Р Е Ш Е Н И Е
№
1015 / 03.05.2019 год., гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд
XXXVII – ми граждански състав
На пети февруари две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание,
в състав:
Районен
съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева,
като изслуша докладваното от съдията Радев
гр. дело № 2544 по описа на съда за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е във фазата по извършването
на съдебна делба, след като
с влязло в сила решение № *** / ****.2018 год., постановено по настоящото дело,
съдът е допуснал делбата между
Т.Д.П. и П.И.П. на съсобствените
им недвижими имоти, представляващи: А/ самостоятелен обект с идентификатор **** по КК и КР на гр.Бургас,
административен адрес на имота: гр.Бургас, ж/к „*****, предназначение – жилище, апартамент, с площ от 59.55 кв.м.,
при описани граници, ведно с прилежащите избено помещение и съответните идеални части от
общите части на сградата и правото
на строеж върху терена; Б/ самостоятелен обект с идентификатор ********
по КК и КР на гр.Бургас, административен адрес на имота: гр.Бургас,
ж/к „********, предназначение
– за търговска дейност, с площ от 32.79 кв.м., при описани граници,
ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж върху
терена, при квоти от по
1/2 ид.ч. за
всеки от съделителите.
Приети са
за съвместно разглеждане, по реда на
чл.346 от ГПК, претенцията по сметки на съделителя Т.П. – за
осъждането на П.П. да й заплати, на основание чл.31,
ал.2 от ЗС, сумата от 5434.50 лв. – обезщетение за лишаването й от ползване на съсобствения
жилищен имот, за периода от 01.11.2015 год. до 18.12.2018 год., ведно със
законната лихва до окончателното му изплащане, както и претенцията й за
възлагане в неин дял на делбения жилищен имот.
Съделителката П. е отправила и искане до съда по реда на
чл.344, ал.2 от ГПК - за осъждане на другия съделител да й заплаща обезщетение
за ползването на жилищния имот, в размер на 160 лв. месечно, докато трае делбата.
След
като обсъди наличните по делото доказателства в тяхната съвокупност, по начина
за извършване на делбата и претенциите на съделителите, Бургаският районен съд
намира следното:
Както
с решението по допускане на делбата е прието, съсобствеността по отношение на процесния
апартамент е възникнала в резултат на придобивна сделка, по време на брака на
страните, прекратен с развод. Освен това, заключението на първоначалната и повторната
съдебно – технически експертизи са категорични относно характеристиките на жилищния
имот и неговата неподеляемост, респ. тези на търговския имот.
Поради
това, настоящият състав намира, че същите следва да се изнесат на публична
продан.
В
тази връзка следва да се отбележи, че съделителката П.
не отговаря на изискванията по чл.349, ал.1 от ГПК - от прекратения с другия
съделител брак няма ненавършили пълнолетие деца, по отношение на които да й е
предоставено упражняването на родителските права, възлагателната й претенция следва
да се остави без уважение.
Освен това, до делба са допуснати
имоти от различен вид вид, а липсва изразено съгласие между съделителите за
обособяването им в дялове, затова разпределянето по чл.353 от ГПК е неприложимо
(Р-165-2012-II г.о.; Р-258-2011-II г.о.).
Но и образуването
на дялове и тегленето на жребий се явява невъзможно, понеже допуснатите до
делба имоти значително се различават един от друг по стойност, характеристики и
площ - единият имот е жилищен, а другия - с търговско предназначение и цената
на жилищния е почти два пъти по-висока от тази на търговския. Впрочем,
тегленето на жребий, ако и да бе възможно, е неудобно, тъй като са налице
доказателства, че още отпреди предявяването на иска за делба, са се съгласили с
настоящото фактическо положение - бившият съпруг и настоящ съделител
П. да ползва жилищния имот. В тази връзка съдът цени и нееднократно заявените
от съделителката П. искания, заявени в бракоразводния
процес по гр.д. № ****/2017 год. на БРС и в настоящото производство, за
осъждането му да й заплаща обезщетение за ползването (а не да й се предостави
ползването), при това без той сам да е поискал да му се предостави ползването.
Освен това, при положение, че само той ползва жилищния имот, а тя не заявява
подобно желание, тегленето на жребий евентуално би довело до нецелесъобразно
разпределение на допуснатите до делба имоти, до усложнения в отношенията между
съделителите и неудобства в изравняване на дяловете - арг. т.5 от ППВС 7/73
год.
Затова,
единствен възможен способ за прекратяване на съсобствеността, както вече се
каза, остава проданта.
По
отношение на осреднената пазарна стойност на имотите, съдът възприема
заключението на техническата екпертиза, което е базирано на действителни
изходни данни, установени от вещото лице. Според същото, пазарната стойност
на жилището възлиза на 71070 лв., наемът му за периода от 01.11.2015 год. - 18.12.2018
год. - на 10487 лв., а стойността на магазина - на 30610 лв.
Претенцията
по сметки, заявена от съделителката П., с
материалноправно основание чл.31, ал.2 от ЗС, е неоснователна. За да е
основателна подобна претенция, следва: а/процесната вещ да е съсобствена, б/да
се ползва само от някой от съсобствениците, в/съсобственикът да е лишен от
възможността да ползва вещта съобразно правата си, г/да е отправил покана до
ползващия вещта съсобственик да предостави ползването на вещта, съобразно
правата му и д/последният да е отказал или да се е противопоставил на това. И
ако първите две предпоставки се установиха безпротиворечиво, то липсват
доказателства П. да е била лишена от възможността да ползва жилището след
покана - св. И* споделя, че при поискване, съделителят
П. е предоставял ключ, а и дори е поканил другата съделителка, ако желае, да
отиде да си почисти. Още нещо в допълнение - според настоящия състав липсва и
надлежна покана, отправена от П. до другия съсобственик и съделител, съдържаща
искане за предоставяне на ползването (Р-172-2011-III г.о., ТР № 7/2012 год., ОСГК).
Горните съображения налагат да се постанови
решение, с което делбеният имот да се изнесе
на публична продан, а претенциите по сметки и за възлагане
на делбения жилищен имот - да се отхвърлят.
По
искането на съделителката П. за осъждане на съделителя П. да й заплаща обезщетение за ползването на
жилищния имот, докато трае делбата:
Предмет на искането по чл.344, ал.2 от ГПК изначално е разпределение на ползването, а не заплащане на обезщетение
от другия съделител. Заплащането на обезщетение е само последица, т.е. то предпоставя ползване, което евентуално би се
предоставило по силата на решението, но при заявено искане в тази
насока. Обратното би довело до недопустимо заявяване на чуждо
право – за предоставяне ползването на другия съделител,
без да е поискал това.
Ето защо, настоящият състав намира, че това искане е недопустимо и производството в тази му част следва да се прекрати.
Страните следва
да бъдат осъдени да заплатят държавна такса, на основание чл.8 от ТДТКССГПК, в
размер на 4 % от стойността на притежаваните от тях идеални части от процесните
имоти и съобразно пазарната им цена, а именно – всеки от тях да заплати по 2033.66
лв. По претенцията по сметки Т.П. дължи държавна такса в размер на 217.38 лв.
Ето защо и на основание чл.235, чл.236,
чл.346 и чл.349, ал.2 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 2544 / 2018 год. по описа на БРС, в частта, касаеща
искането по чл.344, ал.2 от ГПК на съделителката Т.Д.П.
- за разпределяне ползването на делбения имот, представляващ самостоятелен
обект с идентификатор **** по КК и КР на гр.Бургас, административен адрес на
имота: гр.Бургас, ж/к „*********, предназначение – жилище, апартамент, с площ
от 59.55 кв.м., при описани граници, ведно с прилежащите избено помещение и
съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
терена, посредством осъждане на съделителя П.И.П. да й
заплаща месечно обезщетение от 160 лв. до окончателното извършване на делбата.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна,
претенцията по сметки на Т.Д.П. ***, ЕГН - **********, с правно основание в
чл.31, ал.2 от ЗС, предявена против П.И.П. ***, ЕГН - **********, за
осъждането му да й заплати 5434.50 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на
съсобствения имот, за периода от 01.11.2015 год. до 18.12.2018 год., ведно със
законната лихва върху посочената главница, начиная от 18.12.2018 год. до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна,
претенцията на Т.Д.П. ***, ЕГН - **********, с правно основание в
чл.349, ал.1 от ГПК - за възлагане в дял на самостоятелен обект с идентификатор ******* по КК и КР на гр.Бургас,
административен адрес на имота: гр.Бургас, ж/к „********, предназначение – жилище, апартамент, с площ от 59.55 кв.м.,
при описани
граници, ведно с прилежащите избено помещение и съответните идеални части от
общите части на сградата и правото
на строеж върху терена.
ИЗНАСЯ
на публична продан следните, съсобствени на Т.Д.П. ***,
ЕГН - ********** и П.И.П. ***, ЕГН - **********, недвижими имоти:
- самостоятелен обект с
идентификатор ******* по КК и КР на гр.Бургас, находящ се в сграда № 2,
построена в поземлен имот с идентификатор ********, административен адрес:
гр.Бургас, ж/к „*****, предназначение – жилище, апартамент, с площ от 59.55
кв.м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – *******, под обекта – *******,
над обекта – *******, ведно с прилежащите избено помещение № 26 с площ от 2.49
кв.м. и 1.443 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
терена;
- самостоятелен обект с
идентификатор ******* по КК и КР на гр.Бургас, находящ се в сграда № 1,
построена в поземлен имот с идентификатор *******, административен адрес:
гр.Бургас, ж/к „********, предназначение – за търговска дейност, с площ от
32.79 кв.м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж – **** и ***, под
обекта – няма, над обекта – *** и ****, ведно с прилежащите 0.456 % ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.
ОСЪЖДА
Т.Д.П. да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в
размер на 2 251.04 лв.
ОСЪЖДА
П.И.П. да
заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 2033.66
лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: /п/
Вярно с оригинала: М Е