Решение по дело №106/2021 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№ 260442/04.11.2021 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на четвърти октомври две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                   Председател: Петър Вунов      

 

секретар: Михаела Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 106 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по исковa молба от "Българска агенция за експортно застраховане" /„БАЕЗ“/ ЕАД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ срещу „Биотерм“ ЕООД.

Ищецът твърди, че между него в качеството на застраховател и "ХА-БЕ БЪЛГАРИЯ" ООД в качеството на застрахован бил сключен Застрахователен договор № 1132205276240311019/31.10.2019 г. за застраховане на плащанията по договори за продажба на стоки срещу краткосрочен вътрешен търговски риск, чрез който било осигурено застрахователно покритие по отношение на вземанията на застрахования и към дружеството-ответник, произтичащи от договори за продажба и възникнали в периода на валидност на застрахователния договор. Съгласно приложимите Общи условия за застраховане на плащания по договори за продажба срещу търговски и/или политически риск /ОУ/, покрит риск по т.2.2 било "забавяне на плащането" от длъжника за извършени от застрахования доставки за период, по-дълъг от „периода на изчакване". С договора бил определен „период на изчакване" от четири месеца от датата на получаване от застрахователя на декларация за просрочено плащане и максимален размер на застрахователно обезщетение 85 % от претендираната сума в рамките на определения за съответния длъжник кредитен лимит. Съгласно Приложение № 1 към Допълнително споразумение № 1/22.31.2019 г., за "Биотерм" ЕООД било допуснато увеличение на определения със застрахователния договор кредитен лимит до сумата от 20 000,00 лева (валиден за периода 18.11.2019 - 31.10.2020) при максимален кредитен период за отложено плащане на доставките от 30 дни. Сочи се още, че между застрахования "ХА-БЕ България" ООД в качеството му на продавач и ответника в качеството му на купувач съществували търговски отношения във връзка с покупко - продажба на стоки на отсрочено плащане от 30 дни. В срока на валидност на застрахователното покритие длъжникът закупил стоки, за което застрахованият издал данъчни фактури, сред които фактури №№ 1652/03.12.2019 г., 1677/06.12.2019 г., 1703/12.12.2019 г., 1759/02.01.2020 г. и 1792/15.01.2020 г. на обща стойност 7,191.60 лева. Стоките по последната фактура били предадени лично, видно от двустранно подписан Приемо-предавателен протокол № 3852/15.01.2020 г., а по останалите фактури - чрез куриерски компании, видно от подписани от представител на длъжника товарителници на Unimasters, Transpress и Еконт, като самите фактурите му били изпращани по електронна поща. В съответствие с т.10.1 от ОУ доставките били декларирани пред ищеца и за тях била начислена и платена застрахователна премия, както следва: Сметка № 3/14.01.2020 г., платена на 14.01.2020 г. чрез приспадане от минимална застрахователна премия /МЗП/, за фактури № № 1652/03.12.2019 г., 1677/06.12.2019 г., 1703/12.12.2019 г., 1759/02.01.2020 г. и Сметка № 4/12.02.2020 г., платена на 12.02.2020 г. чрез приспадане от МЗП за фактура № 1792/15.01.2020 г., като по този начин вземането по процесните фактури било застраховано. В отговор на Молба за потвърждение на салда № 9/12.02.2020 г. от "ХА-БЕ България" ООД, ответникът бил потвърдил дължимите към застрахования суми, но не извършил плащане в срок по горепосочените фактури. В съответствие с т. 11. 1 от ОУ, застрахованият информирал „БАЕЗ“ ЕАД за допуснатото от страна на "Биотерм" ЕООД забавяне на плащането като през Baez.net на 14.02.2020 г. подал Декларация за просрочени плащания по отношение фактури № № 1652/03.12.2019 г., 1677/06.12.2019 г., 1703/12.12.2019 г., 1759/02.01.2020 г., а на 13.03.2020 г. - Декларация за просрочени плащания по отношение фактура № 1792/15.01.2020 г. Предвид т. 14.2.2 от ОУ, с изтичане на 4 месеца, считано от подаване на съответната Декларация за просрочени плащания, на 14.06.2020 г., респ. на 13.07.2020 г. настъпило застрахователно събитие „забавяне на плащането". Ето защо, в изпълнение на т. 15 от ОУ, застрахованият подал пред застрахователя Претенция за застрахователно обезщетение peг. № 109000/15.07.2020 г. С Ликвидационен акт № 200/19.08.2020 г. ищецът определил за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 6 112.86 лева, представляващо 85% от застрахованото и непогасено вземане по гореописаните фактури, което било преведено по банкова сметка *** "ХА-БЕ България" ООД на 20.08.2020 г. Поддържа се, че по силата на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, с плащане на застрахователното обезщетение застрахавателят встъпвал в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите на вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение. „БАЕЗ“ ЕАД уведомил "Биотерм" ЕООД за настъпилата законова суброгация с Покана за доброволно изпълнение peг. № 111931/24.08.2020 г., получена на 27.08.2020 г., и го поканил да възстанови дължимата сума в срок от пет работни дни, но плащане не последвало, поради което ищецът инициирал образуването на заповедно производство, като длъжникът възразил срещу издадената по ч. гр. дело № 2035/2020 г. по описа на Районен съд - Хасково Заповед за изпълнение от 28.09.2020 г. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 6 112.86 лева за главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по Застрахователен договор № 1132205276240311019/31.10.2019 г. във връзка с Ликвидационен акт № 200/19.08.2020 г. по Претенция peг. № 109000/15.07.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, като се претендират направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно производство.

Ответникът счита предявения иск за недоказан и неоснователен, поради което го оспорва изцяло. Претендираното от ищеца вземане не било заплатено на „Ха-Бе България" ООД, тъй като по отношение на него имало спор между двете дружества. Твърди се, че ответникът бил изпълнител по договор за обществена поръчка с Агенция митници за обект в гр. Любимец и във връзка с изпълнението на задълженията му по този договор осъществил контакт с регионалния представител на „Ха-Бе България" ООД за Южна България, който го уверил, че дружеството можело да му предостави добавки за бетон, които осигурявали гладкост на бетонната повърхност, т.нар. ефект на „видим бетон", и при които не било нужно впоследствие бетонът допълнително да се обработва. С представителя на „Ха-Бе България" ООД била постигната устна договорка ответника да изпробва предлаганите от него добавки за бетон на обекта в гр. Любимец с изричната уговорка, че те ще бъдат заплатени само в случай, че бъде постигнат ефекта, който желаели. „Ха-Бе България" ООД доставило на бетонния възел на "Биотерм" ЕООД в с. Минерални бани стоката, за което бил подписан изричен протокол, и която била вложена в произвеждания бетон. Полагането на този бетон на обекта в гр. Любимец било извършено в присъствието на регионалния представител на „Ха-Бе България" ООД, но поставената стока (добавка за бетон) не постигнала ефекта, който очаквали. Повърхността на бетона след сваляне на кофража била с неравности и дупки от въздушни мехури, както при обикновен бетон. Поради тази причина се договорили доставените стоки (добавки) да бъдат прибрани обратно, но във времето никой не дошъл да си ги прибере, а през лятото на миналата година ответникът получил покана от „БАЕЗ" ЕАД за заплащането на сумите по фактури, издадени от „Ха-Бе България" ООД , които нито бил получавал, нито бил подписвал. Ето защо се счита, че между „Биотерм" ЕООД и „Ха-Бе България" ООД никога не бил сключван устен или писмен договор за доставка на стоки (добавки за бетон), по който за ответника да е възникнало задължение да ги заплати, поради което ищецът платил на застрахователно обезщетение по един несъществуващ договор. В тази връзка имало съмнения, че „Биотерм" ЕООД било включено в списъка на длъжниците по сключения договор за застраховка № 1132205276240311013/31.10.19 г. по-късно, след като заявил, че нямало задължения за плащане по описаните фактури, поради което се оспорва представения от ищеца застрахователен договор в частта, в която ответното дружество било включено като длъжник като антидатиран, т.е. с дата неотговаряща на действително посочената в него. Предвид изложеното се иска предявеният иск да бъде отхвърлен и да се присъдят на ответника деловодните разноски.

Третото лице - помагач на страната на ищеца „Ха-Бе България" ООД, конституирано с протоколно определение от 31.05.2021 г., счита предявеният иск за основателен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа следното:

По делото са представени Застрахователен договор 1132205276240311019/31.10.2019 г.;  Приложение № 1 към него; Допълнително споразумение № 1/22.11.2019 г. към него;  Приложение № 1 към Допълнително споразумение № 1/22.11.2019 г. към Застрахователен договор № 1132205276240311019/31.10.2019 г.; Общи условия за застраховане на плащания по договори за продажба срещу търговски и/или политически риск, издадени от „Българска агенция по експортно застраховане” ЕАД; Сметка № 3/14.01.2020 г. по Рамкова застрахователна полица № 1132205276240311019/31.10.2019 г. за месец декември 2019 г. с приложение към нея; Сметка № 4/14.02.2020 г. по Рамкова застрахователна полица №  1132205276240311019/31.10.2019 г. за месец януари 2020 г. с приложение към нея;  Декларация за просрочени плащания към 13.02.2020 г.; Претенция за застрахователно обезщетение с рег. № 109000/15.07.2020 г.; Молба за потвърждение на салда № 9/12.02.2020 г. до „Биотерм” ЕООД от „Ха-Бе България” ООД; Салда по контрагенти за периода 01.11.2019 г. – 31.12.2019 г.; Фактура № 1652/03.12.2019 г. ведно с електронно писмо; Товарителница № 776710/03.122019 г.; Фактура № 1677/06.12.2019 г. с получател „Биотерм” ЕООД и подател „Ха-Бе България” ООД, ведно с електронно писмо; Справка за движение на колет; Товарителница № 1050261841408; Фактура № 1703/12.12.2019 г. с получател „Биотерм” ЕООД и подател „Ха-Бе България” ООД,; Товарителница № 1050263631960; Справка за движение на колет; Фактура № 1759/02.01.2020 г. с получател „Биотерм” ЕООД и подател „Ха-Бе България” ООД,; Справка за движение на пратка № **********/03.01.2020 г.; Фактура № 1792/15.01.2020 г. с получател „Биотерм” ЕООД и подател „Ха-Бе България” ООД,; Приемо-предавателен протокол № 3852/15.01.2020 г.; Ликвидационен акт № 200/19.08.2020 г.; Преводно нареждане за кредитен превод за сумата от 6112,86 лв.; Покана за доброволно изпълнение на парично задължение до „Биотерм” ЕООД от „Баез“ ЕАД, ведно с товарителница от обратна разписка; Проформа фактура № 12987/11.10.2019 г. с получател „Ха-Бе България” ООД и подател „Баез“ ЕАД; Платежно нареждане за кредитен превод за сумата от 2000,00 лв. от 14.10.2019 г.; Заявка за застраховане, издадена от „Баез“ ЕАД за „Ха-Бе България” ООД; Приложение № 3 към Заявка за застраховане; Сметка № 1/31.10.2019 г. за минимална застрахователна премия по Рамкова застрахователна полица № 1132205276240311019/31.10.2019 г.; Искане за промяна на кредитни лимити/кредитни периоди на длъжниците на клиента за застраховане „Ха-Бе България” ООД; Декларация за реализирани доставки за месец декември 2019 г. застрахован „Ха-Бе България” ООД; Декларация за реализирани доставки за месец януари 2020 г. застрахован „Ха-Бе България” ООД; Приложение № 3 към Заявка за застраховане; Застрахователен договор № 1132205276240311019/31.10.2019 г. Допълнително споразумение № 2/30.01.2019 г. за застраховане на плащанията по договори за продажба на стоки или предоставяне на услуги срещу търговски риск, възникнал на територията на Република България, съгласно КЗ; Приложение № 1 към Застрахователен договор № 1132205276240311019/31.10.2019 г.; Приложение № 3 към Заявка за застраховане; Искане за промяна на кредитни лимити/кредитни периоди на длъжниците на клиента за застраховане „Ха-Бе България” ООД, отпечатано на 18.11.2019 г.;, и от тях е видно, че имат описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради което същото не следва да се излага отново текстуално.

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 2035/2020 г. по описа на РС-Хасково, приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 261694/24.09.2020 г. е издадена Заповед № 260065/28.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на ищеца срещу ответника за процесното вземане, ведно със законната лихва върху него от 23.09.2020 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 122,26 лв. за платена държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В предвидения от закона срок е направено възражение от ответника и с разпореждане от 07.12.2020 г. е указано на ищеца, че може да предяви иск в едномесечен срок за установяване на вземането си и последният е сторил това.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Б. А. Г. и В. Т. В., чиито показания са записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 05.07.2021 г. /л. 109 – л. 112 по делото/, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обосновано и обективно, се установява, че счетоводните записвания при ответника и при третото лице - помагач на страната на ищеца относно процесните фактури са водени редовно, същите са осчетоводени от тях, като при „Биотерм“ ЕООД са в счетоводна сметка 401 Доставчици, съотв. са включени в справките-декларации по ЗДДС за съответния данъчен период и в дневниците за покупки по ЗДДС.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, който е процесуално допустим, доколкото изхожда от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно процесното вземане.

Разгледан по същество, искът е основателен, като съображенията за това са следните:

От събраните по делото писмени доказателства се установява по категоричен начин, че между ищеца и третото лице - помагач е съществувало валидно облигационно правоотношение с описаното в исковата молба съдържание. Сключеният между тях застрахователен договор е действителен, доколкото е спазена изискуемата от закона писмена форма и съдържа всички необходими реквизити – покрити застрахователни рискове, срок на договора, начина на определяне на застрахователната сума и на застрахователната премия, и т.н., като с Приложения № 1 към него и към Допълнително споразумение № 1/22.11.2019 г. са приети за застраховане конкретно плащанията по сключени между „Ха-Бе България” ООД и „Биотерм“ ЕООД търговски сделки за продажба срещу търговски и/или политически риск. От представените от ищеца допълнителни писмени доказателства се налага обоснования извод, че сключването на застрахователния договор предхожда датите на договорите между ответника и третото лице – помагач, респ. на издадените в тази връзка фактури. Ето защо следва да се приеме, че предмет на застрахователния договор е именно покриване на риска от неплащане по сключени между тях търговски сделки.

На следващо място, съдът приема за доказано и наличието на сключени договори за търговска продажба между „Ха-Бе България” ООД и „Биотерм“ ЕООД, като конкретните им параметри се установяват от приетите фактури. Този извод се обоснова и от кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, според което те са отразени в счетоводствата и на двете дружества, като задълженията по тях са включени в дневниците за покупки за съответния данъчен период и в справките-декларации за ДДС и е ползван данъчен кредит, а тези обстоятелства представляват признание на задълженията и доказват тяхното съществуване (в този смисъл е трайната и задължителна съдебна практика – вж. напр. Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 23 от 7.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 588/2010 г., II т. о. и др.). В тази връзка възраженията на ответника за липсата на сключени договори не могат да бъдат споделени.  

Не се твърди, а и не се установява по делото ответникът да е извършвал плащания на доставените стоки в полза на третото лице – помагач по процесните договори, въпреки настъпилата им изискуемост, а както се посочи, това неизпълнение от негова страна представлява покрит застрахователен риск по застрахователния договор между „БАЕЗ“ ЕАД и „Ха-Бе България” ООД, който е настъпил в периода на действието му.

Безспорно е, че за застрахованото лице е налице имуществена вреда в пряка причинно-следствена връзка от неизпълнението на договорните задължения на ответника, доколкото имуществото на „Ха-Бе България” ООД не се е увеличило с дължимите му от „Биотерм“ ЕООД цени на доставените стоки.

И накрая, няма спор между страните, а и от представеното преводно нареждане от 21.08.2020 г. се установява, че на същата дата ищцовото дружество е изплатило на застрахования застрахователно обезщетение в размер на 6 112,86 лв., което е в рамките на предвидения кредитен лимит и се равнява на точно уговорения размер от 85% от общата сума на дължимите плащания по процесните фактури.

При това положение следва да се приеме, че е налице валидно основание за суброгиране на „БАЕЗ“ ЕАД в правата на увреденото лице.

Следователно, в настоящия случай се установяват при условията на главно и пълно доказване всички предпоставки на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ за реализиране на регресната отговорност на ответника спрямо ищеца за платеното обезщетение.

По изложените съображения съдът счита, че предявеният иск е изцяло основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен за пълния му размер.

Вземането е дължимо ведно с поисканата законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е било образувано ч. гр. д. № 2035/2020 г. по описа на РС – Хасково - 23.09.2020 г. до окончателното й изплащане, по аргумент от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесното вземане. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 2035/2020 г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат на 122,26 лв. за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв.

С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на същия следва да се присъдят такива в размер общо 492,26 лв., съобразно ангажираните доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80 ГПК, включващи и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., определен от съда съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от НЗПП, предвид конкретиката на спора и осъществената защита.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, по отношение на „Биотерм“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „П. Р. Славейков“ № 10, адрес за призоваване: гр. Хасково, бул. "България" № 146, вх. Б, ет. 1, офис 4, съществуването на вземане на "Българска агенция за експортно застраховане" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1000, бул. „Александър Стамболийски" № 55, ет. 1, спрямо него за сумата от 6 112,86 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по Застрахователен договор № 1132205276240311019/31.10.2019 г. във връзка с Ликвидационен акт №  200/19.08.2020 г. по Претенция peг. № 109000/15.07.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2035/2020 г. по описа на Районен съд Хасково - 23.09.2020 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Биотерм“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „П. Р. Славейков“ № 10, адрес за призоваване: гр. Хасково, бул. "България" № 146, вх. Б, ет. 1, офис 4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на "Българска агенция за експортно застраховане" ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1000, бул. „Александър Стамболийски" № 55, ет. 1, сумата от 664,52 лева, от която 492,26 лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и 172,26 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 2035/2020 г. по описа на Районен съд – Хасково, за която е издадена Заповед № 260065/28.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на страна на ищеца – „Ха-Бе България“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление село Езерово, п.к. 9168, местн. Тепетарла, Складова база.

Посочената от ищеца банкова сметка, ***, е: IBAN: ***, BIC: ***, Райфайзенбанк /България/ ЕАД.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                                                  

                                                                                                          СЪДИЯ: /п/ не се чете

        

       /Петър Вунов/

 

Вярно с оригинала!

Секретар: М. С.