№ 2173
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. КУРТОВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. КУРТОВ Административно
наказателно дело № 20231110201554 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по жалба на И. Н. Т. ЕГН **********, срещу електронен
фиш (ЕФ) серия К № 4862321, издадено от СДВР, с който на жалбоподателя на основание чл.189,
ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400
лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на електронния фиш, като необоснован. Излагат се доводи за
неправилност и за незаконосъобразност: твърди се неправилно прилагане на материалния закон
(изразяваща се в разлика между указаната в снимката на АТСС, заснела нарушението скорост от
83 км/ч и вписаната в обжалвания ЕФ скорост от 80 км/ч, което довело до ограничаване правото на
защита); за издаден в нарушение на чл.189, ал.4 от ЗДвП електронен фиш, като повдига
принципния въпрос допустимо ли е по принцип издаването на ЕФ за нарушение, констатирано с
мобилно АТСС, с оглед разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и чл.11, ал.1 от НАРЕДБА №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на
вътрешните работи, преценени според съдържанието на §.6, т.65, на ДР на ЗДвП (мобилни са тези
АТСС, които са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес), т.е. щом АТСС е мобилно и установява нарушението в присъствието на
контролен орган, то това мобилно АТСС вече не може да изпълни условието за издаване на ЕФ „в
отсъствието на контролен орган“. Иска се отмяна на атакувания ЕФ. Претендират се разноски,
които според предоставеното фотокопие на Договор за предоставяне на правни услуги възлизат на
500 лева, а според фотокопието на приложена към Жалбата Разписка, са реално заплатени от
жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява; за него се явява
процесуалният му представител адв. Н. И.. Моли да се постанови решение с което да се отмени
обжалвания електронен фиш. Поддържа изложените в писмени бележки основания за това. Моли
да се присъдят направени разноски по делото.
Въззиваемата страна не изпраща представител, но е депозирала Писмени бележки, в които
настояава за потвърждаване на обжалвания ЕФ; изразява становище, че дори и за установените
чрез мобилно АТСС нарушения могат да бъдат издавани електронни фишове.
Съдът, въз основа на събрания и изпратен от административнонаказващия орган доказателствен
материал:
1
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 за TFR1-M, издадено на
24.02.2010г. от Български институт по метрология (съгласно разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона
за измерванията, „Когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип“,
въпреки указаният в самото Удостоверение срок на валидност на одобрения тип до 24.02.2020г.) и
съпроводждащо това Удостоверение писмо на зам.директора на ГД НП;
Протокол № 1-38-20 на ГДНП – сектор Управление на собствеността – полицейска техника,
Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери, от 26.06.2020г.
за извършена последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 4835 инвент.
№ 505/07, монтирана на патрулен автомобил с рег № *** за съответствието й с одобрения тип, в
обхват от 20 до 250 км/ч, при грешка на измерването на скоростта 3 км/ч при измервана скорост до
100 км/ч и +/- 3% при измерване на скорости над 100 км/ч.;
Протокол за използване на АТСС TFR1-M с № 505, монтиран на автомобил с дк№ ***,
удостоверяващ проведения на 07.05.2021г. за времето от 10,00 до 12,00 часа контрол върху
движението по общинската пътна мрежа – София бул.Вапцаров до № 47 – училище „Свети
Георги“ при ограничение на скоростта, въведено с пътен знак до 40 км/ч, при разстояние от пътния
знак до АТСС – 100 метра, при стационарен режим на работа на АТСС с посока на задействане –
приближаващ обект, при което са установени чрез това АТСС 127 нарушения, заснети под №№ от
15855 до 15981;
Разпечатка на Ежедневна форма на отчет на наряд на ОПП – СДВР в състав Д.Ч. и М.П., според
който на 07.05.2021г със служебното МПС рег № *** са осъществявали дейността си именно в
София, на бул.Вапцаров до № 47 – частно средно училище „Св.Георги“ с посока на движение от
бул.Черни връх към бул.Симеоновско шосе при ограничение на скоростта въведено с пътен знак
В-26 в населено място, за времето от 09,48 до 12,00 часа, като контролът е осъществяван с АТСС
TFR1-M с № 50;
Фотоснимките – разпечатка на клип № 15884, TFR1-M с № 505, заснети на 07.05.2021г в 10,14,42
часа за измерена от това АТСС скорост на обект с рег.№ **** - 83 км/ч; наказуема скорост 80 км/ч
и наказуемо превишение 40 км/ч;
разпечатка от регистъра на ОПП-СДВР за регистрация на л.а.“Ауди“ с дк№ **** (собственост на
жалбоподателя И. Т.);
Заповед № 8121з-931/30.08.2016г на Министъра на вътрешните работи (образец за ЕФ);
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи,
приема за установено следното от фактическа страна: на 07.05.2021г в 10 часа 14 минути и 42
секунди в София, водачът на л.а.“Ауди“ с ДК№ ****, собственост на И. Н. Т. се е движил по
бул.Вапцаров, до № 47, с посока на движение от бул.Черни връх към бул.Симеоновско шосе в
нарушение на разпоредбата на чл.-21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП, като при ограничена с пътен знак В-
26 допустима скорост до 40 км/ч се е движил с превишение на скоростта от 40 км/ч., а именно с 80
км/ч. Нарушението е установено с АТСС - мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 4835
инвент.№ 505/07, зачислена към патрулен автомобил с рег № ***, действаща в стационарен режим
на работа (не в движение на служебния автомобил). За това превишение на допустимата скорост
разпоредбата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП предвижда наказание глоба в абсолютно определения
размер от 400 лева, колкото е наложена с обжалвания ЕФ.
Жалбата изхожда от легитимирано лице (наказаното физическо лице), депозирана е в
преклузивния срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в
който смисъл се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото производство районният съд следва
да провери законността на обжалвания акт по чл. 58д от ЗАНН т. е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение в населено място
на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава скорост от 50 км/час, а според
ал.2 на чл.21 от ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна
2
от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В случая извършването на нарушението е
установено от видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип TFR1-M, представляваща
одобрен тип средство за измерване, което отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява
човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Видно от представената фотоснимка измерената скорост на движение на автомобила, собственост
на жалбоподателя е била 83 км/ч., в който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3
км/ч, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 80 км/ч. Именно тази скорост е била
съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената такава, като във фиша е
отразено констатираното превишение от 40 км/ч. Изчисляването на допустимата грешка от 3 км/ч
е направено в полза на нарушителя, чрез намаляване на действително измерената от радарната
система скорост, в изпълнение на разпоредбата на чл.755, ал.1, т.2 от Наредба за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Това обяснява разминаването между
действително измерената от АТСС и отразена във фотоснимката на нарушението величина на
скоростта на движение на обекта – 83 км/ч и редуцираната според изискването на чл.755, ал.1, т.2
на цитираната Наредба скорост на движение на обекта, откъдето наказуема скорост правилно е
определена на 40 км/ч, попадаща в обхвата на санкционната норма на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че това разминаване ощетява жалбоподателя, че по
този начин се препятства правото му на защита: разминаването между двете величини е направено
автоматично, на нормативно основание, в него полза (т.к. в противен случай – при липса на
предписаната редукция с оглед допустимата грешка на АТСС и приемане на скоростта от 83 км/ч
за меродавна, санкционната норма за това нарушение би била тази по чл.182, ал.1, т.-5 от ЗДвП –
600 лева).
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с
наказателно постановление и с "електронен фиш", като по този начин се гарантира бързина на
процеса по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса при установяване на
нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по издаването на ел. фиш
не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно наказателното
производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с
изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно
използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта.
В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо
средство, а съгласно § 6, т. 65 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани
технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б)
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано
техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на
начало и край на работния процес от контролния орган – изрично посочено в цитирания по-горе
Протокол за използване на АТСС.
Към датата на нарушението вече е било отменено изискването на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП да се
3
обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или
на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се
осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически
средства или системи. След като това изискване е отпаднало и то изрично е отменено с
последвалата редакция на закона, то не е необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол
на скоростта с автоматизирано техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен
знак Е24, каквото задължение имаха преди това контролните органи. Именно поради тази причина
и след отпадането на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани
доказателства за поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видеоконтрол.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, АНО е изпратил на съда цялата преписка с
информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано
техническо средство, с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение
на скоростта по чл. 21, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмени
доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците на делото и се посочиха
по-горе като част от доказателствения материал.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол надлежно калибрована,
при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-
камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира
техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да
въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната система
за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е
установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса
при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в
електронния фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за
видеоконтрол няма това качество.
Съдът приема за доказано авторството на деянието, тъй като автомобилът е заснет с мобилна
камера за превишена скорост и снимката е приложена по делото, като върху нея са посочени
датата и часът на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или
този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение,
ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случай, че не собственикът е
управлявал автомобила, а друго лице, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, след
получаване на електронния фиш, жалбоподателят е следвало в 14 дневен срок да подаде писмена
декларация до териториалната структура на МВР с данни за лицето, извършило нарушението и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В настоящия случай, в
изпълнение разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, наказващият орган е изпратил ел. фиш на
лицето по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, като в същия изрично е указана възможността за подаване на
цитираната по-горе декларация. Вместо декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, жалбоподателят е
подал жалбата, предмет на настоящото производство, тоест той не се е възползвал от
предоставената му законова възможност.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за
влязло в сила наказателно постановление. Самият електронен фиш е приравнен от законодателя на
наказателно постановление, тъй като с него освен, че се установява нарушението, се налага и
конкретно наказание за това нарушение. Тук процедурата е различна от тази по ЗАНН, като
нямаме отделен АУАН и НП, а двата акта са инкорпорирани в електронния фиш. Следователно не
може да се приложи разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, относно сроковете за издаване на АУАН и
НП, тъй като ел. фиш е приравнен на наказателно постановление, а за дата на издаването му се
счита датата на извършеното нарушение.
Според чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в км/ч, посочени изчерпателно в тази
алинея, а според чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В конкретния
случай жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, понеже се е движил с
автомобила с по-висока от максимално разрешената скорост за движение в населено място от 40
км/ч., обозначено с пътен знак В 26. Касае се за нарушаване на забрана по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП в
4
населено място да не се превишава максимално допустимата скорост, която се сигнализира с пътен
знак по смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Водачът на автомобила се е намирал в населено място и е
следвало да спазва ограничението на скоростта за населено място, тъй като в процесния участък е
имало поставен знак, указващ ограничение на скоростта от 40 км/ч. Писмено доказателство за
цитираното ограничение на скоростта е и приложеният по делото Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство. В него ясно е описано мястото, където се е осъществявал
контрол на скоростта и това, че ограничението е било общовалидното за населено място въведено
с пътен знак по смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Съставителят на протокола – длъжностното лице
се е подписал, удостоверявайки по този начин, че автоматизираното техническо средство е
разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните
предписания, а наличните пътни знаци са проверени преди и след измерването. Това е официален
документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК - съставен по предвидения ред от длъжностно лице в
кръга на службата му и има доказателствена сила за описаните в него обстоятелства, едно от които
е и ограничението на скоростта в процесния участък.
С оглед принципния въпрос, поставен в Жалбата относно твърдяно противоречие между
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и чл.11, ал.1 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, преценени
според съдържанието на §.6, т.65 на ДР на ЗДвП (мобилни са тези АТСС, които са прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес), съдът намира,
че такова противоречие не е налице: всяко техническо средство, всяка апаратура по принцип
изисква човешка намеса – най-малкото за да бъде включено, респ.изключено, да бъде усвоен
продуктът от неговата дейност. Това е така и при АТСС по §.6, т.65, б.А от ДР на ЗДвП
(стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган), така и при
мобилните АТСС по б.Б на т.65 на §.6 на ДР на ЗДвП. От своя страна мобилните АТСС се
подразделят на мобилни АТСС, работещи в стационарен режим и При контрол на скоростта с
мобилно АТСС във време на движение. Разликата в двата режима на работа при тези мобилни
АТСС е в това, че при първия – когато мобилната система е в неподвижна – на паркиран служебен
автомобил или изнесена на неподвижно пътя (т.нар.стационарен режим на работа на мобилната
АТСС – какъвто е настоящият случай според Протокола за използване на АТСС – вж.стр.1 долу
вляво на Протокола), законът не забранява съставянето на ЕФ при нарушение, констатирано по
този начин. Такава забрана е въведена единствено при осъществяван контрол на скоростта с
мобилно АТСС във време на движение – в този случай, докато прави измерванията, самата АТСС
се движи заедно със служебното МПС, на което е монтирана; в този случай методиката на
изчисляване на скоростта на движение на обекта е по-различна и затова разпоредбите на чл.11 от
НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 установяват още изисквания, за да бъде приет резултата от
тези измервания като доказателство; поради тази причина и разпоредбата на чл.11, ал.2, изр.2 от
тази Наредба изрично забранява издаването на ЕФ за нарушения, установени с АТСС, работеща в
движение, т.е. в т.нар.режим „Д“ – в движение. Тази разлика в методите на отчитане на скорост
при двата режима – стационарния и този в движение, а оттук и значението им за правото, са
обусловени от обстоятелството, че при стационарен (неподвижен) режим на работа на иначе
мобилна система, не е необходима друга човешка намеса, освен необходимата за стартиране и
съответно за спиране на устройството. Тези два момента се отразяват в Протокола за използване на
АТСС. В настоящия случай това е направено коректно – АТСС с инвентарен № 505 е действало за
времето от 10,00 до 12,00 часа на процесната дата на указаното в ЕФ, Протокола и Ежедневната
форма на отчет, както и на посоченото във фотоснимката на нарушението, място. Видно от
отразеното във фотоснимката, нарушението е регистрирано в този времеви период, в който това
мобилно АТСС е действало в стационарен/неподвижен режим. Забрана за издаване на ЕФ за това
нарушение би била налице само, ако това мобилно АТСС би било в движение, но случаят не е
такъв.
И на последно място, настоящият съд за наличието/липсата на контролен орган, отнесено към
възможността за издаване на ЕФ има значение според духа на закона не според това дали край
мобилното или стационарното АТСС в момента на измерването има такъв контролен орган (който
може да изпълнява други задачи – напр. да обезпечава евентуално възникнало ПТП или друга
задача), а доколко този контролен орган може да въздейства на уреда. Нормотворецът е взел
предвид такъв случай – при монтирано на движещо се служебно МПС техническо средство –
5
показанията му са във функция със скоростта на движение на самото МПС, в което е монтирано. И
само в този случай е забранил издаването на ЕФ - именно поради възможността на контролния
орган, управляващ такова МПС, да участва във формирания резултат от измерването – чрез
контрола върху скоростта на служебното МПС, в което АТСС е монтирано. За останалите видове
измервания, когато АТСС е в покой, нормотворецът не е въвел такава забрана. Затова за
правилното приложение на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е от значение не дали край АТСС
(мобилно или стационарно) в момента на измерването се намира контролен орган, а дали този
контролен орган участва във формиране на резултата от измерването.
Нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда административно наказателна отговорност за
собственика на МПС за извършеното с него нарушение. В конкретния случай, видно от справката
от централната база на КАТ, собственик на МПС, с което е извършено нарушението, е именно
жалбоподателя и по делото няма представени доказателства в друга насока. Същият не се е
възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради което и правилно е бил приет от
издателя на обжалвания електронен фиш като лице отговорно за извършеното нарушение.
С оглед гореизложеното съдът прие, че правилно и законосъобразно е издаден обжалваният
електронен фиш за реализиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя във
връзка с извършването на това нарушение и същият следва да бъде потвърден.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния представител на
наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение – в депозираните преди
съдебното заседание Пимени бележки, изготвени от юрк.А.А., съдът намира че такива следва да
бъдат присъдени. Предвид обстоятелството, че в самото съдебно заседание не се яви представител
на въззиваемата страна, а направените разноски са само за изготвянето на писментата защита,
съдът намира, че размерът от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение се явява прекомерен с
оглед обема на участие на страната в съдебното производство. Като справедлив съдът определя
размера от 50 лева в полза на въззиваемата страна, за колкото и следва да осъди жалбоподателя.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр.ал.9 и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, Софийският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4862321, издадено от СДВР, с който на И. Н. Т. ЕГН
********** на основание чл.189, ал.4, вр.чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН И. Н. Т. ЕГН ********** да заплати на Столична
дирекция на вътрешните работи направените по делото разноски в размер на 50 (петдесет) лева –
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София – град, в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6