МОТИВИ
към Присъда №26
от 08.11.2017г. по НОХД №115/2017 година по описа на РС-Харманли
22.11.2017г.,
гр.Харманли
Срещу подсъдимия А.Г.Н., ЕГН:**********, роден
на *** ***, българин, български гражданин, от гр.Свиленград, ул. „Алеко
Константинов” № неженен, висше образование, управител на ЕТ
„Чими-А.Н.“, неосъждан, е повдиганото обвинение за това, че на 15.10.2013 година в гр. Свиленград противозаконно
присвоил чужди движими вещи - пулт марка „Рioneer”,
модел „DJM 400” и 2 броя Суб бас „FBT”,
модел „PSR 118S SUBWOOFER 4 OHM”,
всичко на обща стойност 1285,40 лева, собственост на „Про Аудио” ЕООД –
гр.Бургас, с
управител С.П.П., които владеел на основание сключен договор за наем - престъпление
по чл.206, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят
на Районна прокуратура - Свиленград поддържа предявеното
обвинение срещу подсъдимия, като сочи, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установявало
извършване на престъплението, за което е
повдигнато обвинението. Моли съда да го признае за виновен за извършеното престъпление по чл.206, ал.1 от НК, като
на основнаие чл.54 от НК да му наложи наказание „лишаване
от свобода” за срок от 1 година, чието изпълнение на основание чл.66 от НК да
бъде отложено за срок от 3 години.
Защитникът на подс.Н. – адв.Б. моли да се
постанови оправдателна присъда, като излага съображения, че се касае за
гражданскоправен спор.
Подсъдимият А.Н.
в съдебно заседание не се
признава за виновен, моли за оправдаването му, като излага подробни
съображения в последната си дума.
От страна на ощетеното юридическо
лице „Про Аудио” ЕООД-гр.Бургас, редовно призовано, не е направено искане
за конституирането му като граждански ищец.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от приетите като доказателства договор за наем на апаратура № 243/01.10.2013 година и
приемо-предавателен протокол, на 01.10.2013 година между „Про Аудио” ЕООД гр.
Бургас, като наемодател, представляван от управителя св. С.П., и подс.А.Н.,
като наемател, бил сключен договор за наем на апаратура № 243/01.10.2013
година, по силата на който на наемателя е била предоставена озвучителна
система, подробно описана в приложения приемо-предавателен протокол,
собственост на „Про Аудио” ЕООД съгл. представените фактури. Техниката е
предоставена срещу задължение на наемателя за заплащане на договорен наем в
размер на 3000 лв. без ДДС, който е следвало да бъде заплатен предварително
преди доставката на техниката съгл. чл.3 от договора. Като страна по договора е посочен и „Арес
груп 777”
ООД –гр.Свиленград (наемател), за който обаче няма положен подпис от страна на
представляващия дружеството св.А.К., нито пък е представено пълномощно за подс.Н.
да действа от името и за сметка на дружеството, поради което съдът счита, че
като страна наемател по договора следва да се счита единствено подс.А.Н.. Уговореният
срок на наемното правоотношение е от 01.10.2013г. - до 27.05.2014 год. съгл.
чл.4 от договора, след изтичането на който техниката е следвало да бъде върната
на наемодателя съгл. чл.7 от договора. В чл.11 от договора е уговорена и опция
за закупуване на наетата апаратура при определени условия, а именно в 6-месечен
срок от сключване на договора при направено искане от страна на наемателя и в
случай, че към този момент няма неплатени наеми или санкции по договора.
Така въз основа на
така сключения договор на подсъдимия Н. като наемател е била предоставена в
негово владеене следната озвучителна техника - 4 броя двулентово озвучително
тяло модел „Н1МАХХ60”, 2 броя двулентово озвучително тяло модел „EVOIMAXX6”, двулентово озвучително тяло модел „SX300”, 2 бр. усилвател 2x450 вата модел „900XL”, 4 бр. усилвател
2x1000 вата модел „2000XL", 2 бр. цифров процесор марка „Behringer", модел „dCX 2496",
смесителен пулт с ефект марка „Yamaha", модел „Mgl24CX", смесителен пулт марка „Рionеег",
модел"DJM400", 3 бр. суббас 18" 800 вата, 2 бр. стойка за техника и кабели и
конектори за подвързване на системата, видно от приложения по делото приемо-предавателен
протокол. На 01.10.2013 г. озвучителната техника, сред която и процесните пулт марка „Рioneer”, модел „DJM 400” и 2 броя Суб бас „FBT”, модел „PSR 118S
SUBWOOFER 4 OHM”, била доставена и монтирана в две заведения в гр.Свиленград от св.Н.П., което се установява от показанията на последния.
Подс.Н. не заплатил уговорената сума в размер на 3000 лева за наем,
което не сторил и впоследствие, независимо от обещанията си да го направи, като
доказателства в обратна насока не се събраха по делото. Единствено заплатена от
него била сумата от 200 лв. за транспорт и 150 лв. за монтаж съгл. показанията
на св.С.П. и Н.П..
На
15.10.2013 година подс.Н. отишъл в заложна къща „Експрес Кредит” ООД гр.Свиленград,
където заложил срещу сумата от 500 лева една част от техниката, предоставена му
от наемодателя „Про Аудио” ЕООД -гр. Бургас, а именно - 2 броя Суб бас „FBT" модел „PSR 118S SUB WOOFER 4 OHM" /тонколони/ и един пулт марка „Рюпеег",
модел „DJM 400", за което
му бил съставен срещу подпис заложен билет с № 4476/15.10.2013 година, с падеж
на 13.11.2013г., приет като доказателство по делото. На служителя на заложната
къщата св. П.Д. подсъдимият обяснил, че вещите са негови, което се потвърждава
от показанията на последния, което обстоятелство подс.Н. е декларирал срещу
подпис и в самия заложен билет.
На падежа /13.11.2013г./, а и
след това, подс.Н. не заплатил на заложната къща дължимата от него сума в
размер на 550 лева /главница 500 лв. и 50 лв. лихва и начислени такси/, поради което и не си взел обратно процесните вещи. Така през м.01.2014 година
заложените от подсъдимия вещи били закупени от св.Д.Д. и впоследствие били
препродадени от него на трети лица, което се установи от показанията на св.Д. и
св.Д., неопровергани от други доказателства в обратна насока.
На 16.11.2013 година подс.Н. написал и
подписал собственоръчно декларация, приложена по ДП, съгласно която до
22.11.2013 година щял да извърши плащане по договора за наем, като поел
задължение да погаси дължимата наемна цена в размер на 3000 лв. на вноски от по
375 лева месечно, считано до месец май.
След като не последвало никакво плащане на
дължими суми по договора за наем, на 29.11.2013 година св.П. подал жалба в
РУП-Свиленград и поискал съдействие за взимане на техниката от подсъдимия,
видно от съдържащата се в ДП жалба от 29.11.2013г. до Н-ка на РУП-Свиленград и
съгл. показанията на свидетелите С.П., Н.П., Г.М.. Така наемодателят получил
обратно апаратурата, отдадена под наем на подс.Н., с изключение на процесните пулт марка „Рioneer”, модел „DJM 400” и 2 броя Суб бас „FBT”, модел „PSR 118S
SUBWOOFER 4 OHM”, което се потвърждава от показанията на св.С.П., св.Г.М. и
св.Н.П..
Съгласно заключенията по назначените на ДП
графологични експертизи, подписът, положен срещу графата „за заложната къща” в
заложен билет с № 4476/15.10.2013 година, е изпълнен от св.П.Д.,
а ръкописният текст и подписите, положени срещу графите „заемател” и
„декларатор” в същия заложен билет, са изпълнени от подс.А.Н.. Също така
ръкописният текст „С.П. управител” на л.3, подписите долу вляво на на л.1 и л.2
и подписът срещу „наемодател” в договора за наем на апаратура от 01.10.2013г.,
както и подписът и ръкописният текст след „наемодател” в приемо-предавателен
протокол са изпълнени от св.С.П.. Вещото лице е установило още, че ръкописните
текстове „и А.Г.Н.” на л.1, „А.Н.” на л.3, подписите долу вдясно на л.1 и л.2,
подписът срещу „наемател” в договора за наем на апаратура, ръкописният текст и
подписът в декларация от 16.11.2013г. от името на А. Г. Н., както и подписът и
ръкописният текст след „наемател” в приемо-предавателен протокол са изпълнени
от подс.А.Н..
Съгласно заключението по назначената на
ДП оценъчна експертиза, реалната пазарна стойност на заложените вещи
- 2 броя Суббас „FBT" модел „PSR 118SSUB WOOFER 4 OHM" /тонколони/ и един пулт марка „Рioееr", модел „DJM 400” към момента на
извършване на деянието - 15.10.2013 год. възлиза на общо 1285,40 лева.
Съгласно справката за съдимост от 19.04.2017г. на Бюро за съдимост
при РС-Свиленград, подсъдимият Н.
е неосъждан. Има наложени адмн.наказания по реда на чл.78а от НК.
От
съдържащата се в ДП характеристика на подсъдимия Н. се установява, че същият е криминално проявен и не се ползва с уважение сред съгражданите си.
Съгласно приложената декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние към 02.10.2014г. подсъдимият не реализира никакви доходи и не притежават никакво имущество.
Така установената фактическа
обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните на съдебното
и на досъдебното производство доказателства: оценъчна и графологични експертизи, заключенията по които се възприемат от съда като обективно и компетентно
изготвени, писмените доказателства -протоколи за оглед и за доброволно
предаване, справка за съдимост, характеристика, ДСМПИС, договор за наем на апаратура № 243/01.10.2013 година и
приемо-предавателен протокол,
заложен билет с № 4476/15.10.2013 година, ведно с декларация към него,
декларация от 16.11.2013г.,
справка от ТР за „Про Аудио” ЕООД, фактури,
жалба от 29.11.2013г. до Н-ка на РУП-Свиленград и др., които са събрани съгласно изискванията и по реда на НПК и които са изцяло
в синхрон със събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.П., Г.М.,
Н.П., Д.Д., П.Д., А.К., П.Н. (частично), които, като
логични, последователни и непротиворечиви помежду си и с останалия
доказателствен материал, се кредитират от съда с доверие.
От така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни
изводи:
РС-Харманли намира за доказано по несъмнен и категоричен начин
извършването на престъплението по чл.206, ал.1 от НК - обсебване, за което е
предаден на съд подсъдимият А.Н..
Обсебването е уредено в
разпоредбата на чл.206 от НК, като ал.1 от текста го определя като противозаконно присвояване на чужда движима
вещ, която деецът владее или пази. Непосредствен обект на престъплението
обсебване е движима вещ, при това чужда. От обективна страна е важно да се
установи, че веща се намира във владение на дееца, при това на правно основание,
като изпълнителното деяние се осъществява чрез акт на противозаконно юридическо
или фактическо разпореждане с чуждото имущество в свой или в чужд интерес.
В разглеждания случай от събраните по
делото доказателства се установи по несъмнен начин, че подсъдимият А.Н. е
осъществил от обективна страна
престъпния състав на чл.206, ал.1 от НК. Установи се, че процесните вещти – пулт
марка „Рioneer”, модел „DJM 400”
и 2 броя Суб бас „FBT”, модел „PSR 118S SUBWOOFER 4 OHM” са чужди движими вещи, а именно собственост на „Про
Аудио” ЕООД-гр.Бургас, съгласно приложените по делото фактури, както и че
същите са предадени във владение на подс.Н. на правно основание, а именно по
силата на сключения между него и „Про аудио” ЕООД-гр.Бургас договор за наем на
апаратура от 01.10.2013г. Доказателство за горните
факти са самите налични по ДП договор за
наем и приемо-предавателния протокол към него, съдържащ описание на предадената
на подсъдимия озвучителна техника (сред която и процесните вещи), подписани от
подсъдимия Н. съгл. графологичните експертизи,
както и показанията на св.С.П., св.Н.П., П.Н. (в тази им
част) и Г.М.. Гласните доказателства
са категорични и непротиворечиви в тази насока, съответстващи и на писмените доказателства по делото, поради което и кредитирани с доверие от съда
относно тези факти.
Независимо, че не е собственик на
процесните чужди вещи (пулт марка „Рioneer”, модел „DJM 400”
и 2 броя Суб бас „FBT”, модел „PSR 118S SUBWOOFER 4 OHM”), само дни след сключването на договора за наем и получаването им,
подс.А.Н. противозаконно се е разпоредил със същите чрез залагането им в
заложна къща „Експрес кредит” ООД-гр.Свиленград, което се доказа от непротиворечивите
показания на св.П.Д., в подкрепа на които са и показанията на св.Д.Д., както и от приетите
като доказателства по делото заложен
билет с № 4476/15.10.2013 година, ведно с приложена декларация към него,
подписани от подсъдимия Н. съгл. заключението по графологичната експертиза,
прието от съда като обективно изготвено и от компетентно вещо лице. Залагането
на вещите несъмнено е действие на разпореждане, доколкото със същото се
предоставя фактическата власт върху вещите на трето лице, което би могло да
предприеме действия спрямо тези вещи, които реално биха увредили патримониума на собственика,
като лишат същия безвъзвратно от възможността да се ползва от своите вещи, включително
чрез продажбата им поради непогасяване на заема на падежа, което в случая е и
станало (св.П.Д. и св.Д.Д.).
По този начин, залагайки вещи
чужда собственост, подс.Н. всъщност е реализирал изпълнителното деяние на
престъплението по чл.206, ал.1 от НК, а именно разпоредил се е с тези чужди
вещи като със свои собствени, без да има основание за това, чрез които си
действия противозаконно е присвоил същите по смисъла на горепосочената разпоредба,
лишавайки собственика безвъзмездно от тях. Извършеното действие на разпореждане
с процесните вещи следва да се окачестви като неправомерно, доколкото
подсъдимият не е имал право да се разпорежда с тях - същият не е бил техен
собственик, нито е бил оправомощен за това от собственика.
В тази насока следва да се отбележи, че не се
доказа по делото подс.А.Н. да е придобил собствеността върху процесните пулт
марка „Рioneer”, модел „DJM 400”
и 2 броя Суб бас „FBT”, модел „PSR 118S SUBWOOFER 4 OHM”, което да му даде и право да се разпорежда с тях,
доколкото не се ангажираха никакви категорични доказателства установяващи, че
тези вещи са били закупени от страна на подсъдимия, при това преди датата на
разпореждането с тях чрез залагането им на 15.10.2013г. Твърденията на подс.Н.,
че е заплатил на „Про аудио” ЕООД-гр.Бургас сумата от общо 1360 лв. (две вноски
по 500 лв., веднъж 110 лв. и веднъж 250 лв.), представляваща стойността на
процесните пулт и 2 бр. суб баси, и че по тази начин ги е закупил от
наемодателя „Про аудио” ЕООД, останаха недоказани по делото. Доказа се съгл.
показанията на св.С.П. и Н.П. единствено, че подс.Н. е заплатил на св.Н.П. при монтажа на озвучителната
техника сумата от 200 лв. за транспорт и впоследствие
още 150 лв. за монтаж. Тези гласни доказателства, като неопровергани от други доказателкства в обратна
насока и като съотвестващи помежду си, се възприемат от съда като действително
отразяващи фактите по делото. Показанията на св.П.Н., брат на подс.Н., в часта
им, че последният е заплатил на „Про аудио” ЕООД, като цена за придобиването на
вещите, две вноски от по 500 лв. (общо 1000 лв.), неустановено кога обаче, не
се кредитират от съда с доверие в тези им
части, тъй като не бяха подкрепени от други
доказателства в тази насока, а напротив опровергаха се от показанията на св.С.П.
и св.Н.П., които установиха точно обратното. Предвид това и отчитайки, че св.Н.П. не
е заинтересован от изхода на делото за разлика от св.П.Н., който е брат на
подсъдимия, съдът даде вяра именно на тези гласни доказателства (св.С.П. и
св.Н.П.), а показанията на св.П.Н. съдът възприема единствено като обслужващи
защитната теза на подсъдимия. Тук следва да се отбележи още и, че
действително чл.11 от договора за наем съдържа и опция за закупуване на наетата
апаратура при определени условия, а именно в 6-месечен срок от сключване на
договора при направено искане от страна на наемателя и в случай, че към този
момент няма неплатени наеми или санкции по договора, които кумулативни условия
не се доказа да са се осъществили преди датата на разпореждането с вещите чрез
залагането им от подсъдимия на 15.10.2013г. Това е така тъй като не се доказа да е било постигнато съгласие
между наемателя и наемодателя в тази насока, нито пък се доказа предвид
гореизложените съображения подс.Н. да е бил изправна страна по договора за наем
чрез установяване точно изпълнение от негова
страна на задължението му към „Про
аудио” ЕООД за заплащане на дължимия наем от 3000 лв. на падежа, уговорен в
чл.3 от договора – предварително преди доставката, което е едно от условията,
за да бъде закупена техниката.
Наличният запис на заповед от 01.10.2013г. с падеж на
01.01.2014г., обективиращ поемане на задължение от подс.Н. да заплати на св.С.П.
сумата от 3000 лв., не се цени като доказателство по делото и въз основа на
този документ съдът не изгражда изводи, а именно че въпросната сума от 3000 лв.
е следвало да се заплати не предварително, а чак на 01.01.2014г., тъй като този
документ според съда е съставен от подсъдимия именно с оглед процеса. Това се
установи и от показанията на св.С.П., който в съдебно заседание заяви, че за
пръв път вижда този документ. А и дори сумата да е следвало да бъде платена
тогава, това по никакъв начин не дава основание на подс.Н. да се разпорежда с
чуждите вещи в свой интерес чрез залагането им срещу получаване от негова
страна на заетата сума от 500 лв.
Неоснователни са и възраженията на подсъдимия Н., че се касае за гражданскоправни
отношения, тъй като същите не изключват наличието на престъпление изначално,
доколкото този извод би могъл да се направи единствено през призмата на
елементите на състава на чл. 206, ал. 1 НК, които в случая са налице предвид
изложените в настоящите мотиви съображения.
По отношение
на довършеността на престъплението
обсебване следва да се отбележи, че това
престъпление е
резултатно и се счита за довършено с настъпването на престъпния му резултат, а
именно с присвояването на чуждата движима вещ, т.е. с лишаването на собственика
от възможността да се разпорежда с веща си, при това вследствие от акта на
имущественото разпореждане на дееца. В случая се доказа настъпването на
вредоносния резултат чрез установяване по несъмнен и категоричен начин
лишаването на собственика на процесните вещи „Про Аудио” ЕООД от възможността
да се разпорежда с тях, именно вследствие на противоправното поведение на
подсъдимия чрез залагането им и непогасяване на задължението си по договора за
заем в срок, което пък е довело до продажбата на вещите на друго лице – св.Д.Д..
От субективна
страна престъплението е извършено с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимимият Н. е
съзнавал общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни
последици. Същият е съзнавал, че владее процесните движими вещи, както и че те
са собственост на другиго – „Про Аудио” ЕООД, както и че е дължал връщането им след изтичане
срока на договора за наем, видно от уговореното в него. Осъзнавал е също така,
че няма правно основание да се разпорежда с вещите като ги залага, тъй като не
е собственик на същите, както и че това е противоправно и увреждащо имуществена
сфера на собственика. Въпреки това подс.Н. е извършил фактическият състав на
престъплението “обсебване”, стремейки се именно към този резултат, като пряко
го е целял и искал. Нещо повече – за да мотивира свид.П.Д. да приеме вещите
като залог срещу предоставянето на определена парична сума, подсъдимият е
заявил, че е техен собственик, показвайки на св.Д. документ с описание на
вещите с цел да го увери, че са негови – обстоятелство, което категорично не
отговаря на истината и което е допълнителна индиция за вредоносния умисъл на
подсъдимия. Индиция в тази насока е и лично подписаната от подс.А. (съгл. заключението по
графологичната експертиза) декларация, че е собственик на заложените вещи,
което както се посочи вече не отговаря на действителността. Непредприемането на
действия от страна на подс.Н. да върне на падежа заетата му сума, което е довело до последващата продажба на вещите от
заложната къща, също
свидетелства за умисъла му за обсебване. В този смисъл е Решение № 463 от 9.04.2010
г. на ВКС по н. д. № 503/2009 г., II н. о., НК.
Поради всичко гореизложено съдът прие, че обвинението е
доказано от обективна и субективна страна, поради което призна подс.А.Н. за
виновен в извършването на престъплението по чл. 206, ал.1 НК.
По наказанието:
При определяне на вида
и размера на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото съдебно минало на подс.Н., положителното процесуално
поведение и недоброто материално положение съгл. ДСМПИС, а като оттегчаващи
обстоятелства се взеха предвид липсата на критично отношение за стореното и
лошите характеристични данни. За престъплението по чл.206, ал.1 от НК е
предвидено наказание лишаване от свобода от една до шест години, поради което,
отчитайки превеса на смекчаващите вината обстоятелства и съгл. чл.54 от НК, съдът
наложи на подсъдимия Н. наказание „лишаване от свобода”
за срок от 1 година, т.е. в минималния му размер, определен от закона. Не се
установи по делото наличие на многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да обосноват прилагането на разпоредбата на
чл.55 от НК, поради което наказанието бе наложени съгл. чл.54 от НК, отчитайки
превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства и съобразявайки степентта
на обществена опасност на деянието и дееца.
Предвид наличието на
формалните предпоставки на нормата на чл.66, ал.1 от НК, а именно на подсъдимия се налага наказание до 3 години
лишаване от свобода, същият не е осъждан за престъпление от общ характер на
наказание лишаване от свобода, като за
поправянето му и за постигане целите на
наказанието не е наложително да бъде реално изтърпяно същото,
съдебният състав постанови отлагане изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода” с изпитателен срок от три години.
Съдът намира, че така наложеното наказание е справедливо и че съответства на обществената опасност на деянието и на автора му и счита, че чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, а именно да
се превъзпита и поправи дееца да
спазва законите в страната, да се въздейства върху него и останалите членове на обществото предупредително и възпитателно, както и
да му се отнеме възможността да
извърши други престъпления.
При този изход на процеса, и на
основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимият Н.
да заплати в полза на
Държавата по сметка на ОД на МВР-Хасково сумата от 246,00 лв., както и сумата от 20,00 лв. – по сметка на съда, представляваща разноски за вещи лица.
Водим от гореизложеното съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: