МОТИВИ по
Решение по НАХД №141/2020г. по описа
на Оряховски районен съд
Производството е по
реда на Глава ХХVІІІ-ма от НПК – “Освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание” -
чл.375 и сл. от НПК във вр. с чл.78а от НК.
Образувано е по
постановление на Районна прокуратура – гр.Оряхово, с което се предлага
обвиняемия по ДП №49/2020г.
по описа на РУ „ Полиция ” - гр. Оряхово / ДП №13/2020г.
на РП - Оряхово – А.М.Б., ЕГН:**********
***, да бъде освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.191,
ал.1 от НК и да му бъде наложено административно наказание, за това, че за
времето от 10.03.2019г. до 16.03.2020г. в с.Крушовица, обл.Враца, на ул.„
Димитър Василев Станкулов “ №16, като пълнолетно лице, което без да е сключило
брак, е заживял на съпружески начала с лице от женски пол, ненавършило 16 -
годишна възраст – с непълнолетната Е.В. Г., на 15 години, от с.Бутан,
обл.Враца.
С разпореждане
съдията-докладчик е насрочил делото за разглеждане по реда на "особените
правила" на Глава ХХVІІІ (чл. 375 и сл.) от НПК.
В съдебно заседание
Районна прокуратура – гр.Оряхово, редовно призована, не изпраща представител.
Обвиняемият А.М.Б., редовно
призован, се явява лично.Заявява, че се признава за виновен.Отбелязва, че все
още живее заедно с Е.В. Г.,че двамата имат бебе, както и, че има намерение да
сключи граждански брак с Е., след като тя навърши 16 години.
Съдът, като прецени
доводите и възраженията на страните, обсъди събраните по делото доказателства,
съобразно нормите на чл.13,
чл.14
и чл.18
от НПК, намира за установено следното:
По фактическите
обстоятелства и по доказателствените материали:
Обвиняемият А.М.Б. е роден
на ***г. в гр.Оряхово, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, с
основно образование, неженен, неосъждан, на длъжност „ майстор “ в „ Рамзи
строй “ ООД – гр.София, ЕГН:**********.От приложената към делото
характеристична справка е видно, че същият не е криминално проявен, без данни
за криминални регистрации, както и, че не поддържа връзки с криминално проявени
лица.
Пострадалата Е.В.
Георгиев е родена на ***г. в гр.Лом.Като родители на същата в акта за раждане
били отразени лицата Д.Г.И. и В.Г.И., но Е. припознава като свой биологичен
баща свидетелят С.К.Й..Майката Д.И. починала на 19.02.2020г..
В началото на 2019г. Е.
празнувала рождения си ден.Измежду гостите на тържеството бил и обвиняемия А.М.Б.
*** на 18 години.Лицата се запознали
именно в деня на отпразнуването на рождения ден на непълнолетната Е..В дните след рождения ден
двамата започнали да се срещат и станали гаджета.Обвиняемият знаел реалната
възраст на Е., която разбрал по време на тържеството послучай четиринадесетия й
рожден ден.След като излизали известно време, между двамата имало сексуален
контакт.Взели решение да живеят заедно, за което уведомили родителите си, дали
съгласието си за съвместното им съжителство .
На 10.03.2019г. Е.,
която била на 14 години и обвиняемият Б., който бил на 18 години заживели
заедно в дома на обвиняемия в с.Крушовица на ул. „ Димитър Василев Станкулов „
№16.Решението да заживеят заедно било взето и от двамата, като спрямо
пострадалата в тази насока не било упражнявано физическо или психическо
насилие.
Поради фактическото
си съжителство и промяната в местонахождението си, св.Е. Г. се преместила да
учи в Професионална гимназия „ Васил Левски “, гр.Мизия, обл.Враца.Детето обаче
не посещавало редовно учебните занятия като натрупало и множество неизвинени
отсъствия.Директорът на учебното заведение многократно провел разговори с майката на детето.Възходящата на пострадалата
обаче била съгласна с нейното фактическо съжителство и не предприела законовите
мерки по връщането на детето в семейната среда.
На 09.12.2019г.,
директорът на ПТ „ Васил Левски “, гр.Мизия, съобразно задълженията си по
закон, сигнализирала РП - Оряхово, че непълнолетната Е.В. Г. ***, съжителства на
семейни начала с пълнолетно лице и не посещава учебните занимания.С
Разпореждане на наблюдаващия прокурор била образувана проверка по случая с
оглед събиране на достатъчно данни за извършено престъпление по чл.191, ал.1 от НК.Същевременно от съответния орган било изпратено Уведомление до отдел „ Закрила
на детето “ при Дирекция „ Социално подпомагане “, гр.Оряхово за дете в риск.
В ОЗД при ДПС –
Оряхово била инициирана проверка по случая.В хода на същата св.Г.Ц.на
17.12.2019г. посетила дома на обвиняемото лице в с.Крушовица, където установила
и непълнолетната Е..Последната заявила на социалния работник, че живее с
обвиняемия на семейни начала доброволно, както и, че е бременна, но не е
посещавала лекар.В дома на обвиняемия живеели също неговия баща – св.М.Б.А., неговия
брат и жената, с която съжителствал – св.Д.К.Б..Св.Ц. разяснила на Е., че
следва да представи документ за настъпила бременност, че съжителството й с
пълнолетно лице е престъпление от негова страна, за което ще бъде сезирана
прокуратурата, както и, че подлежи на задължително обучение и следва да
посещава учебните занятия.Въпреки направените й разяснения Е. заявила, че иска
и ще продължи да живее с обвиняемото лице.
В последствие на св.Ц.
бил представен документ - амбулаторен
лист за преглед на Е. от доктор И.Б.– акушер гинеколог в МБАЛ „ Иван Рилски „,
гр.Козлодуй, от който било видно, че Е. е бременна с вероятен термин
10.07.2020г..
Предвид настъпилата
бременност не били предприети действия за извеждането на Е. от дома на
обвиняемия, в който дом било установено, че са налице подходящи условия за
живот.
В хода на извършената
от страна на РП - Оряхово проверка били събрани достатъчно данни, от които
могло да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление
против младежта.Въз основа на тези данни било образувано и водено настоящето
досъдебно производство.
След установяване на
фактическата обстановка по досъдебното производство, А.Б. бил привлечен в
качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.191, ал.1 от НК.
Така възприетите от
настоящата съдебна инстанция фактически констатации са установени по безспорен
и категоричен начин, въз основа на приобщените на етапа на съдебното следствие
допустими и относими към предмета на доказване доказателствени източници и
събраните в хода на досъдебното производство доказателствени материали, чието
обсъждане е процесуално допустимо съгласно изричната разпоредба на чл.378,
ал.2 от НПК, регламентираща едно от изключенията от принципа на
непосредственост по чл.18 от НПК – самопризнанията на обвиняемия дадени в досъдебната фаза на процеса,
подкрепени от събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства
- показания на разпитаните по делото свидетели.Посочените показания са
последователни, логични, кореспондиращи помежду си и на направените от
обвиняемите самопризнания.
Фактическата
обстановка се подкрепя и от събраните и приобщени писмени доказателства,
събрани на досъдебното производство.Всички писмени доказателства взаимно
кореспондират помежду си, както и на събраните гласни доказателства, като
подкрепят поотделно и в съвкупност установената фактическа обстановка.
Събраните
доказателства са непротиворечиви, изцяло кореспондират помежду си и съдът ги
кредитира изцяло като обективни, логични и неопровергани от цялостния
доказателствен материал.Същите се подкрепят и от самопризнанието на обвиняемия,
който изцяло в разпита му на обвиняем пред разследващия орган е признал вината
си и възприета от настоящия съдебен състав фактическа обстановка.По делото не са
налице доказателства противни на така възприетата и изложена фактическа обстановка,
което да налага отделното им обсъждане.
При така описаната
фактическа обстановка, съдът намира, че с деянието си обвиняемия А.Б. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл.191, ал.1 от НК.
От обективна страна обвиняемият,
като пълнолетно лице от мъжки пол е заживял на съпружески начала с пострадалата
– лице от женски пол, ненавършило 16 години, изразяващи се в установяване на
фактически отношения, наподобяващи в значителна степен тези, които възникват
между съпрузи.По безспорен начин е установено, че от 10.03.2019г. до
16.03.2020г., обвиняемият и пострадалата живеели в едно общо домакинство.В това
съжителство пострадалата участвала напълно доброволно.Изпълнителното деяние на
престъплението е осъществено чрез самото установяване на фактическо съжителство
между обвиняемия и пострадалата непълнолетна.Деянието е продължено по своя
характер и е престъпление на просто извършване, защото НК не предвижда никакви
други последици, освен установяването на процесните фактически отношения между
двете горепосочени лица, между които до приключване на делото не е сключен
граждански брак.
От субективна страна обвиняемият
е извършил престъплението с пряк умисъл, като е искал и целял настъпването на
общественоопасните последици.Деецът е разбирал противоправния и
общественоопасен характер на деянието, но въпреки това не е преустановил
престъпната си деятелност.Съзнавал е всички елементи от състава на
престъплението, като е знаел, че пострадалата не е навършила 16 години, но
въпреки това е заживял с нея съпружески без сключване на брак.
По изложените
съображения съдът прие за доказано, че обвиняемият А.М.Б. е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.191,
ал.1 от НК.
По приложението на чл.78а от НК:
От приложеното по
досъдебното производство свидетелство за съдимост на обвиняемия Б. е видно, че
същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
Раздел четвърти, Глава осма от НК.
За престъплението по
чл.191, ал.1 от НК, е предвидено наказание лишаване от свобода до две години
или пробация, както и обществено порицание.Обвиняемият към датата на деянието не
е бил осъждан и няма данни да е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на Раздел четвърти, Глава осма от НК.Настоящият състав на съда намира, че
нормата на чл.78а от НК е материалноправна и като такава има действие към
датата на извършване на престъплението.Разпоредбата на чл.2, ал.1 от НК
изисква да се приложи законът, който е бил в сила по време извършване на
престъплението.С извършеното от него като пълнолетен деяние не са причинени
имуществени вреди.При систематично тълкуване на разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК е видно, че обвиняемият може да бъде освободен от наказателна отговорност и
при кумулативно и алтернативно предвидени санкции за извършено престъпление,
при условие, че се касае за наказания, които са по - леки от предвидените в
чл.78а, ал.1, б.” А ” от НК наказания лишаване от свобода.Да се приеме, че
обвиняемият и лицата извършили престъпления, които са наказуеми по - леко от
санкциите, предвидени в чл.78а, ал.1, б.” А ” от НК не могат да бъдат
освободени от наказателна отговорност по реда на Гл.8 от НК би означавало да
бъдат третирани по - тежко от лицата, които трябва да бъдат наказани за
престъпления, за които се предвиждат наказанията лишаване от свобода, посочени
в чл.78а, ал.1, б.” А ” от НК.Такъв извод противоречи и на систематичното
тълкуване на правните норми от Гл.8, раздел ІV от НК.При тези данни съдът, не
разполага с възможност да прави преценка относно това дали да приложи или не
разпоредбите на чл.78а от НК по отношение
на обвиняемия, доколкото същите са императивни.Ето защо намира, че са налице
условията на чл.78а от НК и деецът следва да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
Разпоредбата на
чл.78а, ал.1 НК / изм.ДВ, бр.26, 2010г. в сила от 09.04.2010г. / предвижда административно наказание глоба в
размер от 1000 до 5000 лева.
При
индивидуализирането на административното наказание „ Глоба „, съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства за обвиняемия обстоятелството, че е
съдействал за разкриване на обективната истина, признанието на вината, чистото
му съдебно минало и добрите характеристични данни.Отегчаващи вината
обстоятелства съдът не констатира.Поради това и като отчете степента на
обществена опасност на деянието и дееца, настоящият състав счете, че е
справедливо размерът на наложената му глоба, да бъде определен при превес на
смекчаващите вината обстоятелства в минималния предвиден в закона размер.
Причини и условия за
извършване на конкретното престъпление са незачитането на утвърдените порядки и
създадените закони в държавата.
Ето защо съдът
определи и наложи на обвиняемия административно наказание " глоба " в
размер на 1000 / хиляда / лева, като именно така определеният размер на
глобата, се явява справедлив и в най - голяма степен ще допринесе за постигане
целите на личната и генерална превенция и преди всичко за поправянето и
превъзпитаването на обвиняемия и въздействието на наказанието върху обществото.
При горните мотиви
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………………
Н.Крумова