№ 125
гр. Сливен, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на седемнадесети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина З. Марева
при участието на секретаря Елена Г. Христова
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело №
20242200100462 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искове на основание по чл. 500, ал. 1, т.
1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ, предявени с искова молба, подадена от ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД, представлявано от В.И. и В.М. - изпълнителни директори, чрез
процесуалния представител юрк. Н. Г., против Н. А. И. осъдителни искова, за
заплащане на сумата в размер на 48 000 лв. - главница, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение на П.П. за неимуществени вреди от
настъпилото пътно произшествие на 13.01.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане.
Обстоятелства на които се основават предявените права и възражения:
На 13.01.2020 г., около 00:15ч., в София, при управление на лек
автомобил марка „ХЮНДАЙ“, модел „АКСЕНТ“, без ДКН, с рама № ***,
движейки се по път № SLV2045, с посока на движение от с. Цепино към гр.
Нова Загора, ответникът Н. А. И., на остър ляв завой при км. 1+600, поради
движение с несъобразена скорост и под влияние на алкохол, изгубил контрол
над автомобила, който излязъл от пътното платно в дясно и се ударил в
крайпътно дърво, след което се отклонил в ляво на пътното платно и се ударил
в крайпътна телена ограда.
Вследствие настъпилото пътно-транспортно произшествие пострадал
пътникът в автомобила - П.Ж.П., на когото с настъпилото ПТП били
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в съчетана травма,
травматичен шок, контузия на главата, голяма разкъсно-контузна рана в
лявата челно-теменна област с липса на тъкан, голямо разкъсно-контузна рана
на дясната ушна мида с формиране на мекотъканно ламбо, счупване на
1
долната челюст с две фрактурни линии, контузия на гръдния кош със
счупване на първо ребро в ляво, контузия на шията с фрактура на левия
напречен израстък на седми шиен прешлен, Счупване на десните напречни
израстъци на Л1, Л2, ЛЗ, и Л4 (поясни прешлени), контузия на корема.
С Протокол за химическа експертиза № 11/13.01.2020 г. била установена
концентрация на алкохол в кръвта на Н. А. И. от 0.90 промила.
По случая е било образувано наказателно производство, приключило със
споразумение по реда на чл. 384, ал. 1 от НПК вр. чл. 381 и сл. от НПК,
одобрено с протоколно определение от съдебно заседание, проведено на
23.10.2020г. по НОХД № 391/2020 г. по описа на PC-Нова Загора.
Към датата на събитието отговорността на водача на лек автомобил
марка „ХЮНДАЙ“, без ДКН, с рама № ***, била застрахована по застраховка
“Гражданска отговорност” в ЗК „Лев Инс” АД, обективирана в
застрахователна полица № 22119001817071, валидна от 30.06.2019г. до
29.06.2020г.
Пострадалият П.Ж.П. предявил чрез адв. Щ.Щ. извънсъдебна претенция
пред застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска Отговорност”,
ЗК „Лев Инс” АД, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, въз основа на което била заведена щета под № 0000-1000-63-20-
7828/10.12.2020г.
На 12.03.2021 г. въз основа на Споразумение № 209/09.03.2021г. между
ЗК „Лев Инс“ АД и П.Ж.П., представляван от адв. Щ.Щ. от застрахователното
дружество било изплатено доброволно застрахователно обезщетение в размер
на 48 000.00 лв. за посочените неимуществени вреди, настъпили в причинно-
следствена връзка с посоченото ПТП от 13.01.2020г.
По банковата сметка на адв. Щ.Щ., на 14.04.2021 г. с банково бордеро №
*********, била изплатена сумата в размер на общо 49 970 лв., вкл. 1 970.00
лв. адвокатско възнаграждение и сумата 48 000 лв. - обезщетение за
неимуществени.
Въз основа на извършеното плащане, съгласно специалната норма на
закона - чл. 500, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 КЗ, застрахователят встъпил в
правата на пострадалия, до размера на изплатеното застрахователно
обезщетение в размер на 48 000.00 лв. за причинени неимуществени вреди на
П.П. от настъпило на 13.01.2020 г. пътно произшествие и придобил регресно
право срещу виновния водач - ответника Н. А. И., поради това, че последният
е управлявал МПС с алкохол в кръвта над допустимото количество по закон и
без да притежава необходимата провоспособност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който в предявените искове се оспорват като неоснователни.
Поддържа се възражение за изтекъл тригодишен срок на погасителна
давност, относно задължението за лихва по регресното право, предвид
изплатеното на 14.04.2021 г. застрахователно обезщетение.
2
Оспорена е действителността на сключения договор за застраховка
между ЗК „ЛЕВ ИНС” АД и собственика на лекия автомобил „Хюндай
Акцент” с номер на рама *** Т.А.С. от гр. Н.ево, кв.”В.”№ 1, поради липса на
данни за плащане на вноските по застраховката.
Оспорва истинността на представеното с исковата молба писмено
доказателство - обратна разписка. Твърди, че не е получавал регресната
покана за плащане на задължение към ищеца.
Оспорва наведените в исковата молба предпоставки за изплащане на
обезщетение по настъпило застрахователно събитие и неговият размер, както
и наличието на доказателства за осъществяване на сложния фактически
състав на „деликта-вина,вреда,причинно-следствена връзка и размер на
вредите“.
В с. з. за ищецът не се явява представлява. С писмена молба от
пълномощника – адв. Н. Г., предявените искове се поддържат по предявеното с
исковата молба основание и се представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Ответникът не се явява и не изпраща представител. В отговора на
исковата молба се поддържа искане за разглеждане на делото в отсъствие на
ответника.
Въз основа на събраните по делото доказателства се установява от
фактическа страна следното:
Със споразумение, одобрено по НОХД № 391/2020г. по описа на PC-
Нова Загора, обв. Н. А. И., ЕГН ********** е признат за виновен за това, че на
13.01.2020 г., около 00:15 ч., път № SLV2045 км. 1+6000, при управление на
лек автомобил марка „ХЮНДАЙ“, модел „АКСЕНТ“, с рама
№ ***, движейки се по посока на движение от с. Цепино към гр. Нова Загора,
нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 5, ал. 3
ЗДвП – На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол …,, чл. 20 ал. 1 ЗДвП - Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват…, чл. 20, ал. 2 ЗДвП - водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, ….с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението , чл. 21, ал. 1 ЗДвП - при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в km/h – за категория „В“ извън населено
място – 90 км/ч“, като при движението си с по-висока от позволената скорост
– около 105 км/ч, извън населено място, по непредпазливост причинил на
П.Ж.П., от с. Цепино, общ. Нова Загора, две средни телесни повреди,
изразяващи се в счупване на челюст, което е затруднило дъвкането и
говоренето, както и трайно е затрудняване движенията на снагата, като е
3
управлявал без да е имал необходимата правоспособност и деянието е
извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта си – 0.90
промила, установено по надлежен ред с протокол за химическа експертиза №
11/13.01.2020 г., като деянието представлява престъпление по чл. 343, ал. 3,
предл. 1 и 5, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, за което му е наложено
наказание – лишаване от свобода за срок от три месеца, което да ес изтърпи
при първоначален „общ режим“.
Въз основа на изготвеното по назначената в настоящото производство
СМЕ заключение на д-р Ст. С., се установява, че в резултата на процесното
ПТП от 13.01.2020 г. на пострадалия П.Ж.П. е бил причинен травматичен шок,
на базата на надпределната болка от контузиите – съчетана травма – глава,
гърди корем; черепно- мозъчна травма, с оформена голяма разкъсно - контузна
рана в лява челно - теменна област, с липса на тъкан и голяма разкъсно -
контузна рана в областта на дясното ухо и около него с оформено мекотъканно
ламбо, като ЧМТ е протекла с клиника на мозъчно сътресение и обичайното за
него загуба на спомен след инцидента- антероградна амнезия, счупване на
долната челюст по две фрактурни линии, контузия на гръдния кош с болка в
дясната му половина и рентгенологични данни за счупване на първо ребро в
ляво, контузия на гръбначния стълб с образни данни за счупване на левия
напречен израстък на седми шиен прешлен и десните напречни израстъци на
първи, втори, трети и четвърти лумбален (поясен) прешлен, контузия
(натъртване) на корема с палпаторна болезненост, които увреждания по
медико биологичен характер осъществяват признаците: травматичен шок,
сътресение на орган - мозъка, натъртвания на главата и тялото с оформени две
разкъсно - контузи рани на главата – дясна челно-теменна област и дясна ушна
област, фрактури на кости – ребро и долна челюст, странични израстъци на
прешлени на гръбначния стълб и съпътстваща ги болка.
Клиничната диагноза на описаните травми е определена в заключението
на вещото лице като: „Политравма. Комоцио церебри. Вулнус лацеро-
контузум капитиис. Травматичен шок. Открита рана по окосмената част на
главата. фрактура мандибуле, фрактура на долна челюст, закрита. Инфекция
на рана на ухо.
Съгласно заключението на вещото лице, травмите отговарят добре да са
били причинени в условията на „автомобилна травма“ - удари с и върху
твърди, тъпи и тъпоръбести предмети и твърди повърхности вътре в
автомобилното купе, от повърхности и оборудване на автомобилно купе.
За така получените травми, пострадалият П.Ж.П. е бил лекуван активно,
първоначално в ОАИЛ в рамките на около две денонощия, в периода 13.01-
15.01.2020 г., до стабилизиране на общото му състояние - основните жизнени
показатели сърдечна и дихателна дейност и преодоляване на клинични
симптоми на шока.
От 15.01 до 18.01.2020 г. на ищеца е проведено лечение в НХО, където е
лекуван оперативно - обработка раните на главата и продължаване на лечение
4
по отношение черепно-мозъчната травма.
От 18.01.202 г. е лекуван оперативно в ЛЧЛ отделение, по отношение
фрактурата на долната челюст и е изписан на 27.01.2020 г.
От 27.01.2020 г. до 31.01.2020 г. е лекуван оперативно в УНГ отделение.
Общо лечението е продължило в различни отделения на МБАЛ „Д-р
Иван Селимински“ АД - Сливен за 18 дни от 13 до 31.2020 г., като е лекуван
активно, консервативно (медикаментозно) и оперативно.
В заключението на вещото лице е определен по осреднени
статистически данни на около 3-4 месеца по отношение фрактури - долна
челюст, ребро и странични израстъци на прешлени на гръбначния стълб.
Предвид получения травматичен шок, вещото лице дава заключение, че
пострадалият със сигурност е изпитвал силни болки, непосредствено след
ПТП, които на базата на лечението, включително и обезболяващи болките са
отзвучали с времето.
Относно интензитета на болките, вещото лице посочва, че няма скала по
която да се градира болката и същата представлява неприятно субективно
усещане, зависещо от типа нервна система, общото здравословно състояние,
пол, възраст и разбира се от факта, дали болката (по сила и продължителност)
е в интерес на пострадалия.
За така причинените увреждания, пострадалият е предявил на основание
чл. 380, ал. 1 КД извънсъдебена претенция пред застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска Отговорност” – ответника, ЗК „ЛЕВ
ИНС” АД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
по което е заведена щета под № 0000-1000-63-20-7828/10.12.2020 г.
Видно от приложената проверка за сключен азастрахомка „Гражданска
отговорност“, към 13.01.2020 г. за МПС с рама № с рама № *** е имало
активна застраховка „Гражданска отговорност“, с начална дата 30.06.2019 г. –
29.06.2020 г.
Видно от представената с исковата молба застрахователна полица, № №
2211900181707, плащането на премиите е уговорено като разсрочено – на две
вноски, като падежът на втората вноска е 31.12.2019 г. Изрично в
заснрахователната полица е посочено, че при неплащането на разсрочена
вноска от застрахователната премия договорът се прекратява автоматично,
след изтичането на определен срок от датата на падежа на разсрочената
вноска, който не може да бъде по-кратък от 15 дни.
На 12.03.2021 г. във връзка с така заведената щета е било подписано
Споразумение № 209/09.03.2021 г. между ЗК „ЛЕВ ИНС” АД и пострадалия -
П.Ж.П., представляван от пълномощника си - адв. Щ.Щ., с което страните са
приели размер на дължимото обезщетение – 48 000 лв.,. за причинени
неимуществени вреди от настъпилото на 13.01.2020г. пътно произшествие в
района на гр. Нова Загора, на път № SLV2045, което е изплатено на 14.04.2021
г., заедно със сумата от 1 970 лв. – адвокатско възнаграждение, по банковата
5
сметка на адв. Щ.Щ. с банково бордеро № *********.
От представеното с исковата молба известие за доставка е видно, че на
14.06.2021 г. на ответника е била връчена покана за доброволно плащане на
сумата 49 970 лв., с указан 10 – дневен срок за плащане.
Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото
производство е подадена на 26.09.2024 г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правния
извод, че предявеният главен иск, с правно основание по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ,
вр. чл. 432, ал. 1 КЗ е основателен и доказан за пълния размер от 48 000 лв. на
претендираната главница и следва да се уважи.
Предявените от застрахователя – ЗД "ЛЕВ ИНС" АД регресни права,
намират своето основание по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, която разпоредба
предвижда, че застрахователят има право да получи от виновния водач
платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното
произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата,
като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма...
Във връзка с горното, основанието на регресното право е обвързано
априори от наличието на основателно изплатено застрахователно обезщетение
по чл. 432, ал. 1 КЗ, в полза на лице, което е претърпяло вреди във връзка с
виновното поведение на водач на МПС, за чиято гражданска отговорност е
имало сключена валидно и действаща към момента на ПТП застраховка
"Гражданска отговорност", като размерът на обезщетението следва да е
съобразен с принципа за справедливост, установен от нормата на чл. 52 ЗЗД, в
съответствие с критериите, разяснени в задължителната съдебна практика –
ППВС № 4/1968 г.
Основанието в настоящия случай по чл. 432, ал. 1 КЗ - за изплащане на
застрахователно обезщетение в полза на пострадалия П.Ж.П., е налице с оглед
одобреното по НОХД № 391/2020г. по описа на PC-Нова Загора
споразумение, на основание чл. 382, ал. 7 НПК. По въпроса относно деянието,
неговата противоправност и вината на водача на МПС, съдът е обвързан на
основание чл. 300 и чл. 413, ал. 2 НПК, от влязлата в сила присъда към
каквато, съгласно чл. 383,ал. 1 НПК се приравнява одобреното по реда на
глава двадесет и девета от НПК споразумение.
С оглед одобреното по посочения ред споразумение в наказателното
производство, обхващащо като квалифициращ и съставомерен признак на
резултатното престъпление обстоятелството, че водачът е управлявал МПС
под въздействие на алкохол – чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, е налице предвидената в
закона – чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ предпоставка на регресното право на
застрахователя.
Легитимацията на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ - за изплащане на
6
обезщетение на основание на пострадалия в процесното ПТП, настъпило на
13.01.2020 г. по вина на ответника, се оспорва в настоящото производство с
довод за липса прекратяване на застрахователното правоотношение, поради
неплащане на застрахователната премия.
Съгласно чл. 368, ал. 4, пр. 2, 3 и 4 във вр. с ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят
може да прекрати договора при неплащането на разсрочена вноска от
застрахователната премия, но не по-рано от 15 дни от датата, на която
застрахованият е получил писмено уведомление от страна на застрахователя.
Писменото уведомление се смята връчено и договорът се прекратява
автоматично, когато застрахователят е избрал правото по ал. 2, т. 3 и изрично
е посочено в полицата, както е в случая, че договорът ще се смята за прекратен
след изтичането на определен срок от датата на падежа на разсрочената
вноска, който не може да бъде по-кратък от 15 дни. В тези случаи
допълнително изрично писмено изявление от страна на застрахователя до
застрахования не е необходимо
Изхождайки от гореизложеното, с оглед установения със
застрахователната полица падеж на втората вноска от премията – 31.12.2019 г.,
както и от обстоятелството, че към датата на настъпване на процесното ПТП –
13.01.2020 г., е изтекъл срок, който е по-кратък от посочения в нормата на чл.
368, ал. 4 КЗ 15 – дневен срок, съдът намира, че към датата на процесното
ПТП застрахователният договор по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е бил валиден. Към дата на
застрахователното събитие, установеният от закона минимален срок от 15 дни
не е изтекъл, съобразно което за застрахователя не е възникнало правото да го
прекрати, съответно – не е настъпило предвиденото автоматично
прекратяване, в хипотезата на чл. 368, ал. 4, нпр. 3 и пр. 4 КЗ.
Следователно са били налице предпоставките за сключване на
споразумението от 12.03.2021 г. между пострадалия и застрахователя и въз
основа на същото, е налице основание за изплащане на застрахователното
обезщетение към 14.06.2021 г., във връзка с извънсъдебно упражненото
съгласно чл. 380 КЗ право на пострадалия по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Освен, че застрахователят е платил въз основа на валиден и действащ
към датата на застрахователното събитие договор по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с оглед
установените от заключението на д-р Ст. С.а по назначената в настоящото
производство СМЕ, възражението на ответника във връзка с определяне
размера на обезщетението като прекомерно, е неоснователен. На пострадалия
са били причинени тежки травматични увреждания, изразяващи се в
травматичен шок, на базата на надпределната болка от контузиите – съчетана
травма – глава, гърди корем; черепно- мозъчна травма, с оформена голяма
разкъсно - контузна рана в лява челно - теменна област, с липса на тъкан и
голяма разкъсно - контузна рана в областта на дясното ухо и около него с
оформено мекотъканно ламбо, като ЧМТ е протекла с клиника на мозъчно
7
сътресение и обичайното за него загуба на спомен след инцидента-
антероградна амнезия, счупване на долната челюст по две фрактурни линии,
контузия на гръдния кош с болка в дясната му половина и рентгенологични
данни за счупване на първо ребро в ляво, контузия на гръбначния стълб с
образни данни за счупване на левия напречен израстък на седми шиен
прешлен и десните напречни израстъци на първи, втори, трети и четвърти
лумбален (поясен) прешлен, контузия (натъртване) на корема с палпаторна
болезненост, които увреждания по медико биологичен характер осъществяват
признаците: травматичен шок, сътресение на орган - мозъка, натъртвания на
главата и тялото с оформени две разкъсно - контузи рани на главата – дясна
челно-теменна област и дясна ушна област, фрактури на кости – ребро и долна
челюст, странични израстъци на прешлени на гръбначния стълб и
съпътстваща ги болка.
Изхождайки от политравматичния характер на уврежданията, наложили
провеждането в периода от 13.01.2020 г. – 31.01.2020 г. активно,
консервативно (медикаментозно) и оперативно лечение, възстановяването от
които е продължило не по-малко от 3-4 месеца, съдът намира, че при
съобразяване критериите за справедливост, разяснени в задължителната
съдебна практика, надхвърля определения в споразумението размер от 48 000
лв.
Основателно е обаче възражението на ответника за погасяване по
давност на претенцията за заплащане на законна лихва за забава върху размера
на обезщетението, дължимо на застрахователя съобразно възникналото за него
регресно право.
С Решение № 35 от 9.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1175/2018 г., I т. о.,
ТК, е възприет принципът, че давността за вземанията по регресното право на
застрахователя - чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.), на която норма съответства чл.
500, ал. 1, т. 1 КЗ, тече от момента на изискуемостта на вземането. Изтъкнато
е, че моментът на възникване на регресното право съвпада с момента на
деликта (Решение № 192/14.08.2012 г. по т. д. № 768/2010 г. на ВКС, II т. о.),
като от момента на плащането на обезщетението на третото ползващо се
лице, настъпва изискуемостта на регресното притезание.
Така определеният в съдебната практика принцип, е залегнал в нормата
на чл. 378, ал. 6 КЗ, съгласно която регресните и суброгационни искове на
застрахователя по застраховки "Гражданска отговорност" по т. 10 – 13, раздел
II, буква "А" от приложение № 1 срещу причинителя на вредата, се погасяват в
срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане на
застрахователното обезщетение на третото увредено лице, като
застрахователят има право на законната лихва върху претендираната сума,
считано от поканата за плащане към причинителя на вредата.
Съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, вземанията за лихви се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок, като във вр. с чл. 378, ал. 6, пр. 2
КЗ, давността тече от момента на поканата за плащане – в случая – 14.06.2021
8
г. Към датата на предявяване на исковата молба – 26.09.2024 г., така
определения тригодишен срок на погасителна давност е изтекъл. Във връзка с
това, е основателно възражението на ответника относно погасяването по
давност на вземането за лихви, поради което тази претенция следва да се
отхвърли като неоснователна.
Въз основа на гореизложеното относно основателността на предявените
искове, съдът намира, че претенцията на ищеца за присъждане на деловодни
разноски е основателна за направените във връзка с предявения главен иск,
като следва да се намали само размерът на претендираното юрисконсултско
вънаграждение. Размерът на дължимата държавна такса е определен изцяло с
оглед цената на предявения главен иск, който е основателен, като във връзка с
този иск са сторени и разноските, заплатени за възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. А. И., ЕГН ********** , от с. ***, да заплати на
основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ на ЗК „ЛЕВ ИНС“, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, представлявано от В.И. и В.М. - изпълнителни
директори, чрез процесуалния представител юрк. Н. Г.сумата 48 000 лв.
(четиридесет и осем хиляди лева), представляваща застрахователно
обезщетение, изплатено на пострадалия в ПТП на 13.01.2020 г., настъпило по
вина на ответника Н. А. И., съгласно споразумение по НОХД № 391/2020г. по
описа на PC-Нова Загора.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК „ЛЕВ ИНС“, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, представлявано от В.И. и В.М. - изпълнителни
директори, чрез процесуалния представител юрк. Н. Г. против Н. А. И., ЕГН
********** , от с. *** иск за заплащане на законна лихва върху размера на
обезщетението от 48 000 л., считано от подаване на исковата молба –
26.09.2024 г., до окончателното изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. А. И., ЕГН ********** , от с. *** да заплати на ЗК „ЛЕВ
ИНС“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано
от В.И. и В.М. - изпълнителни директори, чрез процесуалния представител
юрк. Н. Г., деловодни разноски в размер на 1 920 лв. (хиляда, деветстотин и
двадесет лева) – за заплатена държавна такса; сумата 500 лв. (петстотин лева)
– заплатени разноски за възнаграждение на в. л., както и сумата 400 лв.
(четиристотин лева) юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски апелативен
съд,в двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
10