Р Е Ш Е Н И Е
№294
гр. Велико Търново 20 .11.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр.
Велико Търново, VIII-ми
състав, в публично съдебно заседание на втори ноември две хиляди двадесет и
трета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
при
участието на секретаря П. и., изслуша докл***аното от съдия Костова адм. дело №
367 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от АПК във вр. с чл. 155, ал. 2 от ЗОБВВПИ
Образувано е
по жалба, подадена от „Резонанс“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр. ...4, представлявано от управителя Й.М.Й., чрез ***. Н.К. от
ВТАК против Решение рег. №16375/19.05.2023г. на Началника на РУ – Велико Търново при ОДМВР – Велико
Търново, с което на основание чл. 155, ал. 1 вр.
с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ е отнето: разрешение за съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях с №
20170293158/22.11.2021г., валидно до 21.11.2026г. и приложението към него;
числящото му се огнестрелно оръжие за служебни цели и налични запаси – пистолет
марка „Глок“, модел 26, калибър 9х19, сериен №ECD654 и пистолет марка „Глок“, модел 43 SET, калибър
9х19, сериен №BLSU478 и разрешение
за носене и употреба на ОББ №20170293202/22.11.2021г., валидно до 21.11.2016г.,
ведно с приложението към него.
В жалбата се
правят оплаквания за незаконосъобразност на издадения административен акт, тъй
като при издаването му не е спазена формата на акта и то е издадено в нарушение
на закона. Твърди се, че в случая погрешно са отъждествени двата правни
субекта, а именно физическото лице Й.М.Й. и „Резонанс“ ЕООД. В този смисъл се
посочва, че с обжалваното решение са отнети разрешителни и оръжия от
дружеството поради наложена мярка за незабавна защита по ЗЗДН на физическото
лице Й.М.Й.. Тази мярка обаче е наложена на Й. в лично качество, а не като
управител и представляващ „Резонанс“ ЕООД, поради което дружеството не следва
да търпи неблагоприятни правни последици. Посочва също, че езиковото тълкуване
на разпоредбите на чл.155, ал.1 и чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ показва, че
отнемането на издадено разрешение от конкретно лице изисква именно по отношение
на него да е взета мярка по ЗЗДН, което в случая не е така. Извън това аргументира,
че наложената му мярка за незабавна защита има привременен характер и цели да
обезпечи търсещото сигурност лице в рамките на съдебно производство за периода
от подаването на молба до постановяване на окончателен акт по такова дело.
Затова тази заповед ще се преценява с оглед на крайният резултат по
гражданското дело, а и определението на съда, въз основа на което е наложена
мярката за незабавна защита, не се ползва със сила на присъдено нещо. Всъщност
отнемането на разрешението е непропорционално предвид характера на наложената
мярка. Освен това се поддържа и формална незаконосъобразност, доколкото
неправилно е посочена хипотезата на закона, въз основа на която се издава
оспореното решение. От съда се иска да отмени обжалваното решение. Претендират
се разноски.
В о.с.з. жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответник
жалба - Началник РУ Велико Търново при ОД на МВР Велико Търново, не се явява,
не се представлява и не взема становище по подадената жалба.
Съдът като
взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, от
фактическа страна намира за установено следното:
На
жалбоподателя е издадено Разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях с №
20170293158/22.11.2021г., валидно до 21.11.2026г., въз основа на което същият е
придобил 2 бр. късоцевно огнестрелно оръжие за служебни цели и боеприпаси за
тях - пистолет марка „Глок“, модел 26, калибър 9х19, сериен №ECD654 и пистолет
марка „Глок“, модел 43 SET, калибър 9х19, сериен №BLSU478. С
Разрешение за носене и употреба на ООБ №№20170293202/22.11.2021г., валидно до
21.11.2026г. гореописаните огнестрелни оръжия са зачислени на Й.М.Й. , който е едноличен
собственик и управител на дружеството –жалбоподател.
На 18.05.2023 година, състав на Великотърновският районен съд, в закрито
заседание, на основание чл.18 от ЗЗДН и въз основа на Определение №1105 от
същата дата по гр.д. №20234110101435 по описа на този съд, е издал заповед за
незабавна защита, като е определил мярка за закрила срещу домашно насилие
спрямо З.Н.И.и детето Р.Й.а Й.а със срок на действие до издаването на заповед
за защита или на отказа на съда да издаде такава заповед по делото, като Й.М.Й.
е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
двете посочени лица.
С писмо изх. №3738/18.05.2023 година РУ – Велико Търново при ОДМВР –
Велико Търново е информирана за посочената заповед за незабавна защита, като е
изпратен и препис от същата.
На 19.05.2023г. от ПИ при управлението е изготвена докладна записка, като
в същата докл***а, че в служба КОС е получена преписка №173900-10716/18.05.2023
година на РУ – Велико Търново, с която по чл.18 от ЗЗДН и посоченото съдебно
определение е издадена въпросната заповед за незабавна защита. Посочено е, че Й.М.Й.
се води на отчет и контрол в служба КОС при РУ, в качеството на едноличен
управител на „Резонанс“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. ...4
и е титуляр на Разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси за
тях с № 20170293158/22.11.2021г., издадено от ответника по настоящото дело,
което е със срок на валидност до 21.11.2026г., като притежава и два броя
късоцевно огнестрелно оръжие за служебни цели и и боеприпаси към тях, за
носенето и употребата на които, на Й. е издадено Разрешение за
носене и употреба на ОББ №20170293202/22.11.2021г., валидно до 21.11.2026г. Направен
е извод, че според разпоредбата на чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, Й. не може да
притежава огнестрелно оръжие и разрешения за дейности по закона. Предложено е
след запознаване на ответника с материалите по преписката, да се издаде
индивидуален административен акт по чл.155, ал.1 във връзка с чл.58, ал.1, т.8
от ЗОБВВПИ, като докладната записка да се приложи към преписката. Върху
посочената докладна записка е налична съгласувателна резолюция на ответника.
На
19.05.2023г., от началника на РУ – Велико Търново при ОД на МВР Велико Търново
е издадено Решение рег. №16375/19.05.2023г., с което на основание чл. 155, ал.
1 вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ от жалбоподателя е отнето: Разрешение
за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях с №
20170293158/22.11.2021г., валидно до 21.11.2026г. и приложението към него;
числящото му се огнестрелно оръжие за служебни цели и налични запаси – пистолет
марка „Глок“, модел 26, калибър 9х19, сериен №ECD654 и пистолет марка „Глок“, модел 43 SET, калибър
9х19, сериен №BLSU478 и Разрешение
за носене и употреба на ОББ №20170293202/22.11.2021г., валидно до 21.11.2026г.,
ведно с приложението към него. Последното е връчено на управителя на
дружеството на 19.05.2023г. Жалбата до административния съд е подадена чрез началника на РУ – Велико
Търново, по пощата, с дата на пощенското клеймо от 31.05.2023г. Въз основа на
тази жалба е образувано настоящото производство.
В хода на
съдебното дирене е приобщена административната преписка по оспорвания ИАА, както
и представените от Районен съд – Велико Търново писмо с вх. № 3071/16.06.2023г.,
писмо с вх. № 4417/28.09.2023 г. и писмо с вх. № 4615/09.10.2023г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу ИАА, от лице, за което същият е негативен, което
обосновава наличието на правен интерес от обжалването, в преклузивния срок по
чл. 149, ал. 2 от АПК, което я прави процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
Оспореното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 155, ал. 1
от ЗОБВВПИ. Не е спорно, че разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие и
боеприпаси за тях № 20170293158/22.11.2021г. и разрешение за носене и употреба
на ОББ №20170293202/22.11.2021г. са издадени от началника на РУ- Велико
Търново, издал и оспореното решение, като именно този орган е функционално и
териториално компетентен да издаде такъв акт.
Решението е издадено в
предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити
съгласно чл.59, ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания за
неговото издаване. Установените от органа факти, не са спорни по делото, за
тяхното осъществяване е направен извод въз основа на полученото от ВТРС писмо изх. №3738/18.05.2023г., а като
правно основание е посочен чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ.
Съответствието на фактите на това правно основание е въпрос по приложението на
материалния закон, а не досежно нарушение изискването за форма. С оглед на това
оплакванията на жалбоподателя в този смисъл са неоснователни.
При
издаването на решението са спазени и съществените
административно-производствени правила, като от страна на жалбоподателя не се
правят конкретни оплаквания в тази насока. Както е посочено например в решение № 10482 от
29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6207/2019 г. съгласно чл. 168, ал. 4 от АПК,
съществено нарушение на административно-производствените правила при всички
случаи e когато вследствие на нарушаване на задължението за уведомяване
гражданин или организация са били лишени от възможността да участват като
страна в производството по издаване на индивидуален административен акт. В конкретната
хипотеза, в специалния ЗОБВВПИ липсва регламентирано нормативно задължение на
органа да уведоми гражданина и/или организацията за образуваното производство
по отнемане на разрешението. В хипотеза на чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ във връзка
с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ ответникът винаги действа при обвързана
компетентност и при постъпване на данни за мярка по ЗЗДН, органът налага
мярката по чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ и неуведомяването на лицето по никакъв начин не го лишава от
възможността да участва като страна в производството по издаване на
индивидуален административен акт.
Относно
спазване на материално-правните разпоредби съдът съобрази следното:
Разрешението
за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие по своята правна същност
е благоприятстващ административен акт, който органът издава при наличие на
установените в закона предпоставки. В чл.58, ал.1 от ЗОБВВПИ са регламентирани
материално-правните изисквания, при липсата на някое от които органът по чл.83,
ал.5 от ЗОБВВПИ е длъжен да откаже издаване на разрешение. Изискванията са
свързани с личността на заявителя (т. 1 - 9 на чл.58, ал.1) и с целта, за която
се иска разрешението (т.10). Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ не се
издава разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие на
лица, спрямо които през последните три години са налагани мерки за защита по
реда на ЗЗДН, а според чл. 155 от ЗОБВВПИ - при настъпване на някое от
основанията по чл. 58, ал. 1, т. 2-8 от ЗОБВВПИ разрешителното се отнема.
Разпоредбата на чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ не
третира отнемането на разрешението като принудителна административна мярка,
прилагана за административно нарушение, а като факт, който води до отпадане на
основанията за издаване на разрешителното. Следователно, при настъпване на
факта по точка 8 престават да бъдат налице предпоставките за издаване на
разрешителното, поради което и органът го отнема. В тези случаи органът действа
в условията на обвързана компетентност и съответно не може да извършва преценка
на обстоятелствата. Законът не е посочил какъв вид следва да бъдат мерките за
защита от домашно насилие, за да се приеме, че е налице сочената хипотеза.
Както сочи в константната си практика ВАС мерките за защита от домашно насилие,
по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, не са административно наказание за
административно нарушение по смисъла на чл. 2, ал. 1 във вр. с чл. 12 и 6 от ЗАНН, а мерки за принудително въздействие върху правната сфера на извършителя
на акт на домашно насилие, налагани с цел защита на пострадалото лице. Те са
посочени изчерпателно в чл. 5, ал. 1, т. 1 – 6 ЗЗДН и се налагат с два вида
съдебни акта: със заповед за незабавна защита по чл. 18 - като привременна
мярка и по чл. 15 - в съдебно производство. При наложена мярка за защита е
изпълнено основанието по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, като процесуалният
ред, по който е наложена, е ирелевантен. Законодателят не е уточнил реда, по
който да са наложени тези мерки и не е въвел изискване мерките да са в сила към
момента на постановяване на акта. Единственото, което законът иска, е от
налагането на тези мерки по ЗЗДН до издаване на разрешението да не е изтекъл
тригодишен срок.
По делото не е спорно, а и се установява от приложените по делото
доказателства, че към момента на издаване на оспореното решение, спрямо Й. Й. е
наложена конкретна ограничителна мярка – Заповед за незабавна защита в рамките
на предвидения три годишен срок с наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
Въз основа на посочената заповед административният орган е разпоредил отнемане
на разрешението за съхранение и разрешението за носене и употреба на
притежаваното от жалбоподателя, чиито едноличен собственик и управител е именно
Й., огнестрелно оръжие. Както се посочи по-горе при наличие на условията по чл.
58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, административният орган действа в условията на
обвързана компетентност или с други думи
при настъпване на факта по чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ престават да
бъдат налице предпоставките за издаване на разрешителното, поради което и
органът го отнема.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че същият се явява
незаконосъобразно засегнат поради погрешното
отъждествяване на отделните правни субекти – физическото лице и дружеството. В
случая не се спори, че Разрешение за съхранение на огнестрелно оръжие и
боеприпаси за тях с № 20170293158/22.11.2021г., което е отнето с обжалваното в
настоящото производство решение, е издадено на „Резонанс“ ЕООД, което е юридическо
лице по смисъла на чл. 63, ал. 3 вр. с чл. 64, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 63, ал. 2
вр. с чл. 116, ал. 2 от Търговски закон. Не се спори също, че с Разрешение за
носене и употреба на ОББ №20170293202/22.11.2021г. (което също е отнето с
обжалваното решение) придобитите въз основа на горното разрешение 2 бр.
късоцевно огнестрелно оръжие за служебни цели и боеприпаси за тях, са зачислени
на Й.М.Й., който е едноличен собственик и управител на „Резонанс“ ЕООД. Спорно
е дали приложената спрямо Й. мярка за защита по ЗЗДН е основание за отнемане на
разрешението за съхранение на
огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях от дружеството, чиито едноличен
собственик и управител е последния. В този смисъл следва да се посочи, че
действително дружеството с ограничена отговорност е самостоятелен правен
субект, различен от неговите учредители, респ. собственици на капитала и
представители по закон. Поради това между ЕООД, от една страна, и съдружника в
него и негов управител, от друга страна, липсва тъждество. Последният не е
собственик на дружественото имущество, той няма вещни права върху това
имущество, a притежава само членствени права. В случая обаче, като
едноличен собственик на капитала на последното, единствено той притежава достъп
до придобитите от дружеството въз основа на Разрешение №
20170293158/22.11.2021г. огнестрелни оръжия и очевидно поради това последните
са зачислени именно на него, респ. се ползват от него. С оглед на това
необосновано би било при наличие на наложена спрямо него в лично качество мярка
по ЗЗДН да се отнеме единствено разрешението за носене и употреба на
зачислените му оръжия, тъй като в този случай последният отново би имал достъп
до тях. Предвид това, съдът намира, че наложената спрямо Й. мярка за защита по
ЗЗДН е основание за отнемане на разрешението и от представляваното от него
дружеството в хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ. Това разбиране
впрочем съответства и на целта на закона, която цел е да бъде ограничен рискът
за безопасността на живота и здравето на хората, чрез отнемане на Разрешението
и самото оръжие. Тази цел би била постигната единствено чрез отнемане и на
разрешението за съхранение на огнестрелните оръжия от жалбоподателя.
Предвид гореизложеното оспореното
решение съответства на материалния закон и на целта на закона, поради което
жалбата срещу него е неоснователна.
Воден от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.последно от АПК, Административен съд-Велико
Търново
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от „Резонанс“
ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. ...4, представлявано от
управителя Й.М.Й. против Решение рег. №16375/19.05.2023г. на Началника на РУ –
Велико Търново при ОДМВР – Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщаването на
страните.
Преписи от решението да се изпратят
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: