№ 12347
гр. С., 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110101520 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Изпълнителна агенция „Военни
клубове и военно-почивно дело”, ЕИК: ***********, представлявана от Изпълнителния
директор И.К. срещу Я. Х. М., ЕГН; **********, гр. С., /адрес/, с която се иска съда да
осъди ответника да заплати на ищеца:
- сумата от 1175.40 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата
между реално причинените вреди за ищеца, в размер на 2700. 00 лв. с ДДС, и заплатените
частично 1524.60 лв. с ДДС, вследствие на извършено от ответника на 13.12.2019 г.
противозаконно унищожаване на чужда движима вещ - врата за кола-плъзгаща се с
автоматично отваряне с електродвигател, находяща се на входа на Военно общежитие „5-ти
километър“,
- 380.96 лв., представляваща законна лихва за забава, за периода от 31.12.2019 г. до
17.12.2021 г.
- ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
Твърди се, че ответникът к-н Я. Х. М. е бил в наемно правоотношение с ищеца въз
основа на Договор № ДЖ - 163/11.06.2018 г.р по силата на който за срока на военна служба
му е предоставено под наем жилищно помещение № 817, находящо се във Военно
общежитие „5-ти километър“. Сочи се, че на 04.11.2019 г., ответникът е опитал да отвори
плъзгаща се врата на паркинга/ врата за коли- плъзгаща с автоматично отваряне с
електродвигател/- собствена на ищеца вещ, като я е блъскал навътре, както се отваря врата
на панти. Същият е успял да отмести вратата донякъде в отворено положение, след което е
влезнал с автомобила си през нея към паркинга на общежитието. В следствие на това били
повредени не само вратата и електрозадвижващия механизъм, но и долна носеща греда,
зъбна лента /гребен/, чрез която се осъществява движението на вратата, както и са паднали
два стопера за позициониране на вратата в крайните положения /двойни ролкови
ограничители от двете страни/.
Доколкото вратата била в гаранционен срок били изискано от страна на ищеца от
изпълнителя по договора за изработка да извърши оглед на щетите. Било установено, че е
1
налице такова изменение в субстанцията на вещта, както и на механизма към нея, което я
прави напълно и окончателно негодна за използване по първоначалното и предназначение,
т.е. че нанесените вреди не могат да бъдат отстранени, поради което е предложена цена от
2250 лв., без ДДС или 2700. 00 лв. с ДДС, за доставка и монтаж на нова плъзгаща се врата с
механизъм. Сочи се, че сумата е заплатена на изпълнителя ********* на 18.12.2019 г. по
Фактура № **********/13.12.2019 г.
Твърди се, че първоначално срещу ответника бил внесен Обвинителен акт №
********* от страна на Военноокръжна прокуратура - С., за престъпление по чл. 216, ал. 4,
вр., ал. 1 от НК, изразяващо се в противозаконно унищожаване на чужда на ответника
електрозахранена входно-изходна врата, монтирана на входа на Военно общежитие „5-ти
километър“, гр. С.. Образувано е НОХД № 176/2020 г., по описа на Софийски военен съд.,
като в проведеното на 10.12.2020 г. съдебното производство било прекратено и делото
било върнато на прокурора. В последствие било изготвено прокурорско постановление за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на
ответника, като било образувано административно наказателно дело № 23/2021 г. По
същото било постановено Решение № 1/01.06.2021 г. / на ВОЕНЕН СЪД - С., с което
ответникът на основание чл. 216, ал. 4, вр., ал. 1 от НК, във връзка с чл. 78а, ал. 1 от НК, е
признат за виновен в това, че е унищожил противозаконно /„врата за коли- плъзгаща с
автоматично отваряне с електродвигател/“, находяща се към двора на сградата на „ВО - 5-ти
километър“, както и е освободен от наказателна отговорност. Решението било влязло в сила
след потвърждаването му от Военно-апелативния съд по в.а.н.д. № 36/2021 г.
Сочи се, че в следствие на противправното поведение на ответника са настъпили вреди
в размер на 2700 лева, като на 10.12.2020 г. са заплатени 1524.60 лв. с ДДС вместо
дължимата сума в пълен размер и в настоящото производство се претендира разликата до
2700 лева.
Претендира се лихва за забава върху сумата от 2700 лева от 31.12.2019 г. до момента на
частичното плащане и лихва върху дължимия остатък от плащането до 17.12.2021 г.
Препис от исковата молба е връчен на ответника и в срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран писмен отговор, с който се оспорват исковете по основание и размер.
Сочи се, че съгласно заключението на съдебно- икономическа експертиза /СИЕ/,
изготвена по досъдебно производство № 7-Сл/2020 г. по описа на ВОП- С. е установено, че
размера на причинената щета, по пазарни цени за населението към 04.11.2019 г. е 1270.50
лв. /без ДДС/ или 1524.60 лв. с ДДС.
Прави се позоваване на чл. 300 от ГПК и се сочи, че оценката, съдържаща се в
заключението на съдебно- икономическата експертиза, относно стойността на доставката и
монтажа на врата за коли плъзгаща се, с автоматично отваряне е задължителна за настоящия
състав на гражданския съд разглеждащ делото.
Твърди се, че на 09.12.2020 г. Я. М. е изплатил по банков път сумата от 1524.60 лева-по
сметка на ИА „ВКВПД“ и по този начин е заплатил изцяло причинените вреди, вследствие
на действията по повредената от него врата.
Оспорва се дължимостта на претенциите за лихва.
Сочи се, че вратата не е била унищожена, а само повредена и оттам негодна за
употреба.
Прави се възражение за съпричиняване от страна на служител на ищеца- бездействие
на управителя на общежитието „Пети километър“ Таня Балдачка, която е присъствала на
монтирането на порталната врата и която след приемането на работата по ремонтните
дейности и монтажа на вратата е била длъжна да уведоми в веднага наемателите в
общежитието, включително и Я. М., че вратата вече не може да се отваря ръчно, а
функционира и може да бъде отваряна и затваряна само посредством механизъм, с помощта
2
на дистанционно с чип, което тя не била сторила.
Сочи се, че след заплащане на сумата от 1524.60 лева повредената врата не е
предоставена на ответника и по тази начин ищеца се е обогатил.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори, а и се установява от представените Договор за ползване под наем на
жилищно помещения в общежитие от жилищния фонд на Министерството на отбраната
№ДТ-163/11.06.2018 г., Заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Военни клубове и военно-почивно дело“ №717/11.06.2018 г., протокол от 11.06.2019 г. и
протокол от 06.04.2021 г., че за периода от 11.06.2018 г. до 06.04.2021 г. ответникът е
ползвал под наем за срока на военна служба в Министерството на отбраната, Българската
армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната в гр. С..и С. област,
жилищно помещение № 817 находящо се в общежитие „Пети километър“ от жилищния
фонд на Министерството на отбраната в гр. С., /адрес/, състоящо се от една стая и сервизно
помещение, с полезна площ 18.08 кв.м, заедно с намиращите се в него движими вещи.
Със заявление от 11.01.2018 г. военнослужещите и членовете на семействата им,
живеещи във военното общежитие „Пети километър“ в гр. С. с искане за разграфяване на
паркинга и поставяне на ограда и бариери.
Представен е договор от 13.11.2018 г., сключен между ИА „ВОЕННИ КЛУБОВЕ И
ВОЕННО-ПОЧИВНО ДЕЛО“ и „********* с предмет „Изграждане на ограда на Военно
общежитие „5-ти километър“, гр. С. и електрозахранване на вход/изход врати“, съгласно
Приложение № 1 - „Техническа спецификация” и Приложение № 3 - „Техническо
предложение за изпълнение на поръчката”, неразделна част от договора с обща стойност на
същия 65705,02 лева. С констативен акт на 01.07.2019 г. комисия на възложителя ИА
„ВОЕННИ КЛУБОВЕ И ВОЕННО-ПОЧИВНО ДЕЛО, назначена със заповед №
650/06.06.2019 г е приела, че строежът е извършен съгласно техническото задание към
Договор № ОП - 100/13.11.2018 г., изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 - 3 ЗУТ,
условията на договора (договорите) за строителство и съответните анекси към него (описани
в общата част на настоящия акт) и че наличната строителна документация в достатъчна
степен характеризира изпълненото строителство.
С Решение №1 от 01.06.2021 г. на Софийския военен съд обвиняемия капитан Я. Х. М.
ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 04.11.2019 година около 10.15 часа, в
град С., в района на /адрес/, унищожил противозаконно чужда движима вещ на стойност
1270.50 лева без ДДС (1524,60 лева с ДДС) - плъзгаща се входна врата за автомобили към
двора на сградата на Военно общежитие „5-ти километър“ към локалното платно на /адрес/,
собственост на Министерство на отбраната, като чрез блъскане и натиск ръчно отворил
вратата, която се управлява само автоматично посредством чип, навътре, вместо настрани,
за да влезе с автомобила си в двора, с което причинил повреди по вратата и зъбната лента,
служеща за движението й и счупил два броя стопери, вследствие на което вратата останала
в отворено положение и била негодна да се използва по предназначение или ремонт, като
случаят е маловажен - престъпление по чл. 216, ал.4, вр. ал. 1 от НК. С решението на
основание чл. 78а, ал.1 НК ответникът е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание глоба в размер на хиляда лева. Решението е влязло в
сила след като е потвърдено с Решението е влязло в сила на 06.10.2021 г. след като е
потвърдено с Решение №22 от 06.10.2021 г. на Военно-апелативния съд по в.а.н.д. №36/2021
г.
С писмо изх. №1595/13.11.2019 г. на изпълнителния директор на ишцовата агенция до
„********* във връзка с причиняване на щети върху плъзгащата се врата от ограда на
Военно общежитие „5-ти километър“, гр. С. изградена по договор № ОП - 100/13.11.2018 г. е
поискано да бъде извършен щателен оглед на плъзгащата врата и да се изготвят и
3
предоставят на Агенцията, подробна количествено - стойностна сметка на необходимия
ремонт за отстраняване на щетите.
С писмо Изх. № ХРС-И-439 / 18.11.2019г. „********* сочат, че повредената плъзгаща
врата не може да се ремонтира и предлагат замени с нова при цена на доставка и монтаж на
плъзгаща се врата с механизъм - 2 250 лв без ДДС.
Изготвено е възлагателно писмо от ищеца до „********* за доставка и монтаж на нова
плъзгаща се врата с механизъм във ВО „Пети километър“, /адрес/, гр. С. при цена 2700.00
(две хиляди и седемстотин) лева с ДДС. От страна на ********* е съставена фактура за
доставка и монтаж на плъзгаща се врата в механизъм съгласно Оферта 439/18.11.2019 г. С
платежно нареждане от 23.12.2019 г.от страна на ищеца в полза на „********* е извършено
плащане на сумата от 2700 лева по издадената фактура.
С писмо изх. №17818/11.12.2019 г. ищцовата агенция е поканила ответника да заплати
в 14-дневен срок от получаване на писмото сумата в размер на 2700 лева. Посочено е, че
претенцията в във връзка с причинени щети на 04.11.2019 г. от страна на ответника на
плъзгаща се врата от оградата на Военно общежитие „Пети километър“, гр. С.. В поканата
се твърди, че „********* е извършило оглед и установило, че повредената плъзгаща врата
не може да се ремонтира и същата е необходимо да бъде заменена с нова. Доставката и
монтажа на плъзгащата се врата с механизъм възлиза на 2700,00 /две хиляди и седемстотин/
лв.
Представено е платежно нареждане от 10.12.2020 г. с наредител Я. Х. Митев и
получател ИА Военни клупове и ВПД за сумата от 1524.60 лева с основание плащане на
щета.
По делото е разпитан С.С.С., служещ във „Военна академия“ от м.02.2018 г. и заемаш
длъжност „асистент“. Той разказва, че в живял два пъти в общежитието на 5-ти километър.
от месец февруари-март 2018 г. до месец април-май 2020 г. Сочи, че там имало два портала
за автомобили и той е влизал и през двата. Едната портална врата била от страната на
„Арена Армеец“ – с летящи врати състоящи се от две греди, които се отваряли механично
навътре и навън, като вратата била постоянно отворена. Другата врата била от страната на
/адрес/ и в същият период била заменена като била направена да се отваря с дистанционно
управление, но не се е затваряла, за да се налага да се ползва с дистанционно управление и
била отворена с изключение на един период, в които била затворена и в този период се
използвала другата врата от към страната на „Арена Армеец“. Свидетелят твърди, че е имал
дистанционно управление и чип за контрол на достъп но никога не ги е използвал, тъй като
винаги вратите са били отворени. Свидетелят няма спомен вратата откъм „Цариградско
шосе“ да е била преграждана с циментови кашпи, нито да е имало уведомление, но в
момента на раздаването на тези чипове и дистанционни, било обяснено, че ще се ползват
дистанционни за отваряне на вратата, а чиповете ще се ползват за малката врата, която е към
страната на „Арена Армеец“. Свидетелят не си спомня преди ремонта изобщо да е имало
врати откъм „Цариградско шосе“. Той сочи, че не е присъствал на извършването на
процесното деЯ.е и ответникът не му е споделял за ситуацията относно счупването на
вратата.
Свидетелят С.Й.Б. е управител и материално отговорно лице на Военно общежитие на
5-ти километър към ищеца. Тя разказва, че порталните врати към общежитието не са били
затварЯ. до случая на 04.11.2021 г, тъй като по договор фирмата следвало да представи
чипове и дистанционни, но те били недостатъчни за всички ползватели и или поръчани
допълнителни дистанционни и чипове. Това наложило вратите да стоят постоянно отворени.
На четвърти ноември към десет- десет и нещо, колеги следвало да преместят движими вещи
от Централно военно управление в складове на 5-ти километър и се извършвали
разтоварителни дейности. Свидетелката разказва, че пет минути преди инцидента тя
затворила вратата ръчно издърпвайки я като я заключила с ключ за самия й двигател. След
4
това заключване вратата не би могла да се отвори с дистанционно управление, но би могла
като се бутне с ръка по посока на движение да се отвори по самата лайсна, която е 6м. и се
движи по лайсна.В този момент другата врата откъм „Арена Армеец била отворена.
Свидетелката няма спомен да е обяснявала на ответника как се отварят вратите и да му е
давала дистанционно, но нямало нужда и от дистанционно, тъй като вратите били постоянно
отворени и достъпът не е бил ограничаван. По същата причина тя не е залепяла уведомление
в общежитието за подмяната на вратата. Свидетелката сочи, че било видно, че има смяна на
вратата и тя е с друг механизъм, като капитан М. е бил един от заявителите за изграждане на
ограда и смяна на вратите. След инцидента ответникът дошъл много афектиран и тя го
попитала: „Какво стана?“. Той отговорил: „Не ме закачай, имам проблем“. Свидетелката го
попитала „Защо направи това“, а той отговорил „Защото има задръстване, не мога да чакам
да стигна до другата врата“. Дори и при патрул на военна полиция, той заявил: „Аз съм
офицер от Българската армия, не ме закачайте, аз ще се оправя“. Свидетелката сочи, че Я.
М. не е изявил желание да му бъде върната вратата, която била на съхранения и връщането
й ставало по надлежен ред.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените искове с
правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за основателни.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деЯ.ето относно това дали е
извършено деЯ.ето, неговата противоправност и виновността на дееца. Съгласно т. 15 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на Върховен касационен
съд, ОСГТК, Решението по чл.78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия
от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по
значение на влязла в сила присъда и по смисъла на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК.
Ето защо по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата относно осъществяване на деЯ.ето, вината и противоправността в
поведението на ответника съобразно влязлото в сила решение по чл. 78а НК на наказателния
съд: че на 04.11.2019 година ответникът капитан Я. Х. М. чрез блъскане и натиск ръчно
отворил плъзгаща се входна врата за автомобили към двора на сградата на Военно
общежитие „5-ти километър“ към локалното платно на /адрес/, която се управлява само
автоматично посредством чип, навътре, вместо настрани, за да влезе с автомобила си в
двора, с което причинил повреди по вратата и зъбната лента, служеща за движението й и
счупил два броя стопери, вследствие на което вратата останала в отворено положение и
била негодна да се използва по предназначение или ремонт.
Ето защо настоящият съд не следва да установява горепосоченото деЯ.е, вината и
противоправността в действията на капитан Я.М..
Вредата е един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане. В
случаите, в които вредата се изразява в увреждане на имущество на пострадалия, за да е
налице вреда по смисъла на чл. 45 ЗЗД, е достатъчно да е налице увреждане на имуществото
на пострадалия, като е без значение дали това имущество е във владение на извършителя на
деЯ.ето или то продължава да е във владение на пострадалия или на трето лице, но е
увредено. От значение за наличието на фактическия състав на непозволеното увреждане и
конкретно на вредата е, че собственото на пострадалия имущество, в резултат от деЯ.ето на
извършителя е увредено, като на това основание, при наличието на останалите елементи на
фактическия състав на деликта, се ангажира и отговорността на извършителя по чл. 45 ЗЗД.
/Решение № 191 от 05.10.2018 г. по гр. д. № 1063 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то
гр. Отделение/. Ето защо неотносимо се явява възражението на ответника касаещо
местонахождението на унищожената вещ и е без значение за настоящя иск дали тя му е
предадена или не.
Следва да бъде обсъдено възражението, че всъщност вещта не е унищожена, а само
5
увредена. То се аргументира с мотивите на наказателния съд, че вратата не е погинала, а е
останала негодна за използване по предназначение или ремонт. Унищожаване на една вещ
не означава погиване на материалната й субстанция, а именно хипотезата, при което вещта
изобщо е станала негодна за употреба, каквато е и процесната.
Спорно по делото е дали имуществените вреди за възстановяване на унищожената
вещ се оценят на сумата от 1524.60 лева или на 2700 лева и дали е налице съпричиняване от
страна на свидетеля С.Й.Б.- домакин/управител на общежитието.
Не се спори, че на 09.12.2020 г. ответникът заплатил на ищеца сумата от 1524.60 лева
- обезщетение на причинените имуществени вреди. Този размер е установен със съдебно-
оценителна експертиза, назначена по досъдебното производство. Следва да се посочи, че
заплащането именно на тази сума/ причинените от престъплението имуществени вреди,
чийто размер е определен по досъдебното производство/ е една от задължителните
предпоставки за приложение на института на освобождаване от наказателна отговорност за
извършеното престъпление и налагане на административно наказание глоба по реда на
чл78а от НК.
Влязлата в сила присъда досежно съпричиняването и размера на вредите е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от извършеното
деЯ.е, когато те – съпричиняването и размера на вредите, са елемент от фактическия състав
на извършеното деЯ.е. В процесцния случай нито съпричинияването, нито размера на
вредете са част от фактическия състав на чл. 216, ал.4, вр. ал. 1 от НК./ В т.см. Решение №
135 от 13.10.2014 г. по търг. д. № 3945 / 2013 г. на Върховен касационен съд/
Подлежат на репариране реално причинените на ищеца вреди, а не установените
такива в рамките на досъдебното производство, като следва да се посочи, че недопустимо е
съдът да постанови решението си въз основа на доказателства събрани по друго дело
/Решение № 84-II/05.05.83 г., по гр.д. № 263-II/82 г., на I г.о./, а както беше посочено по-горе
силата на пресъдено нещо по смисъла на чл. 300 ГПК не обхваща размера на унищожената
вещ, доколкото размера на е част от фактическия състав на чл. 216, ал.4, вр. ал. 1 от НК. Не
се спори, че ищецът е направил разход за замяна на унищожената врата в размер на 2700
лева, заплатени на 23.12.2019 г. в полза на изпълнителя по договора за изработка
„*********, като това обстоятелство е обявено за безспорно.
Ето защо именно сумата в размер на 2700 лева подлежи на репариране от страна на
ответника. Безспорно е, че той е възстановил 1524.60 лева, като дължима остава сумата от
1175.40 лева.
Неоснователно се явява възражението за съпричиняване. Вината за процесното
непозволено увреждане е изцяло на ответника Я. М.. От събраните по делото доказателства
по искане на ответника не е установено чрез провеждането на пълно и главно доказване, че
управителят на общежитието с поведението си е допринесла по някакъв начин за
настъпването на вредоносния резултат. Такова възражение би намерило опора ако
ответникът бе извършил деЯ.ето по непредпазливост, като тогава релевантно би било дали
уведомяването му за подмяната на вратата е в причинна връзка с неговото поведение. В
случая, обаче се касае за умишлено деЯ.е, като вината е част от силата на пресъдено нещо
по смисъла на чл. 300 ГПК. Става въпрос за извършено деЯ.е при пряк умисъл, в което
ответникът е целял да унищожи вещта- съзнавал е, че като блъскал и натискал с ръка чрез
упражняване на сила вратата, която може да бъде отворена единствено с чип(дистанционно
управление) като я огънал навътре и я извадил от релсата, съответно я унищожава и е искал
настъпването на този резултат.
Така съдът намира за установено, че размера на причинената имуществена вреда е
2700 лева, а в настоящото производство подлежи на репариране разликата над вече
заплатената сума от 1524.60 лева -1175.40 лева.
6
По отношение на претенцията за заплащане на законна лихва върху присъденото
обезщетение до окончателното изплащане на сумата, то същата е основателна.
В Решение № 1048 от 18.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1022/2000 г., IV г. о. е
отбелязано, че лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са компенсаторни, а
не мораторни. Те се дължат от деня на събитието, като определянето на този момент е
задължение на съда. Ищецът по иск за вреди от непозволено увреждане има право да
претендира лихви от деня на увреждането, откогато вземането му е станало изискуемо, като
покана не е необходима. В процесия случай се претендира по-малка от дължимата сума, но с
оглед на диспозитвното начало сумата от 380.96 лв., представляваща законна лихва за
забава, за периода от 31.12.2019 г. до 17.12.2021 г. следва да бъде присъдена.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и предвид изрично заявеното искане ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 162.25 лева- 62.25 лева-държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева по реда на чл.78,
ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Водим от горното, Софийския районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Я. Х. М., ЕГН; **********, гр. С., /адрес/, да заплати на Изпълнителна
агенция „Военни клубове и военно-почивно дело”, ЕИК: ***********, представлявана от
Изпълнителния директор И.К., на основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, сумата от 1175.40 лв. -
обезщетение за имуществени вреди, представляващи разликата между реално
причинените вреди на ищеца в размер на 2700 лв., и заплатените частично 1524.60 лв,
вследствие на извършено от ответника на 13.12.2019 г. престъпление по 216, ал.4, вр.
ал. 1 от НК -противозаконно унищожаване на чужда движима вещ - врата за кола-плъзгаща
се с автоматично отваряне с електродвигател, находяща се на входа на Военно общежитие
„5-ти километър“, сумата от 380.96 лв., представляваща лихва за забава за периода от
31.12.2019 г. до 17.12.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от 1175.40 лв. от
датата на подаване на исковата молба/13.01.2022 г./ до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Я. Х. М., ЕГН; **********, гр. С., /адрес/, да заплати на Изпълнителна
агенция „Военни клубове и военно-почивно дело”, ЕИК: ***********, представлявана от
Изпълнителния директор И.К., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 162.25 лева-
съдебно деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7