Р
Е Ш Е Н И Е
1091/24.7.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Варна, III-ти
наказателен състав в публично съдебно заседание на девети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Ерна Якова-Павлова
при секретаря П.Великова, като разгледа
докладваното от съдията нахд № 2015
по описа на съда за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с
правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е
по жалба на „Р.“ ЕООД ***, представлявано от Т.
Ем. Т.против НП № 03-012099/ 04.12.2019 год. издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда"
гр.Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание на осн.
чл.414, ал.1 от КТ „имуществена санкция” в размер на 3000 лв. за
административно нарушение по чл.63 ал.2 от КТ.
В жалбата се излагат доводи за процесуална и материална
незаконосъобразност на АУАН и НП, като се твърди, че е налице неяснота относно фактологията на нарушението. Прави се искане за отмяна на обжалвания акт.
В съдебно заседание въззивното дружеството, чрез процесуален
представител поддържа жалбата и искането до съда.Прави искане за присъждане на
разноски.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата, изразява становище за
доказаност на извършеното нарушение и моли НП да бъде потвърдено. Прави искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е
подадена в законоустановения срок,
поради което е допустима за разглеждане.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 11.11.2019год., след обяд служители на Дирекция „ИТ“ Варна – свидетеля
П.Е. и негов колега, извършили проверка на строителен обект в гр. Варна, -
междублоково пространство, между улиците „Георги Бенковски",. „Сава
Доброплодни", „Христо Попович", „Панайот Волов“, ПИ 10135.1503.371. В
него „Р.“ ЕООД извършвало строителна
дейност. При стартиране на проверката проверяващите установили, че там работят
шест лица, които полагали труд. Един от тях бил А. Ив.М.. Проверяващите се
легитимирали и дали на установените лица да попълнят декларации по чл. 402 от КТ. На обекта нямало представител на дружеството жалбоподател. Петима от
работниците попълнили в декларациите, че
работят за „СК-Варна“, а един – за „Р.“
ЕООД . Бил осъществен контакт и с представляващ последното - св.Радослав Д.,
който поел ангажимент да се срещне с проверяващите на следващия ден в
проверявания обект. На 12.11.2019г. св.Е. отново посетил обекта, като там бил и
свид.Д.. Той им представил трудови договори с работниците, в това число и
трудов договор №20/11.11.2019 г. сключен с
А.в. М.. В договора било вписано, че работникът е постъпил на работа на
11.11.2019 г. На 12.11.2019г., свид.Д. попълнил
съдържанието на декларация по чл.402 от КТ от името на А. М., в която било декларирано, че последния работи
за „Р.“ ЕООД от 08.11.2019 г. като „общ работник строителство“, с работно време от 08:00ч. до 17:00ч., че има
сключен трудов договор, че почива събота и неделя, а в работния ден-1 ч., че
получава месечно трудово възнаграждение в размер на 680 лв., както и че не е
получил копие от заверено уведомление и
екземпляр от трудовия договор. Декларацията била подписана от М. пред проверяващите
и била датирана с дата 11.11.2019 г. В последствие в Д“ИТ“ от страна на
дружеството жалбоподател била представена справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.№ 03388193172378/12.11.2019год. и
идентичен изх.№ на НАП от същата дата в 12:47ч.
Въз основа на представените документи свидетелят Е. установил, че
трудовият договор, сключен с А. М. е регистриран в ТД на НАП- Варна един ден
след проверката.
На 28.11.2019 г. срещу въззивното дружество бил съставен АУАН № 03-012099, в който е посочено, че като работодател е нарушил разпоредбата на чл.
63, ал.2 от КТ. Актът бил надлежно предявен и връчен на лице упълномощено от
законния представител на дружеството нарушител, което не вписало възражение и не
депозирал такова в писмен вид.
Въз основа на така съставения акт АНО е издал НП 03-012099/ 04.12.2019 год. С него като възприел изцяло фактическите констатациите описани в
акта и съобразил отразеното в справката от ТД на НАП, приел че „Р.” ЕООД като
работодател е нарушил разпоредбата на чл. 63, ал.2 от КТ . Санкционирал го на
основание чл. 414, ал.3 от КТ с „имуществена санкция” в размер на 3000 лв.
Тази фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на свидетелите П.Е. и частично тези на свид.Р.Д.,
както и от приобщените по делото писмени доказателства. Като непротиворечиви и конкретни съдът кредитира изцяло показанията на свид.П.Е.,
извършил проверката. Съдът, не
кредитира показанията на свид. Р.Д.
в частта, че св.М. не е работил в обекта
и не е имал сключен договор възз.дружество. като ги намери за вътрешно
противоречиви. От една страна сочи, че лицето не е работило там, а от друга, че
в момента на проверката е оглеждал, за да може да продължи работата си. От
друга страна сам Д. е попълнил декларация от името на М. и е вписал, че лицето
работи за въззивното дружество от 08.11.2019г., като са посочени и елементи на
трудово правоотношение, в това число и че М. има трудов договор. Нещо повече,
самият Д. е представил в Д“ИТ“-Варна и трудов договор с М. от дата 11.11.2019
г. В тази част показанията му са в противоречие и тези на проверяващия, който е
категоричен, че заварените в обекта лица, в това число и М. са полагали труд.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП, не
оспорени от страните и приобщени към доказателства по делото.
При така установената фактология съдът формулира правно убеждение в следния смисъл:
По приложението на
процесуалния закон:
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Директора на Д”ИТ”-Варна,
съобразно разпоредбата на чл. 416 ал. 5
от КТ и заповед № 03-0011/12.01.2010 г.
на Изп.директор на ИА»ГИТ».
АУАН и НП са формално редовни актове, съдържат
всички изискуеми реквизити по ЗАНН, преписи и от двата са връчени на
нарушителя, като му е дадена възможност да организира адекватна защита. Жалбоподателят не е
депозирал писмено възражение срещу АУАН в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, което
обяснява и липсата на произнасяне по реда на чл.52 ал.4 от ЗАНН.
Описанието на нарушението
и в акта, и в постановлението е направено с достатъчна пълнота и конкретика.
Правото на защита на жалбоподателя е реализирано в цялост с депозиране на
настоящата жалба. Поради това съдът намира, че в хода на
административно-наказателното производство не са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. В този смисъл направените в жалбата оплаквания съдът прецени като
неоснователни.
По приложението на
материалния закон:
Нормата на чл.63 ал.2 от КТ въвежда задължение за работодателя да не допуска до работа работник или
служител, преди да му предостави екземпляр от сключения трудов договор,
подписан от двете страни и копие от уведомление за него заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
В настоящия случай „Р. " ЕООД, след като е сключил трудов договор
№ 20 на 11.11.2019 г. с А.в. М. и е определил, че работникът ще постъпи на
работа същия ден, го е допуснал до
работа на тази дата на строителния обект „междублоково пространство, гр. Варна,
между улиците „Георги Бенковски",. „Сава Доброплодни", „Христо
Попович", „Панайот Волов“, ПИ 10135.1503.371“, без да му предостави
екземпляр от трудовия договор и копие от
уведомлението за сключването му, заверено от ТД на НАП. Макар последното да е
регистрирано в Приходната агенция в срока по чл.62 ал.3 от КТ с оглед часа на
постъпването му там 12:47:05 ч. на 12.11.2019 г., то не е могло да бъде връчено
на работника, който е установен в
проверявания обект преди тази дата и час.
С оглед на това съдът прие, че въззивното дружество като работодател,
т.е.
лице което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение, е нарушило императивната разпоредба на чл. 63 ал.2 от КТ и не са налице основания за отмяна на
НП поради материална
незаконосъобразност.
Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на
чл.415 „в” от КТ, доколкото нарушенията на чл.63, ал.2 от КТ независимо от
тяхното отстраняване, не са маловажни
съгласно чл.415 „в” ал.2 . Случаят не е маловажен и по см.чл. 28 ЗАНН. Не са
налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го отличават по
степен на обществена опасност от обикновените случаи от този род и няма
по-ниска степен на обществена опасност. Напротив, налице са отегчаващи отговорността
обстоятелства, а именно допуснати и други нарушения, подробно описани в
протокола №ПР1936645/28.11.2019г., които навеждат на извод, че и по отношение
на други работници е било допуснато нарушение на трудовото
законодателство.
АНО правилно е определил и санкционната норма, тъй като именно в чл.414
ал.3 от КТ е предвидено наказание за работодател, който наруши разпоредбите на
чл. 63, ал. 2, каквото имаме в настоящият случай. Наказващият орган е наложил
на „Р." ЕООД, „ имуществена
санкция” в размер на 3 000 лв, т.е. над законоустановения минимален
размер, без да изложи конкретни мотиви
за това. По преписката няма доказателства, а и твърдения, жалбоподателят да е
бил санкциониран с други влезли в сила НП. Обстоятелството, че при проверката
са констатирани и други нарушения на трудовото законодателство има отношение
единствено при преценката дали случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
За това съдът приема, че конкретното нарушение е първо за въззивното дружество
и следва да измени наказанието до предвидения в чл. 414, ал.3
от КТ минимум- 1500 лева. Съдът приема, че санкция в минималния
размер, предвиден в санкционната норма, е съответна на допуснатото нарушение и
би имала нужния превантивен ефект спрямо конкретния нарушител.
С оглед направеното искане от процесуалния
представител на адм. наказващия орган за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата
на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143,
ал.1 от АПК сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят
на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в
този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е
констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна
санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143,
ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на
обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в
посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да
намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че
ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските, направени
по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на
цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи
претенцията на процесуалния представител на АНО, съизмеримо с размера изменената
част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството
по делото не представлява фактическа и правна сложност, изискваща
специални процесуални усилия по поддържане на
обвинителната теза на АНО, и като съобрази, че по делото е проведено само едно
съдебно заседание, в което е участвал процесуален представител на Д „ИТ“,
намира, че присъденото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде в
минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а
именно сумата от 80 лева. В съответствие с правилото на чл. 78
ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на
разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно сумата от 40,00 лева.
По
изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде изменено и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ НП № 03-012099/ 04.12.2019 год. издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда"
гр.Варна, с което на „Р.“ ЕООД ***, представлявано от Т. Ем. Т.е наложено административно наказание на осн. чл.414, ал.1 от КТ
„имуществена санкция” за административно нарушение по чл.63 ал.2 от КТ, като намалява размера на
имуществената санкция от 3000 лева на
1500 лева.
ОСЪЖДА „Р.“ ЕООД ***, представлявано от Т.
Ем. Т.да плати на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна сумата от 40.00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Варна
в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: