Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………/……………………2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. Варна, първи тричленен състав, в
публично съдебно заседание на седми април две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВЕТА ПЕКОВА
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при участието на прокурора Силвиян Иванов и секретаря Елена Воденичарова, като разгледа докладваното от съдия Елена Янакиева к.адм.д.№ 405/2022г.,
по описа на Административен съд-гр.Варна, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е с правно основание чл.63в от ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Г.Н.М., ЕГН **********, срещу
Решение № 1175/23.12.2021 г. по АНД № 3134/2021г. по описа на Районен съд –
Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 582787-F-610828/14.06.2021г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ в Териториална дирекция на Националната
агенция за приходите – Варна, с което на Г.Н.М. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 185, ал.2,
във вр. ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ.
В жалбата са изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон
и според касатора, административнонаказващият орган не е изложил мотиви досежно
обективната и субективната страни на извършеното нарушение, които да обосноват
ангажирането на неговата административнонаказателна отговорност. Твърди, че
като физическо лице не е осъществил състава на посоченото в процесното НП
административно нарушение. С оглед изложеното, моли да се отмени решението на
ВРС, както и отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Ответникът по касационната жалба – Централно управление на Националната
агенция за приходите – редовно призован, не се явява представител. В писмени бележки с вх. №
5808/11.04.2022г. излага твърдения за неоснователност на жалбата и моли за
потвърждаване на обжалваното съдебно решение, претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за
основателност на предявената касационна жалба и пледира решението на ВРС, както
и потвърденото с него наказателно постановление, да бъдат отменени като
неправилни.
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал.1 от АПК,
вр. чл. 63, ал.1 от ЗАНН, от надлежна страна с правен интерес, поради което е
процесуално допустима. Наведените доводи в същата представляват касационно
основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал.1
от ЗАНН.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Районен съд – Варна е установил от фактическа страна, че при извършена на
26.04.2021г. св. И.К., който бил служител на ТД на НАП, заедно със свои колеги
и в изпълнение на служебните си задължения извършили проверка в търговски обект
„сладкарница“, находящ се в гр. Варна, ул. „Я.С.“ № 1, който се стопанисвал от
ДЗЗД „Варов“, представлявано от касатора М.. След надлежна легитимация, служителите
на ТД на НАП установили, че в обекта е налично и е в експлоатация фискално
устройство /ФУ/, от което бил изведен дневен отчет. В хода на проверката се
установило, че разчетената касова наличност съгласно междинния отчет на
намиращото се в обекта ФУ е в размер на 267.50 лева, а фактическата наличност в
касата била в размер на 467.50 лева. В
резултат на проверката служителите на ТД на НАП установили разлика от 200 лева
между фактическата касова наличност и сумите по изведения междинен финансов
отчет. ФУ притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“.
Разликата от 200 лева представлявала въвеждане на парични суми в касата, което
не било своевременно отразено в касовото устройство към момента на извършването
на съответните операции.
След констатациите на проверяващите, документирани в надлежен протокол №
0435167/26.04.2021г., бил съставен АУАН за извършено нарушение относно реда за
отчитане на касовата наличност, който бил предявен и връчен срещу подпис на
представител на въззивника, който възразил, че констатираното нарушение е по
вина на служител в обекта и че е първо такова за дружеството. Административнонаказващият
орган издал процесното наказателно постановление въз основа на съставения АУАН,
тъй като счел, че не са налице спорни обстоятелства.
За да потвърди НП, решаващият състав на ВРС е приел, че същото, както и
съставения въз основа на него АУАН, били издадени от компетентни органи и в
предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. Счел е, че не било налице допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. Приел е, че от субективна страна
деянието е извършено от субект – данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3,
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Въззивният съд установил, че
безспорно е извършено нарушение на данъчното законодателство. Неизпълнението на
задължението по отчитане във ФУ на парични транзакции е в пряка вреда на фиска.
В самите АУАН и НП нарушението е квалифицирано като такова по чл. 185, ал.2,
вр. ал.1 от ЗДДС, субект на което може да е данъчно задължено лице. В процесния
случай първостепенният съд правилно е счел, че отговорност в едно гражданско
дружество по ЗЗД носят неговите съдружници, тъй като същото няма предвидена по
силата на закона или учредителна сделка правосубектност.
При извършената проверка, касационният състав при Административен съд –
Варна установи, че обжалваното решение е неправилно по своя краен резултат, поради
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. всяко
лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или
услуги в/или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ
или касова бележка от ИАСУТД освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежните системи, или чрез
пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор по смисъла
на Закона за пощенските услуги. Административнонаказателното производство е
образувано за нарушение на ЗДДС, свързано с регистриране и отчитане на
продажбите, а именно чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/2006г.
Според чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, извън
случаите на продажби/сторно операции, всяка промяна на касовата наличност
/начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“
суми. От цитираната разпоредба е видно, че извън случаите на продажби, всяка
промяна на касовата наличност задължително следва да бъде отбелязана във ФУ.
Тези разпоредби са част от установения ред за регистрация и отчетност, които са
с императивен характер за лицата, ползващи ФУ. Нормата има за цел създаване на
условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със
съответното ФУ суми и продажби и от извършени служебно отразяване на началното
салдо, въвеждане и извеждане на суми във всеки един даден момент.
Безспорно установено е по делото, а и не се оспорва в депозираната до
първата инстанция жалба, че при проверката, извършена на 26.04.2021г. в
стопанисвания от ДЗЗД „Варов“, представлявано от касатора, обект „сладкарница“,
е налице разлика между фактическата наличност в касата и тази във ФУ
/положителна разлика от 200лв./. Тази стойност не е била отбелязана в
намиращото се в обекта ФУ за деня на проверката като „служебно въведени“ суми, въпреки
че ФУ притежавало такива функции. По този начин е нарушена отчетността на
касовата наличност, с което нарушителят не е изпълнил фискалните си задължения,
вменени му с чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, която е с
императивен характер. Нарушението е подробно описано и обосновава извод, че
същото е доказано, предвид съвкупната преценка на доказателствата по делото.
Нарушението на чл. 33, ал.1 от посочената Наредба е формално и не изисква като
елемент от състава настъпването на вредни последици, поради което настоящият
състав го намира за безспорно доказано по делото.
В процесния случай с обжалваното НП е ангажирана
административнонаказателната отговорност на Управителя на ДЗЗД. Съгласно
действащото законодателство дружеството по ЗЗД не е персонифицирано лице, със
сключването на дружествен договор не възниква нов правен субект. Не се явява
юридическо лице и не е обособено като корпоративна структура с отделно
имущество. Правата и задълженията на такова дружество не са права и задължения
на отделен правен субект, а са такива на самите съдружници. ЗАНН изрично и
изчерпателно посочва кой може да бъде субект на административно наказание. С
оглед разпоредбата на чл. 26 от ЗАНН такова наказание може да бъде налагано
единствено на физическо лице. Изключение от това правило представлява чл. 83 от ЗАНН, който дава възможност за налагане на „имуществена санкция“ на ЕТ и ЮЛ. Обстоятелството,
че за целите на отделни административни производства /ЗОП, ДОПК/ за дружествата
по чл. 357 от ЗЗД е въведена известна
ограничена правосубектност, не променя горния извод. В процесния случай са
правилни съжденията на първостепенния съд, че е санкциониран именно
представителя на ДЗЗД с административно наказание „глоба“.
Настоящият състав на Административен съд – Варна намира изводите на
първостепенния съд за правилни и досежно описанието и доказването на
изпълнителното деяние, както и всички, свързани със съставомерността на
извършеното нарушение.
Подобен извод не може да бъде направен по отношение на мотивираността на
АНО и на въззивната инстанция относно определянето размера на наказанието в НП,
тъй като нито АНО в НП, нито Районен съд – Варна в решението си, са изложили мотиви
защо приемат, че нарушението следва да се квалифицира като тежко. Разпоредбата
на чл. 185, ал.2 от ЗДДС сочи, че административното наказание „глоба“ се
определя в размер от 300 до 1000 лева, като наложеното в настоящия случай е към
средния размер на законоустановените граници на наказанието, а именно 500лв.
В НП и в обжалваното решение не могат да бъдат открити убедителни мотиви
или доказателства досежно начина на определяне на наказанието над минималния му
размер, а именно над 300 лева, видно от чл. 185, ал.2 от ЗДДС, което да е
обусловено от наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства, които
налагат по-строго наказание от минимално предвиденото. В обжалваното в
настоящото производство решение не е обсъден начинът на определяне на санкцията.
Видно от приложените по делото доказателства, възражения и доводи на страните,
се прави извод, че извършеното нарушение представлява първо провинение, както и
че същото не е довело до неотразяване на приходи, което не е във вреда на
фиска. Съдът констатира, че за нарушения,
които са довели до неотразяване на приходите, е определен състав на
административно деяние, т.е. този факт е съставомерен и не може да се обсъжда
като смекчаващо или отегчаващо отговорността обстоятелство. От друга страна,
нарушението е типично за вида си, не са налице многобройни или смекчаващи
отговорността на наказания обстоятелства. Необоснована се явява преценката на
АНО, възприета и от въззивния съд, за размера на наложената санкция от 500 лева.
В хипотезата на чл. 185, ал.2, предл.1, вр. ал.1 е предвидено налагането на
глоба от 300 до 1000 лева. В НП органът не е изложил мотиви защо е приел и кои
обстоятелства са го мотивирали да наложи санкция в размер над предвидения
минимум от 300 лева. Няма пречка да се наложи и над минимално установения от
закона размер, но във всички случаи органът следва да се мотивира за тази своя
преценка. При положение, че размерът на неотразените парични средства не е
голям, нарушението е извършено за първи път, поради липса на доказателства в
обратната теза, наказаното лице твърди, че извършеното е единичен случай и не
са налице други отегчаващи отговорността обстоятелства, законосъобразен и
съответен на тежестта на нарушението би се явил размер на наложената глоба от
300 лева – минималният предвиден такъв.
Поради тези съображения, оспореното решение следва да се отмени и вместо
него да се постанови друго по съществото на спора, с което размерът на
наложеното административно наказание „глоба“ в размер от 500 лева да бъде
намален на 300 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63в, във вр. чл. 221, ал.2 от АПК, съдът:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1175/23.12.2021 г. по АНД № 3134/2021г. по описа на
Районен съд – Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление № 582787-F-610828/14.06.2021г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ в Териториална дирекция на Националната
агенция за приходите – Варна, с което на Г.Н.М. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 185, ал.2,
вр. ал.1 от ЗДДС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 582787-F-610828/14.06.2021г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ в Териториална дирекция на Националната
агенция за приходите – Варна, с което на Г.Н.М. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева, КАТО НАМАЛЯВА размера
на наложеното административно наказание „глоба“ от 500 на 300 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/