Р Е Ш Е Н И Е
№
/ 17.05.2018 година
град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско отделение
На 18.04.
2018 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: Даниела Калчева
изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА
т.дело
№ 95 по описа за 2017 година,
за да
се произнесе, съобрази:
Предявените искове са с
правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът “Е.А.” ЕАД – гр. С.
твърди в исковата молба, че въз основа на Заповед за незабавно изпълнение №1076/01.07.2011
г. по ч.гр. дело № 1473/2011 г. по описа на Районен съд -К. се е снабдил с
изпълнителен лист срещу длъжника „Л." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление в гр. К., кв. ***, представлявано от Л.Д.Т. и авалиста Л.Д.Т.,
при условията на солидарност да му заплатят главница в размер на 26 300, 71 лв.,
ведно със законната лихва от 01.07.2011 г. до изплащане на вземането въз основа
на запис на заповед, издаден на 21.02.2008 г. и предявен на 21.06.2031 г.,
както и разноските в заповедното производство в размер на 526, 01 лв.
При справка в Търговския
регистър се установява, че след издаването на изпълнителния лист дружествените
дялове на „Л." ЕООД, ЕИК ***, са били прехвърляни неколкократно, като
последният приобретател е Н.М.К.. Посочено е, че това лице в момента е
едноличен собственик на капитала и управител на дружеството. Освен това, към
момента същото търговско дружество (със същия единен идентификационен код) е с
наименование „М.-В." ЕООД, а седалището и адресът на управление са
преместени в с. Н.В., ***.
Съществуването на
удостовереното в заповедта за изпълнение и в изпълнителния лист парично вземане
било оспорено, поради което производството по изпълнителното дело №
20147650401584 по описа на ЧСИ Г.И. с район на действие Окръжен съд - С.З. е
било изцяло спряно, а заповедният съд дал на ищеца указания по реда на чл. 415,
ал. 1 ГПК.
Тъй като претендираното
вземане по запис на заповед не било безспорно между страните, за ищеца се е
породил правен интерес да поиска съдебното му установяване със сила на
присъдено нещо по отношение на ответниците, както и установяване и ангажиране
на солидарната им отговорност.
Твърди се, че процесното
парично задължение в размер на 26 300, 71 лв. е възникнало въз основа на издаден
от „Л." ЕООД, ЕИК ***, а сега с наименование „М.-В." ЕООД, ЕИК ***, в
полза на ищеца запис на заповед от 21.02.2008 г., материализиращ вземане в общ
размер от 130 928, 40 евро. Падежът на записа на заповед бил определен на предявяване
на основание чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ. Заповедната ценна книга не е била
прехвърляна. Тя съдържала предвидените в чл. 535 ТЗ реквизити и била напълно
редовна от външна страна, поради което с подписването на документа от
управителя на издателя - длъжник „Л." ЕООД с актуално наименование „М.-В."
ЕООД ЕИК ***, дружеството поело валидно менителнично задължение за безусловно
плащане на определената парична сума спрямо ищеца. Валидността на едностранния
акт по задължаването, както и погасяването на задължението чрез плащане, не били
поставени под каквото и да било условие. Облигационното задължение възникнало
само въз основа на редовния от външна страна менителничен ефект и се доказва с
неговото съществуване.
Плащането по записа на заповед
било изцяло обезпечено чрез поръчителство. На датата на издаване на записа на
заповед, ответницата Л.Д.Т. подписала ценната книга на лицевата страна като
авалист. По този начин и на основание чл. 141, ал. 1 ЗЗД ответницата се е
задължила солидарно с издателя на ценната книга за плащането на цялата сума по
нея и при условията, при които тя е била издадена. Правоотношението, възникнало
по силата на менителничното поръчителство, било самостоятелно и независимо от
правоотношението, породено от издаването на ценната книга.
Падежът на задължението по
записа на заповед настъпил на 21.06.2011 г. — едновременно спрямо издателя и
спрямо авалиста, с извършеното предявяване на записа на заповед с връчената на Л.Д.Т.
нотариална покана. Посочва се, че с получения лично от ответницата Л.Т.
екземпляр от нотариалната покана е настъпил падежът на задължението за издателя
на записа на заповед -търговското дружество, тъй като ответницата Т. е била
негов управител. Предявяването било осъществено в срока по чл. 487, ал.1 ТЗ - преди
10.03.2013 г.
Нотариалната покана била
надлежно оформена. Следователно, изявлението на нотариуса удостоверявал с
обвързваща всички сила следните факти: че записът на заповед е бил предявен за
плащане на ответниците тъкмо на посочената от нотариуса дата и че екземпляр от
нотариалната покана е бил връчен лично на лицето Л.Д.Т. срещу подпис
(разписка). С връчването на екземпляр от нотариалната покана материализираните
в ценната книга самостоятелни задължения на издателя и на авалиста са станали
изискуеми.
Твърди се в исковата молба,
че част от сумата, за която е бил издаден записът на заповед, е била погасена
чрез плащане. Неизплатена е останала единствено сума в размер на 26 300, 71 лв.
За тази сума е била издадена процесната заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителният лист.
Ищецът моли на основание чл.
422 ГПК вр. чл. 535 ТЗ да се приеме за установено по отношение на ответниците,
че „М.-В." ЕООД, ЕИК *** (предишно „Л." ЕООД), със седалище и адрес
на управление в с. Н.В., ***, представлявано от управителя Н.М.К., в качеството
на издател на процесния запис на заповед за сума в размер на 130 928, 40 евро,
издаден на 21.02.2008 г. и предявен за плащане на задължените лица на
21.06.2011 г. и Л.Д.Т., ЕГН **********,***,
в качеството на авалист по същия запис на заповед,че дължат при условията на
солидарност на ищеца главница в размер на 26 300, 71 лв., представляваща
неизплатената част от материализираното в ценната книга парично вземане, ведно
със законната лихва от 01.07.2011 г. (датата на подаването на заявлението по
чл. 417 ГПК в съда) до окончателното изплащане на сумата.
Претендира присъждане на
разноските по заповедното производство и по настоящото исково производство.
В отговора на ответницата Т. депозиран от
адв. К. счита предявените искове за неоснователни, като излага следните
съображения:
Счита, че вземането се явява
погасено по давност. Въз основа на процесния изпълнителен лист от
04.07.2011год., издаден срещу ответницата Л.Д.Т. по ч. гр.д. №1473/2011г. по
описа на Районен съд - К., е било образувано, преди изпълнително дело
№20147650401584 на ЧСИ Г.И. от 2014 година, друго изпълнително дело пред ЧСИ М.Б.под
номер 20118380405508.
С молбата за образуване на
изпълнително дело въз основа на процесния изпълнителен лист, на основание чл.
116, б. „В" от ГПК се прекъсвала давността, с която се погасявало самото
вземане. От този момент започвала да тече нова давност, която се прекъсвала с
всяко валидно предприето изпълнително действие. Давността, с която се погасявало
вземането, била давността, установена за самото вземане, тъй като в случая
вземането не било установено по силата на влязло в сила съдебно решение, когато
давността била винаги петгодишна, а въз основа на извънсъдебно изпълнително основание.
Посочва се, че за вземане
срещу издателя по запис на заповед или неговия авалист се прилага специалната
тригодишна давност по чл. 531, ал. 1 от ТЗ, а не общата петгодишна давност по
чл. 110 от ЗЗД. В подкрепа на това становище била действащата съдебна практика,
обективирана в Решение №102 по т.д 2680/2013г., I Т.О. на ВКС.
В конкретния случай
задълженията, претендирани с горецитирания изпълнителен лист, се явявали
погасени по давност, тъй като бил изтекъл тригодишен период от време, през
който взискателят е бездействал като не е предприел действия по принудително
събиране на дълга.
В случая, последното валидно
изпълнително действие по изпълнително дело 20118380405508 на ЧСИ М.Б.съставлявало
подаването на молбата за неговото образуване от 09.08.2011г., като след тази
дата нямало предприемани други валидни изпълнителни действия, поради което с
изтичането на двегодишен преклузивен срок на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК настъпвало, по силата на закона, прекратяване на изпълнителното дело. В
случая, прекратяването на изпълнителното дело настъпило на 09.08.2013год.
С прекратяване на
изпълнителното дело, с обратно действие - от датата на последното валидно
предприето изпълнително действие /в случая 09.08.2011г./ започвала да тече
давността, с което се погасявало самото вземане, като в случая давността изтичала
на 09.08.2014год., тъй като се касаело за вземания произтичащи по издаден запис
на заповед, установени на извънсъдебно изпълнително основание, които се
погасявали със специална тригодишна погасителна давност.
Посочва се, че последното
валидно извършено изпълнително действие по изпълнително дело 20118380405508 на
ЧСИ М.Б.съставлявало неговото образуване от 09.08.2011г. След тази дата, в
течение на повече от две години не са били извършвани никакви валидни
изпълнителни действия, поради което на 09.08.2013год. на основание чл. 433, ал.
1 т. 8 от ГПК, изпълнителното дело се явявало прекратено по силата на закона.
Твърди се, че съгласно
трайно установената съдебна практика с изтичане на двегодишен срок, през който
Взискателят не е поискал предприемане на изпълнителни действия,
изпълнителното производство се
прекратява по силата на закона. Необходимо било да са налице
едновременно и двете предпоставки: изтичане на двегодишен срок и бездействие в
този срок от страна на Взискателя. В случая изпълнителното дело се явявало
прекратено по силата на закона на 09.08.2013г., тъй като към този момент са се
осъществили визираните предпоставки.
Сочи се, че за да настъпи
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК не е необходимо съдебният изпълнител да издаде постановление за
прекратяване на производството, то настъпвало по силата на закона. С
прекратяване на изпълнителното производство се преустановявали окончателно
изпълнителните действия и се обезсилвали вече извършените такива. С
прекратяване на изпълнителното производство се погасявало правото да се искат и
извършват изпълнителни действия, както и се прекратявало задължението същите да
се извършват и понасят. Посочва се, че правна последица от прекратяване на
изпълнителното производство и в случаите, в които прекратяването настъпва по
силата на закона, е че последващи изпълнителни действия, извършени след
прекратяване на изпълнителното производство се явяват недопустими и не
произвеждат правно действие по отношение на страните по вече прекратеното
изпълнително производство.
Твърди се, че е вярно, че с
прекратяване на самото изпълнително производство вземането не се погасява само
по себе си, но при прекратяване на изпълнителното производство по силата на
закона, с обратна сила, считано от датата на последното валидно предприето
изпълнително действие започвала да тече давността, с която се погасявало самото
вземане. В случая, последното валидно предприето изпълнително действие било
извършено на 09.08.2011г., когато било образувано изп. д. №20118380405508 на
ЧСИ М.Б.. От този момент започвала да тече давността, с която се погасявало
самото вземане.
Относно момента, от който
започва да тече давността - дали това е моментът на последното изпълнително
действие или датата на прекратяване на изпълнителното производство, била налице
задължителна съдебна практика, съгласно която давността тече от последното
валидно предприето изпълнително действие, която
посочва. Твърди, че давността, с която се погасява вземането в случая е
тригодишна, тъй като се касае за вземания, произтичащи по издаден запис на
заповед, установени не по силата на влязло в законна сила решение, а въз основа
на влязла в сила заповед за изпълнение. Тъй като вземането било установено въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение, а не въз основа на влязло в сила
съдебно решение, то давността, с която се погасявало вземането не била
петгодишна, съгласно чл. 117, ал. 2 от ГПК, а е давността, с която се погасява
самото вземане.
Твърди се, че от датата на
последното изпълнително действие, а именно: от 09.08.2011г., на която дата е
образувано 20118380405508 на ЧСИ М.Б., започва да тече нова погасителна давност
по чл. 111, ал. 1, 6. „В" от ЗЗД, която е тригодишна, тъй като вземането в
конкретния случай произтича от извънсъдебно изпълнително основание, поради
което в конкретния случай на 09.08.2014г. вземането по изпълнителния лист се
явява погасено по давност.
Независимо от гореизложеното,
а именно: факта, че вземането по изпълнителния лист се явявало погасено по
давност, на 04.11.2014г. по молба на Взискателя - „Е.А." ЕАД, било
поискано изпълнителното дело, образувано пред ЧСИ М.Б.да бъде препратено на ЧСИ
Г.И., в резултат на което било образувано и изпълнително дело №20147650401584
по описа на ЧСИ И..
Счита, че към този момент е
изтекла давността, с която се погасяват вземанията по процесния изпълнителен
лист, поради което и възможността на кредитора да предприема действия по
принудително изпълнение на процесното вземане била окончателно погасена.
Моли, да се отхвърлят предявените
искове като изцяло неоснователни и недоказани и се присъдят направените по
делото разноски.
Постъпил
е и втори отговор на исковата молба
от ответницата Л.Т. чрез адв. В., в който се посочва, че предявеният иск е с
правно основание чл.422 от ГПК и че разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК
предвижда едномесечен преклузивен срок, в рамките на който искът да бъде предявен.
Твърди, че в настоящия
случай "Е.А." ЕАД е предявило настоящия иск след едномесечния
преклузивен срок, поради което и същият е недопустим.
Моли да се прекрати
настоящото производство като недопустимо.
В случай, че се приеме, че
предявеният иск е допустим, моли да
бъде отхвърлен като неоснователен, поради следните съображения:
Сочи, че ищцовите претенции
са предявени преждевременно, поради което не са изискуеми.
При запис заповед, чийто
падеж е определен на предявяване, условие за настъпване изискуемостта на
вземането е, същият да бъде предявен на издателя. В процесния случай
предявяването е следвало да бъде направено до 10.03.2013г. Ищецът приложил
Нотариална покана, с която е предявил записа на заповед на издателя търговец -
„Л." ЕООД, и на авалиста - Л.Т.. Нотариалната покана била връчена на
следния адрес - гр.К., ***. Посочва се, че това не е адресът, посочен в
търговския регистър като адрес на управление на дружеството - издател към
момента на предявяване. Към датата на връчване на процесната нотариална покана
адресът на управление на “Л.” ЕООД е бил гр.К.. ***. Сочи, че съгласно приетото
в Решение №112 от 23.06.2016г. по гр.д.№ 1556/2015г. на ВКС, II Т.О., за да
бъде редовно предявен менителничният ефект чрез нотариална покана, когато негов
издател е търговец, същата можело да му бъде връчена само на адреса на
управление, посочен в Търговския регистър, съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1
от ГПК. Предявяването на записа на заповед с падеж на предявяване на издателя,
е условие за настъпване на изискуемостта на вземането спрямо авалиста, тъй като
отговорността на авалиста е производна на тази на издателя.
От гореизложеното било
видно, че процесният запис на заповед не е предявен редовно на дружеството
издател, поради което към момента на предявяване на настоящия иск, за който
момент се считал подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение -
04.07.2011г., вземанията по него не са били изискуеми и не са подлежали на
принудително изпълнение, а искът бил преждевременно предявен.
Твърди се, че претендираното
вземане не се дължи, тъй като приносителят на менителничния ефект е
недобросъвестен и е налице злоупотреба с право.
Процесният запис на заповед бил
издаден като обезпечение по договор за лизинг, както било записано в
представената по делото нотариална покана. Съгласно т. 17 от Тълкувателно
решение № 4 от 2014г. по Тълкувателно дело № 4 от 2013г. на ВКС ОСГТК, когато
записът на заповед е издаден като обезпечение за дадено вземане, то при
възражение на издателя на записа на заповед следвало всяка от страните да
докаже обстоятелствата, от които черпи правата си и съответно да се докаже
основателността на вземането по каузалното правоотношение. Предвид факта, че
настоящото дело се водело срещу авалиста, то съгласно Решение № 26 от
24.04.2014г. по Т.Д. № 1027/2013г. на ВКС II Т.О., авалистът не можел да се
ползва от възраженията, които имал хоноратът, както абсолютни, така и лични,
произтичащи от каузалното правоотношение. Това обаче не лишавало авалиста от
правото да противопостави възражения за злоупотреба с право на приносителя на
менителничния ефект. В случай че вземането, което се претендирало от ищеца
срещу авалиста било изцяло погасено чрез плащане от издателя на записа на
заповед или от задълженото лице, по договора, за който менителничния ефект служел
за обезпечение, то приносителят бил недобросъвестен, а упражняване на правото
му да претендира вземането представлявало злоупотреба с право. Ето защо счита,
че попада в същата хипотеза и когато приносителят на менителничния ефект
претендира вземане, което не е дължимо по договора, за който настоящият запис
на заповед служи като обезпечение. Възразява, че има останали дължими
задължения по договора за лизинг и моли съдът да укаже на ищеца да уточни как е
формирана цената на иска и какво е каузалното й основание с оглед договора за
лизинг.
Твърди се, че ищцовите
претенции са изцяло погасени по давност.
В случай, че съдът приемел,
че вземането по предявения запис на заповед е дължимо, то прави изрично
възражение, че същото е погасено по давност, тъй като ищецът е бездействал
повече от 3 последователни години.
Подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не прекъсвало давността, тъй като
производството се развивало едностранно, без длъжникът да е известяван за него
или да взима участие в него. При издадена заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение длъжникът узнавал за започнатото срещу него производство
едва с получаване на Покана за доброволно изпълнение от съдебен изпълнител.
Давността за процесното вземане се прекъсвала с предприемане на валидни
действия по принудително изпълнение по образуваното изпълнително дело.
Посочва,
че според ТР №2 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС давността е правна последица от
бездействието и санкционира пасивния кредитор, а "е изпълнителния процес
давността не спира, защото кредиторът може да избере да действа или да
бездейства". След като от кредитора е получен изпълнителният лист по
ч.гр.д. № 1473/2011г. на РС К. II състав, издаден на 04.07.2011 г. състав,
същият не предприел никакви изпълнителни действия срещу длъжника чак до
29.12.2016. На 11.11.2014г. само било образувано изпълнително делото
№1584/2014г. по описа на ЧСИ Г.И. с рег. № 765 и район на действие ОС С.З.. По
изпълнителното дело следвало да бъде връчена Покана за доброволно изпълнение и
да бъдат предприети действия по принудително изпълнение. Такива били извършени
едва с изготвената на 29.12.2016г. ПДИ, връчена на длъжника на 19.01.2017г. или
почти 7 години след издаването на изпълнителния лист по заповедното
производство, същите обаче били нищожни, предвид бездействието на взискателя от
момента на образуване на изпълнителното дело повече от 2 години след
образуването му с оглед настъпилата по силата на закон перемпция на основание
чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК.
От момента на връчването на призовката
за доброволно изпълнение
- 19.01.2017г.
длъжникът за пръв път разбирал, че срещу него се води производство за
процесното вземане, въпреки че предвид гореизложеното дори връчването на
въпросната заповед за изпълнение на парично задължение било нищожно, тъй като
същото било извършено по прекратено по силата на закон изпълнително дело, а по
прекратени дела не можело да се извършват никакви действия.
Сочи се, че тълкуване, че
давностният срок не тече от момента на снабдяването на кредитора със заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК до връчване на Заповедта за незабавно
изпълнение би довело до абсурдното заключение, че е възможно безкрайно
удължаване на давността по волята на кредитора. При никакво положение не можело
да се приеме, че това е целта на законодателя. Това произлизало и от тълкуване
на самото наименование на документа - Заповед за незабавно изпълнение, тоест
такава, която гарантирала възможността кредиторът да навлезе незабавно в
правната сфера на длъжника и да обезпечи интересите си и да получи дължимото,
без преди това да се води дълъг съдебен процес. Противно на всички принципи на
процеса би било да се даде защита на интересите на кредитора неопределено дълго
време без длъжникът да има възможност да се защити ефективно през този период.
Моли, да се отхвърлят изцяло
исковите претенции на “Е.А.” ЕАД като неоснователни и да се присъдят сторените
съдебно-деловодни разноски.
В допълнителната искова молба ищецът
заявява, че поддържа предявените искове, както и че поддържа, че претендираната
искова сума произтича от процесния Запис на заповед, издаден на 21.02.2008 г.
от Л.Д.Т., в качеството й на управител на „Л." ЕООД (с променено
понастоящем наименование „М.-В." ЕООД), с ЕИК ***, с който е поето
безусловно и неотменимо задължение, при предявяването му, издателят да заплати
на ищеца сумата от 130 928.40 евро, който запис на заповед е авалиран от
физическото лице Л.Д.Т., поради което същата е солидарно отговорна с издателя
на Записа на заповед за задълженията по процесния запис на заповед. Посочва се,
че процесният запис на заповед е издаден за обезпечение на всички изискуеми
задължения по Договор за финансов лизинг № 08004388/002 от 20.02.2008г.,
сключен между „Е.А." ЕАД (предишно „Е.А." АД) чрез своя клон в гр. С.З.,
в качеството му на лизингодател и първия ответник „Л.” ЕООД, ЕИК ***, а сега с
наименование „М.-В." ЕООД в качеството му на лизингополучател, съгласно
уговореното между страните в чл. 2.13 от договора.
Предмет на горепосочения
лизингов договор било предоставянето на лизинг на следните активи: 1.1. товарен
автомобил марка - влекач „SCANIA”, модел R420", двигател 6346405, шаси XLER4Х20005183631 и 1.2. ремарке FLIEGL SDS 350, шаси WFDFLT33572001647, собственост на „Е.А." ЕАД (предишно
„Е.А." АД). По силата на този договор, ищецът - лизингодател предоставило
на „Л." ЕООД, а сега с наименование „М.-В." ЕООД, в качеството му на
лизингополучател, лизинговите обекти, подробно описани по-горе, за възмездно
ползване при заплащане на месечни лизингови вноски и други дължими суми,
предвидени в Договора за финансов лизинг и приложените към него Общи условия и
погасителен план. По силата на лизинговия договор ответното дружество се е
задължило да изплаща гореописаните активи на 60 /шестдесет/ лизингови вноски,
съгласно погасителен план, неразделна част от Договора, в който били посочени
стойността на лизинговите вноски и падежа на всяка от тях. За периода на
действие на Договора, ответното дружество системно не изпълнявало задълженията
си за плащане на изискуемите задължения в уговорените срокове. В резултат, на
което на 14.05.2010 г. на лизингополучателя било връчено Уведомление относно
Договора за финансов лизинг. Със същото, ищецът уведомил лизингополучателя, че
е налице неизпълнение на задълженията му към него за заплащане на изискуеми
месечни лизингови вноски, неустойки и други дължими плащания, и съответно
прекратило Договора на основание разпоредбата на раздел XVI, т. 16.1 б.(б) от
Общите условия, приложими към Договора за финансов лизинг, във връзка с текста
на т. 15.4., б. (а) на същите по вина на Лизингополучателя.
Ищецът твърди, че до
настоящия момент не е получил никакви плащания на останалите неплатени
задължения по Договора за финансов лизинг, както и на тези по процесния запис
на заповед от задължените лица - ответници в настоящия процес, които задължения
възлизали в посочения в първоначалната искова молба размер от 26 300.71 лева.
Посочва отделните неплатени
задължения по Договора за финансов лизинг, както следва:
|
Тип документ описание |
Доку мент № |
Дата на падеж |
Дата на издаване |
Данъчна Основа - BGN |
ДДС 20% |
Сума за плащане - BGN |
Платени |
На дата |
Остатък за плащане - BGN |
|
Данък ПС за 2009 г, „SCANIA” R420, СТ4191АВ,
XLER4Х20005183631 по
договор 08004388/002 |
91000 28716 |
7.8.2009 |
7.8.2009 |
0,00 |
0,00 |
629,50 |
0,00 |
Неплатена |
629,50 |
|
||||||||||
|
Застрахоеателна премия по полица № ********** (Каско на МПС), вноска 1 |
81000 07243 |
17.9.2009 |
13.9.2009 |
0,00 |
0,00 |
173,72 |
0,00 |
Неплатена |
173,72 |
|
||||||||||
|
Застрахоаателн а премия по полица N0. ********** (Каско на МПС), вноска 1 |
81000 07246 |
19.9.2009 |
13.9.2009 |
0,00 |
0,00 |
646,13 |
0,00 |
Неплатена |
646,13 |
|
||||||||||
|
Сметка за неустойка за забавено плащане |
98000 00243 |
10.9.2009 |
22.10.2009 |
0,00 |
0,00 |
437,81 |
0,00 |
Неплатена |
437,81 |
|
||||||||||
|
Сметка за неустойка за забавено плащане |
98000 00244 |
10.10.2009 |
22.10.2009 |
0,00 |
0,00 |
117,47 |
0,00 |
Неплатена |
117,47 |
|
||||||||||
|
Застрахователна премия по полица № ********** (Каско
на МПС), вноска 2 |
81000 12685 |
17.12.2009 |
24.11.2009 |
0,00 |
0,00 |
173,72 |
0,00 |
Неплатена |
173,72 |
|
||||||||||
|
Застрахователн а премия по полица N0. ********** (Каско на МПС),
вноска 2 |
81000 12766 |
19.12.2009 |
25.11.2009 |
0,00 |
0,00 |
646,13 |
0,00 |
Неплатена |
646,13 |
|
||||||||||
|
Фактура за плащане на главница по лизингов договор |
80000 0896 |
10.12.2009 |
10.12.2009 |
3 559,42 |
711,88 |
4 271,30 |
0,00 |
Неплатена |
4 271,30 |
|
||||||||||
|
Застрахователна премия по полица №********** (гражданска
отговорност) вноска 1 |
81000 15093 |
9.1.2010 |
18.12.2009 |
0,00 |
0,00 |
113,40 |
0,00 |
Неплатена |
113,40 |
|
||||||||||
|
Застрахователна премия по полица № **********
(Гражданска отговорност), вноска 1 |
81000 15096 |
9.1.2010 |
18.12.2009 |
0,00 |
0,00 |
625,40 |
0,00 |
Неплатена |
625,40 |
|
||||||||||
|
Фактура за плащане на главница по лизингов договор |
80000 0980 |
10.1.2010 |
11.1.2010 |
3 559,42 |
711,88 |
4 271,30 |
0,00 |
Неплатена |
4 271,30 |
|
||||||||||
|
Сметка за неустойка за забавено плащане |
98000 00288 |
10.11.2009 |
14.1.2010 |
0,00 |
0,00 |
683,41 |
0,00 |
Неплатена |
683,41 |
|
||||||||||
|
Фактура за плащане на главница по лизингов договор |
80000 1014 |
10.2.2010 |
10.2.2010 |
3 559,42 |
711,88 |
4 271,30 |
0,00 |
Неплатена |
4 271,30 |
|
||||||||||
|
Застрахователна премия по полица № ********** (Каско
на МПС), вноска 3 |
81000 18903 |
19.3.2010 |
15.2,2010 |
0,00 |
0,00 |
646,13 |
0,00 |
Неплатена |
646,13 |
|
||||||||||
|
Застрахователна премия по полица № ********** (Каско
на МПС), вноска 3 |
81000 19044 |
17.3.2010 |
15.2.2010 |
0,00 |
0,00 |
173,72 |
0,00 |
Неплатена |
173,72 |
|
||||||||||
|
Данък ПС за 2010 г, „SCANIA” R 420,
СТ4191АВ, XLER4Х20005183631 по договор 08004388/002 |
91000 35811 |
15.2.2010 |
15.2.2010 |
0,00 |
0,00 |
1 259,00 |
0,00 |
Неплатена |
1 259,00 |
|
||||||||||
|
Фактура за плащане на главница по лизингов договор |
80000 1045 |
10.3.2010 |
10.3.2010 |
3559,42 |
711,88 |
4 271,30 |
0,00 |
Неплатена |
4271,30 |
|
||||||||||
|
Фактура за плащане на главница по лизингов договор |
80000 1077 |
10.4.2010 |
12.4.2010 |
862,56 |
172,50 |
1 035,06 |
0,00 |
Неплатена |
1 035,06 |
|
||||||||||
|
Фактура за плащане на главница по лизингов договор |
80000 1104 |
10.5.2010 |
11.5.2010 |
862,56 |
172,50 |
1 035,06 |
0,00 |
Неплатена |
1 035,06 |
|
||||||||||
|
Застрахователна премия по полица № ********** (Каско на МПС), вноска 4 |
81000 26882 |
19.6.2010 |
21.5.2010 |
0,00 |
0,00 |
646,13 |
0,00 |
Неплатена |
646,13 |
|
||||||||||
|
Застрахователна премия по полица № ********** (Каско
на МПС) |
81000 27006 |
17.6.2010 |
21.5.2010 |
0,00 |
0,00 |
173,72 |
0,00 |
Неплатена |
173,72 |
|||||||||||
Общият размер на неплатените
задължения по Договора за финансов лизинг към датата на прекратяване на същия възлизал
на 26 300.71 лева, от които суми отделните задължения били за неплатени:
лизингови вноски, неустойки за забава, дължими суми за гражданска отговорност и
Автокаско, данък за МСП и други, подробно посочени по-горе, както и подробно
посочени в издадените фактури и сметки за процесните задължения и в
представената счетоводна справка за дължимите суми по Договора за финансов
лизинг. Задълженията за заплащане на лизингови вноски било уговорено в Договора
за финансов лизинг и погасителен план, както и в приложимите Общи условия към договора
за финансов лизинг. Съгласно, чл. 2.11. от процесния договор, лизингополучателят
се задължил да заплаща и неустойки за забавено плащане на лизингови вноски в
размер на 0.25 % на ден върху просрочените суми, размерът на които неустойки бил
посочен подробно по-горе и същият е изчислен върху стойността на просрочените
суми за неплатените на падежа лизингови вноски за периода на забавата от датата
на падежа до датата на плащане, които били видни от горната таблица, както и от
представените към настоящата сметки за неустойки и счетоводна справка. Съгласно
т. 12.2, б. (г) от общите условия на "Е.А." ЕАД, приложими към
Договора, през срока на Договора лизингополучателят бил длъжен да заплаща
всички разходи, произтичащи от нормативни и правоприложни юридически актове,
касаещи ползването на Имуществото в страната и собствеността върху него, в това
число и данъци за МПС. Съгласно т. 13.1 от приложимите Общи условия към
Договора за финансов лизинг, лизингополучателят се е задължил да застрахова
имуществото, както и да заплаща за своя сметка и от името на лизингодателя
разходите, в това число и застрахователни премии по сключените застраховки за
целия срок на Договора, а съгласно т. 13.2 се задължавал да сключва в периода
на действие на договора задължителна застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите и Пълно автокаско.
По отношение на твърденията
на ответника Л.Д.Т., че процесният запис на заповед не е предявен редовно на
издателя, счита същите за неоснователни. Действително, съгласно разпоредбата на
чл. 50, ал. 1 ГПК предвиждала, че мястото на връчване на юридическо лице е
последният посочен в регистъра адрес. Разпоредбата на чл. 50 ГПК не отричала
възможността за връчване при условията на чл. 49 ГПК, ако адресатът
/търговецът/ бъде намерен от длъжностното лице по връчване на друго място от
кръга на посочените в чл. 49 ГПК, извън неговата канцелария. Ищецът отбелязва,
че твърденията на ответника Л.Д.Т., че нотариалната покана, с която е предявен
записът на заповед, е връчена на адрес, различен от адреса на управление на
издателя - юридическо лице, не били подкрепени с никакви доказателства. В
представената по делото нотариална покана до "Л." ЕООД, било
отбелязано, че адресът за връчване на дружеството е адресът на управление в гр.
К., кв. Васил Левски, бл. 40, вх. Г, ап. 49. Въпреки това, дори да се допуснело,
че Нотариалната покана, с която ищецът е предявил процесният запис на заповед
на издателя "Л." ЕООД, е връчена на друг адрес, но лично на законния
представител - управителя на дружеството, то това по никакъв начин не опорочавало
редовността на връчването при условията на чл. 49 ГПК. Да се приемело
противното, означавало да се създаде една правна несигурност, при която
недобросъвестен търговец приемал документи и книжа на друг адрес, но можел да
оспори редовността на всяко връчване на документи, които не са в негов интерес.
Отбелязва, че в цитираното от ответника Л.Д.Т. Решение на ВКС е разгледана
хипотезата на връчване на нотариална покана на майката на управителя и на
различен адрес от адреса на управление на дружеството. В процесния случай,
обаче връчването било лично на дружеството чрез неговия управител, което
изключвало необходимостта от изследване на мястото на връчване. Съдът отбелязал
в цитираното от ответника решение, че предявяването на запис на заповед е
действително, стига предявяването за плащане да е достигнало лично до знание на
издателя. Личното достигане на предявяването не се отричало дори от ответника Л.Д.Т..
Установявало се, че ищецът е
предявявал надлежно за частично плащане на ответниците - издателя "Л."
ЕООД и на авалиста Л.Д.Т. претендираната с исковата молба сума по процесния
запис на заповед, с нотариална покана с рег. № 723/17.06.2011 г., том 1, акт №
63 на нотариус с рег. № 445 на НК, връчена на 20.06.2011 г.
Направените в отговора на
исковата молба възражения за недобросъвестност и злоупотреба с права от страна
на ищеца били неверни и не били подкрепени от никакви доказателства. От
изложеното по-горе се установявало, че до настоящия момент ищецът не е получил
никакви плащания на останалите неплатени задължения по Договора за финансов
лизинг, както и на тези по процесния запис на заповед от задължените лица -
ответници в настоящия процес, които задължения възлизали в посочения в
първоначалната искова молба размер от 26 300.71 лева.
Сочи се, че са неоснователни
възраженията на ответника Л.Т., че вземанията на ищеца са покрити с погасителна
давност. Специалният иск по чл. 422 ал. 1 ГПК, предвид фикцията в разпоредбата
на чл. 422, ал. 1 ГПК, се считал предявен от датата на Заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, т.е. на 01.07.2011 г., откогато е прекъсната
и давността на основание чл. 116, б. б ЗЗД. Не можело да бъдат споделени разсъжденията
на ответника, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение не спирало и не
прекъсвало давността. В чл. 422, ал. 1 ГПК било предвидено, че"искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал.1.
Посочва се, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, т.е. към 01.07.2011 г. не е изтекла специалната 3-годишна
погасителна давност, предвидена в чл. 531 ТЗ, поради което възраженията на
ответника в тази насока били изцяло неоснователни. Възраженията, че
изпълнително дело № 1584/2014 г. по описа на ЧСИ Г.И. с рег. № 765 на КЧСИ е
прекратено поради настъпила перемпция, също били неоснователни и бланкови.
Изпълнителното производство било образувано с молба до ЧСИ М.Б.на 09.08.2011 г.
В молбата кредиторът поискал извършване на изпълнителни действия, като е посочил
и изпълнителните способи, както и изрично възложил на частния съдебен изпълнител
на осн. чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да определя начина на изпълнението и да извършва изпълнителни
действия. Впоследствие изпълнителното дело било изпратено за продължаване на
изпълнителното производство на ЧСИ Г.И., като било образувано под № 1584/2014
г. В хода на изпълнителния процес били поискани и извършвани множество изпълнителни
действия, за които ответниците били уведомявани. Понастоящем изпълнителното
производство било висящо и същото било спряно с постановление на съдебния изпълнител,
поради постъпило възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение по
ч.гр. дело № 1473/2011 г. по описа на Районен съд - К..
Предвид, че задълженията по
каузалното правоотношение, а именно горепосочения Договор за финансов лизинг,
изцяло съвпадали с претендираните задължения по Записа на заповед, то
ответниците дължали изцяло претендираните задължения по Записа на заповед в
размер на 26 300.71 лева, ведно със законна лихва върху горните суми от датата
на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда до окончателното им
изплащане, както и направените разноски в заповедното производство и в
настоящото производство разноски.
В отговора на допълнителната искова молба,
ответницата Л.Т. заявява, че поддържа изцяло отговора на исковата молба, като
моли да се отхвърлят исковите претенции, като неоснователни и недоказани. Посочва,
че в допълнителната искова молба до голяма степен се преповтарят твърденията
изложени в исковата молба, поради което счита за ненужно да излага повторно
аргументите си. Поддържа направените в отговора на исковата молба възражения.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Безспорно е установено, че
на 21.02.2008 г. “Л.” ЕООД /с настоящо наименование “М.-В.” ЕООД/ е издал запис на заповед, с който
безусловно се е задължил да заплати на “Е.А.” ЕАД – гр. С. за сума в
размер на 130 928, 40 евро. В записа на заповед е посочено, че записът на
заповед трябва да бъде предявен за плащане не по – късно от 10.03.2013 г.
Записът на заповед е авалиран от Л.Д.Т..
С нотариална покана от
17.06.2011 г. записът на заповед е предявен на 21.06.2011 г. на Л.Д.Т..
Видно от приложеното ч. гр.
д. № 1473/2011 г. по описа на Районен съд – К. е издадена Заповед за незабавно
изпълнение № 1076/01.07.2011 г. срещу длъжника „Л." ЕООД и авалиста Л.Д.Т.,
при условията на солидарност да му заплатят главница в размер на 26 300, 71 лв.,
ведно със законната лихва от 01.07.2011 г. до изплащане на вземането въз основа
на запис на заповед, издаден на 21.02.2008 г. и предявен на 21.06.2031 г.,
както и разноските в заповедното производство в размер на 526, 01 лв.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК са
постъпили възражения от длъжниците, поради което на “Е.А.” ЕАД – гр. С. е указано да предяви иск за установяване на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
По делото е представен Договор
за финансов лизинг № 08004388/002 от 20.02.2008г. на следния актив: товарен
автомобил марка - влекач „SCANIA”, модел R420", двигател 6346405, шаси XLER4Х20005183631 и ремарке FLIEGL SDS 350,
шаси WFDFLT33572001647, собственост на „Е.А." ЕАД (предишно
„Е.А." АД). По силата на този договор, ищецът - лизингодател предоставило
на „Л." ЕООД, а сега с наименование „М.-В." ЕООД, в качеството му на
лизингополучател, лизинговите обекти, подробно описани по-горе, за възмездно
ползване при заплащане на месечни лизингови вноски и други дължими суми,
предвидени в Договора за финансов лизинг и приложените към него Общи условия и
погасителен план. По силата на лизинговия договор ответното дружество се е
задължило да изплаща гореописаните активи на 60 /шестдесет/ лизингови вноски,
съгласно погасителен план, неразделна част от Договора, в който били посочени
стойността на лизинговите вноски и падежа на всяка от тях. За периода на
действие на Договора, ответното дружество системно не изпълнявало задълженията
си за плащане на изискуемите задължения в уговорените срокове. В резултат, на
което на 14.05.2010 г. на лизингополучателя било връчено Уведомление относно
Договора за финансов лизинг. Със същото, ищецът уведомил лизингополучателя, че
е налице неизпълнение на задълженията му към него за заплащане на изискуеми
месечни лизингови вноски, неустойки и други дължими плащания, и съответно
прекратило Договора на основание разпоредбата на раздел XVI, т. 16.1 б.(б) от
Общите условия, приложими към Договора за финансов лизинг, във връзка с текста
на т. 15.4., б. (а) на същите по вина на Лизингополучателя.
Общият размер на неплатените
задължения по Договора за финансов лизинг към датата на прекратяване на същия възлизал
на 26 300.71 лева, от които суми отделните задължения били за неплатени:
лизингови вноски, неустойки за забава, дължими суми за гражданска отговорност и
Автокаско, данък за МСП и други, подробно посочени по-горе, както и подробно
посочени в издадените фактури и сметки за процесните задължения и в
представената счетоводна справка за дължимите суми по Договора за финансов лизинг.
Задълженията за заплащане на лизингови вноски било уговорено в Договора за
финансов лизинг и погасителен план, както и в приложимите Общи условия към договора
за финансов лизинг. Съгласно, чл. 2.11. от процесния договор, лизингополучателят
се задължил да заплаща и неустойки за забавено плащане на лизингови вноски в
размер на 0.25 % на ден върху просрочените суми, размерът на които неустойки бил
посочен подробно по-горе и същият е изчислен върху стойността на просрочените
суми за неплатените на падежа лизингови вноски за периода на забавата от датата
на падежа до датата на плащане, които били видни от горната таблица, както и от
представените към настоящата сметки за неустойки и счетоводна справка. Съгласно
т. 12.2, б. (г) от общите условия на "Е.А." ЕАД, приложими към
Договора, през срока на Договора лизингополучателят бил длъжен да заплаща
всички разходи, произтичащи от нормативни и правоприложни юридически актове,
касаещи ползването на Имуществото в страната и собствеността върху него, в това
число и данъци за МПС. Съгласно т. 13.1 от приложимите Общи условия към
Договора за финансов лизинг, лизингополучателят се е задължил да застрахова
имуществото, както и да заплаща за своя сметка и от името на лизингодателя
разходите, в това число и застрахователни премии по сключените застраховки за
целия срок на Договора, а съгласно т. 13.2 се задължавал да сключва в периода
на действие на договора задължителна застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите и Пълно автокаско.
От заключението на съдебно –
икономическата експертиза се установява следното:
До датата на изготвяне на
експертизата ищецът „Е.А." ЕАД (предишно „Е.А." АД) не е получил
плащания на останалите неплатени задължения по Договора за финансов лизинг,
както и на тези по процесния запис на заповед от задължените лица, които
задължения възлизат на 26 300.71
Общо дължима сума за Данък
ПС за 2009 г. и 2010 г., СТ4191АВ, XLER4X20005183631 Mо
договор 08004388/002 е в размер на 1888.50 лв.
Общо дължима сума за
застрахователна премия по полица (Каско на МПС) в размер на 4018.20лв.
Общо дължима сума за Сметка за неустойка за
забавено плащане 1238.69лв.
Общо дължима сума по фактури
за плащане на главница и ДДС по лизингов договор 19155.32лв.
Фактурите, издавани в
процеса на действие на договора от "Е.А." ЕАД, описани подробно по
номера и дати на издаване в справката за дължими суми по Договора за финансов
лизинг, са включени в дневниците за продажби и в справките-декларации по ДДС и
е внесен ДДС по сметките на НАП от "Е.А." ЕАД за съответния т данъчен
период.
Поради невъзможност да се
извърши проверка в счетоводството на„М.-В." ЕООД експертизата не може да
отговори дали процесиите документи и фактури са осчетоводени в счетоводните
регистри и ползван ли е данъчен кредит по тях.
Експертизата не може да даде
категоричен отговор за цялостното спазване на изискванията на счетоводното
законодателство, стандартите и добрата счетоводна практика при осчетоводяване
на всички счетоводни документи и водене на регистри, поради това че се извършва
проверка за определен период от време и за определени обекти, а не цялостен
преглед на счетоводната политика на предприятието и начина на водене на
счетоводните регистри.
По отношение на договора за
лизинг, експертизата счита, че счетоводните записвания съответстват на
първичните счетоводни документи, които бяха представени на експертизата.След
като извърши анализ на представените счетоводни документи и операции
констатира, че редовно са осчетоводявани всички фактури, справки и други
счетоводни документи касаещи договора за лизинг.
От допълнителното заключение
на съдебно – икономическата експертиза се установява следното:
Фактурите, издавани в
процеса на действие на договора описани подробно по номера и дати на издаване в
справката за дължими суми по Договора за финансов лизинг, са включени в
дневниците за покупки и в справките-декларации по ДДС и е упражнено правото на
ползване на данъчен кредит от „Л." ЕООД за периода от месец 09/септември/
2009 г. до месец 06/ ЮНИ/ 2010 г. включително.
Поради невъзможност да се
извърши проверка в счетоводството на „М.-В." ЕООД експертизата изиска и
анализира следните документи представени от НАП В.Т. и е констатирала, че за месеците
- Май, Юни Юли, Август и Септември в подадените дневници за покупки на „Л."
ЕООД, няма отразени фактури издадени от „Е.А." ЕАД.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на исковете
съдът намира следното:
По заявление на „Е.А."
ЕАД е образувано ч. гр. д. № 1473/2011 г. по описа на Районен съд - К.. На 01.07.2011
г. заповедният съд е издал Заповед за незабавно изпълнение № 1076/01.07.2011 г.
срещу длъжника „Л." ЕООД и авалиста Л.Д.Т.. Видно от данните по делото
срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК
единствено от Л.Д.Т., но не и от "Л." ЕООД /със сегашно наименование
"М.-В." ЕООД/. Така при обусловеността на правото на иск на ищеца от
надлежно извършено процесуално действие на ответника служебната проверка на
съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника
по чл. 414, ал. 1 ГПК и спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за подаването
му пред съда по заповедното производство. Преценката на съда в заповедното
производство, изразяваща се в даване на заявителя на указания по чл.415, ал.1 ГПК, не обвързва съда, разглеждащ установителния иск. Ето
защо в случая съобразно установеното
обстоятелство, че "Л." ЕООД /със
сегашно наименование "М.-В." ЕООД/ не е подало възражение по чл. 414
от ГПК
следва да се приеме, съобразно чл. 416, изр. първо от ГПК, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила, при което положение за ищеца не е налице правен
интерес от водене на настоящото производство и същото следва да бъде
прекратено по отношение на "Л."
ЕООД /със сегашно наименование "М.-В." ЕООД/.
В срока по чл. 414, ал.2 от ГПК ответникът Л.Д.Т. е подала писмено възражение срещу заповедта,
което е причината в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК Е.А." ЕАД да предяви настоящия установителен иск. По
изложените съображения съдът приема иска срещу ответника Л.Д.Т. за допустим и
дължи произнасяне по неговата основателност.
В настоящия случай,
основанието за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК /вземането по
която е предмет на настоящия установителен иск/ е издадения от "Л."
ЕООД /с настоящо наименование "М.-В." ЕООД/ запис на заповед от
20.02.2008 г. авалиран от Л.Д.Т.. Поради това съдът следва да извърши проверка
дали записа на заповед от 20.02.2008 г. е редовен от външна страна и дали
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В разпоредбата на
чл. 535 от ТЗ изрично са посочени задължителните реквизити, които следва да се
съдържат в записа на заповед. Записът на заповед с уговорен падеж на
предявяване следва задължително да се предяви за плащане, за да настъпи
изискуемостта на вземането по него. В настоящия случай записа на заповед е
предявен на 21.06.2011 г. с изпращането на нотариална покана. Ето защо съдът
намира, че процесният запис на заповед е надлежно предявен, поради което
вземането по него е станало изискуемо. В този смисъл настоящата съдебна
инстанция намира, че процесният запис на заповед съдържа всички необходими
реквизити посочени в чл. 535 от ТЗ, което е условие за неговата действителност,
редовен е от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
Л.Д.Т..
Ответникът е направил възражение
за изтекла погасителна давност по чл. 531, ал. 1 ТЗ относно прекия иск по
чл. 538 ТЗ на ищеца по записа на заповед. Според чл. 531, ал. 1 ТЗ исковете по
менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа. В
настоящия случай процесния запис на заповед е предявен на 21.06.2011 г., поради
което тригодишният давностен срок по чл. 531, ал. 1 ТЗ за предявяване от ищеца
на иска срещу ответника би изтекъл на 21.06.2014 г. Течението на давностния
срок е прекъснато на основание чл. 116, б. “в” от ЗЗД с депозирането на
заявление по чл. 417 ГПК
на 01.07.2011 г., от която дата се смята предявен и иска, предмет на настоящото
производство с оглед фикцията на чл. 422, ал.
1 ГПК. Към настоящия
момент давностният срок не е изтекъл, тъй като по арг. на
чл. 115, ал.1, б. ж. от ЗЗД по време на съдебния процес за вземането давност не тече. / Определение № 796 от
29.11.2016г. на ВКС гр. д. № 60138/2016г., III г.о., ГК;
Решение № 195 от 29.06.2016г. на ВКС по гр. д. № 665/2016г., IVг.о., ГК и др./ Ето защо възражението за погасяване на
прекия менителничен иск по давност е неоснователно.
Във връзка с направените от
авалиста Л.Д.Т. възражения относно каузалното правоотношение, съдът
намира, че предвид самостоятелния, неакцесорен характер на задължението на
авалиста, същият не може да противопостави на приносителя на менителничния
ефект възраженията, които би могъл да му противопостави самият хонорат – както
абсолютните възражения за недействителност на ефекта (с изключение на
възражението относно формата), така и неговите лични (относителни) възражения, произтичащи
от каузалното правоотношение. Това следва от изричната разпоредба на чл. 485,
ал. 2 ТЗ, според която задължението на
поръчителя е действително и когато задължението, за което е дадено, е
недействително поради каквато и да било причина, освен поради недостатък във
формата. От страна на авалиста са допустими всякакви възражения включително и
лични във връзка с каузалното правоотношение на хонората и приносителя
единствено в хипотезата, когато авалистът също е страна по него. В настоящия
случай видно от Договор за финансов лизинг Договор за финансов лизинг №
08004388/002 от 20.02.2008г., сключен между „Е.А." ЕАД страни по него са
"Е.А." ЕАД и "М.-В." ЕООД, но не и Л.Д.Т.. Поради
това последната не разполага с възможност да прави възражения във връзка с
каузалното правоотношение на хонората и приносителя, тъй като не е
страна по него. Ако страни по каузалното правоотношение са само
приносителят и хонората, както е в настоящия случай, свързаните с него относителни
възражения на хонората могат да бъдат противопоставени от авалиста на
приносителя само ако последният е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с
право. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса /чл. 154 ГПК/, злоупотребата с право и недобросъвестността на
приносителя с хонората, подлежи на изрично доказване от авалиста (в този смисъл
е решение №
17/21.04.2011 г. по т.д. № 213/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о, което е постановено по чл. 290 от ГПК и като такова
има задължителен характер съгласно указанията по т. 2 от Тълкувателно решение
на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г.). В настоящия случай Л.Д.Т. не е представил
доказателства за злоупотреба с право и недобросъвестност. При това
положение възражението за давност не може да бъде прието за разглеждане в
настоящото производство.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че следва да остави без разглеждане предявеният иск от "Е.А."
ЕАД за признаване за установено, че "М.-В." ЕООД (предишно "Л."
ЕООД), дължи на “Е.А." ЕАД сума в размер на 26 300, 71 лв., представляваща
неизплатената част по запис на заповед от 20.02.2008 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението - 01.07.2011 г. до окончателното
изплащане на сумата, за което е издадена Заповед за незабавно изпълнение №
1076/01.07.2011 г. по ч. гр. д. № 1473/2011 г. по описа на Районен съд – К. като недопустим и да прекрати в тази част, настоящото
производство.
Съдът
следва да признае за установено по отношение на Л.Д.Т. съществуване на
вземането на “Е.А." ЕАД на сума в размер на 26 300, 71 лв., представляваща
неизплатената част по запис на заповед от 20.02.2008 г. при условията на
солидарност, ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението -
01.07.2011 г. до окончателното изплащане на сумата, за което е издадена Заповед
за незабавно изпълнение № 1076/01.07.2011 г. по ч. гр. д. № 1473/2011 г. по
описа на Районен съд – К..
По
отговорността за разноските:
С решението по
установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение №
4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай Л.Д.Т. следва да
заплати на “Е.А." ЕАД направените по ч. гр. д. № 1473/2011 г. по описа на
Районен съд – К. разноски в размер на 526, 01 лв.
С оглед
изхода на делото ответникът Л.Д.Т. следва да заплати на ищеца “Е.А." ЕАД направените
в настоящото производство разноски в размер на 2 728, 84 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от "Е.А." ЕАД, със седалище и адрес на
управление с ЕИК *** гр. С., ***, иск за признаване за установено, че "М.-В."
ЕООД (предишно "Л." ЕООД), с ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: област В.Т., ***, дължи на “Е.А." ЕАД сума в размер на 26 300,
71 лв., представляваща неизплатената част по запис на заповед от 20.02.2008 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 01.07.2011 г.
до окончателното изплащане на сумата , за което е издадена Заповед за незабавно
изпълнение № 1076/01.07.2011 г. по ч. гр. д. № 1473/2011 г. по описа на Районен
съд – К. КАТО НЕДОПУСТИМ и ПРЕКРАТЯВА,
в тази част, производството по т. д. № 95/2017 г. по описа на Окръжен съд – С.З..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.Д.Т., ЕГН **********,***
съществуване на вземането на "Е.А." ЕАД, с ЕИК *** със седалище и
адрес на управление гр. С., *** за сумата в размер на 26 300, 71 лв.,
представляваща неизплатената част по запис на заповед от 20.02.2008 г. при
условията на солидарност на сума, ведно със законната лихва от датата на
подаването на заявлението 01.07.2011 г. до окончателното изплащане на
сумата, за което е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 1076/01.07.2011
г. по ч. гр. д. № 1473/2011 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА Л.Д.Т.,
ЕГН **********,*** да заплати на "Е.А." ЕАД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., *** направените по ч. гр. д. № 1473/2011
г. по описа на Районен съд – К. разноски в размер на 526, 01 лв.
ОСЪЖДА Л.Д.Т.,
ЕГН **********,*** да заплати на "Е.А." ЕАД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С., *** направените в настоящото
производство разноски в размер на 2 728, 84 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П.
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :