РЕШЕНИЕ
№ 694
гр. Пловдив, 10.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXVІІІ състав в открито
заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Дияна
Караиванова и прокурор Иляна Джубелиева, като разгледа административно дело №3907 по описа на съда за 2019г., докладваното от председателя,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.203 и сл. АПК, във вр. чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ.
Образувано по искова молба на К.Д.К., ЕГН**********, с адрес *** депозирана чрез адв. К.Д. ***, с която е предявен
иск да бъде осъден ответникът да заплати претърпени от ищеца имуществени вреди,
дължащи се на отменен по съдебен ред административен акт- Наказателно
постановление /НП/ №19-1030-006824/22.07.2019г., издадено от Началник група в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - гр.Пловдив и представляващи
сторените в хода на неговото съдебно обжалване разноски за изплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400.00 лева. Редовно призован, в съдебното
производство ищеца се представлява от адв. Д., която
поддържа исковата молба и ангажира доказателства. По същество на спора счита
иска за основателен и доказан по размер, поради което моли да бъде уважен.
Претендира направените по настоящото дело разноски.
Ответникът,
Областна дирекция на МВР Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Пенкова в писмен отговор оспорва иска, като заявява, че същият е недопустим, а
по същество и неоснователен. Оспорва се основанието, на което се претендират
вредите. Ангажира писмени доказателства. Направено е възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, както в проведеното производство пред Районния
съд, така и в настоящето такова, тъй като същите не са с фактическа и правна
сложност. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Участващият
в делото прокурор дава заключение за основателност на исковата претенция, като
счита, че тя следва да се присъди в претендирания от
ищеца размер.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Против ищеца е било издадено НП № 19-1030-006824/22.07.2019 г. на Началник група в Сектор "Пътна
полиция" към ОД на МВР Пловдив, с което за даминистративно нарушение на чл.104а от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба в
размер на 50 лв.“ на основание чл. 183, ал. 4 т.6 от ЗДвП. НП е обжалвано
като незаконосъобразно по съдебен ред, за което ищеца е
упълномощил адв.Д., като сключил с него Договор за
правна защита и съдействие от 09.09.2019г., в която
връзка заплатил и адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева. По
подадената жалба е образувано и се е провело съдебно производство по АНД № 5811/2019 г. по описа на РС –Пловдив-26 н.с., по което е проведено
едно съдебно заседание на 24.10.2019г. с участие на пълномощника на ищеца. С
постановеното Решение № 2174/26.11.2019 г., атакуваното НП е било отменено като незаконосъобразно. Отменителното решение не
е обжалвано и е влязло в сила на 14.12.2019 г., видно от придружителното
писмо за уведомяване на административният орган.
По
делото са събрани писмени доказателства, касаещи приложеното АНД № 5811/2019 г.
по описа на РС – Пловдив- ХХVI нак.
състав, предмет на разглеждане по което е било посоченото Наказателно
постановление от 22.07.2019 г. на Началник
група в Сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР Пловдив.
При така
установената фактическа обстановка, на база събраните и обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност писмени доказателства, съдът прие следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица. В случая се претендира обезщетение от
незаконосъобразно наказателно постановление. Макар последното да не е
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, съгласно ТП № 2/2015
г. на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на
ВАС, исковете за вреди от отменени незаконосъобразни НП, включително и такива
за присъждане на разноски в процеса на обжалване, са с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и следва да се разглеждат
по реда на исковото производство, предвидено в рамките на административния
процес. Прието е, че определяща за квалификацията на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е не правната природа на
отменения акт, а основният характер на дейността на органа, който го е издал,
която в
случая е административна. В настоящото производство
безспорно се установи, че НП, от което се твърди, че са настъпили вредите, е отменено като
незаконосъобразно с влязло в сила решение, а
искът е предявен против юридическото лице, чийто орган го е издал, което
съгласно чл. 205 АПК е пасивно легитимирано да отговаря за причинените вреди. Предвид
това съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим.
По
отношение на неговата основателност, съдът съобрази следното: За да бъде проведено успешно производство по така
предявения осъдителен иск, освен факта на отмяната на незаконосъобразен
административен акт, респ. наказателно постановление, е необходимо да се докаже
наличие на вредоносен резултат и той да е пряка и непосредствена последица от
издаването на незаконосъобразния акт. Заплащането на разноски за процесуално
представителство, доказано по размер с приложения договор за правна защита и
съдействие, засяга имуществената сфера на ищцата, като намалява нейните активи
и е в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като е
осъществено в процеса по неговото оспорване, довело до отмяната му.
Административният характер на дейността по издаване на наказателните
постановления, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или
юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от
незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и
цитираното по-горе Тълкувателно постановление на ВКС и ВАС. В административнонаказателния процес, развиващ се пред
Районния съд, се прилагат правилата на наказателното производство по силата на
препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН. НПК урежда отговорността за разноски в
наказателното производство, без обаче да предвижда възможност за лицето, спрямо
което неоснователно е осъществена административнонаказателна
репресия, да претендира направените в хода на съдебното производство разноски.
Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в административнонаказателното производство обуславя извода,
че разходваните от лицето средства се явяват за него имуществена вреда, за
която ответникът дължи обезщетение. Независимо от обстоятелството, че в това
производство адвокатската защита не е задължителна, право на всяко обвинено
лице е да ползва такава в случаите, когато му липсва достатъчно квалификация само
да защити интересите си. В този смисъл е и приетото ТР № 1/15.03.2017 г. на ОС
на съдиите от ВАС, постановено по т. д. № 2/2016 г., явяващо се задължително за
всички съдилища по силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, според което изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалване и отмяна на
незаконосъобразни наказателни постановления представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.
При тези
констатации искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от отменено
незаконосъобразно НП е доказан по основание и размер за сумата от 400 /четиристотин/лева. Приложени са
потвърждаващи писмени доказателства, касаещи представения по приложеното АНД № 5811/2019 г. на Районен съд Пловдив договор за правна защита и съдействие от 09.09.2019г, който има реквизитите на разписка за платена сума в
брой, поради което следва да бъде уважен. Неоснователно се явява възражението
на процесуалния представител на ответника, че размерът на договореното
възнаграждение за адвокатска защита е завишен, тъй като това е минимално
определеният размер за такъв вид защита в Наредба № 1/2004 г., която е действащ
нормативен акт и в това производство съдът не може да се произнася дали този
размер е справедливо определен или не, тъй като няма право да упражнява косвен
съдебен контрол върху административни актове, които не са оспорени пред него.
Върху присъденото обезщетение следва да бъде начислена и законната лихва,
считано от датата на предявяване
на исковата молба, до окончателното изплащане на
сумата, съобразно направеното искане от ищеца и в съответствие с постоянната съдебна
практика, изразена последователно
в Решения на ВАС: №13065/29.10.2018г по адм. дело
№8399/2017г., №12894/24.10.2018г. по адм. дело
№8483/2017г., №12372/15.10.2018г по адм. дело
№8472/2017г., №11712/03.10.2018г по адм. дело
№6831/2017г. и др.. В тях последователно се определя, че законната лихва върху главничното вземане, представляващо обезщетение за
имуществени вреди, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение, причинени
от отменено незаконосъобразно наказателно постановление, е дължима от датата на
предявяване на иска. В настоящият случай е налице обстоятелството, че се касае до възмездяване на
разноски, сторени в друго производство, по което те не могат да бъдат търсени. Това е така, защото първото и единствено по делото
съдебно заседание с участието на защитника адв.Д. се
е провело на 24.10.2019г., съдебното решение е постановено на 26.11.2019г, а
изменението в разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН са обн.ДВ
бр.94 от 29.11.2019г.. До този момент в производството, в което са направени тези разноски, приравнени на имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и намиращи се в пряка и непосредствена причинна връзка
с отмененото НП, не
са могли да бъдат търсени, поради което и върху присъденото обезщетение се дължи лихва за забава.
При този изход на
спора основателно се явява искането на ищеца за присъждане на разноски в
настоящото производство. От страна на ответника е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съобразно приложения договор за правна защита и съдействие 19.12.2019г. по настоящото дело ищецът е заплатил в брой сума от 400/четиристотин/ лева.
Внесена е и дължимата държавна такса в размер на 10 лева. При така
констатираното общата сума на деловодни разноски възлиза на 410/четиристотин и десет/
лева, които следва да се присъдят на ищеца, съобразно изхода на спора. Възражението
на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение
е основателно. Това е така, защото то не е определено
в минимален размер съгласно разпоредбите на чл.8
ал.1 т.1 Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения, която сочи, че по дела с
материален интерес до 1000 лева минималния размер на адвокатско възнаграждение
е 300 лева. В конкретният случай липсва фактическа и правна помощ, която да
обуславя завишаване на размера над предвидения в Наредба №1/2004г минимален
размер, като заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Ето защо съдът
счита, че следва да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, в
размер на минималното определено възнаграждение от 300 лева, в който смисъл е и
разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ.
Воден от
горното и на основание чл. 172 АПК Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР ПЛОВДИВ ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.К., ЕГН**********, с адрес *** сумата от 400.00/четиристотин/ лв. обезщетение за претърпени от него имуществени
вреди заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане
на исковата молба -19.12.2019г. до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР- ПЛОВДИВ ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.К., ЕГН**********, с адрес *** сумата от 310 /триста и десет/ лв. разноски за
настоящето производство.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд чрез Пловдивски административен съд в 14-дневен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: