№ 1129
гр. Варна, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20223110115465 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от Е. Д. Д. срещу Г. И. Н. осъдителен
иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 3114,14 лв.,
представляваща припадащата се на ответника като солидарен длъжник дължима сума
по Договор за потребителски кредит № FL801080 от 22.03.2016 г., сключен с Ю.Б.“
АД, съставляваща част от платените от ищцата в полза на банката суми в общ размер
от 6428,28 лв., от които 650 лв. платени на 15.11.2022 г. и 5778,28 лв. платени на
16.11.2022 г. за погасяване на задълженията по договора за кредит, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
22.11.2022 г. до окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че страните са бивши съпрузи, като с решение от
27.10.2017 г. бракът им е прекратен с развод. Излага се, че с договор от 22.03.2016 г. по
време на брака им Ю.Б.“ АД е предоставила на страните потребителски кредит в
размер на 12 982 лв., с който предсрочно погасили предходни задължения по сключен
на 24.08.2011 г. потребителски кредит. Сочи се, че изплащането на месечните вноски
по кредита изпълнявали различно, като към 25.02.2021 г. изравнили помежду си
дадените от тях суми. Навежда се довод, че след тази дата ответникът започнал да не
изпълнява редовно задълженията си по кредита, както и да не отговаря на телефонните
обаждания на банковите служители. От банката се свързали с ищцата и я уверили, че
предстои предсрочно събиране на цялата дължима сума по съдебен ред и това я
принудило да изплати изцяло кредита, за да не се стигне до принудително изпълнение
от страна на банката. Твърди, че на 15.11.2022 г. внесла дължимите и неплатени три
месечни вноски в размер общо на 650 лв. и на 16.11.2022 г. внесла общо сумата от
5778,28 лв., с което изплатила предсрочно всички задължения по кредита. При тези
съображения счита, че ответникът й дължи сумата от 3114,14 лв., поради заплатената
от нея негова част от дълга като солидарен длъжник. Моли за уважаване на предявения
иск и сторените по делото съдебни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба
от ответника Г. И. Н..
1
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа страна:
С влязло в законна сила на 27.10.2017 г. Решение № 4320/27.10.2017 г.,
постановено по гр.д. № 14087/2017 г. по описа на Районен съд – Варна е прекратен
сключеният между страните граждански брак.
Установява се от представения по делото Договор за потребителски кредит №
FL801080 от 22.03.2016 г., че по време на брака си съпрузите и страни в настоящото
производство са сключили договор за кредит в качеството им на кредитополучатели с
Ю.Б.“ АД, по силата на който банката е предоставила кредит в размер на 12 982 лв. за
пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредит от 24.08.2011 г.,
сключен между банката и ответника, който кредитополучателите е следвало да връщат
разсрочено на 120 месечни погасителни вноски в размер на 159,11 лв. всяка, съгласно
приложения погасителен план. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора за кредит за
връщането на кредита и за другите задължения по договора кредитополучателите
отговарят солидарно.
В чл. 15 от договора за кредит е уговорено, че при непогасяване изцяло или
отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата в уговорения срок, както и
при неизпълнение на което и да е друго задължение по договора, банката има право да
обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем, без да се прекратява
действието на договора. В клаузата е посочена законовата възможност кредиторът да
пристъпи към принудително събиране на вземането си, като насочи изпълнението
върху цялото имущество на кредитополучателя.
Видно от приложената вносна бележка от 15.11.2022 г. на посочената дата
ищцата е заплатила сумата от 650 лв. за погасяване на три просрочени вноски по
процесния кредит, а на 16.11.2022 г. е внесла сумата от 5800 лв. за пълно предсрочно
погасяване на кредита, съгласно представените операционна бележка и преводно
нареждане от 16.11.2022 г. Изяснява се от представеното извлечение от банковата
сметка на ищцата за периода от 16.11.2022 г. до 17.11.2022 г., че сумата от общо
5779,45 лв. е отнесена за погасяване на дължимия остатък от кредита, с което същият е
предсрочно погасен.
Приобщени към доказателствения материал по делото са искане за предсрочно
погасяване на кредит от трето лице и искане за закриване на банкова сметка от
17.11.2022 г., от които се установява, че след предсрочното погасяване на
задълженията по кредита банковата сметка на ищцата, по която е обслужван, е закрита.
В случая всички твърдения на ищцата относно допуснатото просрочие и
нередовно изпълнение на задължението на ответника да заплаща дължимите месечни
вноски след 25.02.2021 г., заплащането на от нейна страна на дължимите суми по
договора за кредит в общ размер от 6428,28 лв. (от които 650 лв. платени на 15.11.2022
г. и 5778,28 лв. платени на 16.11.2022 г.), за които страните отговарят солидарно, не се
оспорват от ответника, като същият е направил признание на иска в открито съдебно
заседание, проведено на 24.03.2023 г. Въпреки това, тъй като ищцата не е поискала
постановяване на решение при признание на иска, съдът не може приложи
разпоредбата на чл. 237 ГПК.
При така констатираните обстоятелства съдът достигна до следните правни
изводи:
Регресното право по чл. 127, ал. 2, изр. 1 ЗЗД на един от солидарните длъжници
спрямо останалите такива възниква тогава, когато той изпълни такава част от
солидарното задължение, която надхвърля припадащата му се част от него, като е без
значение дали той е погасил чрез плащане на кредитора или чрез поемане на ново
задължение. Размерът на припадащата се част на всеки от съдлъжниците, респ. –
размерът на изпълненото в повече от някой от тях и на това, което му се дължи от
2
всеки от останалите съдлъжници се определя от размера на дълга, но не какъвто е бил
той към момента на възникването му, а какъвто е към момента на погасяването. В този
смисъл е и установената практика на ВКС, обективирана в решение № 827/15.12.2010 г.
по гр. дело № 1328/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 196/21.08.2015 г. по гр.
дело № 6068/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 211/23.07.2012 г. по гр. дело
№ 177/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 245/29.09.2012 г. по гр. дело №
178/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС.
По безспорен начин по делото се установява, че ищцата в качеството си на
солидарен длъжник е изпълнил задълженията на кредитополучателя Г. И. Н.,
произтичащи от Договор за потребителски кредит № FL801080 от 22.03.2016 г.,
сключен с Ю.Б.“ АД, като е заплатила на 15.11.2022 г. дължимите по договора за
кредит три просрочени вноски с внасянето на сумата от 650 лв. и на 16.11.2022 г. е
заплатила предсрочно дължимия остатък по кредита, възлизащ на 5779,45 лв., или
общо 6429,45 лв., поради възможността банката да се възползва от правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем и да предприеме принудително изпълнение за
събиране на вземането си, вследствие на допуснатата от кредитополучателя забава.
Разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ЗЗД урежда оборима презумпция за равна
задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници по договор. В
отношенията им с кредитора всеки от тях дължи всичко и може да се освободи от
отговорност, когато общото задължение е изпълнено изцяло, но във вътрешните им
отношения се предполага, че те дължат по равно. Предположението по чл. 127, ал. 1
ЗЗД е, че солидарните длъжници са се облагодетелствали в равна степен. В тежест на
този, който твърди, че отговаря за по-малка част от задължението, е да докаже, че е
получил по-малка част или че някаква част е облагодетелствала другия в по-голяма
степен. Такива възражения от ответника не са наведени в процеса.
При така установените обстоятелства и изложените правни съображения
настоящият съдебен състав намира, че с превеждането на сумата от общо 6450 лв. по
банковата сметка на кредитополучателя, по която се обслужва процесния договор за
кредит от 22.03.2016 г., ищцата е погасила дължимия остатък от задълженията по
кредита в размер на 6429,45 лв. Съобразявайки факта, че солидарните длъжници по
кредита са двама и всеки от тях отговаря по равно за дълга – арг. чл. 127, ал. 1 ЗЗД,
припадащата се част на ищеца възлиза на 3214,72 лв., респ. е възникнало правото му
по чл. 127, ал. 2 ЗЗД да иска заплащане от останалите на разликата над дължимата от
него част от задължението, която в случая спрямо ответника Г. И. Н. се равнява на
3214,73 лв.
Следователно, предявеният иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД се явява
основателен и с оглед принципа на диспозитивното начало, следва да бъде уважен до
пълния предявен размер 3114,14 лв. (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК, предписващ, че предметът
на делото и обемът на дължимата защита се определят от страните).
По искането с правно основание чл. 241 ГПК:
В проведеното на 24.03.2023 г. открито съдебно заседание ответникът е
отправил искане за разсрочване на изпълнението на осъдителното решение за срок от
три месеца.
Така направеното искане черпи правното си основание в разпоредбата на чл. 241
ГПК, която допуска при постановяване на решението съдът да отсрочи или да разсрочи
неговото изпълнение. Последното, видно от нормата на закона, е обусловено от
преценка на имотното състояние на страната или на други обстоятелства, имащи
отношение към изпълнение на задължението. По делото обаче не са представени
доказателства, чийто анализ да обоснове необходимостта от разсрочване на
изпълнението на съдебното решение, поради което и такова не следва да се
постановява.
По разноските:
3
При изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на съдебни
разноски, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и представените доказателства
за реалното им извършване, в размер на 127 лв., представляващи сбор от заплатена
държавна такса за образуване на производството и такса за преводно нареждане.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. И. Н., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Е. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес ***, сумата 3114,14 лв. (три хиляди сто и четиринадесет лева и
четиринадесет стотинки), представляваща припадащата се на ответника като солидарен
длъжник дължима сума по Договор за потребителски кредит № FL801080 от 22.03.2016
г., сключен с Ю.Б.“ АД, съставляваща част от платените от ищцата в полза на банката
суми в общ размер от 6428,28 лв., от които 650 лв. платени на 15.11.2022 г. и 5778,28
лв. платени на 16.11.2022 г. за погасяване на задълженията по договора за кредит,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 22.11.2022 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 127, ал. 2
ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. И. Н., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Е. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес ***, сумата от 127 лв. (сто двадесет и седем лева), представляваща
сторени съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. И. Н., ЕГН **********, с адрес ***,
за разсрочване на изпълнението на настоящото решение на основание чл. 241, ал. 1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО в осъдителната му част може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО в частта по искането с правно основание чл. 241, ал. 1 ГПК,
имаща характер на определение, може да бъде обжалвано с частна жалба пред
Окръжен съд – Варна в 1-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4