Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 06.11.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,       І-6 състав

в публичното заседание на двадесети октомври

две хиляди и двадесета година в състав:

Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова                     и в присъствието на

прокурора                                                като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                            гр. дело № 15675 по описа

за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по искова молба, подадена от К.К.С. против „Б.П.Б.“ АД, заместена на основание чл.227 от ГПК от правоприемника си „Ю.Б.“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК.

Поддържа се, че ответникът е образувал срещу ищеца изпълнително дело № 20178500400450 по описа на ЧСИ Б.за принудително събиране на сумите по изпълнителен лист от 10.01.2012 г. по ч.гр.д. № 55934/2010 г. на СРС, 63 състав, а именно: за сумата от 39 921,66 евро-главница по договор за кредит срещу ипотека № 186/R/2006 от 08.03.2006 г., допълнен и изменен с Анекс № 1 от 30.06.2009 г. и Анекс № 186/R/200-А2 от 06.11.2009 г., сумата от 3 982,84 евро-договорна лихва за периода от 15.09.2010 г. до 12.12.2011 г., 55,76 евро-наказателна лихва за периода от 15.05.2010 г. до 12.12.2011 г., сумата от 197,45 евро-годишна такса, ведно със законната лихва върху главницата от 13.12.2011 г. до датата на издаване на ПДИ-08.06.2017 г. в размер на 43 657,66 лв., както и направените по делото разноски в размер на 3 040,95 лв.

Твърди се, че тези суми не са заплатени до момента от ищеца. Ищецът твърди още, че считано от 13.12.2011 г. до настоящия момент ответникът не е извършил каквото и да е действие, с което да е прекъснал или спирал течението на 5 годишния давностен срок, респ. 3 годишен за лихвите. Поддържа се, че давността не е прекъсвана от предприемането на което и да е изпълнително действие спрямо ищеца в рамките на определен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Поддържа се, че вземанията по изпълнителния лист са се погасили по давност, поради което не се дължат от ищеца.

Моли съда да постанови решение, с което да бъде установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите по изпълнителен лист от 10.01.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 55934/2010 г. на СРС, 63 състав, а именно: за сумата от 39 921,66 евро-главница по договор за кредит срещу ипотека № 186/R/2006 от 08.03.2006 г., допълнен и изменен с Анекс № 1 от 30.06.2009 г. и Анекс № 186/R/200-А2 от 06.11.2009 г., сумата от 3 982,84 евро-договорна лихва за периода от 15.09.2010 г. до 12.12.2011 г., 55,76 евро-наказателна лихва за периода от 15.05.2010 г. до 12.12.2011 г., сумата от 197,45 евро-годишна такса, ведно със законната лихва върху главницата от 13.12.2011 г. до датата на издаване на ПДИ-08.06.2017 г. в размер на 43 657,66 лв., като погасени по давност.

В срока за отговор ответникът депозира такъв чрез процесуалния си представител юрисконсулт Х., която не представя надлежно пълномощно към отговора.

Прави възражение за недопустимост на предявения иск, поради липса на правен интерес, което като неоснователно следва да бъде оставено без уважение, доколкото ищецът оспорва изпълнението въз основа на факт-изтекла погасителна давност, настъпила след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в случая след изтичане на срока за възражение и издаване на изпълнителния лист. Безспорно заявеното възражение за липса на предсрочна изискуемост на кредита е преклудирано и като такова няма да бъде разглеждано в процеса.

По същество оспорва иска като неоснователен. Поддържа се, че вземането не е погасено по давност. Твърди се, че въз основа на издадения на Банката изпълнителен лист първоначално е било образувано изпълнително дело № 124/2012 г. по описа на ЧСИ с рег. № 850, по което делото са предприемани многократно изпълнителни действия, които са прекъсвали погасителната давност по отношение на процесното вземане и за които ищецът е бил надлежно уведомяван от съдебния изпълнител. Поддържа се, че последното изпълнително действие по това дело е извършено на 13.12.2012 г. Поддържа се, че по молба на Банката на 10.04.2017 г. и въз основа на същия изпълнителен лист е било образувано второ изпълнително дело при ЧСИ Б.№ 20178500400450, т.е. второто дело е образувано преди да изтече давността. Поддържа се, че по новото дело са наложени запори върху трудовите възнаграждения на ищеца, наложена е възбрана върху недвижим имот.

Моли съда да отхвърли исковата молба на ищеца като неоснователна, тъй като направените в нея правни изводи са неправилни

В съдебно заседание ищецът поддържа иска си чрез своя процесуален представител. Претендира адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата. Заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК по разноските на ответника.

Ответникът в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва исковете по съображения изложени в писмена защита. Претендира разноски по представен списък.

Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 10.01.2012 г. по ч.гр.д. № 55934/2011 г. по описа на СРС, 63 състав, с която е допуснато незабавно изпълнение, на 10.01.2012 г. е издаден изпълнителен лист, по силата на който К.К.С. е осъден да заплати на „Б.П.Б.“ АД сумата от 39 921,66 евро-главница по договор за кредит срещу ипотека № 186/R/2006 от 08.03.2006 г., допълнен и изменен с Анекс № 1 от 30.06.2009 г. и Анекс № 186/R/200-А2 от 06.11.2009 г., сумата от 3 982,84 евро-договорна лихва за периода от 15.09.2010 г. до 12.12.2011 г., 55,76 евро-наказателна лихва за периода от 15.05.2010 г. до 12.12.2011 г., сумата от 197,45 евро-годишна такса, съгласно чл.4, ал.2 от Раздел II на договора, ведно със законната лихва върху главницата от 13.12.2011 г. до изплащане на вземането, а също и направените по делото разноски в размер на 1727,30 лв. платена държавна такса и 1313,65 лв. юрисконсултско възнаграждение.

За принудителното събиране на горните суми и по молба на взискателя, на 16.02.2012 г. е образувано изпълнително дело № 20128500400124 по описа на ЧСИ А.Б.с рег.№ 850, район на действие: Градски съд-София.

Молбата въз основа на която е било образувано изпълнителното дело е редовна с надлежно посочени в нея способи за принудително изпълнение.

На 17.02.2012 г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника във всички банки в страната, както и запори върху дружествения дял на длъжника от капитала на „А. Т.“ ООД, и получаваното от него трудово възнаграждение от „З. Т.“ ООД, „Д.“ ООД, „А. Т.“ ООД и „КСК И. Е. Б.“АД. Наложен е и запор на ценни книжа. Наложена е възбрана върху ипотекирания имот като обезпечителна мярка. На 22.02.2012 г. с молба взискателят е поискал насрочване на опис и оценка на ипотекирания имот, такъв е насрочен от съдебния изпълнител за 01.03.2012 г. и извършен на същата дата.

На 31.03.2012 г. отново са наложени запори върху банкови сметки на длъжника. Насрочена е публична продан на ипотекирания имот за времето от 14.05.2012 г. до 14.06.2012 г.  По молба на взискателя от 27.06.2012 г. отново публична продан е насрочена за 13.08.2012 г.-13.09.2012 г., която с протокол от 14.09.2012 г. е обявена за не станала. След тази дата други действия не са извършени, като на 13.09.2014 г., е настъпило прекратяване на производството по изпълнителното дело поради настъпила перемция.

На 10.04.2017 г. по молба на взискателят и въз основа на същия изпълнителен лист е образувано второ изпълнително дело № 20178500400450 по описа на ЧСИ А.Б..

Молбата е редовна с посочени способи за изпълнение.

На 08.06.2017 г. са наложени запори. На 06.07.2017 г. е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника. С молба от 19.07.2017 г. взискателят е поискал да бъде извършен опис и оценка на възбранения имот, като такъв е насрочен за 10.08.2017 г. Насрочен е втори опис за 19.10.2017 г., пренасрочен впоследствие за 16.11.2017 г., 19.12.2017 г., 22.12.2017 г., 08.02.2018 г. С определение на съд производството по изпълнителното дело е спряно на 10.01.2018 г. Последното валидно изпълнително действие е извършено на 08.02.2018 г. с насрочването на опис.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си, поради което съдът ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съдът квалифицира от правна страна предявения иск по чл. 439 ГПК.

С иска по  чл. 439, ал. 2 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес с иска се дава право да се установи, че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване.

Искът е процесуално допустим, тъй като ищецът-длъжник се позовава на новонастъпили след влизане в сила на издадената заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК факти.

По същество на предявените искове.

Предвид обстоятелството, че първото изпълнително дело е образувано на 16.02.2012 г., първият въпрос на който следва да се отговори е: тече ли погасителна давност за вземане по изпълнително дело, което е образувано преди приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК и дадените в т. 10 от същото разяснения намират ли приложение по отношение последиците на давността по това принудително изпълнение и настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На този въпрос е отговорено с Решение № 252/17.02.2020 г., постановено по гр.д.№ 1609/19 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, както и с Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС, ІV г.о.

Настоящият съдебен състав напълно споделя тази практика, съобразно която съдебните състави на ВКС са приели, че когато се касае до първоначално приети тълкувателни решения и постановления те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като се счита, че тя още тогава е имала съдържанието, посочено в тълкувателните актове. Възможно е след издаването на първоначалния тълкувателен акт да настъпи промяна в тълкуваната норма или свързани с нея други правни норми, или в обществено-икономическите условия, които да правят вече даденото тълкуване неприложимо или несъответно на действителния смисъл на закона. В тези случаи при постановяването на нов тълкувателен акт, с който се изоставя предходното тълкуване на същата правна норма и се възприема различно тълкуване, последващото тълкувателно решение няма подобно на първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в който е постановено и обявено по съответния ред. От този момент престава да се прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. В тази хипотеза, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за спорното между страните правоотношение и са породили правните си последици, то тези последици следва да бъдат преценявани с оглед обвързващото им тълкуване, дадено и действащо към момента на настъпването им. В противен случай би се придало същинско обратно действие на новия тълкувателен акт, което е недопустимо, освен съгласно чл. 14 ЗНА по изключение и въз основа на изрична разпоредба за това.

За заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното производство – от датата на образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла. Както доктрината, така и съдебната практика несъмнено са приемали, вкл. и преди ТР № 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК , поради т. нар. „перемпция“ и то по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие. Различието е относно датата, от която започва да тече новата погасителна давност за вземането в тези случаи (според постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК това е датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие). Ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна давност за вземането по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен (двугодишен) срок, като при съдебно установено вземане срокът й е всякога пет години (чл. 117, ал. 2 ГПК).

С оглед това правно разрешение предявеният иск се явява неоснователен, тъй като в периода от 16.02.2012 г. до 13.09.2014 г., когато е настъпила перемцията по първото образувано изпълнително дело, не е текла погасителна давност. Такава е започнала да тече от 13.09.2014 г. и към датата на образуване на второто изпълнително дело 10.04.2017 г. не е била изтекла нито тригодишната давност за лихвите, нито петгодишната давност за главницата. С подаване на редовна молба за образуване на второто изпълнително дело, с посочени принудителни способи за изпълнение, давността е прекъсната и е била прекъсвана със всяко изпълнително действие, като последното валидно изпълнително действие е насрочване на опис за 08.02.2018 г., което действие не е извършено, поради спиране на изпълнителното производство с определение на настоящия съдебен състав като обезпечение на предявените искове.

По второто изпълнително дело перемция не е настъпила, тъй като са предприемани редовно действия по изпълнение, поради което искът му се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Тригодишната давност за лихвите, респ. петгодишната давност за главницата биха настъпили съответно към 13.09.2017 г. и 13.09.2019 г., но течението на давността е прекъснато с молбата на взискателя от 10.04.2017 г., с която са посочени конкретни изпълнителни способи.

Дори да не се приеме датата 13.09.2012 г. като дата на последно валидно изпълнително действие, то безспорно на 27.06.2012 г. давността е прекъсната с молбата на взискателя за насрочване на нова публична продан. Дори и тази дата да се приеме като дата, на която е предприето последното валидно изпълнително действие, то считано от 27.06.2014 г. давността отново не е изтекла, тъй като е прекъсната с молбата от 10.04.2017 г.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника разноските направени от него за възнаграждение за един адвокат. Основателно е възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Материалният интерес по делото възлиза на сумата от 44 157,71 евро, в левова равностойност 86364,97 лв., при който интерес минималното адвокатско възнаграждение изчислено на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. възлиза на сумата от 3120,94 лв., съответно 3 745,12 лв. с ДДС, до който размер съдът намалява претендираното от ответника възнаграждение. Делото не се отличава нито с правна, нито с фактическа сложност.

Водим от горното, Софийски градски съд, І-6 състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от К.К.С., ЕГН **********,*** против „Б.П.Б.“ АД заместена на основание чл.227 от ГПК от правоприемника си „Ю.Б.“ АД,  дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК  ******, със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК за установяване в отношения между страните, че ищецът не дължи сумите по изпълнителен лист от 10.01.2012 г., издаден по ч.гр.д. № 55934/2010 г. на СРС, 63 състав, а именно: за сумата от 39 921,66 евро /тридесет и девет хиляди деветстотин двадесет и едно евро и шестдесет и шест евроцента/-главница по договор за кредит срещу ипотека № 186/R/2006 от 08.03.2006 г., допълнен и изменен с Анекс № 1 от 30.06.2009 г. и Анекс № 186/R/200-А2 от 06.11.2009 г., сумата от 3 982,84 евро /три хиляди деветстотин осемдесет и две евро и осемдесет и четири евроцента/-договорна лихва за периода от 15.09.2010 г. до 12.12.2011 г., 55,76 евро /петдесет и пет евро и седемдесет и шест евроцента/-наказателна лихва за периода от 15.05.2010 г. до 12.12.2011 г., сумата от 197,45 евро /сто деветдесет и седем евро и четиридесет и пет евроцента/-годишна такса, ведно със законната лихва върху главницата от 13.12.2011 г. до датата на изплащане на вземането, като погасени по давност.

ОСЪЖДА К.К.С., ЕГН **********,*** да заплати на основание чл.78, ал.3  от ГПК на „Ю.Б.“ АД,  дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при Агенция по вписванията гр.София с ЕИК  ******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 3745,12 лв. /три хиляди седемстотин четиридесет и пет и 0,12 лв./ разноски пред настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: