О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 28.11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XIII въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и осми
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. МИЛЕН МИХАЙЛОВ
2. СИМОНА УГЛЯРОВА
разгледа докладваното от съдия Борисова ВНЧД № 4694 по
описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава XXII от НПК.
Образувано е по протест на прокурор при СРП срещу протоколно определение от 15.10.2019 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 11550/2019 г. по описа на СРС, НО, 131 състав, с което е прекратено съдебното производство по делото на основание чл. 248, ал. 5, т. 1 НПК и същото е върнато на СРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
С депозирания протест се прави искане за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за разглеждането му от първоинстанционния съд. Според представителя на държавното обвинение обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК. Прокурорът счита, че в обвинителния акт ясно и конкретно е посочен времевият период, в който е извършено престъплението като началната дата свързва с датата, на която файловете, съдържащи порнографски материали са започнали да се теглят от обвиняемия М. и същевременно да се разпространяват с оглед спецификите на торент програмата, която е ползвал, а за крайна дата посочва, датата на която е извършено процесуално-следственото действие претърсване и изземване. Прокурорът посочва, че в обвинителния акт е посочено средството на престъплението - преносимият компютър, както и формата на изпълнителното деяние „държане по друг начин“, поради което не споделя доводите на първия съд за неяснота на обвинението в тази насока. Моли въззивният съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на СРС за неговото насрочване и разглеждане в съдебно заседание.
За да прекрати съдебното производство по делото, първоинстанционният съд е приел при обсъждане на въпроса по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, че е допуснато съществено, но отстранимо процесуално нарушение в хода на досъдебното производство. Първият съд е посочил, че е налице противоречие между заключителната и обстоятелствената част на обвинителния акт относно началната да та на инкриминирания период, за който е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия М.. Така районния съд е констатирал, че на подсъдимия М. са повдигнати обвинения за осъществени от негова страна две престъпления с идентични времеви рамки, а именно от 10.07.2018 г. до 09.01.2019 г., но в обстоятелствената част на обвинителния акт липсват и не са описани никакви извършени от него действия в този период. На следващо място съдът е констатирал и допуснато вътрешно противоречие във формулираното обвинение досежно начина на осъществяване на изпълнителното деянието по чл. 159, ал. 6 НК, което е вменено на подсъдимия. С оглед на това е намерил, че установените пороци засягат фактическите рамки на обвинението, което води до ограничаване правото на защита на подсъдимия и съдебното производство следва да бъде прекратено за тяхното отстраняване.
Въззивният съд,
като съобрази изложеното в протеста, атакувания съдебен акт и материалите по
делото, намери за установено следното:
Протестът е процесуално допустим, депозиран е от активно легитимирана за това страна и в рамките на предвидения законов 7 дневен срок. Разгледан по същество същият е неоснователен.
Въззивният съд, запознавайки се с изготвения на основание чл. 246, ал. 2 НПК и внесен в съда обвинителен акт за разглеждане, както и с атакуваното протоколно определение и съобразявайки наведените доводи в частния протест на СРП, намира, че определението на районния съд следва да бъде потвърдено. Това е така, тъй като внесения в съда обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл. 246 НПК. Предназначението на обвинителния акт е да формулира окончателно претенцията на прокурора срещу обвиняемия, в рамките на която претенция последният следва да организира своята защита. Ето защо е необходимо в обстоятелствената част на обвинителния акт да е описана по ясен и непротиворечив начин фактическа обстановка, която да съдържа посочване всички съставомерни признаци на престъплението, както и да липсва противоречие между обстоятелствената и заключителната му част. В конкретния случай в обстоятелствената част на обвинителния акт са описани действията на служителите на ГДБОП и са възпроизведени части от заключението на изготвената експертиза, не става ясно, обаче кои са конкретните действия извършени от подсъдимия, чрез които се твърди и поддържа обвинение да е извършил инкриминираните деяния. Не е конкретизиран и приносът му към съхраняването и разпространението на порнографските материали, при наличието на повече от едно лица, обитаващи същото жилище, поради което въззивният съд счита, че в случая не са посочени всички факти и обстоятелства, които обуславят съставомерността на деянията и участието на подсъдимия в осъществяването им. Това, съгласно застъпеното в т. 4.2. на Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н.д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.
Освен това, както правилно е посочил
първоинстанционният съд, в обстоятелствената част на обвинителния акт липсват твърдения свързващи извършени от
подсъдимия действия с времевата рамка на определения в диспозитива период на
извършване на престъпленията. Според въззивния съд, допуснатото нарушение е от
категорията на съществените, тъй като създава неяснота относно обстоятелства,
касаещи съществените обективни признаци на деянието, обосноваващи правната му
квалификация. Съгласно посоченото тълкувателно решение, към фактите, които
обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в
осъществяването му и които задължително трябва да се посочат в
обстоятелствената част на обвинителния акт, са отнесени и времето и мястото на
извършване на престъплението. В конкретния случай липсата на описани като
извършени действия от подсъдимия в изградена времева рамка на инкриминираното
деяние не изпълва изискванията за посочване на всички съставомерни признаци на
престъплението, като този пропуск не може да бъде отстранен с последващ анализ
на материалите по делото от прокурора, както е направено в протеста. За да е
ясна възприетата от СРП фактическа обстановка, следва началният и крайният
момент на инкриминираната дейност да бъдат конкретизирани в обвинителния акт. Единствено
тогава биха били изпълнени изискванията за точно посочване на времето на деянията
и конкретно извършените действия от подсъдимия, с което биха били гарантирани
правата на същия да разбере повдигнатото му обвинение.
Противно на
възраженията на прокурора, въззивният съд се съгласява с изводите на
първоинстанционния съд за допуснато вътрешно противоречие във формулираното
обвинение в чл. 159, ал. 6 НК. За да се отговори на доводите в протеста е
необходимо да бъде изследвано историческото развитие на разпоредбата и мотивите
за изменението ѝ. Със Закон за изменение и допълнение на Наказателния
кодекс, обн. ДВ бр. 74 от 2015 г. думите „интернет“ в ал. 2 и „компютърна
система“ в ал. 6 на чл. 159 са заменени с „информационна или съобщителна
технология“, което, видно от мотивите към законопроекта, е породено от
необходимостта да бъдат обхванати правилно и точно всички възможни нови технологии,
посредством които могат да бъдат извършени предвидените в цитираните алинеи
деяния, с което се цели да бъде приведено вътрешното законодателство на
Република България в съответствие с ДИРЕКТИВА 2011/93/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 13 декември 2011 година относно борбата със
сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската
порнография. Доколкото с актуалната редакция на нормата в обхвата на понятието
„информационна или съобщителна технология“ попада по-тясното по обем понятие „компютърна
система“, за което е дадена легална дефиниция в чл. 93, т. 21 НК, то соченият
от прокуратурата „друг начин“, който е съществувал като алтернатива и на
„компютърна система“ в отменената редакция, би могъл да бъде реализиран по
начин, който не включва използване на устройства, предназначени за автоматична
обработка на данни в цифрова форма, например посредством записване на
видеокасета, филмиране на представяно порнографско произведение, ксерокопиране
на фотографии или текстове и др. Поради това и доколко не е конкретизиран този
„друг начин“, настоящият състав намира, че така направената в обвинителния акт
формулировка за начина, по който е реализирано според прокурора изпълнителното
деяние от обективната страна на престъпния състав не е ясно и съдържа признаците
на двете възможни форми на осъществяване на престъпната дейност.
За пълнота на
изложението въззивната инстанция не се съгласява с изводите на първата относно
това, че пълно и детайлно е описан начинът, по който се твърди да е извършено
разпространението на предмета на престъплението по чл. 159, ал. 4, вр. ал. 2 НК.
В конкретния случай лаконичното уточнение, че „експертът е посочил, че за част
от установените файлове от компютъра е налице държане, а за друга част се
извършва и разпространение на файлове чрез програмата Bit Torrent, като същите са били съхранявани върху твърдия
диск на иззетия компютър“ и „са били заредени в посочената програма и към
момента на извършване на ПСД“ е крайно недостатъчно за установяване на
конкретни обективни факти, обосноваващи съставомерността на деянията вменени на
подсъдимия М., т.к. възвеното по този начин описание не му дава възможност в
изискуемата степен да научи, в какво е обвинен при липсата на подробно описание
на механизма на работа на програмата и начина на разпространение на заредените
в нея файлове.
Изхождайки от принципа, че подсъдимият се защитава
срещу фактите и че именно фактическото отразяване на елементите от състава на
престъплението рамкират обвинението, въззивният съд намира, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт не са описани всички съставомерни признаци
от обективната страна на деянията, квалифицирани от прокурора като престъпления
по чл. 159, ал. 4, вр. ал. 2 НК и по чл. 159, ал. 6 НК. В заключение се налага
извода, че внесения в съда обвинителен актне отговаря на изискванията на чл.
246 НПК, което обуславя констатацията на първоинстанционния съд за наличие на допуснати
съществени, но отстраними процесуални нарушения в хода на досъдебното
производство, поради което и атакувания съдебен акт следва да бъде потвърден
като правилен и законосъобразен, а протеста оставен без уважение.
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 15.10.2019
г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 11550/2019 г. по описа на
СРС, НО, 131 състав, с което е прекратено съдебното производство и делото
е върнато на СРП за отстраняване на допуснати съществени, но отстраними
процесуални нарушения в хода на досъдебното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.