Решение по дело №31/2024 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: 38
Дата: 22 април 2024 г.
Съдия: Юлита Николова Георгиева-Трифонова
Дело: 20241610200031
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Берковица, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-

ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20241610200031 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0243-001134 от
04.01.2024 г. на ВПД Началник РУ в ОДМВР, РУ Берковица, с което на Б. Д.
Т., с ЕГН ********** от град Монтана, ж.к. „.............. на основание чл. 638,
ал. 1, т. 1, връзка с чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/ е наложено
административно наказание - „ГЛОБА“ в размер на 250 (двеста и петдесет)
лева за административно нарушение на чл. 483, ал.1, т. 1 от КЗ.
По съображения изложени в жалбата си Т. моли съда да отмени
наказателното постановление /НП/.
Въззиваемата страна, Административно-наказващият орган, издал
наказателното постановление ВПД Началник РУ в ОДМВР, РУ Берковица,
призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН не се
явява в съдебно заседание и не изпраща представител. В придружителното на
жалбата писмо моли съда да потвърди с решение НП № 23-0243-001134 от
04.01.2024 г. на ВПД Началник РУ в ОДМВР, РУ Берковица.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като
анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт,
1
поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 20.10.2023 г. в 08:20 часа в района на с. Боровци, път III 817
управлява лек автомобил с рег. номер М 7927 АТ, негова собственост, като
управляваното МПС е без сключена застраховка гражданска отговорност към
датата на проверката. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство Алкотест 7510 null с фабр. номер ARDM-0226, като
уреда отчита 0 промила алкохол. Служителите на РУ проверили и
управлявания от жалбоподателя лек автомобил. В хода на проверката било
установено, че водачът, който е и собственик, управлявал процесното МПС,
във връзка с чието използване нямал сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. С оглед на горното му
бил съставен АУАН серия GA № 189106/ 20.12.2023 г. за извършено от Б. Т.
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. След като се запознал със
съдържанието на акта, жалбоподателят го подписал без възражения, като
такива не били депозирани и в законоустановения тридневен срок по реда на
чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което
на Б. Д. Т., с ЕГН ********** от град Монтана, ж.к. „.............. на основание
чл. 638, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/
е наложено административно наказание - „ГЛОБА“ в размер на 250 (двеста и
петдесет) лева за административно нарушение на чл. 483, ал.1, т. 1 от КЗ.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и нарушените
правни норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във
връзка с извършеното нарушение - време, място на извършване, субект на
нарушението, съставомерни признаци от обективна страна - управление на
автомобил, който е собственост на водача и липса на сключен и действащ към
момента на проверката договор за застраховка гражданска отговорност.
От доказателствения материал по делото съдът намира за безспорно и
категорично установено нарушението от страна на Б. Т. на разпоредбата на
чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, която предвижда, че „Договор за застраховка
2
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко
лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение; това
изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на
моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.
Нормата предписва правило за поведение на определени субекти -
адресати на разпоредбата, а именно водачи на МПС, притежаващи такова,
регистрирано на територията на България. В конкретния случай не се спори,
че жалбоподателят Т. е собственик на управлявания от него лек автомобил.
Обект на застраховане по задължителната застраховка е гражданската
отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените
от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като
застраховани лица са собственикът на МПС, за което е налице валидно
сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на
законно основание. Също безспорно е доказано, че в момента на управление
на автомобила санкционираното лице не е имало сключен и действащ договор
за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, което като водач е
длъжно да има съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. В тази връзка Т. не е
представил доказателства за наличие на „ГО” на процесния автомобил /към
20.12.2023 г., около 08:20 часа/ нито в момента на проверката, нито в хода на
настоящото производство. Съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че е спрян точно в момента, когато бил тръгнал да плати
застраховката. Към часа на съдебното заседание въззивникът не представя
валидна застраховка Гражданска отговорност.
Съдът дава вяра на показанията на разпитания свидетел М. Д. И., който
навежда: „Всичко е така, както казва водача. Спряхме го на 20.12.
Проверихме го. В таблета светна, че няма ГО към момента на проверката, за
което му беше съставен АУАН. Спря се автомобила от движение и му се отне
свидетелството за управление до представяне на валидна застраховка
гражданска отговорност. Водачът беше освободен. Беше му обяснено всичко.
Доста време преди проверката е била изтекла ГО. Системата отчита
безпогрешно, тъй като сме с електронизирана система. Тук човешкият фактор
е сведен до минимум, както и вероятността за грешка. Пак му беше
напомнено два пъти да си вземе свидетелството.“
Събраните в хода на производството гласни доказателства
кореспондират с писмените такива, представени с административно
наказателната преписка.
С оглед изложеното, съдът намира, че Б. Д. Т. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на административното нарушение по
3
чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, тъй като на процесната дата като водач на МПС,
негова собственост, е управлявал същото, във връзка с чието притежаване и
използване е нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„ГО“ на автомобилистите.
Правилно и законосъобразно е преценено, че не са налице основания
случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
защото не касае за деяние с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други подобни случаи. Отделно от това като допълнително
основание, обосноваващо извод за липса на предпоставки за приложение на
чл.28 от ЗАНН в настоящото производство е и наличието на предходни и
последващи налагани на жалбоподателя наказания за нарушения на ЗДвП,
видно от наличната по делото справка за нарушител/водач.
Съобразно разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ „На лице по чл. 483,
ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага глоба
от 250 лв. - за физическо лице”, във връзка с чл. 461, т. 1 „Задължителни
застраховки са "Гражданска отговорност" на автомобилистите по т. 10.1,
раздел II, буква "А" от приложение № 1, наричана по-нататък "задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите", т.е. посочената
норма представлява сложен фактически състав, съдържащ както правилото за
поведение, така и санкцията за нарушаването му. В този смисъл
законосъобразно е била определена санкцията, а именно глоба, чийто размер е
законодателно фиксиран и в който случай нито съдът, нито наказващият
орган биха могли да го променят.
По изложените съображения, предвид липсата на основания за отмяна
или изменение на наказателното постановление, и на основание чл.63, ал.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0243-001134 от
04.01.2024 г. на ВПД Началник РУ в ОДМВР, РУ Берковица, с което на Б. Д.
Т., с ЕГН ********** от град Монтана, ж.к. ............... на основание чл. 638, ал.
1, т. 1, връзка с чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/ е наложено
административно наказание - „ГЛОБА“ в размер на 250 (двеста и петдесет)
лева за административно нарушение на чл. 483, ал.1, т. 1 от КЗ, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд- Монтана.

Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
4
5