Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260577
гр.
Пловдив, 23.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 09.11.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при участието на секретаря Станка
Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6346/2020 г. по описа
на ПРС, 1 наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия
К, № 2816216, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на Д.Г.Ш.
е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на ЕФ и се моли за неговата отмяна. По конкретно се сочи,
че жалбоподателят не е законен
представител на дружеството- собственик на процесния автомобил, тоест
за наказания субект лисвала надлежна пасивна легитимация за отговорност за извършеното
нарушение. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема писмено
становище за неоснователност на жалбата. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ
на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
На следващо място като обсъди доводите
изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ, съдът намери,
че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
Електронният фиш е издаден за
това, че на 16.06.2019 г. в 11:38 часа в гр. Пловдив, на
бул. Санкт Петербург срещу № 1, при
максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч, товарен автомобил с рег. № *******,
при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се
движел с установена наказуема скорост - 77 км/ч., тоест с превишение на
скоростта от 27 км/ч.
Собственик на когото е регистриран автомобилът е СЕРТА БЪЛГАРИЯ АД.
Изложената в Електронния фиш фактическа
обстановка се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение № 5680, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол.
По делото е приложена
и Справка за регистрация на МПС, от която е видно, че регистриран собственик на
процесното МПС е именно СЕРТА БЪЛГАРИЯ АД, като от извършената служебна справка в
търговския регистър се установява, че това е актуалното наименование на
лицето вписано в регистъра на собствениците на МПС, а именно ПНЕВМАТИКА-
СЕРТА АД.
При правилно установена фактическа обстановка, обаче неправилно е
приложен материалния закон, доколкото е наказано лице, което не разполага с
пасивна материално правна легитимация за това.
Съгласно чл. 189, ал.5 ЗДвП, вр. чл. 188, ал.2 ЗДвП, когато МПС е
собственост на ЮЛ електронния фиш се издава на неговия законен
представител.
В процесния случай дружеството собственик на МПС е с правно
организационна форма акционерно дружество.
В чл. 235 от Търговския закон е предвидено, че при едностепенна система
на управление акционерното дружество се представлява колективно от
членовете на съвета на директорите, освен при две изключения:
1.
Ако е предвидено друго в
устава- чл. 235, ал.1 ТЗ;
2.
Ако членовете на съвета на
директорите са избрали помежду един или повече изпълнителни членове
(изпълнителни директори), които да осъществяват представителството на
юридическото лице и техните имена са вписани в търговския регистър- чл.
235, ал.2 ТЗ.
От приложената по делото официално заверена разпечатка от търговски
регистър се установява, че в процесния случай досежно СЕРТА БЪЛГАРИЯ АД
е налице втората хипотеза, доколкото в търговския регистър нарочно
и изрично са вписани имената на членовете на съвета на директорите, които
са изпълнителни членове и единствени разполагат с представителни
правомощия по отношение на акционерното дружество.
Същевременно, както теорията, така и съдебната практика са категорични,
че ако е реализирана опцията по чл. 235, ал.2 ТЗ и в търговския регистър
са вписани изпълнителни членове, като представляващи дружеството, само
те, но не и останалите членове на съвета на директорите, са негов законен представител и само те
разполагат с активна и пасивна представителна легитимация да ангажират правната
сфера на акционерното дружество.
Така изрично- „Капиталови търговски дружества“, ИК „Труд и
право”, преработено и допълнено издание под ръководството
на проф. Огнян Герджиков, стр. 196.
В този смисъл и практиката на Върховен касационен съд- Определение
№ 630 от 24.09.2013 г. по търг. д. № 891/2012 г. на ВКС, Определение № 1239 от
16.12.2010 г. по гр. д. № 1006/2010 г. на ВКС, Определение № 410 от 12.06.2013
г. по ч. гр. д. № 2412/2013 г. на ВКС, Решение № 1569 от 18.02.2004 г. по гр.
д. № 2576/2002 г. на ВКС, Решение № 1742 от 17.01.2001 г. по гр. д. № 1139
/2000 г. на ВКС.
В същия смисъл е и
трайната практика на Върховен
административен съд- Определение
№ 8336 от 20.06.2018 г. по адм. д. № 4052/2018 на ВАС, Определение № 10473 от
29.12.2001 г. на ВАС по адм. д. № 7326/2001, Определение № 1685 от 20.03.2000
г. на ВАС по адм. д. № 1585/2000 г., Решение № 6347 от 01.06.2015 г. по адм. д. № 5674/2014 на ВАС.
Въз основа на
гореизложените принципни положения трайната
практика на административните съдилища в страната, постановена по казуси
идентични с настоящия, е приела, че в
случаите на чл. 189, ал.5 ЗДвП, вр. чл. 188, ал.2 ЗДвП, когато е установено
нарушение на режима на скоростта с МПС,
собственост на акционерно дружество, електронния фиш може да бъде
издаден само на името на
изпълнителния член, вписан в търговския регистър като представляващ, но не и на
останалите членове на съвета на директорите, които не са
представляващи.
Така изрично Решение от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. №
325 / 2020 г. на I състав на Административен съд - Стара Загора, Решение от
14.04.2020 г. по к. адм. н. д. № 70 / 2020 г. на II състав на Административен
съд - Стара Загора, Решение от 25.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 149 / 2018 г.
на II състав на Административен съд - Стара Загора, Решение № 620 от 24.08.2020
г. по к. адм. н. д. № 634 / 2020 г. на X състав на Административен съд –
Пазарджик, Решение № 633 от 27.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 503 / 2020 г. на
XI състав на Административен съд – Пазарджик, Решение № 286 от 31.10.2019 г. по
к. адм. н. д. № 248 / 2019 г. на Административен съд – Кюстендил, Решение от
28.01.2020 г. по к. адм. н. д. № 361 / 2019 г. на II състав на Административен
съд – Русе, Решение № 2179 от 15.12.2017 г. по н. д. № 2855 / 2017 г. на
Административен съд – Бургас, Решение от 19.07.2018 г. по к. адм. н. д. № 202 /
2018 г. на Административен съд – Сливен.
В конкретния случай от приложената по делото заверена справка от
търговски регистър се установява, че към момента на извършване на деянието,
жалбоподателят действително е бил член на съвета на директорите. В нито един
момент обаче той не е бил вписван в търговския регистър като представляващ акционерното дружество.
Поради това и той не е имал качеството законен представител на
дружеството собственик на МПС и не е разполагал с материална легитимация да
бъде наказан за допуснатото нарушение.
По- конкретно, към датата на извършване на нарушението-
16.06.2019г. вписани в търговския регистър представители на Серта България АД
са били С.К.и Б.А.К., като именно на
някой от тях двамата е следвало да се издаде електронния фиш, а не на жалбоподателя Д.Ш.,
който е бил само член на съвета на
директорите, но не и законен представител.
По изложените
съображения, доколкото ЕФ е издаден на лице, което не разполага с пасивна
материална легитимация, същия следва да се отмени.
При този изход на
спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на разноски има жалбоподателят.
Същият е доказал реалното заплащане на 300 лева адвокатски хонорар за процесуално
представителство в производството, доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на
ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за
изплатената в брой сума.
Въззиваемата страна е
направила възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че се
споделят доводите й, че с оглед действителната фактическа и правна сложност на
делото и имуществения интерес от същото, следва да
се присъди минималния размер съгласно Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
В случая обаче уговорения и заплатен размер от 300 лева
изцяло съответства на минималния размер, предвиден в чл. 18, ал.2 от Наредбата в
приложимата редакция за процесуално
представителство, изразило се не
само в изготвяне на жалбата, но и получаване книжата по делото и депозиране на мотивирано писмено
становище, в което са развити правните съображения за отмяна на
електронния фиш.
По изложените
съображения следва да се присъди целия претендиран размер на адвокатското
възнаграждение.
Мотивиран от горното Пловдивският
районен съд, І н. с.,
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Електронен
фиш серия К, № 2816216, издаден от ОДМВР- ПЛОВДИВ, с който на Д.Г.Ш.
е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА
ОДМВР- ПЛОВДИВ да заплати на Д.Г.Ш.,
ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляваща разноски за адвокатска защита
и съдействие пред районен съд.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С.Д.