10.11.2016г. гр.
Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковски Районен съд четвърти
граждански
състав
на единадесети октомври две хиляди и шестнадесета
година в публичното заседание в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретаря Диляна Славова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдията
гр.д.№1399 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.234, ал.1 и 8 от ЗМВР – за заплащане на обезщетение при прекратяване на служебното
правоотношение и за неизползван платен годишен отпуск, ведно с дължимите лихви
за забава.
В исковата молба се твърди, че със
Заповед №РД 3079/16.12.15г. на Председателя на ДА ТО на основание чл.226, ал.1,
т.4 от ЗМВР било прекратено служебното правоотношение между страните, считано
от 30.12.2015г. В същата заповед било посочено и че на служителя следвало да се
заплатят обезщетения. Съгласно чл.234, ал.10 от ЗМВР обезщетенията следвало да
се изплатят в тримесечен срок, считано от датата на прекратяване. Начислени
били обезщетение по чл.234, ал.1 от ЗМВР в размер на 14 394,00 лева, както
и на основание ал.8 – 891,02 лева, които не били изплатени до предявяване на
исковете. Освен това върху тях била дължима и лихва за забава в общ размер на
412,60 лева за периода от 01.04.2016г. до 05.07.2016г. С уточняващо становище
сочи обстоятелствата относно търсените обезщетения – имала прослужени 10
години, 1м. и 22 дни като държавен служител, поради което ответникът дължал
обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение в размер на 10 БТВ,
представляващи сума в размер на 14 394 лева. Дължимо било и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2015г. – 12 дни, , за което било дължимо
обезщетение от 891,02 лева. Дължимата лихва върху обезщетението при
прекратяване била 384,61 лева, а върху обезщетението за неизползван отпуск –
23,81 лева. Иска ответникът да бъде осъден да заплати общо сума от
15 794,87 лева, от които 14394,00 лева, представляващи обезщетение по
чл.234, ал.1 от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение, ведно с
лихва за забава върху сумата 384,61 лева за периода от 01.04.2016г. до
05.07.2016г., и 891,02 лева, представляващи обезщетение по чл.234, ал.8 от ЗМВР
за неизползван платен годишен отпуск, ведно с лихва за забава от 23,81 лева за
периода от 01.04.2016г. до 05.07.2016г., ведно с ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от 05.07.2016г. до окончателно изплащане,
както и направените разноски.
Ответникът взема становище в срока
по чл.131 от ГПК. Счита исковете за допустими. Основателни били исковете за
обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение, както и за дължима
лихва за забава при неизплащането му. Оспорва размера на иска за обезщетение за
неползван платен годишен отпуск, като счита същия за частично основателен.
Обезщетението подлежало на облагане с данък – чл.239, ал.2 от ЗМВР. Начислено
било обезщетение за 13 дни в размер на 891,02 лева, а след приспадане на
дължимия данък следвало да се изплати 801,92 лева. Акцесорният иск следвало да
бъде също частично основателен за 21,62 лева. Обезщетенията следвало да се изплатят
в три месечен срок, но не били изплатени, тъй като средствата от бюджета били
изчерпани. В с.з. признава фактите.
В
с.з. е допуснато изменение размера на предявените искове, като искът за
обезщетение по чл.234, ал.8 от ЗМВР за неизползван платен годишен отпуск е
намален на 801,92 лева, а искът за лихва върху това обезщетение – на 21,62
лева, като производството над посочените суми до пълния размер на всеки от
предявените искове е прекратено.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Между
страните е съществувало служебно правоотношение, което е прекратено със заповед
от 16.12.2015г. В същата насока са представени освен заповедта и удостоверение
за отработено време и фиш за заплата за март 2016г.
Видно
от представените от ответната страна справки, неоспорени от ищеца,
обезщетението при прекратяване на правоотношението между страните по чл.234 от ЗМВР е в размер на 14 394,00 лева, а за неизползван отпуск – 801,92 лева.
Лихвата
върху дължимите обезщетения съдът изчислява на основание чл.162 от ГПК чрез
общодостъпния калкулатор http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html
за процесния период, като установи, че размерът е съответно за обезщетението от
14394,00 лева, представляващи обезщетение по чл.234, ал.1 от ЗМВР за
прекратяване на служебното правоотношение - лихва за забава 384,61 лева за
периода от 01.04.2016г. до 05.07.2016г., върху сумата от 801,92 лева,
представляващи обезщетение по чл.234, ал.8 от ЗМВР за неизползван платен
годишен отпуск - лихва за забава от 21,62 лева за периода от 01.04.2016г. до
05.07.2016г.
При
така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Между страните по делото е съществувало служебно правоотношение, което обстоятелство не е спорно, а в същата посока са и
ангажираните по делото доказателства- заповед за прекратяване, удостоверения и
фиш. Не е спорен и основния факт на доказване – неизплащане на обезщетението
при прекратяване на служебното правоотношение. Безспорен е и размера на
дължимите обезщетения, както и че са дължими при прекратяването. Ответникът
направи признание на фактите в с.з.
В този
смисъл следва да бъдат уважени предявените искове за обезщетения и лихва за
забава върху всяко от обезщетенията изцяло.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер 725,76 лева, както и
разноските на ищеца. Следва да се обсъди направеното възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, заплатено по настоящото дело – 2000 лева. Съобразно
правния интерес и минималните размери в Наредба№1 /2004г. на ВАС – чл.7, ал.2,
т.4, дължимото минимално възнаграждение е 998,06 лева. Като се установи, че в
настоящото производство не съществува фактическа и правна сложност – фактите са
признати от ответника, събрани са само писмени доказателства, то съдът намира
възражението за основателно и счита, че следва да бъде намален размера на
адвокатско възнаграждение, дължим от ответната страна до 1100,00 лева, като се
отчете и че предявените искове са четири на брой.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ «ТЕХНИЧЕСКИ
ОПЕРАЦИИ» - София, ЕИК *********, да заплати на Е.П.Н., ЕГН **********,*** 394,00 лева, представляващи
обезщетение по чл.234, ал.1 от ЗМВР за прекратяване на служебното
правоотношение, ведно с лихва за забава върху сумата 384,61 лева за периода от
01.04.2016г. до 05.07.2016г., и 801,92 лева, представляващи обезщетение по
чл.234, ал.8 от ЗМВР за неизползван платен годишен отпуск, ведно с лихва за
забава от 21,62 лева за периода от 01.04.2016г. до 05.07.2016г., ведно с ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от 05.07.2016г. до
окончателно изплащане, както и
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1100 лева.
Решението
може да бъде обжалвано пред Хасковски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението за обявяване на решението.
Съдия:/п/
не се чете.
Вярно
с оригинала!
Секретар:Д.С.