№ 364
гр. **** , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, V СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20203100503148 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по въззивната жалба вх.№ 268179/25.09.2020г от С. Е.
Ч. срещу решението № 260151/27.08.2019г по гр.д.№ 7151/2019г на ВРС–34с-в, с което е
отхвърлен искът й срещу Е. А. Ч. ЕГН ********** от с.****, за изменение на присъдената
по гр.д.№ 11664/2014г на ВРС, в нейна полза издръжка от 200лв, която да бъде увеличена
по размер на 400лв месечно, считано от датата на депозиране на ИМ в съда, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, с падеж пето число на месеца, за който се
дължи издръжката, до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване; ОСЪДЕНА е ищцата С. Е. Ч. ЕГН ********** от гр.**** да заплати на
адв.**** от АК-**** в качеството й на пълномощник на отв.Е. А. Ч. сумата от 370лв, на
осн.чл.38 ал.2 ЗА.
Счита решнието за незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна, като вместо
него бъде постановено друго за уважаването на иска й.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 275901/26.10.2020г от Е.
А. Ч. чрез назначения му особен представител адв.**** в който оспорва въззивната жалба
като неоснователна.
Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно и затова моли за неговото
потвърждаване.
1
Претендира определянето на възнаграждение за особения пердставител за въззивната
инстанция.
В исковата молба, подадена на 13.05.2019г, от С. Е. Ч., род.14.03.2002г,
непълнолетна, действаща със съгласието на майка си **** излага, че с решение по гр.д.№
11664/2014г на ВРС, изменено с решение по в.гр.д.№ 1986/2015г на ВОС ответникът е бил
осъден да заплаща на дъщеря си месечна издръжка в размер на 200лв.
От определянето на издръжката бил изминал значителен период от време, през които
са се променили икономическите условия в страната и са нараснали потребностите на
ищцата, определеният размер бил крайно недостатъчен.
Към датата на подаването на ИМ ищцата е ученичка в 10-ти клас на СОУ„Проф.Асен
Златаров“-гр.****, като разходите за учебни помагала, тетрадки, извънкласни дейности,
дрехи, необходими за училище и ежедневието изцяло се заплащали изцяло от майка й. Само
в началото на 2018г последната била заплатила над 200лв. Наред с това ищцата получава
джобни пари за закуска по 5лв на ден и по 2лв за градски транспорт. Направени били
разходи за лекарства и лечение при зъболекар-ортодонт възлизали на 1500лв. Освен това,
живеела в жилище под наем, за което заплащала 350лв месечно.
Всички разходи били покривани от майка й, която разчитала на помощта на
родителите си, тъй като доходът й бил в минимален размер. Твърди, че ответникът живеел в
**** и имал възможност да заплаща по висока сума за издръжка,
Поради изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде изменен
размерът чрез увеличаването му от 200лв на 400лв месечно, считано от датата на депозиране
на ИМ в съда, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, с падеж пето число
на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законово основание за нейното
изменение или прекратяване.
Претендира и разноски по делото.
В хода на производството пред РС, на 14.03.2020г, **** е навършила 18г и затова
същата се явява самостоятелно процесуално дееспособна, без да е необходимо
съгласието на майката.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Е. А. Ч., чрез адв.**** е депозирал писмен отговор
със становище за неоснователност иска.
Твърди, че наред с присъдената издръжка закупувал на дъщеря си дрехи, обувки и
други необходими вещи и такива искани от ищцата, водел я на зъболекар, в това число в
гр.Шумен, закупил й мобилен телефон и карта за ползването му, лаптоп.
От началото на 2016г на ищцата, чрез нейната майка, немската държава заплащала
2
детска добавка в размер на 174евро. Така месечният доход на дъщеря му бил 540,31лв,
която сума счита за достатъчна да покрива издръжката й.
Оспорва издръжката на дъщеря му да включва разходи за организирани мероприятия от
училище, като поддържа, че дъщеря му не е ходела на ученически лагери, а и считал, че
такива не се организирали в средно учебно заведение.
Твърди, че дъщеря му не участвала в никакви извънкласни занимания, за да се налага
заплащане на допълнителни суми.
Оспорва издръжката й да изисква заплащането на наем за жилище в гр.****, след като
майката имала апартамент в града, в който **** би могла да живее. Освен това,
представеният договор за наем бил съставен с оглед нуждите на процеса и дори дъщеря му
да живеела в това жилище не заплащала наем, тъй като било собственост на лелята на
ищцата. Освен това, от дъщеря си знаел, че била заставена от майката си да живее в това
жилище, за да се грижела за детето на **** Беамилова и да го пазела, тъй като в апартамента
не живеел възрастен човек.
Поддържа, че разходите по издръжката на ищцата следвало да се правят целесъобразно,
като в тази връзка счита, че не било необходимо разходите за транспорт да са по 2лв на ден,
при положение, че ученическите карти за градския транспорт били значително по-евтини.
По отношение джобните за закуска счита, че дъщеря му можела да се храни в дома, с
домашно приготвена храна.
За ненужни считал и разходите за почивки, още повече нееднократно правени в рамките
на един сезон и в една и съща държава.
Що се отнася до неговите възможности не оспорва, че живее в ****, но последното
счита, че не било определящо за дохода му. Твърди, че на 16.06.2014г сключил граждански
брак, от който има дете–Асмин, род.4.02.2017г.
Поради здравословното състояние на съпругата му следвало да напусне работа и да се
грижи за семейството. Тъй като двамата били безработни и съответно регистрирани в
Общински център по заетост, общият доход на семейството бил 1000евро месечно. От тази
сума покривал месечен наем от 495евро, издръжката на ищцата, като с остатъка следвало да
се покрият нуждите на семейството. Последното сочи като основание за намаляване на
първоначално определената издръжка, от което право не се е възползвал, създавайки
задълженията си като родител.
Поддържа, че участието на майката като паричен израз следвало да е значително по-
голямо в сравнение с това, което било постановено при първоначално определената
издръжка, тъй като към него момент **** била по-малка, живеела с майка си, което от своя
страна налагало значително повече непосредствени грижи, каквито в момента не били
необходими поради разделното им живеене.
3
По изложените съображения моли за отхвърлянето на иска, ведно с присъждане на
сторените по делото разноски.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“-**** ,
редовно призована, не изпраща представител и не е изразила становище по жалбата и по
иска.
Така предявените обективно кумулативно съединени главен и акцесорен искове
намират правното си основание в разпоредбата на чл.150 вр.чл.143 ал.1 СК и чл.86
ЗЗД.
СЪДЪТ, предвид пределите на въззивното производство, очертани с въззивната
жалба, след преценка на всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и
по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от приложеното на л.161-І у-е за раждане е видно, че
родителите на ****, род.14.03.2002г, са **** и Е. А. Ч..
Няма спор и за това, че с решение № 1839/20.04.2015г по гр.д. № 11664/2014г на ВРС-
31с-в /л.156-160-І/ упражняването на родителските права по отношение на **** са
предоставени на майката, при която е било определено и местоживеенето на детето; бащата
е бил осъден да заплаща в полза на дъщеря си месечна издръжка в размер на 150лв.
С решение от 30.10.2015г по в.гр.д.№ 1986/2015г на ВОС е отменено решението №
1839/20.04.2015г по гр.д. № 11664/2014г в частта, с която е била отхвърлена претенцията за
издръжка за разликата над 150лв до 200лв и ответникът е бил осъден да заплаща и сума в
размер на още 50лв или общо 200лв /л.162-165-І/.
В о.с.з. на 22.06.2020г между страните е било прието за безспорно установено и
ненуждаещо се от доказване, че ищцата **** е посещавала ортодонт към 17.01.2020г и за
предоставените ортодонтски услуги е заплатила сума от 600лв, което е видно и от
разписката /л.11, гръб-І/.
Представени са от ищцовата страна фискални бонове за закупена храна, материали за
рисуване, разходи за кино, театрална постановка и други, както и разписка от 24.04.2018г за
заплатена ел.енергия от **** за обект на потребление в **** ул.„Антон Неделчев“ бл.11 ап.1
/л.11-І/.
Приобщен като доказателство е и касов бон и гаранционна карта за закупен от ****
мобилен телефон /л.172-І/
На л.4, 5-І е приложено копие от договор за наем от 1.09.2018г, от който е видно, че
наемодателят **** е отдала на **** за временно и възмездно ползване апартамент № 2,
находящ се в гр.**** ул.„**** срещу месечна наемна цена в размер на 350лв.
4
Видно от приложения НА № 3/2010г /л.96-І/ е, че на 4.05.2010г **** е придобила право
на строеж върху апартамент № 1 на втори етаж с площ от 62,21кв.м., състоящ се от входно
антре, дневна-кухненски бокс, две спални, баня-тоалет и тераса.
От извлечение от сметка на **** към 31.01.2020г /л.153-155-І/ се установява, че
ежемесечно в сметката й са постъпвала суми, преведени от Федералната агенция по
заетостта, както следва:
на 22.05.2019г–3041,39лв за периода м.юли 2018г–м.май 2019г или 276,49лв месечно;
на 18.06.2019г–338,60лв за м.06.2019г,
на 16.07.2019г–358,11лв за м.07.2019г,
на 16.08.2019г–358,11лв за м.08.2019г,
на 19.09.2019г–358,11лв за м.09.2019г,
на 18.10.2019г–358,11лв за м.10.2019г,
на 18.11.2019г–358,11лв за м.11.2019г,
на 16.12.2019г–358,11лв за м.12.2019г,
на 17.01.2020г–358,11лв за м.01.2020г
Представено е и у-е, изд.от Д„СП“-****, от което е видно, че **** не е получавала
семейни помощи за ****.
От справки от ОД на МВР **** за задгранични пътувания на ищцата и майка й е видно,
че единственото такова е било влизането в РБългария на майката през ГКПП **** на
30.08.2019г /л.166-167-І/
От справка от ТД на НАП **** /л.169-І/ е видно, че осигурителният доход на ****
възлиза в размер на 510лв.
От у-е- за сключен граждански брак е видно, че майката на ищцата **** /за промяната
на имена на родителя – справка от НБД „Население“ на л.105-І/ е сключила на 27.09.2016г.
граждански брак с Мустафа Фикрет Сами /л.151-І/.
От у-е /л.88-І/ се установява, че отв.**** на 16.06.2014г е сключил граждански брак със
****, от който имат родено дете Асмин ****а, род. 4.02.2017г /л.89-І/.
Представени от ответника са и медицински документи, удостоверяващи, че през
м.03.2009г на **** е поставена диагноза „Карценом на лява млечна жлеза“. През м.01.2018г
бил установен първично метастазирал вторичен карценом на дясната гърда /л.90-95-І/, а в
резултат на изследвания през м.12.2019г било посочено, че бил установен в горен външен
квадрант на млечната жлеза, регистрирана от м.04.2009г.
5
Представен е и договор за наем от 1.12.2016г, от който е видно, че семейството на
ответника живее в наето жилище с месечна наемна цена от 290евро, в която не са били
включени режийните разходи /л.100-102-І/. Няма данни договорът за наем да е прекратен на
посочената крайна дата, поради което, с оглед уговореното в него, същият следва да се
приеме за продължен.
Видно от представените в превод от ответника решения на длъжностно лице при
Общински център за заетост, окръг Офенбах /л.81-87-І/, че на семейството на **** за
периода м.02.2019г до 31.01.2020г било отпуснато обезщетение за осигуряване на средства
за препитание. В определената сума бил включен и разходът на семейството за наем . В
решението от 17.07.2019г /л.81-І/ е посочено, че получаваният брутен доход от ответника е в
размер на 220евро.
По делото като свидетел е разпитана майката на ищцата **** в ос.з. на 22.06.2020, след
като дъщеря й е навършила пълнолетие на 14.03.2020. Същата излага, че живее в гр.**** на
адрес ул.„****. От година дъщеря й живеела отделно от нея на адрес гр.**** ул.„****. В
жилището, което било собствено на сестра й ****, Сейде живеела с по-малката си
братовчедка. До това решение се стигнало поради желанието на ищцата. Свидетелката сочи,
че не е коментирала с бащата на **** тя дали да живее отделно от майка си на квартира.
Сочи, че плащала наем от 200лв, както и половината от ел.енергията, телевизия и интернет.
Свидетелката излага, че работела в с.**** и получавала възнаграждение в размер на 560лв.
До м.март тази година получавала ежемесечно детски от **** в размер на 358лв. От 2017г.
дъщеря й посещавала ортодонт и лечението й възлизало на 4000лв, като сумата се
заплащала на части. Досега била заплатена само половината.
Разпитани са и свидетелите **** и **** /баба на ищцата/, както и сочените от
ответника - **** и ****
Свид.**** излага, че ищцата живее в нейното жилище и първоначално наемът бил в
размер на 350лв, а понастощем 200лв, тъй като майката на **** поела разходите за вода и
интернет.
И двете свидетелки /**** **** Д**** установяват, че ищцата посещава ортодонт.
по думите на свид.**** ищцата от трети клас живеела в гр.****. Докато учела в
ОУ„Св.Св Кирил и Методий“ С.**** живяла с внучката си, а след като я приели в
СОУ„Асен Златаров“, преди три години, **** вече живеела сама, на квартира при леля си.
В показанията си свидетелите на ответника установяват, че ищцата учи в гр.****, като
през почивните дни пребивава в с.****. Свид.Чакърова знае, че **** живеела на квартира и
заплащала наем 350лв. Това узнала от съседи. И двете свидетелки сочат, че майката Ружа
работела в магазин в с.****.
По отношение трудовата ангажираност на ответника сочат, че той не полагал труд, тъй
6
като се грижел за семейството си понеже съпругата му имала здравословни проблеми.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
По основателността на претенцията.
Към датата на подаване на исковата молба 13.05.2019г от С. Е. Ч., род.14.03.2002г,
същата е била непълнолетна, поради което правното основание на правото й на издръжка се
намира в разпоредбата на чл.150 вр. чл.143 СК
Съобразно разпоредбата на чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите
непълнолетни деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Нормата е императивна и затова задължението на родителя е безусловно
за разлика от това по чл.144 СК.
С оглед нормата на чл.142 ал.1 СК конкретният размер на издръжката се определя от
нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат.
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените
условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравословното
им състояние и всички други обстоятелства, съобразявани при всеки отделен случай, без да
се присъжда издръжка в размер, стимулиращ към обществено непозволен начин на живот,
лукс и даващи възможност сумите да се използват извън целите на издръжката /така т.4 от
ППВС № 5/1970/.
Възможностите на лицата, дължащи издръжка, се определят от техните доходи,
имотното състояние и квалификация /съобразно задължителните указания, дадени в т.5 от
ППВС № 5/1970г/. Според т.6 от същото ППВС двамата родители дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца с оглед възможностите на всеки от тях поотделно,
като се вземат предвид и грижите на родителя, при който се отглежда детето. Пояснено е, че
усилията, които се полагат в този случай от родителя по повод ангажираността му във
връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при определяне размера
на издръжката, която този родител дължи. Под понятието възможност на родителя се
разбира материалното му положение, движимо и недвижимо имущество, различните видове
доходи, които той реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и квалификацията
му, като тази възможност се преценява към момента на постановяване на решението.
В тази насока е и решението на ВКС № 146/27.04.2015 по гр.д.№ 5404/2014 : нуждите на
лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обичайните за тях условия на
живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от
значение за случая, а възможностите на лицата, дължащи издръжка, се определят от тяхната
квалификация, доходите и имотно състояние, които са винаги обективни и конкретни.
Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно
възможностите им поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се
7
отглежда детето.
Нормата на чл.142 ал.2 СК определя минималния размер на издръжката за едно дете –
1/4 от минималната работна заплата /МРЗ/, над който следва да се преценява във всеки
конкретен случай както нуждите на детето, така и податните възможности на родителите.
В процесния случай издръжката за непълнолетното лице на соченото правно основание
чл.150 вр.чл.143 СК се дължи само за периода от подаването на исковата молба-13.05.2019
до навършването на пълнолетие на ****–14.03.2020 или за 10 месеца. За времето след
навършване на 18-годишва възраст, макар да продължава средното си образование,
издръжката е дължима на друго правно основание –чл.144 СК, с какъвто съдът не е сезиран.
Тъй като процесният период обхваща 2019 и 2020, то МРЗ за 2019 е бил в размер на
560лв, определен с ПМС № 320/20.12.2018, а за 2020г – 610лв, определен с ПМС №
350/19.12.2019. Съответно минималният размер на издръжката за 2019г е 140лв, а за 2020 –
152,50лв, каквито размери на издръжките се определят за деца в много ниска възраст.
За да е основателен искът по чл.150 СК за изменение на размера на издръжката, е
необходимо да се установи наличието на промяна в едно от посочените обстоятелства:
трайно и съществено изменение на нуждите на издържаното лице и/или трайна и
съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
В настоящия случай първоначално присъдената издръжка, дължима от ответника в
полза на детето СЕЙДЕ е била определена с влязло в законна сила решение от 31.10.2015г в
размер на 200лв, считано от датата на предявяване на ИМ. Към него момент детето е било
на 13г.
Към датата на подаване на исковата молба 13.05.2019г **** е навършила 17годишна
възраст. Следователно, изминалият период от четири години, през което време детето е
пораснало, се е отразил върху неговото физическо развитие, съответно от нужди от дрехи,
обувки и други под., промяна в нуждите от образование /вече е ученичка в средно
образователно училище/, което е свързано и с разходи за униформи, ежедневно ползване на
градски транспорт, необходимост от учебни пособия, както и средства за посрещане
разходите от социален характер.
При това положение и отчитайки икономическата обстановка в страната, съдът приема,
че е налице трайно и съществено изменение на обстоятелствата, при които бащата е бил
осъден да заплаща месечна издръжка в полза на своето дете.
При определянето размера на издръжката, съдът следва да съобрази както нуждите на
детето, така и материалните възможности на двамата родители.
Нуждите на детето се предпоставят от обективните условия на живот, като се вземат
предвид възрастта, образованието и други конкретни обстоятелства.
8
Не са наведени твърдения, нито се представят доказателства за дейности, осигуряващи
духовното и интелектуалното развитие, или пък разходи за спортни или други занимания,
допринасящи за физическото развитие на ****. Единствено доказателства за допълнителни
разходи, касаещи нейното здраве, са тези за предоставена ортодонтска услуга на стойност
4000лв, от които до датата на с.з. част в размер на 600лв е била вече заплатена от майката
към 17.01.2020г.
Изложеното по-горе налага извода, че са налице предпоставките за основателността на
иска-налице е трайно изменение в потребностите на детето. Искът е доказан по основание.
Що се отнася до възможностите на родителите, съдът съобразява следното:
Данните по делото сочат, че майката има осигурителен доход на в размер на 510лв., а
по нейните думи /разпитана като свидетел в о.с.з. на 22.06.2019, след навършване
пълнолетието на дъщеря й/, сочи, че заплатата й е в размер на 560лв. Работи в с.****, а
живее във **** с втория й съпруг на адрес ул.„**** в жилище е с две стаи. Признава, че е
получавала детските надбавки от **** в размер на 358лв месечно до м.март 2020г, което се
установява и от представените писмени доказателства. По думите на свидетелката дъщеря й
заживеела отделно от майка си и новия й съпруг на адреса в гр.**** ул.„Неофит Бозвели“№
38 в жилището, което е собствено на нейната сестра ****а. Последната също е била
разпитана като свидетел. Изложеното от свидетелката е в съответствие с останалите събрани
по делото доказателства, които сочат, че Сейде е заживяла от 16 годишна възраст с
братовчедка си – дъщерята на **** Кемаилова и затова бил заплащан наем на половина, тъй
като по взаимно съгласие на двете сестри били поделени и разходите за жилището. До това
решение се стигнало, за да не живее дъщерята на **** тъй като и двете сестри /Ружа и ****/
работели в с.****, а децата им учат и живеят във ****.
По отношение материалните възможности на бащата се установи, че същият има ново
семейство в ****–сключен граждански брак със **** от 2014г, от който имат родено дете
Асмин, род.2017г. Същият е безработен и е получавал социални помощи за периода
м.02.2019г до 31.01.2020г, като в определената сума е бил включен и разходът на
семейството за наем. В решението на длъжностно лице при Общински център за заетост-
окръг Офенбах от 17.07.2019г е посочено, че същият е получавал и брутен доход в размер на
220евро.
Що се отнася до представените от ответника доказателства, установяващи влошеното
здравословно състояние на настоящата му съпруга, този факт не се оспорва от ищцовата
страна, а и морално похвално е да полага грижите за нея. Това, обаче, не го освобождава от
задължението му да полага обществено полезен труд и да осигурява по-големи средства за
издръжката за семейството и децата си. Още повече, че отв.Чакъров е на 42г, т.е. в
трудоспособна възраст и е здрав, след като липсват твърдения и доказателства за влошено
здравословно състояние, което да му пречи да работи. Затова би могъл да получава доходи
над минималните. Следва да се посочи и това, че алиментните му задължения към
9
непълнолетните низходящи не се конкурират помежду си, и са приоритетни пред
задълженията към съпруг или възходящи.
След изключване на групите разходи, които обичайно не са необходими за
непълнолетно лице /за алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни
трансфери към други домакинства, влог, изплатен дълг и даден заем/, размерът на средният
разход според статистическите данни на НОИ за 2019г възлиза на 4549лв /за 2020г все още
липсват изготвени такива/, съответно месечно е 379,08лв, които средства са за покриване на
базисните потребности.
Отчитайки горните обстоятелства, съдът намира, че общата месечна издръжка, която
следва да бъде осигурена от родителите за **** следва да бъде 750лв, които да бъдат
разпределени между двамата родители, както следва: бащата да поеме 350лв, а майката –
остатъка от 400лв, в който е включена и сумата от 358лв, получавана от нея като семейна
добавка за дете, изплащана от ФРГ. Последното е съобразено с дадените в т.2 от ППВС №
5/31.11.1981г задължителни указания, че месечните добавки за деца следва да се включат
като доход на родителя, при когото е детето и от който доход да се определи възможността
му за заплащане на издръжка. Останалото по-малко парично участие на майката е
съобразено с обстоятелството, че същата полага преките и непосредствени грижи за дъщеря
си. Освен това отчита и факта, че за **** през процесния период са били направени
допълнителни, свързани с проведеното ортодонско лечение, както и че е заплащан месечен
наем от 200лв.
Увеличеният размер на издръжка се дължи от деня на предявяване на иска – 13.05.2019
до навършването на пълнолетие на ****–14.03.2020, т.е. за 10 месеца, ведно със законна
лихва за всяка просрочена вноска до прекратяването на издръжката, дължима на осн.чл.143
СК
Достигане до правни изводи, частично различаващи се от тези на ВРС, налагат отмяната
на решението в частта, с която е отхвърлена претенцията за изменението на издръжката чрез
увеличаването й по размер от 200лв на 350лв и потвърждаване в останалата отхвърлителна
част за сумата над 350лв до 400лв.
По разноските.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати държавни такси върху
присъдения размер на издръжка, определена на осн чл.1 от ТДТСС и дадените с ТР №
5/13.02.1992г по гр.д.№ 5/1991г на ВКС, ОСГК, съобразно които цената на иска се определя
по правилата на чл.69 ал.1 т.2 ГПК, т.е. от тригодишните платежи.
В случая това е за разликата над 200лв до 350лв за 10месеца,ли 150лв х 10 = 1500лв, върху
която следва да се изчисли държ.такса от 4% за първата инстанция и 2% за въззивната, което
е равно на 90лв, вносими по см-ката на ВОС.
По разноските
10
С оглед изхода на спора в настоящата инстанция /частичната основателност на
претенцията и частичната неоснователност/ в полза на всяка от страните по спора следва да
бъдат присъдени сторените по делото разноски за двете инстанции съразмерно на
уважената, респ.отхвърлената част от искането.
По отношение на ищцата
В първата инстанция същата е представила доказателства за направени такива в
размер на 400лв-заплатен адв.х-р /л.190-І/.
За въззивната инстанция няма представени такива, а и липсва отправено искане.
В първоинст.производство процесуалният представител на ответника е направил
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.
Същото е основателно предвид, че в Наредба № 1/2004 чл.7 ал.1 т.1 съдържа отделна
разпоредба, визираща, че за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела за издръжка, възнаграждението е в размер на 300лв. Нормата не прави
разграничение дали касае представителство на ищец или ответник. Сумата е фиксирана и
затова не намират приложение разпоредбите на чл.7 ал.2, касаещи оценяемите искове, макар
искът за издръжка да е за парична сума. Това е свързано и със социалната функция на
представителството по този вид дела, по които ищците, изначално нуждаещо се от
издръжка, са освободени от заплащането на такси и разноски по делото съгл.чл.83 ал.1 т.2
ГПК. А в случай на цялостно или частично отхвърляне на претенцията им, това би могло да
ги постави в още по-затруднено положение.
При това положение, вземането на ищцовата страна за разноски следва да бъде
редуцирано до сумата от 300лв.
При положение, че цената на иска се определя от претендирата разлика над 200лв до
400лв, т.е. 200лв, умножена по 10 месеца /за периода до навършването на 18год./, равно на
2000лв. От нея сума уважената част е за 1500лв, а отхвърлената част – за 500лв.
Така съразмерно на уважената част от иска в полза на ищцовата страна следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 150лв
По отношение на ответника.
С решението на ВРС е определено, че в полза на адв. **** се полага възнаграждение
по реда на чл.38 ал.2 ЗА, чийто размер е изчислен съгласно разпоредбите на чл.7 ал.2 т.2 от
Наредба № 1/9.07.2004г за минималните размери на адв.възнаграждения и възлиза на 370лв.
На първо място, както се изложи по-горе, на процесуален представителна по дело за
издръжка се полага възнаграждение в размер на 300лв съгл.чл.7 ал.1 т.6 от Наредба №
1/2004г. Следователно общо за двете инстанции е равно на 600лв, тъй като искане за
11
определяне на възнаграждение по реда на чл.38 ЗА е било своевременно заявено и в двете
инстанции.
Така, съразмерно отхвърлената част на претенцията, възлизаща на 500лв, следва да
бъде определено адв.възнаграждение за адв.С.Христова в общо за двете инстанции в
размер на 300лв.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на ВРС-34с-в № 260151/27.08.2019г по гр.д.№ 7151/2019г в
частта, с която е отхвърлен искът на С. Е. Ч. срещу Е. А. Ч. ЕГН ********** от с.****, за
изменение на присъдената по гр.д.№ 11664/2014г на ВРС, в нейна полза издръжка от 200лв,
която да бъде увеличена по размер от 200лв на 350лв месечно, считано от датата на
депозиране на ИМ в съда, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, с
падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, до настъпване на законово
основание за нейното изменение или прекратяване, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ИЗМЕНЯ размера издръжката, дължимата от Е. А. Ч., ЕГН ********** от с.****,
община ****, ул.„****, в полза на дъщеря му **** ЕГН ********** от гр.**** ул.„****
ап.2, определена с решението на ВРС по гр.д.№ 11664/2014г, като я УВЕЛИЧАВА от 200лв
на 350лв месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.05.2019 до
навършването на пълнолетие на **** – 14.03.2020, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, на
осн.чл.150вр.чл.143 СК и чл.86 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС в частта, с която искът е отхвърлен за
разликата над 350лв до400лв.
ИЗМЕНЯ решението на ВРС-34с-в в частта му, с която е определен размерът на
дължимото от ищцата С. Е. Ч. ЕГН ********** от гр.**** в полза на адв.****, от АК-
**** в качеството й на пълномощник на отв.Е. А. Ч., възнаграждение, като го НАМАЛЯВА
от 370лв на 150лв за първата инстанция, на осн.чл.38 ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА **** ЕГН ********** от гр.**** ул.„**** ап.2 да заплати на адв.**** от
АК-гр.**** в качеството й на пълномощник на отв.Е. А. Ч. ЕГН **********- за въззивната
инстанция, сумата от 150лв, на осн.чл.38 ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА Е. А. Ч. ЕГН ********** от с.****, община ****, ул.„**** да заплати на
Сайде ****а ЕГН ********** от гр.**** ул.„**** ап.2 сумата от 150лв /сто и петдесет лева/
- стрени разноски за първоинст.производство, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
12
ОСЪЖДА Е. А. Ч. ЕГН ********** от с.****, община ****, ул.„****, да заплати
държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Варненски ОС в
размер на 90лв /деветдесет лева/, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг.чл.280 ал.3
т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13