№ 13241
гр. София, 20.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110115632 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на Глава XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба с вх. № 94799/18.03.2025
г., с клеймо от 20.02.2025 г. от К. А. А., ЕГН **********, гр. София, ул. „Ц*
срещу „*" ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Л*, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, с
правна квалификация, както следва:
1. Главен положителен установителен иск, с който се иска да се прогласи
нищожността изцяло на Договор за банков кредит № 000LD-L-
000216/27.01.2021 г. на основание чл.24, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.143 и чл.146
ЗЗПотр. – противоречие със закона
2. искане за прилагане принципа на двойната реституция по чл.34, ал.1
ЗЗД
3. евентуален положителен установителен иск, с който се иска да се
прогласи нищожността изцяло на Договор за банков кредит № 000LD-L-
000216/27.01.2021 г., на основание чл.24, ал.1, пр.3 ЗЗД вр. чл.143 и
чл.146 ЗЗПотр. – накърняване на добрите нрави
4. евентуален положителен установителен иск, с който се иска да бъдат
обявени за нищожни клаузите в Договор 000LD-L-000216/27.01.2021 г., а
именно Раздел II, т.2, б. „б“ и т.2, б. „ж“, Раздел V, т.10, т.10.1 и т.10.2,
Раздел VI, т.14.2, Раздел VIII, т.18 и Раздел IX, т.19.1, н на основание
чл.24, ал.1, пр.3 ЗЗД вр. чл.143 и чл.146 ЗЗПотр.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е собственик на
определени недвижими имоти, въз основа на влязло в сила решение по чл.124
ГПК на ОС – Варна. Позовава се на решение от 22.02.2021 г. по гр. д. №
1252/2020 г. на ОС – Варна, което е спрямо В* и Й*.
1
Твърди, че на 24.02.2021 г. е констатирала, че процесните недвижими
имоти са предмет на изпълнителни действия. Причина било, че върху
процесните имоти е учредена ипотека.
Ипотеката е учредена в полза на „Първа инвестиционна банка“ АД като
обезпечение на Договор за банков кредит № 000LDL-L000216/27.01.2011 г.,
сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД като кредитодател и „Л*“
ЕООД като кредитополучател. Кредитът е в размер на 200 000 евро.
Твърди, че по кредита са встъпили в дълг длъжниците „Л*“ ЕООД и
„Бо*“ ЕООД, В* и Й*.
Твърди, че е започнало принудително изпълнение, поради неплащане на
дълга.
Твърди се, че първоначалният кредитор „Първа инвестиционна банка“
АД е цедира своето вземане на „С. Г. Груп“ ЕАД, а той прехвърля на
ответника „*“ ЕАД вземанията по договора за банков кредит.
Твърди се, че този договор за банков кредит е нищожен. Има
неравноправни клаузи. Това са: Раздел II, т.2, б. „б“, Раздел II, т.2, б. „ж“,
Раздел V, т.10, т.10.1, т.10.2, Раздел VI, т.14.2, Раздел VIII, т.18, Раздел IX,
т.19.1. Твърди, че договорът нарушава ЗЗПотр. – чл.143, чл.146, чл.144, ал.2-3
ЗЗПотр. Твърди, че договорът противоречи на Директивата за
неравноправните клаузи за потребителски договор. Като основание за
нищожност твърди противоречие със закона – чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД и
договорът накърнява добрите нрави чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД.
Проблемът били клаузите по лихвите. Клаузите били неясни, че не може
да се разбере ГПР. Позовава се на чл.7, ал.3 ГПК и че е потребителски
договор.
Твърди, че ищецът е ипотекарен длъжник, съгласно т.2 ТР №
4/11.03.2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като е обвързан
от субективните предели на ИЛ, на основание чл.429, ал.3 ГПК. Твърди, че
разполага със всички средства за защита каквито и главният длъжник – чл.151
ЗЗД. Затова счита, че има правен интерес да води настоящото дело, с което да
установи нищожността на договора, който е обезпечен с ипотека с имотите на
ищеца. Счита, че има идентични права с длъжниците в изпълнителното
производство и собствениците на имота, които са учредили ипотека. Обяснява
на съда, че упражнява свое право по чл.151 ГПК с настоящия иск, а не право
на длъжника по основното правоотношение.
Излага пространни твърдения, защо договорът за кредит спрямо
ипотекарния длъжник – ищецът е потребителски. Позовава се на решения на
СЕС, според които може да прави възражения за недействителност на договор
за потребителски креди и след влизане в сила на изпълнителното основание.
В останалата част обяснява на съда какъв е искът, на кого е подсъден и
как се определя цената.
Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски по чл.38
2
ЗА
Моли и иска да бъдат следните писмени доказателства и
доказателствени средства: 1) Договор за банков кредит №000LD-L-000216/27.01.2011г.,
сключен с „Първа инвестиционна банка" АД, ЕИК: *********; 2) Договор за встъпване в
дълг от 19.12.2011 г.; 3) Договор за встъпване в дълг от 03.12.2012г.; 4) Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека №30, том I, per. №677, дело №29/2011г. на нотариус А*,
per. №194 в НК; 5) Решение №260019 от 22.02.2021г., постановено по гр.дело №1252/2020г.
по описа на Окръжен съд- Варна, 10-ти състав, влязло в сила на 13,03.2021г.; 6) Скица
№15-590572-03.06.2021г. на поземлен имот с идентификатор *; 7) Схема №15-590589-
03.06.2021 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.2.1; 8) Схема №15-
590595-03.06.2021 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.2.2; 9) Схема
№15-590600-03.06.2021 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.2.3; 10)
Рамков договор за цесия от 19.12.2019г., сключен между,Лърва инвестиционна банка" АД,
ЕИК: ********* (цедент) и „С.Г.Груп" ЕАД, ЕИК: ********* (цесионер), Договор за цесия
№1 от 19.12.2019г. към Рамков договор за цесия от 19.12.2019г„ ведно с Приложение
№129, с нотариална заверка на подписите при нотариус М*, per. №362 в регистъра на НК,
вписан в СВ-Варна с № от входящ per. 5187, Дата от вход.рег. 05.03.2020г, № от дв.вх.рег.
5144/05.03.2020Г, Книга ДОГОВОРНИ ИПОТЕКИ, Акт Том 3, акт номер 12; 11) Молба за
подновяване на договорна ипотека от „С.Г.Груп" ЕАД, ЕИК: *********, вписана в СВ-
Варна с № от вход.рег. 262, Дата от вход.рег. 11.01.2021г., № от дв.вх.рег. 314/11.01.2021 г,
Книга ОТБЕЛЯЗВАНИЯ, Акт Том 1, Акт номер 95; 12) Договор за прехвърляне на обезпечени
вземания /договор за цесия/ от 20.06.2023г. и Приложение №1 към договора; 13) Заповед
№1600 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, ГПК от
16.03.2015г. и Изпълнителен лист от 17.03.2015г., издадени поч.гр.д. №3002/2015г. на
Районен съд-Пловдив; 14) Обявление №20158080400319-1 от 25.04.2016г. за публична
продан на недвижим имот по изпълнително дело №20158080400319 по описа на ЧСИ З*,
рег.№808, с район на действие - Окръжен съд - Варна; 15) Обявление №20158080400319-1
от 07.05.2019г. за публична продан на недвижим имот по изпълнително дело
№20158080400319 по описа на ЧСИ З*, рег.№808, с район на действие - Окръжен съд -
Варна; 16) Съобщение с изх. №10556/16.05.2024г. по изп.дело №20158080400319 по описа на
ЧСИ З*, рег.№808; 17) Съобщение за насрочена публична продан с изх. №3710/11,03.2025г.
по изп.дело №20158080400319 по описа на ЧСИ З*, рег.№808; 18) Справка от ТРРЮЛНЦ за
актуалното състояние на „*" ЕАД, ЕИК:*, „Бо*" ЕООД, ЕИК: *********, „Л*" ЕООД,
ЕИК: * и „Л*" ЕООД, ЕИК: *; 19) Удостоверение за настоящ адрес на К. А. А., издадено от
Столична община, район Изгрев.
Моли съда да допусне съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), която да
отговори на следните въпроси: 1. Какъв е общият размер на паричните суми, които са
постъпили по разплащателната сметка, чрез която се погасява кредита по Договор за
банков кредит №000LD-L-000216/27.01.2011 г., за периода от 27.01.2011 г. (сключването на
договора) до датата на подаване на настоящата искова молба? Отговорът да се даде в
табличен вид по месеци и по ператлавница, лихви, такси. Вещото лице да изчисли всички
суми, внесени за погасяване на кредита, без значение от името на вносителя и вида на
задължението, погасявано от банката със съответната вноска. 2. Каква е разликата
между усвоената по кредита главница (200 000 евро) и сумите, изчислени в горната
задача? 3. Какъв е размерът на заплатените суми за възнаградителна лихва през периода
от 27.01.2011 г. до датата на подаване на исковата молба? Отговорът да се даде в
табличен вид общо и по месеци. 4. Има ли методологията на банката за определяне
размера на Базовия лихвен процент (БЛП), посочен в Раздел V, т.10 от договора? Каква е
тя и какви компоненти включва? 5. На коя дата и с какъв акт е приета тази методология?
6. Какъв е бил размерът на компонентите, посочени в отговора на предходната задача, и
3
как са се движели през периода от 27.01.2011г. до датата на подаване на исковата молба?
7. В методологията на банката съдържа ли се формула (математически алгоритъм) за
изчисляване на Базовия лихвен процент? Ако има, каква е формулата за изчислявана на БЛП
на банката към момента на сключване на процесния договор (27.01.2011 п)? 8. С каква
тежест участва всеки един от компонентите при определяне размера на БЛП? 9. Предвид
отговорите на задачи №4-№8, вещото лице да даде заключение възможно ли е да бъде
изчислен размерът на БЛП и ако е възможно - да извърши собствени изчисления какъв би
следвало да бъде БЛП за периода: от 27.01.2011г. до датата на подаване на исковата
молба? На база тези изчисления, вещото лице да даде заключение в табличен вид какъв
следва да е размерът на месечната вноска по кредита и да направи съпоставка с реално
платените суми по кредита. 10. Вещото лице да даде дефиниция на понятието „пазарни
условия", посочено в Раздел V, т.10.2 от договора за кредит? Обективен критерий ли е
понятието «пазарни условия», има ли числено изражение и може ли да бъде изчислена
стойността му? Какво включват «пазарните условия» така, както са посочени в
договора? 11. Имало ли е основание, въз основа на горните изчисления, за период от
сключване на договора до датата на подаване на исковата молба да бъде намален
лихвеният процент по кредита и с колко? Как би се отразило това на главницата по
кредита? 12. Има ли капитализирани (натрупани) просрочени задължения към главницата
по процесния договор за кредит? Какво представляват просрочените задължения, за какъв
период са дължими и какъв е техният размер? На кои дати са извършени
капитализациите? 13. В случай, че не бяха извършвани капитализации на просрочени
задължения към главницата по кредита, какъв щеше да бъде нейният размер към дата
16.03.2015г. и към датата на подаване на исковата молба? Какъв следва да бъде размерът
на месечните вноски за лихва върху така изчисления размер на главницата при лихва
13,60%?
Моли на основание чл, 219, ал. 1 от ГПК да бъде привлечено като трето
лице - помагач на страната на ищеца в настоящото исково дружеството „Бо*"
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1415, р-н Л*, офис 5.
За „Бо*" ЕООД, като поемател по процесния договор за кредит съгласно
Договор за встъпване в дълг от 03.12.2012 г, съществува интерес от
постановяване на решение в полза на ищеца. Дружеството „Бо*" ЕООД има
интерес да бъде установена цялостната нищожност на Договор за банков
кредит №OOOLD-L-000216/27.01,2011 г., респективно нищожността на
отделни негови клаузи. Това е така, тъй като „Бо*" ЕООД отговаря за
задълженията по кредита солидарно с кредитополучателя. Дружеството е
конституирано и като длъжник по изпълнително дело №20158080400319 по
описа на ЧСИ З*, рег.№808. Понастоящем длъжници по посоченото
изпълнитено дело сме аз (като ипотекарен длъжник) и „Бо*" ЕООД (като
солидарен длъжник).
Твърди, че понастоящем, кредитополучателят „Л*" ЕООД, ЕИК: * е
заличен търговец, поради което същият не може да носи отговорност за
задълженията по кредита.
Сочи, че другият поемател по кредита - „Л*" ЕООД, ЕИК: *, също
понастоящем е заличен търговец, поради което не може да носи отговорност
за задълженията по кредита.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
4
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява от адв. И. Т., със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Ц*, ************@***.**, която представителна власт важи за първа
интенция (л. … от делото).
Ответникът се представлява от юрисконсулти на основание чл.30 вр.
чл.32, т.3 ГПК.
По държавната такса
За всеки иск, т.е. за всяко защитавано право (материален интерес) се
дължи една такса по реда на чл.1 ТДТССГПК, ако общата цена на исковете е
над 1250 лева, на основание чл.72, ал.1 ГПК. В този хипотеза, за всеки иск,
който е под 1250 лева се дължи държавна такса в размер на 50.00 лева. Но ако
общата цена на всички искове под 1250 лева, то се събира една минимална
държавна такса за всички искове в размер на 50.00 лева, на основание чл.72,
ал.2 ГПК. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д.
№ 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
В процесния случай цената на иска е 200 000 евро (391 165.91 лева). Ето
защо чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. Защитават се два интереса – нищожност
на договор/части от него и осъдителен иск по чл.34 ЗЗД (ако ищецът отстрани
нередовности).
Държавната такса по установителния иск е 8 000 евро (15 646.64 лева).
ПО осъдителния иск не е ясно защото не е посочил каква сума иска
ответникът да бъде осъден.
Заплатена е държавна такса в размер на 720 лева. Остават още 14 926.64
лева
Ищецът се позовава, че е подал документите по реда на ЕПЕП и
съгласно 73, ал.3 ГПК таксата е 85 %.
По редовността на исковата молба
Първо, липсват твърдения за заплатена без основание сума в
обстоятелствената част. Но има искане за връщане на недължимо платеното,
на основание чл.34 ЗЗД в петитума. Има противоречие между обстоятелствена
част и петитум. Следва да се въведат твърдения дали ищецът иска ответникът
да бъде осъден да заплати сумата, която недължимо е платена, да посочи
размера на сумата. Да формулира петитум в тази част.
Липсват документи по чл.128,т.2 ГПК за двата иска – още 14 926.64 лева
по установителния иск и 4 % от стойността на осъдителния иск.
Ищецът следва да посочи точно на кой закон е нищожен договора във
връзка с чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД.
Следва да обоснове правен интерес да води недействителност на
договор за кредит, при все че не е страна по него.
Видно от представеното решение на ОС – Варна, ищецът е предявил
5
положителен установителен иск за собственост върху ипотекираните имоти
въз основа на оригинерно основание – давностно владение. Ответниците по
иска, ипотекарните длъжници, които са обезпечили заема със свое имущество
са признали иска. Искът е уважен и не е обжалвано решението. По делото
липсват кредитора. Следва да се отчете, че при оригинерното придобиване
имотът се придобива без тежести, но следва да обвързва вписване ипотекарни
кредитори чрез вписване, тъй като владението е осъществено преди
сключване на договора.
Следва ищецът да обоснове правен интерес на какво основание иска
договорът да бъде обявен за нищожен, при положение, че е собственик на
оригнерно основание, ползвали това решение на ОС – Варна действие спрямо
ипотекарния кредитор, както и правен интерес от вадене на настоящото дело.
Следва да се изследва дали ищецът и ипотекарните длъжниците не са
водили симулативен процес, дали не злоупотребят с права, както и
роднинската връзка между тях и търговските дружества.
Следва да се изследва дали искът е потребителски и договорът за
кредит.
Не е ясно в каква последователност са предявени евентуалните искове.
Главният иск е за недействителност на договор за кредит, поради
противоречие на закона. А евентуалните поради нарушение на добрите нрави
и на отделни клаузи.
Не е ясно основание поради противоречие на добрите нрави дали касае
целия договор или негови клаузи.
Не е ясно дали противоречие на закона и добрите нрави касае
евентуалните искове по отделни клаузи и за целия договор.
Не е ясно каква е последователността на исковете – кой главен, за целия
или за коя част от договора.
Не е ясно какъв е правният интерес от привличане на трето лице –
помагач на страна на ищеца, след като лицето не е кредитор, а длъжник.
Следва да се прецени дали не е основание да се наложи глоба на ищеца
по чл.6 ЕКПЧ, съгласно Определение № 1019/05.03.2025 г. по ч. гр. д. №
1940/2024 г. на ВКС.
Не е ясно дали професионалист е писал исковата молба с необходимите
правни познания с оглед изложените твърдения.
По подсъдността
Производството има за предмет иск за обявяване нищожност на договор
за кредит. В петитума е записано, че се иска целият договор, а при условията
на евентуалност определени негови клаузи. Договорът за кредит е за сумата от
200 000 евро. Цена над 25 000 лева.
Договорът е търговски, тъй като е теглен с определена цел, видно от
записаното в него.
6
Съгласно чл.104, т.4 ГПК делото е подсъдно на окръжен съд. Ответникът
има седалище в гр. София, поради което делото е подсъдно на СГС.
Ето защо производството следва да се прекрати и да се изпрати на СГС
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Предварителни въпроси
С оглед характера на предявените искове, съдът служебно следва да
прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявените
искове – признаване на иска, неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба,
медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора,
като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е
най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в
открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с
изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в
претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2
% от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават
върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 15 632/2025 г. по описа на
СРС и ИЗПРАЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените
действия, на основание чл. 118, ал.2 вр. чл.104, т.4 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в едноседмичен срок от
7
съобщаването му, по реда на Глава XXI ГПК, на основание чл.274, ал.1, т.2
вр. чл.121 ГПК.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.
02/8955423 или на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби
и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
8
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищеца чрез неговия
процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10