. Въз основа на така направения анализ настоящият съдебен
състав приема, че като не е сторил това, работодателят е издал
незаконосъобразна заповед, поради което искът за отмяна на едностранната
промяна на мястото на работа, обективирана в Заповед № РД-14-
22/11.02.2020 г., е основателен и следва да бъде уважен. Като е достигнал до
други изводи, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който
следва да бъде отменен в тази своя част.
С оглед основателността на този иск следва да се приеме, че мястото на
работа на ищцата А. не е променено и то е в ОПУ-П., с адрес гр. П., ул. “Ал.
Стамболийски“ № 20, където е била длъжна да престира своя труд 4 часа
дневно, всеки работен ден.
Установи се от доказателствата по делото, а не е оспорено и от самата
ищца, че за времето от 01.04.2020 г. до 30.04.2020 г. тя е работила 3 часа
дневно в ОПУ-П., което представлява системно неизпълнение на трудовите й
задължения и е достатъчно основание да й бъде наложено най-тежкото Д.Н..
Наред с това от съвкупната преценка на гласните и писмените доказателства
по делото безспорно се установи, че А. системно е допускала лошо
изпълнение на трудовите си задължения, тъй като видно от констативния
протокол на назначената нарочна комисия, при извършената проверка на
работата на ищцата са констатирани замърсени повърхности на работните
места, мръсни прозорци, компютърна техника и др., което също сочи на
системно неизпълнение на трудовите задължения съобразно длъжностната
характеристика за заеманата длъжност. Тези нарушения на трудовата
дисциплина също не са оспорени от ищцата, нещо повече, единствените
12
аргументи във въззивната жалба по този въпрос представляват оправдание за
това как в рамките на 21 часа е невъзможно да се почистят 14 стаи в
управлението на ОПУ-П.. Тук следва да се посочи, че след като не е
изпълнила незаконно разпореждане на работодателя за частична промяна на
мястото на работа, ищцата е била длъжна да полага труд през цялото
договорено работно време от 4 часа дневно в управлението в гр.П., което тя
системно не е изпълнявала. В този смисъл са несъстоятелни възраженията за
обективна невъзможност да бъдат почистени 14 стаи за 21 часа, та дори и
само поради факта, че това изчисление е направено на база 3-часов работен
ден, какъвто между страните не е договарян. От приетите доказателства се
установява, че пълна дезинфекция на сградата на ОПУ е била извършена
единствено през първите 3 дни от обявяване на извънредното положение, а
през останалото време е бил дезинфекциран само подът на помещенията,
поради което следва да се приеме, че извършените от специално назначения
за това служител Д.К. (със специална задача да извършва дезинфекция)
дейности нямат отношение към натрупаната мръсотия по мебелите и
техниката в работните помещения. Показанията на свидетелите, сочени от
работодателя, не се опровергават и от изложеното от св. Б., доколкото той
свидетелства само за това, което знае от ищцата, а не пресъздава
непосредствено възприети от него обстоятелства. Следва да се има предвид и
фактът, че св. Б. е напуснал работа на 12.03.2020 г., а извършените от ищцата
нарушения са били осъществени в периода от 31.03.2020 г. до 30.04.2020 г.,
поради което показанията на този свидетел не следва да бъдат ценени в частта
им, касаеща изпълнението на трудовите задължения от страна на А. за
времето след напускането на свидетеля.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че районният съд не
е обсъдил нарушението на процедурата по чл.193, ал.1 от КТ при налагането
на дисциплинарното наказание. От представените по делото писмени
доказателства безспорно се установява, че на ищцата са поискани писмени
обяснения с изпратено до нея и получено лично писмо-искане, а тя на свой
ред е депозирала пред работодателя също в писмен вид обяснения във връзка
с нарушенията на трудовата дисциплина, за които е била поканена да даде
такива.
Неоснователно е и възражението, че районният съд не бил съобразил
тежестта на наложеното наказание с извършените нарушения. Изрично в
мотивите на своето решение съдът е посочил, че във време на световна
пандемия неизпълнението на задълженията на Х. за качествено почистване и
дезинфекциране на работните помещения и намиращите се в тях работни
повърхности и техника представлява тежко нарушение на трудовата
дисциплина, тъй като се поставя в сериозна опасност здравето и животът на
работещите в тези помещения.
Като пряка последица от неоснователността на иска с правно основание
13
чл.344, ал.1, т.1 от КТ следва да се отхвърлят като неоснователни и сковете с
правно основание чл.344, ал.1, т.2 и 3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
Настоящият съдебен състав се присъединява изцяло към мотивите,
изложени от районният съд във връзка с неосноватеността на исковете с
правно основание чл.344, ал.1, 2 и 3 и чл.225, ал.1 от КТ и на основание
чл.272 от ГПК препраща към тях по въпросите, които не са обсъдени в
мотивите на това решение.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание
чл.78, ал.1 и 3 ГПК следва да бъде преизчислен размерът на дължимите
разноски пред двете инстанции като последица от частичното уважаване на
предявените искове. Съобразно чл.359 КТ и според установената съдебна
практика, производството по трудови дела е безплатно за работниците и
служителите и те не заплащат такси и разноски, но такива се дължат на
противната страна, когато исковете бъдат отхвърлени напълно или частично,
какъвто е и настоящия случай.
Следователно, в полза на ищцата М. ЦВ. АЛ. следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 175
лв. За настоящата инстанция разноски не й се присъждат тъй като такива не
са претендирани и няма доказателства в тази насока.
В полза на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да бъдат
присъдени съдебни разноски за първата инстанция - 532,50 лв. за адвокатско
възнаграждение и вещо лице и 487,50 лв. - за въззивната инстанция,
представляващи адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответника Агенция „Пътна
инфраструктура“ следва да бъде осъден да заплати държавна такса за първа
инстанция в размер на 50 лв. съобразно размера на уважената част от
исковете.
На основание чл.280, ал.3, т.3 от ГПК на обжалване, считано от
21.10.2021 г., ще подлежи решението само в частта относно исковете с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ. В
останалата си част решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260188/28.06.2021 г., постановено по гр.д. №
1075/2020 г. по описа на Пазарджишкия районен съд в частта, с която е
14
отхвърлил иска на М. ЦВ. АЛ., ЕГН ********** от гр. П., ул. “К.Ч.“ № 22,
вх.А, ет.2, ап.5, общ. П., обл.П., против Агенция „Пътна инфраструктура“
към МРРБ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул. „Македония“ № 3, чрез нейното подразделение - Областно пътно
управление - гр. П., със седалище гр. П., бул. “Ал.Стамболийски“ № 20, за
отмяна или обявяване за нищожна на Заповед № РД-14-22/11.02.2020 г.,
постановена от Агенция Пътна инфраструктура - Областно пътно управление
гр.П., както и в частта за разноските ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
УВАЖАВА иска на М. ЦВ. АЛ., ЕГН ********** от гр. П., ул. “К.Ч.“
№ 22, вх.А, ет.2, ап.5, общ. П., обл.П., против Агенция „Пътна
инфраструктура“ към МРРБ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Македония“ № 3, чрез нейното подразделение -
Областно пътно управление - гр. П., със седалище гр. П., бул.
“Ал.Стамболийски“ № 20, за отмяна на едностранната промяна на мястото на
работа, обективирана в Заповед № РД-14-22/11.02.2020 г., като ОТМЕНЯ
Заповед № РД-14-22/11.02.2020 г., издадена от Директора на ОПУ-П. -
Агенция Пътна инфраструктура - Областно пътно управление гр.П..
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260188/28.06.2021 г., постановено по
гр.д. № 1075/2020 г. по описа на Пазарджишкия районен съд в останалата му
част – относно исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 във връзка
с чл.225, ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА М. ЦВ. АЛ., ЕГН ********** от гр. П., ул. “К.Ч.“ № 22,
вх.А, ет.2, ап.5, общ. П., обл. П., да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ към МРРБ, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Македония“ № 3, чрез нейното подразделение -
Областно пътно управление - гр. П., със седалище гр. П., бул.
“Ал.Стамболийски“ № 20, представлявано от Директора инж. М. Ш.,
деловодни разноски за първата инстанция в размер на 532,50 лв. и 487,50 лв. -
за въззивната инстанция или общо разноски за две инстанции в размер на
1 020 лв. /хиляда и двадесет лева/.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Македония“
№ 3, чрез нейното подразделение - Областно пътно управление - гр. П., със
седалище гр. П., бул. “Ал.Стамболийски“ № 20, представлявано от Директора
инж. М. Ш., да заплати на М. ЦВ. АЛ., ЕГН ********** от гр. П., ул. “К.Ч.“
№ 22, вх.А, ет.2, ап.5, общ. П., обл. П., сумата от 175 лв. /сто седемдесет и
пет лева/, представляваща съдебни разноски за първата инстанция.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ към МРРБ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Македония“
№ 3, чрез нейното подразделение - Областно пътно управление - гр. П., със
15
седалище гр. П., бул. “Ал.Стамболийски“ № 20, представлявано от Директора
инж. М. Ш., да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт по сметка
на Окръжен съд – П. държавна такса в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок,
считано от 21.10.2021 г., пред ВКС, само в частта относно исковете с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ. В
останалата си част решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16