Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 736 02.06.2022 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на четвърти май
две хиляди и двадесет и втора година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря Галина Драганова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 2388 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 203 и сл. от АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и е образувано
по повод исковата молба на Г.С.Г. с ЕГН ********** и К.И.Г. с ЕГН **********,
двамата с постоянен адрес: ***, със съдебен адрес:***, адв. П.В., против
Министерството на културата на Република България и Община Несебър.
Исковата молба е депозирана в
Окръжен съд- Бургас и по нея е образувано гр.дело № 354/2018 г. по описа на
съда. С определение № 433/07.03.2018 г. производството е прекратено и делото е
изпратено по подсъдност на Районен съд- Несебър. С постановеното по спора
решение № 30 от 12.02.2019 г. заявените искови претенции са отхвърлени. С
решение на Окръжен съд- Бургас по гр.дело № 772/2019 г. е обезсилено
постановеното от РС- Несебър решение и делото е изпратено по компетентност на
настоящия съд.
С исковата молба и депозирани по
делото уточняващи молби са заявени обективно и субективно съединени искове за
солидарно осъждане на ответниците, както следва:
1) за сумата от 21 000 лева-
частичен иск от обща претенция в размер на 64 992 лева, представляваща
„обезщетение на основание чл. 161а, ал. 3 от Закона за културното наследство
(ЗКН)“, а при условията на евентуалност се претендира тази сума като
обезщетение по чл. 45 от ЗЗД за причинени вреди в резултат на неправомерна
дейност, засягаща имот, чужда собственост;
2) сумата от 12 000 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, частично от обща претенция за 108 101.54
лева, от които: 6000 лева частично от обща претенция за 22 101.54 лева за
извършени два ремонта на сградата и 6000 лева частично от 86 000 лева,
представляващи пазарна цена на отнетите в резултат на разкопките 86 кв.метра от
дворното място на ищците;
3) сумата от 25 000 лева, от
които 20 500 лева се претендират от първия ищец и 4 500 лева от втория-
частичен иск от обща претенция за 50000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди;
4) сумата от 5 000 лева-
частично от обща претенция за 31 222.97 лева, представляваща лихва за забава
върху обезщетението, претендирано на основание чл. 161а, ал. 3 от ЗКН за
периода от 01.06.2013 г. до 20.02.2018 г.;
5) сумата от 3362.89 лева,
представляваща лихва за забава „върху обезщетението за претърпени имуществени
вреди в размер на 7000 лева“, за периода от 01.06.2013 г. до 20.02.2018 г.;
6) сумата от 6 343.22 лева,
представляваща лихва за забава „върху обезщетението за претърпени имуществени
вреди в размер на 86 000 лева, за периода от 01.06.2017 г. до 20.02.2018 г.;
7) сумата от 33.19 лева,
представляваща лихва за забава „върху обезщетението за претърпени имуществени
вреди в размер на 450 лева, за периода от 01.06.2017 г. до 20.02.2018 г.;
8) сумата от 5000 лева- частично
от обща претенция за 24 020.63 лева, представляваща лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, за периода от
01.06.2013 г. до 20.02.2018 г.
В исковата молба се твърди, че
ищците са собственици на недвижим имот- дворно място, съставляващо парцел І-342
в кв. 25 по плана на гр. Обзор, ведно с построената в него през 1931 г. двуетажна
жилищна сграда. Твърди се, че през 2013 г. същите са извършили цялостен ремонт
на сградата, на стойност 7 200 лева. С договор за наем от 30.05.2013 г. ищецът Г.
предоставил на ЕТ „САРА 27“ за временно и възмездно ползване 50 кв. метра от
описаното дворно място, за срок до 30.09.2018 г., при наемна цена 2000 лева.
В началото на 2014 г. в гр.
Обзор започнали археологически разкопки, достигащи на около два метра и
половина от стените на сградата. Съгласие за извършването им било дадено само
от ищеца Г., но не и от ищцата Г., като собственик на имота. В резултат на извършените
разкопки и поради валежи, свличане и ерозия били образувани пукнатини по
стените и терасата на сградата. Наред с това, поставените заграждения на имота препятствали
достъпа до него и до плажа, а наемателят преустановил дейността си, поради
невъзможност да я упражнява, като преустановил и плащанията по договора за
наем, сключен с ищеца. Със заповед, издадена по реда на чл. 57а от ЗУТ, било
разпоредено премахване на преместваемите обекти- павилиони, като поставени без
разрешение в поземления имот. Преустановено било и отдаването под наем на определените
места за поставянето им, в резултат на което ищците пропуснали да реализират
доход в размер на 12 000 лева за периода 2013 - 2018 г. (по 2000 лева годишно).
Поради извършваните разкопки, същите били препятствани през периода 2013-2018
г. да отдават под наем на курортисти и четирите стаи на къщата, в резултат на
което понесли имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в размер на 52
992 лева.
Поради извършване на разкопките,
ищците претърпели „неудобство, стрес, ядове, загуба на време, безсъние,
притеснения, страх и влошаване на общото им здравословно състояние“. Ищецът Г.
отключил през 2016 г. диабет втори тип и хипертоничен синдром с усложнения, а
ищцата Г. получила постоянно главоболие и безпокойство. Налагало се по-често
пътуване до Обзор, вкл. и през месеците извън летния сезон, за да се наглежда
имотът, което, предвид възрастта им, било свързано с голяма умора и дискомфорт,
и необходимост от повече време за възстановяване.
Резултатите от спасителните
археологически проучвания били приети с протокол вх. № 10-00-82 от 22.04.2014
г., одобрен със заповед № РД09-214 от 29.04.2014 г. на министъра на културата.
През 2017 г. било извършено от
общинската администрация укрепване на къщата, преценено от ищците като
некачествено, предвид начина на укрепване и използваните материали. Поради
„неадекватните“ действия на възложителя/изпълнителя на археологичните
проучвания и заплахата къщата или част от нея да се срути, с цел да запазят
целостта и́, ищците ангажирали строителни работници, закупили материали и
организирали укрепване, за което заплатили сумата от 450 лева.
Заявените претенции
неколкократно са уточнявани от ищците, включително в изпълнение указанията на
ВАС, дадени с определение № 4909/27.04.2020 г. по адм.дело № 3610/2020 г. по
описа на съда. С молба вх. № 5028 от 29.06.2020 г. същите заявяват, че
твърдените имуществени вреди произтичат от протокол на комисия и Заповед № РД
09-214/29.04.2014 г. на зам.-министър на културата. Считат, че тези актове са
незаконосъобразни, тъй като „съдържат констатации и приемат като надлежно
извършени дейности, нарушаващи определения район за теренни проучвания, както и
дейности, извършени в нарушение на изискванията за начина и средствата на
провеждане, с техника и средства, несъобразени и неотговарящи на конкретните
условия“. С допълнителна молба развиват доводи за незаконосъобразност на
заповедта и протокола, тъй като „чрез тях се е стигнало до злоупотреба с власт,
като се извършват разкопки извън очертания район, върху непроучен терен,
навлизайки в частна собственост без съгласие от собствениците“.
С определение № 14418/20.11.2020
г. по адм.дело № 10476/2020 г. на ВАС е
отменено определение за прекратяване на настоящото производство и делото е
върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, със задължителни
указания. Според указанията на ВАС, константно не се твърдят незаконосъобразни
актове, от които произтичат вредите, а се сочи от ищците, че разкопките излизат
извън обхвата на издадените заповеди, като обезщетението за вреди се претендира
от незаконосъобразни фактически действия по осъществяване на археологически
разкопки в имота на ищците- незаконосъобразно поведение на служители на
ответниците, извършили съвместно разкопки в имота на ищците.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника Община Несебър, с който е заявено
становище за нередовност на исковата молба, алт. за неоснователност на
заявените претенции. В отговора се сочи, че имотът на ищците не е регистриран и
не е категоризиран за отдаване легла под наем на туристи по реда на Закона за
туризма. Оспорват се наведените с исковата молба твърдения за ограничаване
достъпа до имота и отнемане на площи от парцела на ишците. Твърди се, че
отстоянията между сградата и извършвани в близост до нея археологически разкопки
са спазени. По отношение премахването на павилионите се сочи, че не е издавано
разрешение за поставянето им. Оспорват се и претенциите за неимуществени вреди.
С депозирания писмен отговор на
исковата молба ответникът Министерство на културата оспорва предявените искове
за имуществени и неимуществени вреди. Счита, че не са налице изискуемите
материалноправни предпоставки. Твърди, че „действията по разкопки“, от които
според твърденията на ищците произтичат вреди, не са извършвани нито от
служители на Министерство на културата, нито от служители на Община Несебър.
Моли за отхвърляне на исковите претенции.
В съдебното заседание процесуалният
представител на ищците поддържа предявените искове. Ангажира доказателства.
Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.
Пълномощникът на ответника
Община Несебър заявява становище за неоснователност на исковите претенции и
моли за отхвърлянето им и присъждане на разноски. Представя доказателства.
Ответникът Министерство на
културата не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен.
Представя доказателства по опис.
Прокурорът от Окръжна
прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на претенциите. Не сочи
доказателства.
Съдът, с оглед твърденията на ищците
за настъпили вреди от незаконосъобразни действия на служители при ответниците,
приема, че предявените искове са процесуално допустими. При разглеждането им по
същество, съдът намира за установено следното:
Ищецът Г.С.Г. придобил по силата
на договор за дарение и покупко-продажби, сключени съответно с нотариални
актове № 221/1975 г., № 11/2004 г. и № 194/2006 г., дворно място, съставляващо
УПИ І-342 по плана на гр. Обзор, ведно с построената в него двуетажна жилищна
сграда. С нотариален акт № 143/1998 г. за собственост върху недвижим имот,
придобит по регулация, същият бил признат за собственик и на 1/2 ид.част от съседното
незастроено дворно място, цялото от 205 кв.метра, придаваемо към парцел І-342 в
кв. 25 по плана на гр. Обзор.
В изпълнение на договор от
30.07.2007 г. ищецът предоставил на ЕТ „САРА 27“ за временно и възмездно
ползване 50 кв.метра от така придобитото дворно място, обособени между ул.
„Иван Райков“ № 18, ул. „Княз Борис“ и имота на наследниците на С.. за
поставяне на общо три сглобяеми павилиона, за срок до 30.09.2012 г., при
годишна наемна цена, както следва: за 2008 г.- 1200 лева, за 2009 г.- 1400
лева, за 2010 г.- 1600 лева, за 2011 г.- 1800 лева и за 2012 г.- 2000 лева. С
Разрешение № 365 от 11.07.2008 г. на главния архитект на Община Несебър било
разрешено на едноличния търговец да постави в имота павилион на площ 15
кв.метра с предназначение: „за промишлени стоки“, за срок от три години. На
27.05.2012 г. ищецът сключил нов договор за наем с ЕТ „САРА 27“, с предмет „два
броя сглобяеми павилиона и трети поставен до тях“, за срок до 25.05.2014 г.,
при наемна цена от 600 лева за тримесечие. Договорът бил новиран на 30.05.2013
г., като страните постигнали съгласие да бъде предоставена на търговеца част от
недвижимия имот в размер на „около 40-50 кв.метра“ с монтиран сглобяем
павилион, при наемна цена 2000 лева за летния сезон.
През зимата на 2011 г. в гр.
Обзор, при извършване на изкопни дейности за ремонт на ВиК системата на града,
била разкрита монументална сграда с тухлен градеж. След намеса на специалисти
от музей „Старинен Несебър“, изкопните дейности били преустановени, а специализирана
комисия дала предписание за провеждане на спасителни археологически проучвания.
Средствата за тях били осигурени през есента на 2013 г. от Община Несебър и
Кметство Обзор.
За извършване на спасителното
археологическо проучване, на основание чл. 148, ал. 2 от ЗКН председателят на
Съвета за теренни проучвания в Националния археологически институт с музей при
Българската академия на науките издал Разрешение № 309 от 05.09.2013 г. С него
било разрешено на Тодор Иванов Марваков- служител на музей „Старинен Несебър“,
гл.ас. д-р М. А.Г. и К. Т. Го., двамата с месторабота РИМ- Бургас, да извършат
спасителни археологически разкопки, с основни научни цели на проучването:
изчерпване на съществуващите културни напластявания, документиране на
разкритите структури и изследване на ДКЦ, с възможност за използване на
специални технически средства- металдетектор.
Първият етап от спасителното
археологическо проучване бил проведен в периода 06.10.2013 г. - 19.12.2013 г.,
като разкопките били ограничени само до територията на площада. За предприетите
действия и разкритите находки бил съставен доклад от лицата, извършили теренното
проучване.
По искане от директора на музей
„Старинен Несебър“, обективирано в писмо с изх. № 0400017 от 27.02.2017 г., на
основание чл. 158а, ал. 1 от ЗКН министърът на културата назначил със Заповед №
РД 9К-33 от 18.03.2014 г. експертна комисия със задача да приеме извършените
теренни археологически проучвания. В изпълнение на заповедта членовете на
комисията посетили археологическия обект „Ранновизантийски терми и сектор от
крепостната стена“, попадащ в ПИ 53045.502.479 в гр. Обзор, извършили оглед на
място и изслушали доклада на научния ръководител. За направените констатации и
взетите решения бил съставен протокол от 10.04.2014 г., внесен в Министерството
на културата с вх. № 10-00-82 от 22.04.2014 г. Комисията констатирала, че
археологическото проучване е проведено съгласно изискванията на чл. 153 от ЗКН
и предложила на министъра на културата продължаване на проучването, според
възможностите за промяна на подробния устройствен план и съществуващите
инфраструктурни връзки във всички посоки, при съгласуване между археолозите
проучватели и Кметство Обзор. Предложила също да се започне разкопаване на
откритата сграда с цел нейното пълно разкриване и да бъде осигурено
освобождаването на площадката в УПИ І в кв. 25 (ПИ 53045.502.276), като се
започне процедура за отчуждаване. Със Заповед № РД 09-214 от 29.04.2014 г.
зам.-министър на културата одобрил протокола на комисията.
Във връзка с реализиране втория
етап на археологическото проучване, ищецът Г.С.Г. представил нотариално
заверена декларация от 06.06.2014 г., с която заявил в качеството на собственик
на УПИ І в кв. 25 по плана на гр. Обзор, че е съгласен да се извършат
спасителни археологически разкопки в северозападната част на собствения му
имот. С втора декларация (без дата) същият заявил, че е съгласен да се извършат
спасителни археологически разкопки в северната част на имота му, при спазване
на необходимото разстояние от изградената жилищна сграда, за да се осигури
нейната конструктивна безопасност. Заявил също, че е съгласен Община Несебър
чрез Кметство Обзор да демонтира изградения в имота търговски обект, при
условие, че всички елементи, изграждащи обекта, бъдат съхранени от кметството и
след приключване на процедурите по одобряване на ПУП за имота се сглобят и
монтират за сметка на кметството по начин и място, регламентирано с проекта. По
отношение на втория търговски обект (ламаринен павилион) декларирал, че е
съгласен да бъде разрязан и извозен от имота му за сметка на Община Несебър.
За извършване на втория етап от
археологическото проучване било издадено Разрешение № 407 от 14.11.2017 г. на председателя на
Съвета за теренни проучвания в НАИМ- БАН. С него било разрешено на Т. И. М.-
научен ръководител и К.Г.- зам.-ръководител да извършат спасителни
археологически разкопки в северозападния край на УПИ І в кв. 25 по плана на гр.
Обзор, с цел пълно проучване на обекта, с възможност за използване на специални
технически средства- земекопна техника. Въз основа на издаденото разрешение,
екипът продължил археологическите проучвания на обекта, след тригодишно
прекъсване, като пристигнал в гр. Обзор на 20.11.2017 г. и отпътувал на
18.12.2017 г. За извършване на теренната работа били наемани работници, видно
от приложения по делото полеви дневник. Според данните от съставения отчет,
проучванията били извършвани само северно от термите, поради наличието на преместваем
обект в имота на ищеца, въпреки даденото от последния съгласие за демонтирането
му.
На 20.11.2017 г. в имота на
ищеца била извършена проверка от служители на Община Несебър, при която било установено,
че на северната регулационна линия на УПИ І-342 в кв. 25 по плана на гр. Обзор
и в непосредствена близост до жилищна сграда с идент. № 53045.502.276.1 по
кадастралната карта на гр. Обзор са поставени два преместваеми обекта-
павилиони, нетрайно прикрепени към терена. При справка в документацията,
съхранявана в общината, не била открита одобрена схема и разрешение за
поставяне на преместваемите обекти в имота, поради което били съставени два
констативни акта- № КО-14 и № КО-15 от 20.11.2017 г. За образуваните
административни производства по чл. 57а от ЗУТ ищецът бил уведомен с писма от
20.11.2017 г. от Кметство Обзор. На 28.11.2017 г. били издадени заповеди № 2104
и № 2105 на кмета на Община Несебър за премахване на описаните преместваеми
обекти.
След приключване на проучванията
в обекта „Късноантична сграда- ранновизантийски терми“, членовете на
експертната комисия по чл. 158а от ЗКН извършили оглед на място. Въз основа на доклад
от научния ръководител и проведени дискусии комисията приела, че етапът от
проучването е завършен и осъществен съгласно изискванията на чл. 148, ал. 2 и
чл. 153 от ЗКН, и потвърдила решението да се започне разкопаване на откритата
сграда с цел нейното пълно разкриване и да бъде осигурено освобождаване на
площадката в УПИ І в кв. 25, като се започне процедура за отчуждаване, видно от
съставения протокол от 21.06.2018 г., с вх. № 45-00-222 от 26.06.2018 г. на МК.
Комисията препоръчала разкопките в УПИ І в кв. 25 да се извършват с успоредно
аварийно укрепване на къща и ограда в парцела. Със заповед № РД 09-444 от
29.06.2018 г. зам.-министър на културата е одобрил протокола с вх. № 45-00-222
от 26.06.2018 г.
На 10.07.2015 г. ищците подали
„докладна“ до кмета на гр. Обзор, с която поискали отговор как ще бъдат
„обезвъзмездени“ за причинените вреди от затваряне на павилиона за периода 2014
г., 2015 г. и 2016 г.; дали ще им бъде предоставено друго място за търговска
дейност; как ще им бъдат заплатени близо 75 кв.метра от „втория парцел“, взети
за сондиране на разкопките; ще имат ли достъп до къщата за лични превозни
средства- МПС 2 броя; ще се освободи ли място до входа на къщата, тъй като
влизането е затруднено и ги ощетява, при положение, че в къщата желаят да се
настанят квартиранти. Посочили са, че поради подпочвени води, част от стената
под голямата тераса започва да се пропуква при дъждовно време и с налични
средства са премахнали пукнатините, и са поискали отговор кога ще бъде
заздравена стената към къщата и изградена ограда. С последващи молби от
03.08.2017 г. и от 08.09.2017 г. ищците са направили ново искане да бъдат взети
мерки за укрепване на терасата и да бъдат обезщетени за вредите.
С отговор-становище от
25.08.2015 г. кметът на гр. Обзор уведомил ищците, че кметството ще компенсира
причинените загуби с пълно поемане на разходите по демонтиране на павилиона и
поставянето му на нова позиция с лице към пешеходната алея; предвидените за
археологически проучвания приблизително 75 кв.метра от имота ще бъдат заплатени
по пазарна оценка, след процедиране на ПУП-ПРЗ и сключване на предварителен
договор между Община Несебър и ищците; при положение, че ул. „Иван Райков“ бъде
обособена като пешеходна зона, тя ще бъде с ограничен режим за автомобили, като
ще се осигури контролиран автомобилен достъп до имота им; около къщата на
ищците ще се остави достатъчна площ за свободно преминаване и достъп, съгласно
предвижданията на ПУП; има изработен проект за аварийно укрепване на
започналото пропукване на стената под голямата тераса, като предпроектните
проучвания са предоставени на ищците на електронен носител.
От заключението на извършената
по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че двуетажната жилищна
сграда, придобита от ищеца с приложените по делото нотариални актове, е
разположена в ПИ с идент. № 53045.502.497, съседен на засегнатия от разкопките ПИ
№ 53045.502.276 (придобит от ищеца по регулация), а в последния е построена едноетажна
сграда без строителни книжа, ползвана като столова на ТКЗС, която от 1976 г. не
функционира. При огледа на място е констатирано от вещото лице К., че посочената
едноетажна постройка е в лошо физическо състояние, неподдържана с видими
вътрешни пукнатини по тухлените зидове- с вертикални пукнатини под ръбовете на
зазиданите северен и западен прозорец и около зазиданата входна врата; по цокъла-
пукнатина, продължение на тази от ляво на северния прозорец; от двете страни на
зазиданата входна врата; наклонена пукнатина по северната фасадна стена. Констатирано
е, че е извършено укрепване по контура на северната фасада на едноетажната
постройка и частично на изток, състоящо се от бетонова греда с ширина 0.30 м и
височина над терена 0.32 м, по която не се наблюдават строителни дефекти. Въз
основа на направените констатации експертизата дава заключение, че увреждания
биха настъпили и без извършване на археологически разкопки, поради лошото
физическо състояние на сградата от вътрешната страна и обстоятелството, че не е
поддържана през годините. В заключението е отбелязано, че при огледа не се
предоставени от ищците данни за проведени ремонтни дейности в сградата, освен в
санитарните помещения.
В съдебното заседание вещото
лице К. разяснява, че процесната сграда попада извън контура на двуетажната
жилищна сграда, в която според твърденията на ищците са извършвани ремонтните
дейности. Заявява, че двете сгради са построени в различни поземлени имоти,
имат различни идентификатори, но се допират една до друга частично. С различна
конструкция са и не може да се счита, че представляват една сграда. Двуетажната
жилищна сграда е строена през 1931 г., според отбелязването на фасадата, а за
едноетажната сграда няма данни кога е построена- тя попада в имота, който
ищецът Г. получава като придаваема част, като в нотариалния акт не е отразена. Част
от едноетажната сграда е преустроена в два санитарни възела, които са приобщени
и обслужват двуетажната жилищна сграда, като едноетажната е с идентификатор
53045.502.276.1 и е разположена на север от двуетажната жилищна сграда,
отразена е в кадастралната карта като частна собственост с функционално
предназначение- жилищна сграда еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 75
кв.м. В съседния имот на юг с идентификатор 53045.502.497 е разположена двуетажната
сграда с идентификатор 53045.502.497.1- жилищна сграда еднофамилна, с два
самостоятелни обекта и застроена площ 118 кв.м. Едноетажната постройка е ползвана
като столова на ТКЗС, не е в експлоатация към датата на огледа и е очевидно, че
не е била в експлоатация доста години преди това. В северозападната и́ част
е оформена тераса, достъпът до която се осъществява от площадката на плочата
над първи жилищен етаж на двуетажната жилищна сграда. Разкопките са извършени в
северната част на поземлен имот (ПИ) 53045.502.276. По северната фасада на
едноетажната сграда е изпълнено от общината „обкожушване“- бетонов или
стоманобетонов елемент, тип греда, подпряна на цокъла на сградата и обхващаща
част от цокъла, представляваща укрепващ пояс по северната фасада, който
продължава и по източната, за да се завърши ъгълът. Няма укрепване на
двуетажната жилищна сграда, като по нея няма
никакви пукнатини, а такива са констатирани само по едноетажната сграда.
Според заключението на приетата
по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза, извършена от вещото лице
инж. С.И., обкожушване (обшиване със строителен байпас) е извършено на терасата
на сградата, в частност на едноетажната постройка на фасадна площ ~47.36 кв.м
през 2017 г. и се състои в полагане на санираща хастарна мазилка с готова смес,
грунд за минерална мазилка, минерална драскана мазилка и боядисване на фасади с
височина до 6.00 м. Разходите за тези видове CMP към 2017 г. възлизат на 895 лева,
в т.ч. разходи за труд 780 лева. За твърдените от ищците СМР- поставяне на
изолация, смяна на дограмата с PVC, саниране на фасадата, изчислената обща
стойност на възлиза на 22948 лева, от които 8995 лева за труд. Експертизата
дава заключение относно пазарната стойност на 1 кв.м площ от процесния УПИ І-342
в кв. 25 към 2011 г.- 69 лева. Осреднената стойност на една нощувка в бази за
настаняване като процесната къща е 10 лева за процесния период. Вещото лице
сочи, че най-близкото отстояние на ръба на разкопките на археологическия обект
„Ранновизантийски терми и сектор от крепостна стена“ до процесния имот е 3.30 метра.
Изкопът не е укрепен, но е обезопасен с метална ограда. В с.з. вещото лице
сочи, че част от изкопа попада в границите на процесния имот, като оградената
част от имота е обозначена със син цвят на приложената към заключението на стр.
5 схема № 1.
При тези фактически данни съдът
намира от правна страна следното:
За да се уважи исковата претенция
с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е необходимо да се установи
кумулативна наличност на предвидените в разпоредбата предпоставки-
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата, постановени, респ. осъществени при или по повод изпълнение на
административна дейност и отменени по съответния ред; вреда; пряка причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и
настъпилия вредоносен резултат. Липсата която и да е от посочените предпоставки
обуславя неоснователност на предявения иск.
В случая исковите претенции са
основани на твърдения за настъпили вреди от незаконосъобразни действия на
служители при Министерството на културата и Община Несебър, извършени при
спасителни разкопки в гр. Обзор. По делото е безспорно, че през периодите 06.10.2013
г. - 19.12.2013 г. и 20.11.2017 г. - 18.12.2017 г. в гр. Обзор са извършени
първи и втори етап от спасително теренно археологическо проучване. Не се
установява обаче фактическите действия по проучването да са извършени от служители на
ответниците. От данните по делото е видно, че заявлението, с което е инициирано
спасителното теренно археологическо проучване, е подадено от директора на Музей
„Старинен Несебър“. Съгласно чл. 2 от Правилника за устройството и дейността на
музей „Старинен Несебър“, публикуван на адрес: http://www.museology.bg/bg/library/i9/%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%B7%D0%B0-%D1%83%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D1%83%D0%B7%D0%B5%D0%B9-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD-%D0%BD%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B1%D1%8A%D1%80.html, музеят е културна и научна организация, която
участва в осъществяването на държавната политика по опазване на културните
ценности и музейното дело в Националния археологически и архитектурно-градоустройствен
резерват “Старинен Несебър” на територията на община Несебър. Музеят е юридическо лице със самостоятелен бюджет,
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, според чл. 3 от същия правилник.
Видно от приложените по делото
доклади, отчет и полеви дневник фактическите действия по спасително теренно
археологическо проучване са извършени от лицата Тодор Иванов Марваков- служител на музей „Старинен Несебър“, гл. ас. д-р Мартин Асенов
Гюзелев и Константин Тодоров Господинов, служители
на РИМ Бургас, и наети от тях работници. Именно на посочените лица е
разрешено да извършат спасителни теренни археологически проучвания, а разрешенията
за тях с № 309 от 05.09.2013 г. и № 407/14.11.2017 г. са издадени от
председателя на Съвета за теренни проучвания в Националния археологически
институт с музей при Българската академия на науките. На основание чл. 28 от Наредба
№ Н-00-0001 от 14.02.2011 г. извършването им е координирано и методически
контролирано от посочения институт. Ответниците Министерство на културата и
Община Несебър нямат отношение към фактическото извършване на теренните
проучвания и следователно не са
материалноправно легитимирани да отговарят по предявените искове. Не е
налице първата от установените в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки,
което обуславя неоснователност на всички заявени претенции срещу тези
ответници.
Действително, резултатите от извършените
теренни археологически проучвания са приети от комисия, назначена от министъра
на културата на основание чл. 158а, ал. 1 от ЗКН, а съставените протоколи за
работата на комисията са одобрени със заповеди на зам.-министър на културата. Тези
актове обаче са издадени едва след
приключване на фактическите действия по извършване на разкопките, а това
обстоятелство само по себе си изключва наличието на причинна връзка с твърдените
вреди, които според указанията на ВАС, дадени с определение № 14418/20.11.2020
г. по адм.дело № 10476/2020 г., произтичат не от незаконосъобразни актове, а от
незаконосъобразни фактически действия на служители при ответниците, извършили
съвместно разкопки в имота на ищците. Не са налице и данни за предварителна
отмяна на тези актове по съответния ред, съобразно изискването на чл. 204, ал.
1 от АПК.
Нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
изисква претърпените вреди да са пряко следствие от сочените в исковата молба незаконосъобразни
фактически действия. Такава зависимост в случая не се установява от
доказателствата по делото. От съставения доклад при извършване на теренното
проучване е видно, че в първия етап на същото, проведен през периода 06.10.2013
г. - 19.12.2013 г., разкопките са ограничени само до територията на площада и
няма навлизане в имота на ищеца. При извършването им е използвано специално
техническо средство- металдетектор и не е използвана строителна механизация. Видно от показанията
на свид. Мавраков, дадени в производството пред Районен съд- Несебър (които
следва да бъдат обсъдени при формиране на изводите по съществото на спора на
основание чл. 118, ал. 2 от ГПК), при спасителните теренни проучвания вибрации
са изключени, тъй като археолозите не използват техника, а се копае с ръчни
инструменти. Налице са и данни за извършвани непосредствено преди теренното
проучване изкопни дейности в същия район за ремонт на ВиК системата на гр.
Обзор, което предполага използване на такава механизация, а според изслушаното
в производството пред НРС заключение на вещото лице Андреев, поради близостта и
хлъзгателната равнина, при използване на строителна механизация е възможно от
вибрации да се напукат стените на сградата. Във втория етап на спасителните
проучвания е разширен техният обхват, като е засегнат и имотът на ищеца, с
изрично писмено съгласие на последния (ищцата не е вписана като собственик в
приложените документи за собственост и не е искано нейното съгласие). При
извършване на теренното проучване е използвана земекопна техника, но към този
момент според твърденията на ищците и показанията на разпитания от НРС свидетел
И. пукнатините по сградата вече са образувани. При тези данни и с оглед
сочените от ищците възможни причини за настъпване на вредите- валежи, свличане
и ерозия, както и предвид състоянието на едноетажната постройка с идент. № 53045.502.276.1,
не би могло да се приеме, че е установена изискуемата пряка причинна връзка
между фактическите действия по извършване на теренното проучване и настъпилите
вреди. В тази връзка вещото лице К. разяснява, че увреждания биха настъпили и
без извършване на археологически разкопки, поради лошото физическо състояние на
сградата от вътрешната страна- неподдържана с видими вътрешни пукнатини по
тухлените зидове- вертикални и наклонени, и поради обстоятелството, че не е
поддържана през годините. Ремонтни дейности са извършвани от ищците само на двуетажната
жилищна сграда в ПИ с идент. № 53045.502.497, но по нея не са констатирани
никакви увреждания- такива са налице само по едноетажна сграда, построена без
строителни книжа в съседния ПИ № 53045.502.276.
Не е налице причинна връзка
между фактическите действия при извършване на теренното проучване и твърдените
вреди под формата на пропуснати ползи от нереализирани нощувки и неполучен наем
по договора с ЕТ „САРА 27“. Видно от приложеното по делото Разрешение № 365 от
11.07.2008 г., издадено от главния архитект на Община Несебър, на едноличния
търговец е разрешено да постави в имота на ищеца павилион на площ 15 кв.метра с
предназначение: „за промишлени стоки“, за срок от три години, т.е. до 2011 г. Няма данни за издадени след
тази дата разрешения по реда на чл. 57 от ЗУТ, няма и такива твърдения.
Напротив, именно поради липса на разрешение за поставяне на преместваемите
обекти са издадени на основание чл. 57а от ЗУТ Заповеди № 2104 и № 2105 от 28.11.2017
г. на кмета на Община Несебър за тяхното премахване. Доколкото поставянето на
преместваем обект е обусловено от разрешение на компетентния административен
орган, а такова в случая не е издадено за процесния период, не би могло да се
приеме, че при отсъствие на фактически действия по спасително теренно проучване
ищецът (респ. наемателят- едноличен търговец) би осъществявал търговска дейност
в имота и би реализирал очаквания положителен финансов резултат. Не се
установява също да е препятстван достъпът до жилищната сграда през процесния период
2013 - 2018 г., а и теренните проучвания са извършвани извън летния сезон. В
тази връзка свид. Мавраков сочи, че едва през 2017 г. разкопките са навлезли в
обхвата на тротоара, но бил оставен проход за преминаване и хората минавали
свободно. Не са ангажирани и доказателства за предлагани от ищците туристически
услуги по смисъла на Закона за туризма непосредствено преди и по време на извършване
на разкопките. Следва да се отбележи, че в притежаваната от тях жилищна сграда няма
категоризирани, нито регистрирани по реда на чл. 11 и сл. от ЗТ стаи за гости. Няма
доказателства и за реализирани през предходни периоди приходи от нощувки. Поради
това съдът приема, че не е установено от ищците сигурното настъпване на соченото
увеличение на имуществото им.
Съдът намира за неоснователна
претенцията за присъждане пазарната цена на „отнетите в резултат на разкопките
86 кв.метра от дворното място“ на ищците, доколкото последните не са загубили
правото си на собственост върху посочената част от имота. Ограниченията в
ползването на имота се обезщетяват по реда на чл. 161а от ЗКН за сметка на
бюджета на теренното проучване, въз основа на писмено споразумение, сключено
със собственика или ползвателя на имота, но такова в случая не е подписано. Съгласно
нормата на чл. 160, ал. 2 от ЗКН, когато при извършване на строителни и други
дейности, свързани с въздействие върху земната повърхност, се открият структури
и находки, които имат признаци на културни ценности, дейността се спира
незабавно и се прилага чл. 72. В тези случаи, както и при издирени в резултат
на теренни проучвания археологически културни ценности, министърът на културата
и собственикът на земята могат да сключат договор за учредяване вещно право на
ползване върху земята, където са открити археологическите културни ценности, а
ако не се постигне съгласие, министърът на културата може да предприеме
действия по отчуждаване на имота по реда на Закона за държавната собственост-
чл. 162 от ЗКН. По делото са налице данни за инициирана процедура по
отчуждаване на съответната част от имота, която към настоящия момент не е
приключила. Не съществува пречка за периода до приключването и́
собственикът да претендира обезщетение на общо основание, но следва да докаже противоправни
действия на ответниците, а в случая, както се посочи по-горе в изложението,
такива не се установяват от доказателствата по делото.
Ищците претендират да им бъде
заплатена от ответниците сумата от 6000 лева частично от обща претенция за 22
101.54 лева за извършен ремонт на сградата. Видно от показанията на свид.
Цветан И., дадени пред НРС, около година преди започване на разкопките ищците са
направили изолация на къщата със стиропор, шпакловка и минерална мазилка,
вътре- шпакловки, подови настилки, две бани, сменили и дограмата. Свидетелят не
сочи дали ремонтни работи са извършени и по отношение на едноетажната постройка
в ПИ 53045.502.276, но данни за нейното състояние се съдържат в заключението на
приетата по делото съдебно-техническа експертиза, извършена от вещото лице Б.К.,
според което тя е в лошо физическо състояние, неподдържана, не е в експлоатация
към датата на огледа и е очевидно, че не е била в експлоатация доста години
преди това. Констатирано е от вещото лице единствено укрепване по контура на
северната фасада на тази постройка и частично на изток, за които е установено
по делото, че са извършени от Кметство Обзор през 2017 г. (в този смисъл са и
твърденията в исковата молба). В заключението на вещото лице И. се сочи, че през
2011 г. ищците са извършили ремонтни работи по сградата с идент. №
53045.502.276.1, както следва: поставяне на изолация, смяна на дограмата с PVC, саниране на фасадата. Данни за извършен ремонт на постройката
с идент. № 53045.502.276.1 (освен обособяването в нея на санитарни помещения,
обслужващи двуетажната жилищна сграда) не са налице по делото. Поради това, доколкото
пукнатини са констатирани само по тази постройка и такива не са налице по
двуетажната жилищна сграда, в която е извършен ремонтът, съдът приема, че не са
доказани твърдените от ищците вреди на стойност 22 101.54 лева. В допълнение
следва да се посочи, че няма данни и за увреждане на монтираната PVC дограма,
поради което искането за присъждане на стойността и́ е неоснователно.
Недоказана е и причинната връзка
между фактическите действия по спасително теренно проучване и твърдените от
ищците неимуществени вреди. Според данните от приложените медицински документи
и заключението на приетата от НРС съдебно-медицинска експертиза, ищецът Г.
страда от захарен диабет Тип2 (неинсулинозависим) от около 1 година, по негови
данни; артериална хипертония с високи стойности; хипертонично сърце без сърдечна
недостатъчност; хиперлипедимия (затлъстяване). По отношение на ищцата Г. са
установени нарушения на кожната чувствителност; шийна спондилоза, изгладена
шийна лордоза; хипестезия на отделни дерматоми по кожата. При изслушване в
съдебното заседание вещото лице д-р Парасков сочи, че е възможно захарен диабет
да бъде провокиран от стрес, но заболяването има много продължителен скрит
период с гранични стойности на кръвна захар, което в случая не се установява, а
и са налице други рискови фактори. Относно артериалната хипертония сочи, че се
развива в различно дълъг период, но отчита и възрастта на ищците. Разяснява, че
стресът води до приток на адреналин в организма и при голямо количество
адреналин въздейства върху нервната система и най-вече върху жлезите, а при
стрес, когато е с обилно количество адреналин, много бързо се проявяват
клинически заболявания. По отношение на спондилозата вещото лице дава заключение, че е свързана с
възрастови промени. При тези данни не би могло да се приеме, че заболяванията
на ищците са провокирани от твърдените в исковата молба незаконосъобразни
действия. Не е налице изискуемата причинна връзка, поради което тази претенция
също е неоснователна.
По изложените съображения съдът
счита, претенциите за обезщетение за вреди следва да се отхвърлят, като
неоснователни, поради отсъствие на установените в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки.
С оглед формирания извод за
неоснователност на предявените искове за вреди, неоснователни се явяват и
обусловените от успешното им провеждане акцесорни претенции за лихви за забава,
поради което те също следва да се отхвърлят.
При този изход на спора и
предвид своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК
следва да се присъдят на ответника Община Несебър разноски по делото в размер на
200 лева- възнаграждение за юрисконсулт, определено на основание чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, при отчитане обема на изследваните
доказателства, броя на проведените съдебни заседания и преди всичко
фактическата и правната сложност на делото.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Г.С.Г. с ЕГН ********** и К.И.Г. с ЕГН **********, искове за
солидарно осъждане на Министерството на културата на Република България и
Община Несебър за: 1) сумата от 21 000 лева- частичен иск от обща претенция в
размер на 64 992 лева, представляваща обезщетение на основание чл. 161а, ал. 3
от Закона за културното наследство; 2) сумата от 12 000 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, частично от обща претенция за 108 101.54
лева, от които: 6000 лева частично от обща претенция за 22 101.54 лева за
извършени два ремонта на сградата и 6000 лева частично от 86 000 лева,
представляващи пазарна цена на отнетите в резултат на разкопки 86 кв.метра от
дворното място на ищците; 3) сумата от 25 000 лева- частичен иск от обща
претенция за 50000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди; 4)
сумата от 5 000 лева- частично от обща претенция за 31 222.97 лева, представляваща
лихва за забава върху обезщетението, претендирано на основание чл. 161а, ал. 3
от ЗКН за периода от 01.06.2013 г. до 20.02.2018 г.; 5) сумата от 3362.89 лева,
представляваща лихва за забава върху обезщетението за претърпени имуществени
вреди в размер на 7000 лева, за периода от 01.06.2013 г. до 20.02.2018 г.; 6)
сумата от 6 343.22 лева, представляваща лихва за забава върху обезщетението за
претърпени имуществени вреди в размер на 86 000 лева, за периода от 01.06.2017
г. до 20.02.2018 г.; 7) сумата от 33.19 лева, представляваща лихва за забава
върху обезщетението за претърпени имуществени вреди в размер на 450 лева, за
периода от 01.06.2017 г. до 20.02.2018 г.; 8) сумата от 5000 лева- частично от
обща претенция за 24 020.63 лева, представляваща лихва за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, за периода от
01.06.2013 г. до 20.02.2018 г.
ОСЪЖДА
Г.С.Г. с ЕГН ********** и К.И.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 200.00 (двеста)
лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчване
на съобщението.
СЪДИЯ: