№ 2114
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20241110211143 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Б. К. срещу наказателно постановление (НП) №
КПК-НП-34 от 22.04.2024 г., издадено от председателя на Комисията за
противодействие на корупцията (КПК), въз основа на акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № КПК-АУАН-ПР-551 от 06.02.2024 г., с
което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на сумата от 1000 (хиляда)
лева, на основание чл. 115, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията,
за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закона за
противодействие на корупцията (ЗПК).
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, поради допуснати нарушения на материалния
закон и на процесуалните правила. Жалбоподателят оспорва фактическите
констатации и правните изводи на административнонаказващия орган, като
сочи различни от посочените в АУАН и в НП фактически обстоятелства.
Твърди се, че невярно в АУАН и НП е посочено, че до жалбоподателя е била
изпратена и получена „покана за явяване и съставяне на АУАН с изх. № КПК-
1995/02.02.2024 г.“, както и че чрез нея е бил поканен да се яви в сградата на
КПК за съставяне на АУАН. На следващо място в жалбата се посочва, че
1
неправилно е констатирано, че в телефонен разговор жалбоподателят е
обяснил, че е получил писмо с изх. № КПК-1995/02.02.2024 г., тъй като такова
не е получавал нито лично, нито чрез упълномощено от него лице. Изложени
са подробни съображения в подкрепа на твърдението, че жалбоподателят не е
бил канен и не е отказвал по никакъв повод да се яви за съставяне на АУАН
лично, както и че на 14.02.2024 г. жалбоподателят се е запознал за първи път
със съдържанието на акта, като не му е предявен констативен протокол за
уведомяване по телефона, а едва с полученото от него НП на 19.07.2024 г. е
разбрал, че е бил съставен констативен протокол за проведения телефонен
разговор, чието съдържание съществено се различава от това, което
жалбоподателят е възприел. Допълва се, че последният е подал декларация за
имущество и интереси пред КПК още на 14.02.2024 г. след встъпване в
длъжност като директор на Общински културен институт „Театър София“,
след проведен конкурс и подписване на ново споразумение за възникване на
трудово правоотношение със Столична община на 08.08.2024 г.
Жалбоподателят излага довод за това, че на 28.09.2023 г. вече е бил подал
встъпителна декларация за имущество и интереси пред Столична община с вх.
№ СОА23-ПК01-1599 по реда на чл. 35, вр. с пар. 2, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от Закона
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество (редакция от 30.12.2022 г.) във връзка с новото му трудово
правоотношение и изпълнение на задължението му по този закон. Твърди, че
не е бил уведомен, че е влязъл в сила нов закон, който изисква да подаде
същата по съдържание декларация, но пред друг орган. Оспорва процедурата,
при която АУАН е бил съставен, както и намира НП и АУАН вътрешно и
взаимно противоречива; възразява по отношение на компетентността на
органите, издали АУАН и процесното НП. Поддържа, че не е налице
неизпълнение на задължение, предвидено в закона - не е налице задължение
да подаде декларация по чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК в
едномесечен срок от влизането в сила на ЗПК, тъй като на основание пар. 4 от
ПЗР на КПК, жалбоподателят е подал встъпителна декларация за имущество и
интереси по реда на ЗПКОНПИ на 28.09.2023 г. Акцентира на приложение чл.
28 от ЗАНН. Отправя искане към съда да се произнесе с решение, с което да
отмени атакуваното наказателно постановление, а в условията на
евентуалност се моли да се постанови предупреждение по реда на чл. 63, ал. 4
от ЗАНН.
2
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа жалбата и иска от съда да отмени наказателното постановление.
В писмено становище допълва аргументите по жалбата; възразява, при
условията на евентуалност, по присъждане разноски на насрещната страна.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от
процесуален представител, който претендира потвърждаване на обжалваното
НП като правилно и законосъобразно.
Съдът, като обсъди доводите, изложени в жалбата и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 02.02.2024 г. в дирекция „Публичен регистър“ на КПК е извършена
проверка на получените и вписаните в регистрационни дневници декларации
за имущество и интереси на лицата, които са задължени по ЗПК да подават
декларации за имущество и интереси, като е установено, че И. Б. К. не е подал
в законоустановения едномесечен срок встъпителна декларация по образец на
основание чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.
На 06.02.2024 г. в гр. София е съставен АУАН от Г. Н. Т., на длъжност
главен инспектор в дирекция „Публичен регистър“ на КПК, в присъствието на
свидетелите *** Д. и *** за това, че е нарушена разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т.
1, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК, с което наказващият орган е приел, че е
осъществен съставът на чл. 115, ал. 1 от ЗПК. Сочи се, че нарушението е
извършено на 07.11.2023 г. в гр. София, КПК като място, на което следва да е
подадена декларацията, и е за първи път.
Въз основа на акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № КПК-АУАН-ПР-551 от 06.02.2024 г. е издадено процесното НП №
КПК-НП-34 от 22.04.2024 г. от председателя на Комисията за противодействие
на корупцията, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на сумата
от 1000 (хиляда) лева, на основание чл. 115, ал. 1 от Закона за
противодействие на корупцията, за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1 във връзка с
чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закона за противодействие на корупцията (ЗПК).
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното
установяване: показанията на св. Г. Т.; АУАН; заповед № РД 06-38/18.01.2024
г. на председателя на КПК; констативен протокол за уведомяване по телефон;
3
споразумение по трудово правоотношение, възникнало от конкурс № СОА23-
РД15-1962/08.08/2023 г., както и от останалите материали по делото.
Показанията на свидетеля Т. се оценяват като достоверни, тъй като не
съдържат вътрешни противоречия или неясноти и не се намират в
противоречие с други доказателства по делото. От показанията на този
свидетел става ясно, че именно той е съставил конкретния АУАН, като в
показанията си свидетелят пресъздава обстоятелствата по случая и
извършената проверка, и резултатите от същата.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от процесуално легитимирано лице в
законоустановения срок срещу подлежащ на оспорване административен акт,
поради което същата е процесуално допустима. По съществото на спора:
Съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са
издадени от компетентни органи, в предвидените от закона съдържание и
форма, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН. Същите са надлежно връчени на жалбоподателя и отговарят на
изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН,
като съдържат конкретно описание на твърдяното нарушение, мястото и
времето на извършването му и правната му квалификация. Обстоятелствата,
при които се твърди да е извършено, са точно и ясно конкретизирани, и
изрично е посочено мястото на извършването му- гр. София, където
подаването на декларацията е било дължимо. Налице е и съответствие между
фактическото описание и дадената цифрова квалификация на разпоредбата на
чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗКП. Предвид на това настоящият
съдебен състав прие, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са нарушили правото на защита на жалбоподателя и да се
явяват формални основания за отмяна на санкционния акт, затова не цени
наведениятдовод от жалбоподателя.
Въпреки това обаче атакуваното наказателно постановление следва да
бъде отменено като материалноправно незаконосъобразно. Съображенията за
това са следните:
От доказателствата по делото се изясни, че към 06.10.2023 г. /датата на
4
влизане в сила на ЗПК/ И. Б. К. вече е заемал длъжността директор на
Общински културен институт „Театър София“ след проведен конкурс и
подписване на ново споразумение за възникване на трудово правоотношение
със Столична община на 08.08.2024 г. Предвид на това, с влизане в сила на
ЗПК за него не е възникнало задължение по чл. 52, ал. 1, т. 1 от ЗПК. Това е
така, доколкото подаването на декларация по чл. 52, ал. 1, т. 1 от ЗПК е
дължимо в едномесечен срок от заемането на съответната публична длъжност,
а не от влизане в сила на ЗКП по отношение на лицата, заемащи такива
длъжности от предходен момент. Затова нарушение по чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. с
чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗКП в случая не е извършено от жалбоподателя както от
обективна, така и от субективна страна. Този извод се извежда и от
разпоредбата на § 4 ПЗР на ЗПК, която предвижда, че "задължените лица,
подали встъпителни декларации по реда на отменените разпоредби на Закона
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество, не подават нови встъпителни декларации след влизането в сила на
този закон. Те подават декларации при условията и по реда на този закон в
сроковете по чл. 52". С оглед изложеното настоящият съдебен състав прие, че
материалният закон е приложен неправилно от актосъставителя и наказващия
орган, което се явява основание за отмяна на наказателното постановление
като незаконосъобразно. По тази причина съдът не намира за необходимо да
привежда други съображения.
При това положение, обжалваното понастоящем НП следва да се
отмени. Жалбоподателят има право да му бъдат присъдени направените във
връзка с производството по делото разноски, като такова искане не е
направено от него или от процесуалния му представител, поради което
разноски не следва да се присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № КПК-НП-34 от 22.04.2024 г.,
издадено от председателя на Комисията за противодействие на корупцията
(КПК), с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на сумата от 1000
(хиляда) лева, на основание чл. 115, ал. 1 от Закона за противодействие на
корупцията, за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 49, ал. 1, т. 2 от
5
ЗПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето
му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6