Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК С Решение № 976/04.11.2011г. постановено по гр.д. № 5267/2010г. Великотърновският районен съд е осъдил В. Г. В. да заплати на Е. С. П. сумата от 487, 99 лв., образувана след прихващане на вземането на ищцата в размер на 692, 99 лв., представляващо възстановяване на стойността на извършени от собственика П. разходи за нейна сметка за изпълнен необходим ремонт през 2009г. на общите части на сграда етажна собственост, находяща се в гр. В. Т., ул. „В. Л.” № 3, съразмерно на притежаваните идеални части в общите части, с насрещното вземане на ответницата към нея в размер на 205 лв., представляващо стойността на извършен необходим ремонт по същото време на общите части на същата сграда, съразмерно с притежаваните идеални части в общите части, ведно с обезщетение за забава върху главницата 692, 99 лв. за периода 24.02.2010г. – 24.11.2010г. в размер на 53, 60 лв., както и законна лихва върху главницата 487, 99 лв., считано от датата на исковата молба – 25.11.2010г. до окончателното изплащане на сумата като е отхвърлил претенцията за заплащане на разходи за разликата до 1080, 05 лв., както и претенцията за заплащане на мораторна лихва за разликата от 83, 67 лв. На същите основания В. е осъдена да заплати на И. П. П. сумата от 1693, 55 лв. образувана чрез прихващане на вземането на ищеца в размер на 1905, 45 лв. с насрещното вземането на ответницата в размер Ýа 211, 90 лв., ведно с обезщетение за забава върху главницата от 1905, 45 лв. за периода 24.02.2010г. до 24.11.2010г. в размер на 147, 56 лв., както и законна лихва върху главницата от 1693, 55 лв., считано от датата на исковата молба – 25.11.2010г. до окончателното изплащане на сумата като е отхвърлил претенцията за заплащане на разходи за разликата до 1905, 45 лв., както и претенцията за заплащане на мораторна лихва за разликата от 225, 06 лв. На посочените основания В. е осъдена да заплати на С. Д. Д. сумата от 9, 42 лв., образувана чрез прихващане на вземането на ищеца в размер на 10 лв. с насрещното вземането на ответницата в размер на 0, 58 лв., ведно с обезщетение за забава върху главницата от 10 лв. за периода 24.02.2010г. до 24.11.2010г. в размер на 0, 78 лв., както и законна лихва върху главницата от 9, 42 лв., считано от датата на исковата молба – 25.11.2010г. до окончателното изплащане на сумата като е отхвърлил претенцията за заплащане на разходи за разликата до 10 лв. Със същото решение е отхвърлен предявения от Х. Р. К. против В. Г. В. иск за заплащане на сумата от 10 лв., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 0, 78 лв. като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски за страни с оглед изхода на делото. Против решението е подадена въззивна жалба от В. В. чрез пълномощника й адв. М. от ВТАК, с която се иска отмяна на решението в частта му, с която В. е осъдена да заплати на ищците П., П. и Д. горепосочените суми, представляващи стойността на извършени за тяхна сметка разходи за необходим ремонт през 2009г. в процесната сграда като неоспорва в тази част на решението извършеното от съда прихващане с насрещното й вземане. С жалбата се търси отмяна на решението и в частта, с която са уважени претенциите на ищците за мораторна лихва върху съответните главница за периода от 24.02.2010г. до 24.11.2010г., както и на присъдените по делото разноски в полза на ищците В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и поради необоснованост. Сочи се, че решението на районния съд е постановено по недопустим иск, доколкото предявяването на иска е извършено от лице, което не е носител на заявените с иска права т.е. той е упражнил чужди права, което е недопустимо с оглед разпоредбата на чл. 26 ал. 2 ГПК. Неправилен бил извода на съда, че взетите от общото събрание на етажната собственост /ОСЕС/ решения, въпреки констатираната порочност при свикването им, обвързват жалбоподателката. Сочи се, че не бил спазен реда за връчването на тези решения, поради което те не могат да обвържат В.. Неправилен бил извода на съда, че извършения ремонт е заплатен със средства на ищците, тъй като видно от доказателствата по делото фирмата – изпълнител е получила началната вноска на 10.08.2009г., а квитанциите за първите суми относно ремонта са дадени на касиера от етажните собственици на 14.08.2009г. Сочи се, че от доказателства по делото не може да се направи извода, че сумата от 4900 лв. е платена от П. за ремонт на общите части. Възразява се, че разходите за топлоизолация на външните стени, преместването на климатик, както и боядисването и монтирането на метална решетка на стълбището между партера и етажите, представляват разходи по общите части като се сочи, че от юг върху обособени обект на жалбоподателката топлоизолация не е поставяна. Твърди се, че липсвали по делото безспорни доказателства участието на жалбоподателката в общите части на сградата да възлиза на 9, 9808 %. След отмяна на атакуваното решение в съответните му части се иска претенциите на ищците да бъдат отхвърлени като се присъдят и разноски. В съдебно заседание се оспорва насрещната въззивна жалба. Въззиваемите страни чрез процесуалния си представител, в срока по чл. 263 ал.1 изр. 1 ГПК са депозирали отговор, с които оспорват подадената въззивна жалба. Навеждат се доводи срещу оплакванията на жалбоподателката за недопустимост на иска и за необоснованост на съдебното решение. В срока за отговор ищците са подали насрещна въззивна жалба срещу тази част от решение, с която се уважава възражението за прихващане направеното от ответницата В.. Твърди се, че решението е недопустимо в тази си част, тъй като размера на уваженото от съда възражение за прихващане е 840 лв., а В. е претендирала сума в размер на 756, 16 лв. От друга страна по делото не е доказано по безспорен начин, че ответницата е извършила ремонт за 840 лв. в общите части като не е установено какви ремонтни дейности конкретно са изÔършени и на каква стойност. По делото липсвали доказателства В. да е заплатила посочената сума. Отправя се искане решението да бъде отменено в обжалваната част и претенциите на ищците да бъдат уважени в пълния претендиран размер. В съдебно заседание се поддържат отговора на въззивната жалба и насрещната въззивна жалба като се претендират разноски. Окръжният съд, за да се произнесе взе предвид следното: Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в законноустановения срок от легитимни страни, които има правен интерес от обжалване на решението в съответните му части. Същите отговарят на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, поради което съдът ги намира за допустими и следва да ги разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд служебно провери изцяло валидността на решението, а допустимостта му само в обжалваните части като приема, че решението е валидно и допустимо. В необжалваната си част, с която иска на Х. К. срещу В. В. е отхвърлен като неоснователен и недоказан, решението на районния съд е влязло в законна сила. ВТОС намира, че преди всичко следва да се произнесе по оплакването на жалбоподателя, че решението на районния съд е постановено по недопустим иск. Настоящият състав намира същото за неоснователно, тъй като към момента на приключване на устните състезания в първата инстанция вече е бил налице допустим иск, по който районният съд се е произнесъл. До този резултат се е достигнало чрез последващите уточнения на исковата молба, в изпълнение на указанията на съда по реда на чл. 129 ГПК. С подаването на молбите от 21.01.2011г., 27.01.2011г. и 30.03.2011г. всеки един от етажните собственици е придобил качеството на ищец в производство по своя осъдителен иск срещу ответницата, черпещ своето основание в посочените в молбата – уточнение от 10.06.2011 г. конкретни СРР и за конкретно посочените суми за главница и лихва за забава. С молба от 30.03.2011 г. е потвърдена представителната власт на пълномощника адв. Николова, което води до валидност на процесуалните действия извършени от нея по предявяването на иска. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази останалите оплаквания наведени в жалбите, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: С предявяване на претенцията си ищците Е. П., И. П., С. Д. и Христов К. искат ответницата В. да бъде осъдена да им заплати сумите както следва: на П. главница в размер на 1080, 05 лв. и обезщетение за забава за периода от 24.02.2010г. до 24.11.2010г в размер на 83, 67 лв., на П. главница в размер на 1905, 45 лв. и обезщетение за забава за посочения период в размер на 225, 06 лв., на Д. главница в размер на 10 лв. и обезщетение за забава за същия период в размер на 0, 78 лв. и на К. главница в размер на 10 лв. и обезщетение за забава за същия период в размер на 0, 78 лв.. В исковата молба са наведени твърдения, че ищците и ответницата са етажни собственици в сграда, находяща се в гр. В. Т., ул. „В. Л.” № 3. През лятото на 2009г. възникнала неотложна нужда да се предприемат ремонтни действия по общите части на сградата с цел да се съхрани същата. Било свикано общо събрание /ОС/ на етажната собственост /ЕС/, на което било взето решение за извършване на неотложен ремонт на покрива, стълбището, фасадата и подмяна на прозорци на обща стойност 34 757 лв., което решение било обективирано в протокол от същата дата. Било взето решение сумата за ремонта да се заплати от съсобствениците съобразно правата им в общите части, определени съгласно таблица изготвена от лицензиран оценител. В хода на ремонтните дейности възникнала необходимост от извършването на допълнителни разходи, поради което било свикано ново ОС. Същото се провело на 24.08.2009г. като се взело решение да се сключи анекс към договора за строително ремонтни работи /СРР/ на стойност 9663 лв., както и да се подменят прозорците в общите части за сумата от 1729 лв., с оглед на което общата стойност на ремонта възлязла на 44 420 лв. Тази сума била заплатена от ищците. След покана ответницата заплатила на два пъти общо сумата от 1428 лв., поради което останала задължена към другите съсобственици общо за сумата от 3005, 50 лв. /след изменението на иска/, която се претендира от тях по горепосочения начин, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, съобразно дължимата от ответницата главница на всеки от ищците за посочения период. С молба от 10.06.2011г. ищците са уточнили точните параметри на извършените строителни работи по вид, количество и място на извършването. Ответникът В. е представил отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове. Прави оплаквания за липсата на редовно свикани ОС на ЕС, поради което взетите решения не били валидни. Твърди, че не е била налице неотложна нужда от ремонт. Оспорва вида на ремонтните дейности и характера на извършените разходи т.е. че не представляват необходими разноски за запазване и предотвратяване на разрушаването й. При условията на евентуалност прави възражение за прихващане за сумата от 840 лв., представляваща стойността на извършен от нея ремонт на обща част от ЕС – стълбищна клетка, водеща към избените помещения и до собствения й имот на партера. Сочи, че възражението за прихващане към ищцата П. е за сумата от 205 лв., към П. за сумата от 550 лв., а към Д. и К. по 0, 58 лв. за всеки от двамата. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че ответницата е собственик на самостоятелен обект /апартамент/ на първи сутерен етаж, в жилищна сграда в гр. В. Т., ул. „В. Л.” № 3, която е в режим на етажна собственост. Между страните не се спори, че ищците също са собственици на самостоятелни обекти в сградата. От таблица изготвена на 29.03.2007г. от инж. Дупалов е видно, че В. има 9, 9808% от ид. части на сградата, което е отразено и в книгата на собствениците, подписана от ответницата, видно от представеното заверено копие. От тази таблица е видно още, че ищецът К. има 10, 2285 % ид. части от общите части, П. общо 37, 9601 % ид. части, доколкото е собственик не само на жилище в сградата, но и на разположена на нивото на улицата аптека, Д. – 16, 6050 % ид. части и П. – 25, 2257 % ид. части. От наличната по делото покана се установява, че управителя на ЕС е свикал ОС за 01.07.2009г. с посочен в нея дневен ред. Тази покана е връчена на етажните собственици срещу разписка, с изключение на ответницата В.. От протокола на проведеното ОС на ЕС на 01.07.2009г. се установява, че в него участие са взели етажните собственици К., П., П. и Д.. Взети са решения, по т. 7, т. 8 и т. 9 за извършване на неотложен ремонт на покрива на сградата, фасадата, стълбището и дограмата като са обсъдени и приети офертите на „ХИТ” ЕООД относно подмяна на дограмата на стойност 1580 лв. и на „Сенчъри Хоумс Девелопмент” ООД за извършване на ремонт на стълбището, фасадата, комините, калканите и покрива на стойност 34 757 лв. И двете оферти се съдържа конкретизация на ремонтните дейности по вид, материали и количество като е отразен и размера на възнаграждението за изработка. Двете дружества са избрани за изпълнители на неотложния ремонт. С решение по т. 10 е прието, че общата сума за ремонт на фасадата, стълбището, покрива, дограмата и калканите в размер на 34 757 лв. ще се подели между съсобствениците съобразно притежаваните от тях общи части от сградата. Предоставена е възможност на етажните собственици да се запознаят с протокола от ОС, за което е изготвено съобщение, връчено им чрез разписка, с изключение на ответницата. В изпълнение на взетите на ОС решения са сключени договори с двамата изпълнители съответно на 20.07.2009г. и на 10.08.2009г. В последния договор са включени и СРР по южната фасада за втори и трети етаж, разходите по които в размер общо на 4132 лв. са за сметка на отделните собственици /2739 лв. за П. и 1393 лв. за П./. От договора за изработка на дограма № 910/20.07.2009г. е видно, че в графа забележки е отбелязано, че поръчката е отказана и авансовата сума от 800 лв. е върната на възложителя. На 24.08.2009г. е свикано ново ОС на ЕС от управителя К. с посочен в поканата дневен ред, която е връчена на етажните собственици с разписка. В протокол от 20.08.2009г. е отразено, че не е връчена поканата на ответницата, поради нейното отсъствие. На това ОС ищците са взели решения за извършване на допълнителни неотложни СРР на общите части, а част от уговорените СРР са заменили с други като по този начин общата стойност на ремонтните дейности се увеличила до 42 691 лв. Съобщението до етажните собственици за изготвяне на протокола от ОС на 24.08.2009г. е връчено на всички без ответницата В., с отбелязване, че не е намерена на адреса й. На 25.08.2009г. за тези допълнителните ремонтни дейности и разходите по тях е сключен анекс към договора от 10.08.2009г. От количествено – стойностната сметка /КСС/ са видни реално извършените СРР по вид, материали и количество като общата им стойност е в размер на 40 814 лв. като тук не са включени СРР по т. VIII от офертата, които са за сметка на собствениците на втори и трети етаж. От т. I на КСС се установява, че поискане на част от собствениците е отпаднало ремонтирането и боядисването на стените и таваните по стълбищната клетка от партера към сутерена / общо 35 кв. м./. От протокол за установяване на количеството и стойността на допълнителните СРР от 16.12.2009г. се установява конкретно извършените дейности и единичните им цени като е посочено, че общата им стойност възлиза на 1877 лв., с оглед на което крайната сума за цялостния ремонт извършен от този изпълнител възлиза на 42 691 лв. От представените по делото квитанции към ПКО с №№ 041, 005 и 039 на фирмата изпълнител се установява, че касиера на ЕС – Н. П. е заплатил на „С.” ООД сумата от 19 184 лв. за извършени ремонти дейности по договора от 10.08.2009г. и анекса към него. От квитанция към ПКО № 923/26.08.2009г. е видно, че по поръчка 1367 за подмяна на дограма са заплатени 1729 лв. В кориците на делото липсват посочените в исковата молба и приети от съда като доказателства квитанции с №№ 16, 15, 18, 17, 12, 10, 13, 11, 7, 6, 9, и 8, поради което настоящият състав не може да ги обсъжда, но приема, че общата стойност на ремонта в размер на 42 691 лв. е заплатена на фирмата изпълнител, доколкото това реално не се спори по делото. От квитанция към ПКО с № 004 се установява, че И. П. е заплатил на посоченото дружество сумата от 2740 лв. по договора за 10.08.09г. отнасяща се за апартамента му на втория етаж. От приложените по делото разписки е видно, че ищците за ремонта на общите части са заплатили на касиера на ЕС следните суми: Ел. П. – 16 120 лв., Ив. П. – 16 957 лв., С. Д. – 7880 лв. и Хр. К. – 3607 лв. С нотариална покана от 05.02.2010г. връчена на 09.02.2010г., В. е поканена да заплати в 14 дневен срок припадащата й се част от ремонт в размер на 4433, 50 лв. С втора нотариална покана от 18.02.2010г., получена на 22.02.2010г. В. отново е поканена на плати вече сумата от 4005,50 лв., поради извършено от нея плащане на сумата от 428 лв. Към тази покана са приложени квитанциите към ПКО за заплатените суми за ремонта, протоколите от решението на ОС, съобщението за тяхното изготвяне, протоколите по чл. 13 ал. 4 ЗУЕС, количествено – стойностната сметка към договора от 10.08.2009г. и протокола от 16.12.2009г. По делото е изслушана съдебно – техническа експертиза, от чието заключение е видно, че твърдения ремонт съществува като видове извършени дейности /представен е и снимков материал/, както и че тяхната стойност по представените документи съответства на видовете работи и извършения ремонт на сградата. Вещото лице констатира, че е доставена и монтирана PVC дограма / 5 бр. прозорци/ на стълбищната клетка, но по делото липсвал документ доказващ стойността й. Експерта заключава, че реално заплатените цени съответстват на цените в строителството за периода, в който ремонта е извършен. Посочва, че твърдения от ответницата ремонт на стълбищната клетка от партера към сутерена е извършен, което съответствало и на т. I от КСС. Вещото лице с оглед на поставените му задачи в табличен вид дава примерна квалификация на ремонтните дейности по критериите неотложен ремонт, необходим ремонт, поддържане на общите части и полезни разходи. По отношение на последната задача експертизата дава отговор, че „направата на изолация – 80 кв. м с фибран с мразоустойчиво лепило и обръщане” касаят северната фасада на самостоятелните обекти в сградата – първи и втори жилищен етаж. За установяване на релевантните за спора факти по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г., М. и Д. като показанията на последните двама са преценени по реда на чл. 172 ГПК, с оглед близките им отношения с ответницата В.. Свид. Г. установява какво е било състоянието на сградата преди извършването на ремонтните дейности и какви точно СРР са извършени от фирмата изпълнител по процесната сграда, както и че ремонта е продължил от лятото почти до края на 2009г. Г. установява още, че в посочения период е забелязал извършването на ремонтни дейности /шпакловане/ в стълбищната клетка от партера към сутерена като в разговор с някой от ищците бил уведомен, че една от съсобственичките в сградата е започнала ремонт. От разпита на свидителите М. и Д. е видно, че В. помолила първия да намери хора, които да извършват ремонт на подхода към жилището й, което се намира под нивото на тротоара, от пощенските кутии на долу, тъй като имало нападала мазилка. Младенов ангажирал двама души, които свалили мазилката от стените и тавана, шпакловали и боядисали с бежова боя. По това време течал ремонта в останалата част на стълбищата клетка като майсторите, които го извършвали накрая минали с боя върху ремонта направен от В.. По нейни думи ремонта й струвал 850 лв., които тя платила на двамата работника. Д. свидетелства, че през лятото на 2009г. нито тя, нито колегите й са намирали съобщения до ответницата за провеждане на ОС като последната лично я е питала за това. Самата Д. е чула,че ще се прави ОС от един от етажните собственици, но не уведомила за това В.. Сочи, че по външните стени на помещението, които са ориентирани в посока юг не са извършвани ремонти работи. Приложената квитанция към ПКО № 023 е неотносима към спора, тъй като касае заплащане на разходи в размер на 2160 лв. по договор за СРР от 02.09.2009г. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: В настоящото производството в тежест на ищците по осъдителните искове е да установят дължимостта на претендираната сума т.е. да установи основание, размер и настъпил падеж на паричното задължение. В случая, за уважаването на предявения иск е необходимо провеждането на пълно и главно доказване от страна на ищците, че ответницата е собственик на самостоятелен обект в сградата – етажна собственост, че е налице валидно взето решение на ОС на етажната собственост за извършване на ремонтни дейности в общите части, че са извършени претендираните ремонтни работи и техния характер, че разходите за тях са заплатени от ищците и е настъпил падежа на задължението на ответницата. По отношение на направеното възражение за прихващане, ответницата следва да установи също пълно и главно, извършените от нея ремонтни работи на общите части, техния характер и направеното от нея заплащане. Безспорно е установено по делото, че ищците и ответницата са собственици на самостоятелни обекти в процесната сграда, която е в режим на етажна собственост и като такива имат качеството на етажни собственици. Свикването и провеждането на ОС на ЕС е осъществено през лятото на 2009г., с оглед на което към спора е приложима редакцията на ЗУЕС към ДВ бр. 6/2009г., поради което цитираните от съда норми са към тази редакция на закона. От наличните доказателства се установява, че през юни 2009г. е свикано, а на 01.07.2009г. проведено ОС на ЕС. На основание чл. 11 ал. 1 т. 10 б. „а” ЗУЕС е прието решение за извършването на ремонтни дейности по общите части на сградата /покрив, фасада, стълбище, комини, калкани/ по отделните видове СРР, доколкото са обсъждани и приети оферти на фирмите – изпълнители, в които СРР са били конкретизирани по вид, количество и цена. Доказва се по делото свикването и провеждането и на второ ОС на ЕС, на 24.08.2009г., на което са приети решения, с които се допълват или заменят отделни видове СРР, приети на първото ОС. Спорен е въпроса дали ответницата е обвързана от решенията на тези ОС, доколкото се навеждат от нейна страна оплаквания за нередовно свикване на ОС и за ненадлежно огласяване на приетите решения. ЗУЕС към този момент не е изисквал подписване на поканата, каквото оплакване се прави. От доказателства по делото се установяват процедурни нарушения по 13 ал. 1 и ал. 4 ЗУЕС относно свикването на ОС за 01.07.2009г. Не се установява поставянето на поканата за ОС на видно място в етажната собственост, което следва от показанията на свид. Д. Представеният протокол от 26.06.2009г. не удостоверява при коя от двете алтернативи на чл. 13 ал. 4 ЗУЕС - отказ на собственик респ. обитател или отсъствие, е връчена поканата, за да се приема, че е налице редовно уведомяване. Наред с това е опорочена процедурата по чл. 16 ал. 7 вр. чл. 13 ал. 4 ЗУЕС за надлежното съобщаване, че е изготвен протокола от ОС. Не се установява съобщението по чл. 16 ал. 7 ЗУЕС да е поставено на видно място в етажната собственост, не е протоколирано такова действие, както не се установява и разписката по чл. 13 аÙ. 4 ЗУЕС за връчване на съобщението, връчена в хипотезата на отсъствие на В., да е залепена на външната врата на самостоятелния й обект. Такова отбелязване липсва в разписките от 06.07.2009г. /лист 107 /. Настоящата инстанция намира, че не е доказано и редовното връчване на поканата за провеждане на ОС за 24.08.2009г. в хипотезата на отсъствие на лицето, предвид факта, че в протокола за връчване на поканата е отразено, че опита да се връчи и последващото залепване са направени в празничен ден /събота/, доколкото на етажните собственици е известно, че собственичката не ползва лично имота си, а ползвателя му не работи през събота и неделя т.е. налице е само привидно спазване на законовия регламент. По посочените по горе съображения имаме ненадлежно връчване и на съобщението по чл. 16 ал. 7 ЗУЕС за изготвяне на протокола от 24.08.2009 г. Стриктното спазване на процедурата по свикването на ОС и съобщаването на решенията му по правило е гаранция за правата на отделния етажен собственик да участва при вземането на решения касаещи ЕС, както и възможността да атакува тези решения пред съда. Въпреки посочената порочност по свикването на ОС и уведомяването за изготвянето на протокола от него, въззивният съд счита, че В. все пак е обвързана от приетите на процесните ОС решения за извършване на ремонт. Вярно е че по реда на чл. 40 ЗУЕС може да се иска отмяна на решение на ОС, когато има нарушение на процедурните правила за свикването му. Такава отмяна обаче може да бъде постановена, само ако гласът на етажния собственик, чийто участие не е осигурено би могъл да окаже някакво влияние върху резултата от гласуването. Настоящият случай не е такъв, както с оглед на притежаваните от В. ид. части /9, 9808 %/, така и с оглед обстоятелството, че решенията за ремонта са приети с единодушие на присъстващите. Ето защо ВТОС прима, че дори В. да бе участвала в ОС на ЕС, това не би могло да окаже някакво влияние върху резултата от гласуването. Наред с това протоколите от ОС на ЕС на 01.07.2009г. и 24.08.2009г., с нотариалната покана от 18.02.2010г., са й били връчени на 22.02.2010г. В този момент В. със сигурност е узнала за взетите решения относно извършване на ремонтни дейности, каквато е целта и на процедурата по чл. 16 ал. 7 ЗУЕС, поради което опорочаването на последната не влече негативи. От този момент ответницата е имала четиринадесет дневен срок да ги обжалва. По делото няма данни същата да е предприемала такива действия, с оглед на което съдът приема че въпросните решения са породили права респ. задължения за всеки един от етажни собственици, включително и за ответницата В.. На следващо място от доказателства по делото – количествено стойностна сметка, протокол за установяване на количеството и стойността на допълнителните СРР от 16.12.2009г и заключението на вещото лице категорично се установява, че твърдяните от ищците ремонтни дейности реално са извършени в процесната сградата по вид, количество и материали. Относно характера на извършените СРР съдът взе предвид дадените в ЗУЕС /§ 7 и § 8 от ДР/ легални дефиниции на понятията „необходим” респ. „неотложен” ремонт, както и тази по § 10 от същите за „полезни разходи”. С оглед на данните по делото за състоянието на покрива и съществуващия поради това теч в сградата въззивният състав счита, че извършените ремонтни дейности по покривната конструкция отразени в т. II от КСС имат характеристиките, както на неотложен, така и на необходим ремонт. Ремонтните дейности от т. 2.1. до т. 2.3 са насочени към предотвратяване разрушаването на конструктивни елементи на сградата /покрива/, представляващ по дефиниция обща част. Останалите СРР описани в т. II от КСС съдът приема за необходим ремонт, доколкото са насочени към привеждане на тази обща част от сградата в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност /чл. 169 ал. 1 – ал. 3 ЗУТ/. Необходим ремонт според съдът са и ремонтните дейности по стълбищната клетка, описани в т. I от КСС, тъй като чрез тях се отстраняват съществуващите неудобства за нормалното й използване. Подмяната на дограмата, т.нар. „обръщането” на прозорците, поставянето на изолация на външните стени /северна фасада и калкани/, пренареждане на кабелите и скриването им в стената, ремонта и профилактиката на електрическата и В и К-а инсталации в общите части, ремонт и поставяне на вътрешни врати в тези части също представляват необходим ремонт, доколкото са насочени към привеждане на общите части Ýа сградата в съответствие с изискванията за безопасност при пожар, хигиена, безопасна експлоатация и енергийна ефективност –чл. 169 ал. 1 ЗУТ. В тази връзка оплакването на жалбоподателката, че топлоизолацията на външните стени не касае общи части на сградата е неоснователно. И северната фасада към ул. „В. Л.” и източните и западните стени /калкани/ на сградата са по естеството си общи нейни части, доколкото същите са външни стени без които сградата не може да съществува, а съгласно чл. 38 ЗС при сгради в етажна собственост те са общи за всички собственици. Обстоятелствата, че тези външни стени обслужват отделни самостоятелни обекти в сградата, че не са топлоизолирани всички външни стени, както и факта, че отделните етажни собственици са заплатили разходите за топлоизолация за част от южната фасада, не изключва режима им на общи части. Преместването на климатика и свалянето на рекламите по съществото си не е необходим ремонт, но тази дейност е предприета, за да може да се отремонтират съответните общи части, поради което етажните собственици ще следва да понесат съразмерно и тези разходи. По - голяма част от извършените СРР в общите части, макар представляващи необходим ремонт, защото чрез тях сградата е приведена в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност, обективно са довели до увеличаване на стойността на сградата т.е. могат да се дефинират в едната си част като полезни разноски. Дори и така, доколкото има взето решение на ОС за извършването им, съгласно разпоредбата на чл. 41 ЗС всеки съсобственик е длъжен да участва в полезните разноски съразмерно с дела си в общите части. От наличните по делото квитанции /лист 48-49/ се установява, че на „С.” ООД е заплатена сумата от 19 184 лв. за извършени ремонти дейности по договора от 10.08.2009г. По делото обаче де факто не се спори, че сумата за ремонта е заплатена изцяло от ищците, доколкото се спори само дали са извършени всички претендирани ремонтни дейности и какъв е техния характер. т.е. че не представляват неотложни респ. необходими разноски. По тези причини окръжния съд приема, че „С.” ООД е получил изцяло плащане на общата стойност на ремонта, посочена в протокол за установяване на количеството и стойността на допълнителните СРР от 16.12.2009г., която е в размер на 42 691 лв. За подмяна на дограмата в общите части на сградата са заплатени 1729 лв., видно от ПКО № 923/26.08.2009г., поради което цялата стойност на ремонта на общите части на сградата в гр. В. Т., ул. „В. Л.” № осъществен през лятото на 2009г. възлиза на 44 420 лв. Изрично пълномощникът на ищците е посочил, че не е включена в исковите им претенции заплатената цена за каменна облицовка на корнизите, с оглед на което процесната сума по ремонта става в размер на 40 442 лв. Възражението, че сумата от 14 000 лв. по квитанция към ПКО № 5/10.08.2009г. не е заплатена от ищците е неоснователно. Видно от самата квитанция същата е от датата 14.08.2009г., от която дата са и първите вноски направени от етажните собственици на касиера на ЕС, видно от приложените по делото разписки, поради което съдът приема, че сумата по ПКО представлява сбор от предоставените от ищците парични средства. Сумите по ПКО с № 004 и по ПКО № 023 са плащания извършени от И. П. в общ размер на 4900 лв. и се отнасят до СРР касаещи само неговия апартамент на втория етаж. Те не са включени в цената на ремонта видно от КСС, където липсва т.VIII от офертата. Според разпоредбата на чл. 6 ал. 1 т. 9 ЗУЕС собствениците са длъжни да заплащат разходите за основния, текущия или неотложния ремонт, за реконструкцията, преустройството и обновяването на общите части на сградата съразмерно с притежаваните идеални части в тях. Според доказателствата по делото В. притежава 9, 9808 % ид. части от общите части на сградата. Съдът базира този си извод въз основа на наличната по делото таблица изготвена от инж. Д. Същата не е своевременно оспорена от жалбоподателката, за да се изключи от доказателствата по делото. Нещо повече в акта за собственост на жалбоподателката е посочено, че тя притежава 26, 66% от 9/24 ид. части от общите части на сградата и толкова части от незастроеното дворно място, което се равнява на 9, 9975 %. т.е. по никакъв начин не са накърнени правата на жалбоподателката, когато притежаваните от нея ид. части в общите части са определение в процентно съотношение 9, 9808. При изчисляването на дължимата от В. сума ВТОС ще се придържа към този размер, доколкото не може да й влоши положението, тъй като в тази си част решението не е обжалвано от другата страна. Ето защо дължимата от ответницата сума за извършения ремонт в общите части на сградата съразмерно на притежаваните от нея ид. части възлиза на 4036, 44 лв. Ищците съразмерно на дела си в общите части на сградата следва да понесат разходите по следния начин: Хр. К. – 4136 лв., Ел. П. – 15 351, 83 лв., Ив. П. – 10 201, 78 лв. и Ст. Д. – 6 715, 39 лв. От така припадащите им се разноски ответницата е заплатила – 1428 лв., К. - 3607 лв., П. – 16 120 лв., П. – 16 957 лв. и Д. – 7880 лв. т.е. В. е останала задължена за сумата от 2608, 44 лв., К. е платил 529, 61 лв. по – малко, П. е платила 768, 17 лв. повече, както и П. и Д., които са заплатили в повече съответно – 6755, 55 лв. и 1164, 61 лв. Относно надвнесената от П. сума съдът не може да сподели изцяло оплакването на В., което по съществото си се свежда до това, че сумата от 4900 лв., касаеща личен ремонт е включена в сумата от 16 957 лв. Това схващане може да се приеме за основателно само за сумата по квитанция към ПКО № 004/12.08.2009г. в размер на 2740 лв., тъй като по квитанция към ПКО № 023/11.12.2009г. се касае за лично плащане по друг договор със същия изпълнител. Ето защо може да се приеме, че надвнесената от П. сума е в размер на 4015, 55лв., което пак е два пъти повече от претендираната от него сума. С оглед на принципа на справедливостта, изхождайки от съотношението на надвнесените от етажните собственици суми и на претендираните от тях в настоящото производство, окръжният съд споделя направеното от първата инстанция изчисление и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на решението й в тази им част. При това положение правилно районният съд е достигнал до извода, че претенциите на П. и Д. са основателни изцяло, а тази на П. до размера на 692, 99 лв. По делото обаче ответницата доказа пълно и главно направеното от нея възражение за прихващане за сумата от 840 лв. От показанията на свидетелите по делото и от КСС /т. I/ безспорно се установява, че В. е извършила за собствена сметка ремонт на общи части от стълбищната клетка от партера към сутерана. Този ремонт се е изразявал в къртене и шпакловане на мазилка по стени и тавани респ. боядисването им следва това. Същият има характера на необходим и за него В. е заплатила 850 лв., но в процеса е въвела претенция само за 840 лв. С оглед на притежаваните от страните ид. части от общите части те следва да понесат разходите по този ремонт за сумата от 840 лв., както следва: В. – 83, 84 лв., К. – 85, 92 лв., П. – 318, 86 лв., П. – 211, 90 лв. и Д. – 139, 48 лв. Направеното в насрещната жалба оплакване е неоснователно. Възражението за прихващане не е уважено в по – голям размер от претендирания, доколкото от заплатените от В. 840 лв. е извадена припадащата й се част в размер на 83, 83 лв. и прихващане със вземанията на ищците е извършено със сумата от 756, 16 лв., в размерите претендирани от ответницата спрямо всеки от ищците. Ето защо след прихващането, В. остава задължена към П. за сумата от 487, 99 лв., към П. за сумата от 1693, 55 лв. и към Д. за сумата от 9, 42 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното им изплащане. Относно размера на обезщетението за забава, считано от 24.02.2010г./срок определен в първата нотариална покана/ до датата на предявяването на иска – 24.11.2010г. въззивния състав напълно споделя изводите на районният съд и препраща към тях по правилото на чл. 272 ГПК, при което лихвата за забава за П. ще възлиза на 53, 60 лв., за П. ще възлиза на 147, 56 лв. и за Д. ще възлиза на 0, 78 лв. С оглед на гореизложеното исковите претенция за главница на П., П. и Д. следва да бъдат уважени в посочените по горе размери след извършване на съответното прихващане. Обезщетение за забава за исковия период също следва да бъде уважено в посочените размери. Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Великотърновския районен съд следва да бъде потвърдено изцяло. С оглед изхода на делото съдът не дължи произнасяне по въпроса за разноските и те следва да се понесат от страните, както са ги направили. Водим от горното и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 976/04.11.2011г. постановено по гр.д. № 5267/2010г. на Великотърновския районен съд. Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, ДВ, бр. 100/2010 год. Препис от решението да се връчи на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |