Р Е Ш Е Н
И Е №343
05.08.2022 г., гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд
Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на единадесети юли през две хиляди, двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №238 по описа на съда
за 2022г.
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 15, ал. 3, т.
1 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие"
от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /Наредба №4 от
24.02.2015 г./.
Образувано е по жалба на Д.М.Д., ЕГН
********** в качеството му на физическо лице /земеделски производител/ с
БУЛСТАТ *********
с постоянен адрес ***, чрез адв. Я.Т.,*** против Акт за прекратяване на
Биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020,
изх. № 01-6500/5909#4 от 18.02.2022г.
Жалбоподателят твърди, че получил
въпросния административен акт на 04.03.2022 г. и в
законоустановения срок го обжалва, като на първо място претендира неговата
нищожност, тъй като естеството му било такова, че не можел да бъде разгледан по
същество. На следващо място претендира и незаконосъобразността на акта, като
немотивиран, издаден в нарушение на материален и процесуален закон, при
нарушение на фундаментални принципи на административния процес и право, в
разрез с Регламент на Комисията /ЕО/ №889/2008 за определяна на подробни правила
за прилагането на Регламент /ЕО/ № 834/2007г на Съвета относно биологичното
производство и етикирането на биологични продукти и пр.
От фактическа страна жалбоподателят
сочи, че бил заявител по мярка 11 с УИН 24/010620/18556 и подал Приложение за
кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично
растениевъдство“ за кампания 2020 г. В резултат на извършени административни
проверки и на основание чл. 46, ал. 1 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. за
спазване на поетия петгодишен ангажимент на подаденото заявление за
подпомагане, административният орган бил установил и приел, че процентът на
припокриване на площта от пресичане на заявените за текущата кампания парцели,
спрямо одобрените /референтните/ парцели за участие по направление „БР“ бил
59,42%.
Жалбоподателят действително бил
подал заявление за подпомагане по мярка 11 „БЗ“, направление „БР“ с посочения
УИН, като заявил посочените в Приложение 1 парцели /5/ с обща площ от 6,34 ха.
Неправилна обаче била преценката на органа, която го мотивирала да издаде
процесния акт, защото жалбоподателят бил с приключен ангажимент по мярка 11
през кампания 2019 г. и през изминалите пет години спазвал без промени
ангажимента си и заявявал всички 7 парцела с обща площ от 10,6 ха.
През 2020 г. той заявил по мярката
по-малко площ с идеята, че поемал нов едногодишен ангажимент. Счита, че бил
заблуден с подаването на заявлението, защото приел, че след приключването на
пет годишния ангажимент поемал нов, с ново очертаване на заявени /по-малко/
площи по мярката. Органът обаче приел, че имало удължаване на ангажимента от 5
на 6 години и акумулирал изчисленията си именно на база на предходно заявените
парцели, въз основа на което при изчисление на площ от географско пресичане
между одобрените площи и тези, заявени за текущата кампания, се получавал
нереално висок процент а именно 59,42 %. Въз основа на това бил формиран и
изводът за наличие на предпоставките за прекратяване на ангажимента, но това
било неправилно, защото преценката била дължима на база подадената нова заявка,
като обратното било напълно невъзможно и органът в административната фаза
следвало да приеме извод, че ставало дума за ЯФГ.
Поради горното бил налице правен
интерес за жалбоподателя да се защити от неблагоприятните последици на прекратяването
на новия ангажимент. Моли съда да отмени обжалвания акт и да върне преписката за ново произнасяне по заявлението
в контекста на допусната ЯФГ, в случая, че се прекратявал ангажимента по
мярката, да се приемело, че ставало дума за нов ангажимент за кампания 2020 г.,
а не за удължаване на приключилия 5 годишен ангажимент.
Жалбоподателят, редовно призован в
с. з., не се явява и не изпраща представител. В приложеното по делото писмено
становище на пълномощника жалбата се
поддържа изцяло, чрез подробно изложени съображения, идентични в по-голямата си
част с вече изложените такива. Претендират се сторените съдебно-деловодни
разноски и възнаграждение за един адвокат.
Ответникът
по жалбата, редовно призован в с. з., не се явява и не се представлява. В
представено по делото писмено становище се оспорва основателността на
жалбата като се излагат доводи за
законосъобразност на оспорения административен акт. Твърди се, че пет годишния ангажимент на
жалбоподателя в действителност бил поет през 2015 г., като за неговото одобрение същият бил надлежно
уведомен. Посочва се също, че Д. бил уведомен за констатациите от извършените
служебни административни проверки, като още при извършване на автоматизираните
проверки по отношение на подаденото за кампания 2020 заявление му било указано, че било налице разминаване в
броя и площта на заявените земеделски парцели в сравнение с референтните
/одобрени/ такива. Жалбоподателят бил наясно с нормативните условия за
подпомагане по мярката, съответно с изискванията, които бил длъжен да спазва. В
този смисъл и с оглед наличните по административната преписка доказателства в
т. ч. и изрични обяснения, касаещи намаляването на площите за кампания 2020,
било безспорно, че жалбоподателят бил наясно, че не поемал нов 5 годишен
ангажимент, а удължавал предходния приключил такъв с една година. В тази връзка се
акцентира на разпоредбите на чл. 6, ал. 1-3 , чл. 17, ал. 1 и 2 от Наредба №4
от 24.02.2015 г., както и на тази,
съдържаща се в §19 от ПЗР към Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба №4 от 24.02.2015 г. /ДВ, бр. 38 от 2020 г., в сила от
24.04.2020 г./, която се прилагала
само за кампания 2020 г. /ДВ, бр. 21 от 2021 г., в сила
от 12.03.2021 г./, според която Площи/животни/пчелни
семейства, за които земеделските стопани са изпълнявали ангажимент по мярка 11
"Биологично земеделие" до момента, не могат да бъдат включени в нов
ангажимент по мярката, както и да бъдат добавяни към ангажимент по чл. 6.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение, а в
условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност по отношение
размера на поисканото адвокатско възнаграждение.
Съдът, въз основа на приетия по
делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна
следното:
Д.М.Д., регистриран с Уникален регистрационен
номер /УРН/ 386354 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/,
подал общо заявление за подпомагане за кампания 2015 с вх. №18003969 от 08.05.2025
г., като на заявлението бил определен Уникален идентификационен номер /УИН/
24/090715/92130. Към заявлението била приложена таблица за използваните парцели
през 2014 г. Със заявление за подпомагане от 14.06.2015 г. /л. 137 и сл./ Д.
посочил схемите и мерките за подпомагане, сред които била и мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 /л. 141/. От заявителя били подписани
и относимите към мярката декларации. Съгласно заявлението и таблица на използваните
парцели 2015 година, производителят заявил ползване на 7 парцела по мярка 11
„БЗ“, направление „Биологично растениевъдство“, находящи се в землищата на с.
Турия с обща площ от 10,6 ха. С уведомително писмо изх. № 02-240-6500/407 от
24.02.2016 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“
/л. 38 и сл./ жалбоподателят бил
уведомен, че бил одобрен за участие по направление „БР“ и поемал пет годишен
ангажимент за извършване на биологичните дейности по направлението, ведно с
данни кои били одобрените /неодобрените площи, като същите били посочени в
Табл. №1 към писмото /л. 41/.
На 15.05.2020г. /л. 61 и сл./ Д.
подал заявление за подпомагане за ФЛ за кампания 2020 с УИН 24/010620/18556, с
което заявил за подпомагане различни
схеми и мерки, сред които и по Мярка 11 – „БЗ“, като към него били налични
подписани и относимите към схемите и мерките декларации, вкл. и че заявителят
приемал правилата и бил запознат с изискванията на схемите и мерките, за които
кандидатствал за подпомагане и се задължавал да спазва през кампанията
изискванията на Наредба №4//24.02.2015г. /т.7.9 от заявлението/. В приложението
за кандидатстване по мярка 11 „БЗ“ /л. 67/, което всъщност представлява и
заявление за плащане, Д. изрично декларирал, че през текущата година /2020 г./
намалявал площта, за която имал поет биологичен ангажимент по мярка 11 „БЗ“ и
че щял да спазва разпоредбите на чл. 17, ал. 1 и 2 от Наредба №4 от 24.02.2015
г., като в тази връзка приложил обяснение /л. 56/. В последното жалбоподателят
изрично декларирал, че намалявал площите, поради това, че БЗС 73451-336-4, БЗС
73451-336-5 били стари и непродуктивни и били извадени от слой трайни
насаждения. Така, съгласно Таблица на използваните парцели 2020 за Мярка 11,
направление „БР“ ЕТ заявил за подпомагане 5 парцела, находящи се в землището на
с. Турия с обща площ от 6,34 ха. От извършените на 07.05.2020 г. автоматични
проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане по директни плащания
за кампания 2020 били генерирани
резултати / л. 57 и сл./. Видно от същите, длъжностните лица
констатирали, съответно отбелязали в резултатите, че декларираните от заявителя
площи по направление „БР“ не били същите, спрямо площите от поетия ангажимент. Д.
бил уведомен, че следвало да спазва заповед на министъра на земеделието,
храните и горите №РД 09-360 от 27.04.2020 г. Последната била общодостъпна на
официалната електронна страница на МЗ – https://www.mzh.government.bg/media/filer_public/2020/04/27/zapoved_oYq0ej4.pdf.
До Д.М.Д. било изпратено уведомително
писмо от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ с изх. №
01-6500/5909 от 15.12.2021 г. /л. 25-27/, с което същият бил уведомен за
откриване на производство по издаване на Акт за прекратяване на многогодишен
ангажимент по мярка 11 „БЗ“, направление „БР“ и в което били изложени конкретни
факти и констатации във връзка с извършени административни проверка на подадено
заявление за подпомагане с УИН 24/010620/18556 и Приложение за кандидатстване
по мярка 11 за кампания 2020 г. на лицето бил даден 7 дневен срок за възражения
и допълнителни доказателства. От фактическа страна образуваното производство се
основавало на съображения, че при извършените административни проверки било установено
намаление на одобрената площ по мярка 11 "Биологично земеделие",
направление "Биологично растениевъдство", за кампания 2020 г. с
повече от 10%, а именно: припокриване на площта от пресичане на заявените през
текущата кампания парцели, спрямо одобрените /референтните/ парцели за
участие в размер на 59.42%. На лицето
бил даден 7 дневен срок за възражения и допълнителни доказателства. От
жалбоподателя било подадено възражение с вх. №01-6500/5909#2 /без отбелязана
дата/, с което оспорил фактическите констатации, обективирани в посоченото
писмо, като неправилни и незаконосъобразни /л. 30 и сл./.
Под изх. №01-6500/5909#4 от 18.02.2022 г. Заместник изпълнителният директор на
ДФ „Земеделие“ издал Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2020 г., ведно с Приложение №1 към
него /л. 34-36/.
По делото са приети като
доказателства документите, съдържащи се административната преписка по
издаването на Акт
за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
ПРСР 2014-2020 за кампания 2020 г. с изх. №01-6500/5909#4 от
18.02.2022 г. в т. ч. и решения от заседанието на УС на ДФ „Земеделие“,
съгласно Протокол №114 от 15.06.2017г. /л.19-20/ и заповед № ОЗ-РД/2891-2#2 от 16.06.2021 г. на
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
При така установеното от фактическа
страна, от правна Съдът намира следното:
По допустимостта: оспорването е
процесуално допустимо, като изходящо от активно легитимирано лице, против годен
за съдебен контрол административен акт, в преклузивния срок за обжалването му и
пред местно компетентния административен съд. Не се установява наличие на други
обстоятелства по см. на чл.159 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане.
По същество на спора:
Относно валидността на акта - съгласно §1, т. 13 от ДР на ЗПЗП /Закон за подпомагане на земеделските производители/ Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. В чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП е предвидено, че Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", е Изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я представлява. По силата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № 03-РД/2891-2#2 от 16.06.2021 г., с която изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" делегира на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" Петя Димитрова Славчева, конкретни правомощията, след които и това да издава и подписва актове за прекратяване на ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" /т. 7/. В случая оспореният акт е такъв за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 – 2020, за кампания 2020, като не е спорно, че той е подписан от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" Петя Славчева. Следователно е издаден от материално компетентен орган, при упражняване и в рамките на надлежно делегираните му с горецитираната заповед на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" властнически правомощия.
Ето защо не се
споделя общо заявеният довод за нищожност на процесния акт, вкл. и с довода, че
естеството му не било такова, което да позволява разглеждането му по същество.
Това е така, защото обжалваният административен акт е
постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми по
чл.
59, ал. 2 от АПК реквизити. Посочени са конкретни правни основания за упражнените от заместник изпълнителния директор
на ДФЗ правомощия, както и фактите и обстоятелствата, чрез които се обосновава възприетото от
административния орган наличие на материално-правните предпоставки по чл.
17, ал. 2
и чл.
46, ал. 1 от Наредба №4 от 24.02.2015 г., за да издаде
акта за прекратяване на поетия ангажимент по мярка 11
"Биологично земеделие", направление „БР“.
Не се
установява нарушение и на специалните процесуални правила за издаване на акта,
като се удостоверява от данните по преписката, че на Д.Д. било изпратено
уведомление по чл. 26 от АПК, в което се съдържат всички релевантни за спора
факти, които в последствие са послужи и за обосновка на процесния акт, което в
пълна степен е способствало за тяхното узнаване още в началния етап на
стартиралото особено административно производство и защитата против тях е била
реално възможна. Видно е, че в срока, посочен в уведомителното писмо
жалбоподателят е направил своите възражения срещу констатациите на
административния орган, които са били обсъдени от последния при постановяване
на оспорения пред съда акт.
Условията и редът за
подпомагане на земеделски стопани, които извършват земеделски дейности,
насочени към подобряване на опазването на околната среда по мярка 11 от ПРСР за
периода 2014-2020 г., финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони (ЕЗФРСР), намират регламентацията си в Наредба №4 от 24
февруари 2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от
програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. Съгласно чл. 6, ал. 1
и чл. 46, ал. 1 от
Наредба №4 от 24.02.2015 г. /в приложимата й редакция от ДВ 16/2015/, биологичните дейности от съответното
направление се изпълняват за период от пет последователни години, като този
срок започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на
заявлението за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и
заявление за плащане, а през всяка следваща година до изтичане на петгодишния
ангажимент кандидатите за подпомагане подават заявление за плащане.
Пред съда не
се спори, че жалбоподателят е подал заявление за подпомагане, съответно за
поемане на петгодишен ангажимент по мярка 11 – Биологично земеделие,
направление „БР“ през 2015 г. с 24/090715/92130, с което е заявил по тази мярка и направление 7
парцела с обща площ от 10,6 ха. Заявените площи за подпомагане били одобрени с УП изх.
№02-240-6500/407 от 24.02.2016 г. на Заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“, т. е., съобразно
чл. 6, ал. 2 от чл.
46, ал. 1 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. /ред. към 2015г./, срокът по ал. 1 /за петте години/ е с начална дата от началото на 2015
г. и съответно петгодишният ангажимент изтекъл през 2019 година. Също не е
спорно, че жалбоподателят и след 2019 г., т. е. след изтичане на поетия
петгодишен ангажимент по мярката/направлението, подал по същата мярка и
направление заявление за плащане и през 2020 г., като с това заявление същият
заявил за подпомагане само 5 парцела от
първоначално заявените/одобрени 7 парцела, които вече били с обща площ от 6,34
ха
Според чл. 17, ал. 1 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. (в приложимата редакция), дейностите по направление "биологично растениевъдство" се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на задължението, а съгласно ал. 2 одобрената площ за извършване на дейности по направление "биологично растениевъдство" може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по направлението се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент съгласно глава четвърта на настоящата наредба или в случаите по ал. 4 и 5.
Не се спори,
че в продължението на поетия пет годишен ангажимент изискването на чл. 17, ал.2
от наредбата е спазено. Ответникът претендира обаче, че за кампания 2020 г. Д.
не е спазил това изискване и поради това се следва на основание чл. 15, ал. 3,
т.1 от наредбата прекратяване на поетия ангажимент. От своя страна
жалбоподателят претендира, че с подаденото от него заявление за кампания 2020 г.
той всъщност е поел нов ангажимент, тъй като предходният петгодишен такъв вече
е приключил. Тези доводи не се споделят за основателни, тъй като те не почиват
на относимия материален закон. Към датата на подаване на заявлението за
кампания 2020 г. е в сила редакцията на чл. 6 от ДВ бр.38/2020г., според ал. 3
от който, „след приключване на петгодишния период на
ангажимента по съответното направление същият може да бъде удължаван
ежегодно, но не по-късно от кампания 2022 г.“.
Т.е., чрез подаденото през 2020 г. заявление, земеделският производител само
може да удължи срока на вече поетия ангажимент, но при запазване на условията,
при които той е бил одобрен, вкл. и като намали площта на референтните парцели
с до 10%. Към 2020 г. жалбоподателят не
е разполагал с правната възможност да поеме нов ангажимент, за нов срок и при
нови условия. В подкрепа на тези доводи на съда са приетите, но през 2021 г.
нови алинеи 4-6 на текста, които вече уреждат такива възможност. Към 2020 г. обаче
те не са действащи и респективно поетият петгодишен ангажимент е можел само да
бъде продължаван ежегодно, но не по късно от кампания 2022 г. В този смисъл е
приложимо и правилото, съдържащо се в §19 от ПЗР към НИД на Наредба №4 от
24.02.2015 г. /ДВ, бр. 38 от 2020 г., в сила от 24.04.2020 г./, приложимо само за кампания 2020 г., според което площи/животни/пчелни семейства,
за които земеделските стопани са изпълнявали ангажимент по мярка 11
"Биологично земеделие" до момента, не могат да бъдат включени в нов ангажимент по мярката, както и да
бъдат добавяни към ангажимент по чл. 6.
Ясно и безпротиворечиво е регулирана нормативно невъзможността за поемане на
нов ангажимент в смисъла на наведените от жалбоподателя съображения. Именно такова е и разбирането, което влага
ответникът при извършване на административните проверки на подаденото през 2020
г. заявление за подпомагане и при извършената от него преценка на заявените с
одобрените парцели, и в съответствие с чл.17, ал. 2 от наредбата установява, че
процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените за текущата
кампания парцели с референтните/одобрените по направлението е по-малко от 90%,
а именно: 59,42%. Т.е. намаляването на площта е с повече от 10%. Законът
изисква дейностите по направление "Биологично
растениевъдство" да се извършват върху едни и същи площи, за едни и същи блокове на земеделското стопанство, в петгодишен период от
поемане на задължението, като съгласно чл.
17, ал. 2 от наредбата
одобрената площ за извършване на дейности по направление "Биологично
растениевъдство" може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка
година поне 90 % от площта по направлението се припокрива географски с площта,
за която има поет ангажимент съгласно глава
четвърта на цитираната наредба или в случаите по ал.
4 и ал.
5.
По смисъла на чл. 15, ал. 3, т. 1 от наредбата заявяването за
финансова помощ на площ, която е намалена с повече от 10% от одобрената/
референтната/ за подпомагане площ или когато заявената за плащане площ
географски се припокрива с по-малко от 90% от одобрената/референтната/ за
подпомагане площ за съответното направление съставлява материално-правна предпоставка за
прекратяване на поет от земеделския стопанин ангажимент. Видно от неоспорените писмени доказателства,
референтните парцели, одборени от ДФЗ са били с обща площ от 10,6 ха, а със заявление
УИН 24/010620/18556 за кампания 2020 г. Д. е заявил земеделски площи за финансово подпомагане по мярка 11
"Биологично земеделие“, направление „БР“ от 6,34 ха.
В случая пред съда се доказа наличие на сочената от органа материално-правна предпоставка, с която законът
свързва прекратяване на биологичния ангажимент в хипотезата на чл. 15, ал.
3, т. 1,
във връзка с чл. 17, ал.
2 от Наредба №4 от 24 февруари 2015 г., поет от жалбоподателя
през 2015
г., тъй като процентът на припокриване на заявените за съответната кампания /2020/ площи
спрямо
одобрените /референтни/ парцели е 59,42%, както правилно е определил и ответния орган. Самото
констатиране на намалението на одобрената референтна площ с повече от 10%, води
до настъпване на задължителната нормативна последица - прекратяване на
ангажимента, без да се държи сметка за наличие или липса на виновно поведение
за бенефициера /чл. 15, ал. 3, т. 1 от наредбата/. Този извод на съда се
подкрепя категорично от правилото на чл. 15, ал. 5 от същата наредба, според което, в случаите на форсмажорни или
изключителни обстоятелства,
поетият ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно
възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. Наличието
или липсата на виновно поведение за бенефициера би имало значение само, ако ответният административен орган бе поискал от жалбоподателя
възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление
/каквото в случая не е налице/. Административният
орган правилно е приел, че е налице материално-правната
предпоставка за прекратяване на поетия от жалбоподателя ангажимент по мярката,
поради нарушаване на изискването на чл. 17, ал.
2 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. за минимален процент на географско
припокриване на заявената за плащане площ по мярка 11 "Биологично
земеделие" за кампания 2020
спрямо одобрената/референтна площ при поемане на ангажимента. По
изложените съображения, оспореният Акт за прекратяване на биологичен ангажимент
по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР 2014 – 2020 г. за
кампанията 2020 с изх. изх. №01-6500/5909#4 от 18.02.2022 г., издаден от заместник изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“
е материално законосъобразен, а
подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
С оглед изхода на
спора, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
се явява основателна и следва да бъде уважена, поради което на основание чл.
143 във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК и чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в тежест на Д.М.Д. следва да се възложи заплащането на
сумата от 100.00 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт, определено
съобразно реално проявената процесуална активност на представителя на ответната
страна.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
предложение последно от АПК, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на Д.М.Д. ***, против Акт за прекратяване на
Биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 с
изх. №01-6500/5909#4 от 18.02.2022 г.,
издаден от Заместник изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“, като неоснователна.
ОСЪЖДА Д.М.Д., ЕГН **********,***,
да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София сумата от 100.00 лв. /сто
лева/, представляващо възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния админстративен
съд
с касационна жалба в 14 дневен срок
от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: