№ 309
гр. Пазарджик, 14.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Илиана Г. Димитрова Васева
като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Гражданско дело
№ 20225200100747 по описа за 2022 година
Настоящото определение се постановява на основание чл.140 ГПК – подготовка на
делото в закрито съдебно заседание.
Образувано е по повод постъпила искова молба от Й. С. М., ЕГН **********, от гр.
В., ул. ***, и от А. С. Б., ЕГН **********, от гр. В., ул. „***, чрез адвокат Б. Я. (АК-Бургас)
против П. А. В., ЕГН **********, от, с. Д., община Р., ул. ***, с която са предявени
субективно съединени искове с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД.
Искът се основава на следните обстоятелства:
Сочи се, че двамата ищци са наследници на С. Б. М..
Изложени са твърдения, че приживе последният бил дал в заем на ответника П. В.
сумата 75000 лв., което според твърденията им станало по следния начин: на всяка една от
датите: 26.3.2019 г.; 27.5.2019 г. и 31.8.2019 г. М. предавал на В. в брой по 20 000 лв., а на
20.01.2020 г. – сума в размер на 15000 лв., срещу което В. подписвал разписки за
получаването им.
Сочи се, че през 2020 г. и 2021 г. С. М. търсил заемателя да върне дадения му заем,
но не могъл да го открие, а В. от своя страна престанал да контактува със заемодателя и да
отговаря на обажданията му.
На 08.02.2022 г. С. М. починал и оставил наследници по закон съпругата си Й. М. и
сина си А. Б.. Те направили опит В. да бъде поканен да върне заетата сума, като му
изпратили писмо с обратна разписка чрез „Български пощи“ ЕАД, получено от майката на
ответника - В. В.
Изложени са правни доводи, че страните са се намирали в облигационно
правоотношение по сключен между тях договор за безлихвен заем без установен падеж,
съдържащ изричната уговорка, че заемът ще бъде върнат след поискването му от
заемодателя, т.е. след покана и даден достатъчен срок.
Твърди се, че с отправянето на покана наследниците изпълнили задължението на
1
заемодателя да покани заемателя да върне заемната сума. Сочи се, че при евентуална липса
на отправена надлежна покана, за такава следвало да се счита и предявената пред съда ИМ,
която предвид бездействието на длъжника представлявала единственото правно средство за
защитят интересите на ищците и в съответствие с припадащите им се наследствени квоти.
Въведен е следният петитум: съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на Й. С. М. сумата в размер на 56 250 лв. и на А. С. Б. съответно
сумата в размер на 18750 лв., съставляващи главници на получен от ответника заем, ведно
със законната лихва върху всяка от главниците, считано от подаване на ИМ до
окончателното им изплащане, които да бъдат платени по следните банкови сметки: за Й. М.
- ***, и за А. Б. - ***.
Претендират се разноските, вкл. и адвокатско възнаграждение.
Представени са писмени доказателства.
Направено е доказателствено искане по чл.176 ГПК - ищецът А. Б. да се яви в о.с.з.,
за да даде обяснения за обстоятелствата относно взаимоотношенията между С. М. и П. В., за
отправянето на поканата и др.
С определение № 15/09.01.2023 г. съдът е освободил ищцата Й. М. от задължението
за внасяне на ДТ и разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на ИМ от ответника П. В., чрез
пълномощника му адв. С. М. (АК-Пазарджик), с който се оспорва основателността и размера
на предявените искове.
Изложени са твърдения, че ответникът не дължи описаните в ИМ суми, тъй като
всички задължения били заплатени, а отделно - били погасени по давност.
Оспорва се също така описаните в ИМ суми да са били реално предавани на
ответника в твърдяния размер.
Признава се, че през месец март 2019 г. ответникът в действителност поискал и взел
от С. М. в заем сумата от 20 000 лв. Твърди се обаче, че според постигнатата уговорката в
срок от 1 месец и половина биладе върната на четири равни части. Задължението било
погасено на четири пъти по 5000 лв., които ответникът В. дал на ръка на С. М.. След това
през месец май 2019 г. му се е наложило и пак помолил С. М. да му даде пари на заем. М. се
съгласил и отново му дал 20 000 лв., със същата уговорка - в рамките на месец и половина
да ги върне, както и предходния път. Втората получена сума също била върната според
договореното - на четири равни части на ръка по 5000 лв., като част от парите били
предадени на М. от брата на ответника. Пояснява се, че на практика тези 20 000 лв., които
били върнати първия път, били поискани и втори път, като отново били върнати и по този
начин В. изпълнил ангажимента си към М..
Сочи се, че през 2019 г. и 2020 г. други суми не били искани и не били получавани.
Според твърденията на ответника, когато връщал парите на ръка се подписвали в една
тетрадка (ответника и С. М., че парите са върнати), а М. му споделял, че ще си внесе сумата
в банковата сметка. Ответникът знаел, че каквото е взел в заем, това е върнал и няма други.
2
Сочат се съображения и за това, че наследодателят на ищците, предвид възрастта си
и това, че е пенсионер, нямало как да разполага със сумите, които се твърди, че му били
дадени в заем..
Възразява се, че приложената по делото писмена покана, ведно с касов бон и
известие за доставяне, не била връчена на ответника по надлежния ред и не пораждала
никакви права и задължения за страните.
Иска се отхвърляте на главните претенции, както и на акцесорната за лихва, считано
от предявяване на исковата молба. Претендират се разноските.
Направено е възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендирания от
ищците адвокатски хонорар.
Възразява се по приемане на част от писмените доказателства, представени от
ищците.
Оспорват се, с искане да не бъдат приемани, представените от ищците 4 броя
писмени доказателства – ръкописни документи, сочещи задължението на ответника към М..
По отношение на част от тях се оспорва съдържанието, а на друга част – подписите,
аргументирано с твърдения за наличие на зачерквания, задрасквания, дописвания, поправки,
както и че един от документите не е бил подписан от ответника. По-конкретно, твърди се, че
в документите от 26.03.2019г.; 27.05.2019 г.; 31.08. и 20.01.2020г. имало дописване на текст
след положените подписи, а именно текстът „Когато си я поискам, да се даде”. При
подписване на документите, този текст липсвал и бил дописан след
съставянето/подписването им. В документа, датиран от 20.01.2020 г. подписите не били
положени от П. В. на „Получил” и от С. М. на „Броил”, като същите дори с обикновено
(невъоръжено) око се различавали от останалите три ръкописни документа. В документа,
датиран от 31.08 пък имало поправка на годината, както и задраскване на част от текста и
същият документ не бил във връзка със сумите от 2019 г.
Възразява се и по направеното искане по реда на чл. 176 ГПК.
Отделно са направени и други доказателствени искания – за допускане разпита на
трима свидетели, които да установят фактите, изложени в отговора. В връзка с оспорване
съдържанието и подписи на четирите документа е направено искане по реда на чл. 183 ГПК -
да се задължат ищците да представят същите в оригинал по делото. Направено е искане за
допускане изслушването на комплексна съдебно съдебно-техническа, графологическа и
химическа експертиза, по която вещите лица, запознавайки се с материалите по делото и
по-точно с оригиналите на четирите ръкописни документа да отговорят на конкретно
посочени задачи.
С оглед твърденията, че след като ответника връщал парите на С. М., последния ги
депозирал по банковата си сметка, както и с твърдението, че на практика С. М. не
разполагал със сума в размер на 75 000 лв., която да предостави в заем на ответника е
направено искане за разкриване на банкова тайна, посредством издаване на съдебно
удостоверение, с помощта на което да се направи искане пред БНБ, откъдето да бъде
3
предоставена информация за наличните банкови сметки на лицето С. Б. М. от 2019 г. до
2022г., както и за движението на тези сметки за периода от 01.01.2019 г. до 08.02.2022 г.
Направено е искане за предоставяне на заверен препис от ИМ и доказателствата към
нея, които били необходими на ответника за отношение във връзка с искането на ищцата по
чл. 83, ал.2 ГПК.
Съобразно така изложеното съдът намира, че следва при условията на чл.140 ГПК да
пристъпи към произнасяне по всички предварителни въпроси и по допускане на
доказателствата, като настоящето определение представлява и проект за доклад по делото
при спазване изискванията на чл.140, ал.3, пр.2 ГПК във връзка с чл.146 ГПК.
С оглед изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум,
съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим и същият намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 240 ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД
На основание чл.154 от ГПК и предвид характера на предявените искове съдът
приема, че следва да укаже на страните, че твърденията и възраженията им се нуждаят от
доказване.
Реалното предаване на предоставената в заем сума с поемане на задължението за
нейното връщане от заемателя е в доказателствена тежест на ищците, които се позовават на
сключения от наследодателя им договор за заем и основават претенциите си на този
договор. Ответникът от своя страна следва да проведе насрещно доказване на направените
правоизключващи и/или правопогасяващи възражения, от които цели да извлече
благоприятни правни последици както и твърденията, изложени в отговора: че
задължението не е възникнало, респ. - че същото е било погасено поради изпълнение или
евентуално – по давност..
По направените доказателствени искания:
Представените от страните писмени доказателства са приложени в заверен препис,
относими към предмета на спора, поради което следва да бъдат приети.
Основателно се явява искането по чл.176 ГПК – да се даде възможност на ищеца А. Б.
да се яви лично в о.с.з., за да даде обяснения за обстоятелствата относно взаимоотношенията
между С. М. и ответника П. В., за отправянето на поканата и др.
Основателно е и ще следва да се уважи искането на ответника по реда на чл.183 ГПК,
като се задължат ищците да представят в оригинал приложените към ИМ в заверени
преписи: Разписка от 26.03.2019 г., Разписка от 27.05.2019 г., Разписка от 31.08.2019 г. и
Разписка от 20.01.2020 г.
По отношение направеното искане на ответника за събиране на гласни доказателства
съдът ще се произнесе в о.с.з., след уточнение от ответника за кои факти и обстоятелства,
посочени в отговора на ИМ иска да бъдат разпитвани свидетели, тъй като това е от значение
за допустимостта на показанията им като доказателства по делото, а и се изисква изрично от
разпоредбите на чл.156 от ГПК.
Във връзка със заявеното от ответника оспорване на представени от ищците
4
документи на осн. чл. 193 ГПК ще следва преди всичко да бъде указано на ищците в първото
по делото съдебно заседание да уточнят дали желаят или не да се ползват от тях, като след
упражняване на това процесуално право съдът ще се произнесе допускането и приемането
на самите писмени доказателства и по искането за допускане на експертиза,направено от
оспорващата ги страна.
По отношение искането за разкриване на банкова тайна съдът ще се произнесе след
устното изслушване на старите в съдебно заседание.
Неоснователни се явяват исканията на ответника за предоставяне на незаверен
препис от доказателствата и молбите, касаещи искането на ищеца за освобождаване от ДТ.
Преди всичко, както се посочи по-горе, ищцата вече е освободена от ДТ и разноски по
делото съгласно постановеното определение № 15/09.01.2023 г. Освен това в тази връзка
следва да се посочи и че производството по чл.83 ал.2 ГПК, макар да се развива в рамките на
исковия граждански процес, е самостоятелно и има всички белези на охранително
производство. С него не се разрешава гражданскоправен спор, а съдът се произнася по
отправена молба за съдействие по смисъла на чл.2 ал.1 предл. 2 ГПК, като същото
производството се развива едностранно, т.е. препис от молбата и приложените към нея
доказателства, не се връчват на противната страна (виж така и Определение №
173/16.04.2015 г. по ч. гр. д. № 866/2015 г. на ВКС, І г.о.). Затова и искането на ответника в
този смисъл се явява неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.140 ГПК Пазарджишкия окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства, описани в
исковата молба и отговора на исковата молба, с изключение на оспорените от
ответника документи /Разписка от 26.3.2019 г., Разписка от 27.5.2019 г., Разписка от
31.8.2019 г. и Разписка от 20.01.2020 г/., като указва на ищците, че следва да заявят дали
желаят да се ползват от тях като доказателства по делото..
ДОПУСКА при условията на чл. 176, ал.1 ГПК ищецът А. Б. да се яви лично в
о.с.з., за да даде обяснения за обстоятелствата относно взаимоотношенията между С. М. и
ответника П. В., за отправянето на поканата и др.,
ЗАДЪЛЖАВА ищците на осн. чл. 183 ГПК да представят оригиналите на
приложените в заверени преписи към ИМ : Разписка от 26.3.2019 г., Разписка от 27.5.2019
г., Разписка от 31.8.2019 г. и Разписка от 20.01.2020 г.
УКАЗВА на страните, че по отношение направените от ответника
доказателствени искания за събиране на гласни доказателства, съдът ще се произнесе
в о.с.з. след уточнение от ответника конкретно за кои факти иска да бъдат разпитвани
поисканите трима свидетели.
По искането за разкриване на банкова тайна съдът ще се произнесе след устното
5
изслушване на старите в съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.07.23 г. от
10.45 часа, за която дата да се призоват страните.
Преписи от определението да се връчат на страните, а на ищеца - заедно с препис от
подадения писмен отговор на исковата молба.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
6