О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е
№ 527
гр. Кюстендил, 11.09.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд,
наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети септември през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: Калин
Баталски
при секретаря Вергиния Бараклийска и в
присъствието на прокурора от КОП Камелия Стефанова, като разгледа докладваното
от съдия Баталски ЧНД № 457 по описа за 2018 г. на КОС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по глава ХХХV „Производства във връзка с изпълнение на наказанията”, Раздел І
„Предсрочно освобождаване”- чл. 437 и следващите от НПК.
Образувано е по молба на осъдения П.К.С.,
с ЕГН:********** за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното
му наказание „лишаване от свобода” с
протоколно определение по ЧНД № 17507/2016 г. по описа на Районен съд – София.
Началникът на Затвора -
Бобов дол чрез надлежно упълномощения си процесуален представител изразява
становище за неоснователност на молбата.
Прокурорът
изразява становище за неоснователност на предявената молба за допускане на
условно предсрочно освобождаване на молителя.
Защитникът
на лишения от свобода – адвокат В.П. изразява становище за основателност на
молбата.
Лишеният
от свобода П.К.С. поддържа молбата си.
Кюстендилският окръжен съд, след като
събра доказателства, необходими за решаване на делото от фактическа и правна
страна и след преценка на доводите на страните, приема за установено следното:
Лишеният
от свобода П.К.С. е роден на *** *** с постоянен адрес ***, с основно
образование, българин, по професия – фермер, разведен, осъждан, с ЕГН:**********. Постъпил е в Затвора – Бобов дол на 31.07.2015 г.
Преди настоящото наказание С. е изтърпял наказание,
постановено с присъда № 274 от 23.03.2009 г. по НОХД № 2963/2006 г. по описа на
Районен съд гр. Петрич /влязла в сила на 21.07.2009 г./, с която е осъден на 3
/три/ години лишаване от свобода за престъпление по чл. 157, ал.1 от НК /ред.
съгл. ДВ № 75/2006 г./, вр. чл. 2, ал.2, и чл. 54 от НК, извършено на
неустановена дата през месец ноември 2003 г., което на основание чл. 66, ал.1
от НК е било отложено за изпитателен срок от 5 години, което наказание е
приведено в изпълнение на основание чл. 68, ал.1 от НК с протоколно определение
от 14.12.2016 г., постановено по ЧНД № 17507/2016 г. по описа на Районен съд
гр. София, като е определено наказанието да се изпълнява при първоначален „строг“
режим.
С посоченото определение, на основание чл. 59, ал.1
и 2, вр. ал.2 от НК, е зачетено времето на предварително задържане на С. по
мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 06.01.2014 г. до
12.02.2014 г., както и по мярка за неотклонение „домашен арест“, считано от
12.02.2004 г. до 04.05.2004 г. Посоченото наказание е изтърпяно от 30.07.2015
г. до 24.10.2017 г. – 2 години, 2 месеца и 24 дни със зачетен предварителен арест от 3 месеца и
28 дни и спечелени от работа в негова полза – 5 месеца и 8 дни.
Понастоящем С. изтърпява едно общо най-тежко
наказание в размер на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, при първоначален
„строг“режим, постановено на основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК с протоколно
определение от 14.12.2016 г., постановено по ЧНД № 17507/2016 г. на Районен съд
гр. София и определено измежду наказанията, наложени му с влезли в сила
присъди, както следва:
1.С протоколно определение № 1273 от 03.06.2014 г.
по НОХД № 856/2013 г. на Районен съд гр. Сандански /влязло в сила на 03.06.2014
г./ му е наложено наказание „пробация“ със съответните пробационни мерки за
срок от 3 години за престъпление по чл. 343в, ар.1, чл. 55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК за деяние извършено на 21.03.2013 г. по път № 1082 от с. Вълково, в посока
към с.Струма, общ.Сандански е управлявал МПС собственост на П.В.Н.от гр. София
в срока на изтърпяване на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“,
след като е наказан за същото деяние по административен ред. На основание чл.343г
във вр. с чл. 37, ал.1, т.7 от НК му е наложено наказание „лишаване от право на
управление на МПС“ за срок от 2 години.
2. С присъда № 4191/08.10.2014 г. по ВНОХД №
278/2014 г. на Окръжен съд гр. Благоевград, с която е отменена обжалваната присъда
№ 336 от 30.05.2015 г. по НОХД № 814/2012 г. на Районен съд гр. Петрич, С. е
осъден на 1 година лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим и
„глоба“ в размер на 1 500 лв. за престъпление по чл. 234, ал.1, пр.2,
чл.54 от НК, за деяние извършено на 11.02.2012 г. в района на ГКПП-Кулата на
територията на общ.Петрич е държал укрити в газова бутилка, поставена в
багажника на лек автомобил, собственост на Й. М. Б., акцизни стоки без бандерол
на обща стойност 1 120 лева. С решение № 159 от 01.07.2015 г. по ВНОХД №
253/2015 г. по описа на ВКС на Република България присъда № 4191/08.10.2014 г.
по ВНОХД № 278/2014 г. на Окръжен съд гр. Благоевград е била потвърдена и е влязла в сила на
01.07.2015 г.
3. С присъда от 09.03.2015 г. по НОХД № 15038/2013
г. на Районен съд гр. София С. е осъден на 1 година лишаване от свобода при първоначален
„общ“ режим, за престъпление по чл. 346, ал.2, т.3, вр. чл.195, ал.1, т.4 от НК, за деяние извършено за времето от 23.00 часа на 20.03.2013 г. до 06.40 часа
на 21.03.2013 г. в гр. София, от неохраняем паркинг противозаконно е отнел
чуждо моторно превозно средство – лек автомобил на стойност 1 100 лв.,
собственост и във владение на П.Н., без негово съгласие с намерение да го
ползва, като отнемането е извършено чрез използване на техническо средство.
Приведено е в изпълнение наказанието по НОХД № 2963/2006 г. на Районен съд гр.
Петрич в размер на 3 години лишаване от свобода, като му е определен
първоначален „общ“ режим на изтърпяване. На основание чл. 59, ал.1 от НК е
зачетено времето на предварително задържане по мярка за неотклонение „задържане
под стража“, считано от 22.03.2013 г. до 17.10.2013 г. – 6 месеца и 28 дни. На
основание чл. 346, ал.4 от НК осъденият е бил лишен от право да управлява МПС
за срок от 1 година. С решение № 919/22.07.2016 г., постановено по ВНОХД №
334/2016 г. на Софийския градски съд /влязло в сила на 22.07.2016 г./ е била
изменена присъдата от 09.03.2015 г. по НОХД №15038/2013 г. на по описа на
Районен съд гр. София, като са увеличени наложените на Станоев наказания, както
следва: наказанието в размер на 1 година лишаване от свобода е увеличено на 2
години и 6 месеца лишаване от свобода, а наказанието „лишаване от право да
управлява МПС“ от 1 година е увеличено на 2 години, като му е определен
първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца и първоначален „строг“ режим на
изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години,
а присъдата в останалата й част е потвърдена. На основание чл. 23, ал.2 от НК
към общото наказание от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода е присъединено
наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 години, наложено
по НОХД № 856/2013 г. на Районен съд гр. Сандански, както и наказанието
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 години по НОХД № 15038/2015
г. на Районен съд гр. София. На основание чл. 25 от НК е приспадната
изтърпяната част от наказанието „пробация“ по НОХД № 856/2013 г. на Районен съд
гр. Сандански, считано от 24.03.2015 г. до 30.07.2015 г. – 4 месеца и 6 дни –
½ - 2 месеца и 3 дни. На основание чл. 23, ал.3 от НК е присъединено и
наказание „Глоба“ в размер на 1 500 лв. по НОХД № 814/2012 г. на Районен
съд гр. Петрич.
С решение на Комисията по чл. 73 /стар/ от ЗИНЗС /протокол
№ 2/30.03.2016 г./ режимът на С. е заменен от първоначален „строг“ на „общ“
режим, а с последващо решение на същата комисия /протокол № 4/27.07.2016 г./
осъденият е настанен в ЗООТ „Самораново“. Със заповед № ЗО-242/21.03.2018 г. на
началника на Затвора режимът му е заменен от „общ“ на „лек“. По отношение на
последното наказание, началото на изпълнението му е на 24.10.2017 г.
На 27.08.2015 г. С. е настанен в ЗООТ „Самораново“.
Рискът от рецидив при него първоначално е бил 63 точки, а впоследствие е намален
на 59 точки, което е в средните стойности на риска. Очертани са следните
проблемни зони при осъденото лице: отношение към правонарушението;
междуличностни проблеми и умение за мислене. Изготвен е план на присъдата
съобразно нуждите на правонарушителя. Мнението на затворническата администрация
е, че осъденият не осъзнава в достатъчна степен сериозността на
правонарушението и у него са налице самооправдателни нагласи. Рискът от вреди е
определен като висок. Със заповед № 52/01.08.2016 г. е назначен на работа като
общ работник във фирма „М.“ ЕООД, а със заповед № 105/06.10.2016 г. е
преназначен като общ работник във фирма „****“ – ЕООД. Полагал е доброволен
труд за ремонт на спалните помещения в общежитието. Със заповед №
166/20.07.2018 г. му е възложено да изпълнява функциите на косач и да поддържа
района на ЗООТ „Самораново“. Има
изградени трудови навици. С. не приема отговорността за извършеното
престъпление и не осъзнава причините довели до него, като работата с него
продължава по отношение на регистрираните проблемни зони: отношение към
правонарушението и умения за мислене. Становището на администрацията е, че е необходимо
продължаване на наблюдението върху поведението му и продължаване на
индивидуално-корекционната дейност с него по набелязаните цели и задачи в плана
на присъдата в посока приемане на собствена вина по отношение на
правонарушението и изграждане на способност за предвиждане на негативни
последици от собствените му действия.
От събраните доказателства в
затворническото досие на лишения от свобода се установява, че при постъпване в
затвора е изготвен скрининг за риск от вреди. Изготвен е първоначален доклад по
чл.154 от ЗИНЗС. Изготвен е и план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, както и психологическо изследване. Отчетен е първоначален риск от
рецидив в границите на средния – 63 точки. Впоследствие е намален с четири точки
- на 59 точки. При първоначалния доклад са констатирани следните дефицити: осъденият не приема присъдата за справедлива,
тъй като отрича участието си в реализираното деяние, разсъждава повърхностно и
незадълбочено върху цялостното си противоправно поведение, не е критичен спрямо
реализираните деяния, прехвърля вината върху другите и върху обстоятелствата. Констатирано
е наличие на междуличностни проблеми – нивото на междуличностни умения не е
много добро, С. е декларирал враждебни нагласи, дискриминационни нагласи, както
и агресивно поведение. По отношение на уменията за мислене е констатирано, че
осъденият формално разпознава проблемите, като не декларира способност за
решаването им, липсва му достатъчно самоувереност и търси оправдания за
действията си, не осъзнава последствията от действията си, импулсивен е,
декларира краткосрочни цели, които се свеждат до безпроблемно изтърпяване на
наказанието.
Констатирано е, че ресурсите на
осъдения са доброто жилищно устройване, наличието на завършено основно
образование и на трудова заетост, липса на наркотична зависимост, липса на
емоционални проблеми, доброто му здраве, нагласата за безпроблемно изтърпяване
на наказанието, отчасти запазените добри контакти с близките. Рискът от вреди в
текущия доклад от 12.01.2018 г. е определен като висок.
Адаптацията на С. е протекла
безпроблемно, същият е комуникативен, наказван е, но е и награждаван, като
наказанията му впоследствие са заличени.
На 12.01.2018 г. е направено
препланиране на присъдата на осъденото лице, като е постигнато съгласие за
целенасочена работа в продължение на едногодишен период. Съгласно плануваните
цели и задачи в плана на присъдата работата с осъдения е насочена към двете
основни проблемни зони: отношение към правонарушението и умения за мислене. По
отношение на първата проблемна зона е предвидено като цел приемане на
собствената вина по отношение на правонарушението, а конкретните задачи са
изграждане на способност за предвиждане на негативни последици от собствените
действия. По отношение на втората проблемна зона се предвидено постигане на
преосмисляне на вредните последици от миналото поведение, както и извличането
на поуки от минал негативен опит. Задачите, отразени в плана в тази насока са
разпознаването на проблемите, усвояването на алтернативи за решаването им и
изграждане на умения за предвиждане на последствия от собствените действия.
Осъденият не осъзнава в достатъчна степен сериозността на нарушението, като у
него продължават да се наблюдават самооправдателни нагласи. С. е мотивиран само
до известна степен да промени поведението си и в бъдеще да не допуска
противоправни прояви. Постигнато е съгласие да се работи към постигане на
резултати по проблемните зони към договорените цели и задачи. Становището на
затворническата администрация е, че към момента не са изпълнени целите и
заложените задачи в плана на присъдата.
Съдът намира, че молбата на лишения от
свобода е неоснователна и следва да се остави без уважение по следните
съображения:
Предпоставките, визирани в
чл.70, ал.1 НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишеното от
свобода лице не са налице. Действително С. е изтърпял фактически повече от половината
от наложеното му наказание, респ. първата предпоставка по чл.70, ал.1, т.1 от НК е налице. Не е изпълнена обаче втората предпоставка, необходима за
удовлетворяване на молбата му за допускане на условно предсрочно освобождаване.
Съгласно разпоредбата на
чл.70, ал.1 лицето следва да е дало доказателства за своето поправяне. Законът
е дал ясна дефиниция за тези доказателства в нормата на чл.439а от НПК - това
са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по
време на изтърпяване на наказанието като доброто поведение, участието в
трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС,
както и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по
време на изтърпяване на наказанието. Посочената
законова разпоредба изисква цялостно изследване на поведението на
осъденото лице по време на престоя му в затворническото заведение.
Съдът намира, че
поправянето на осъдения не е завършено,
респ. не са постигнати основните цели, поставени в планирането на наказанието,
като работата по плана не е завършена. Индиция за това е именно планът за
изпълнение на присъдата. Поправянето на осъдения не е пълно, т.е. не са
постигнати целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на
наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленото на лишения от
свобода.
Съдът намира, че изминалият
период е недостатъчен, за да се счита, че е постигната личната и генералната
превенция на наказанието. Наистина, към настоящия момент рискът от вреди е към
средния /59 точки/, но съдът намира, че процесът на поправително въздействие в
насока промяна на мисленето на осъдения и повишаването на уменията за адекватно
решаване на проблемите при него следва да продължи. Следва да се има предвид,
че С. е неколкократно осъждан, като сред извършените от него престъпления има и
такива срещу собствеността и срещу половата неприкосновеност. Това означава, че
спрямо него следва да се проведе по-сериозна работа при сегашния му престой в
затвора за да се утвърди трайно постепенно създаваната у него нагласа за
законосъобразно поведение. Освен това, рискът от вреди при С. е определен като
среден, което също е доказателство за необходимостта от допълнителна работа с
осъденото лице. При това положение, обстоятелството, че наказанията на С. са
заличени и същият е работил в затвора, че има добри характеристични данни
/включително и от лица извън Затвора Бобов дол/, са необходими положителни
стъпки към постигане на целите, отразени в плана на присъдата, но с оглед на
изложените по-горе обстоятелства, те не са достатъчни.
Поради изложеното, съдът
намира, че въпреки по начало доброто поведение на С. не са налице достатъчно доказателства
за превъзпитанието и поправянето му по смисъла на чл.439а от НПК, за да се
мотивира извод за наличие на предпоставките по чл.70 от НК за допускане на
условно предсрочно освобождаване на осъдения от неизтърпяната част на
наложеното му наказание.
Следва да се има предвид,
че условното предсрочно освобождаване е правна възможност, предоставена от
закона на лишени от свобода с поведение надхвърлящо обичайно доброто при
изпълнение на наказанието лишаване от свобода, а не институт с автоматично
приложение при изтърпяване на определена част от наказанието. Доброто поведение
в затвора трябва да свидетелства за съзнателното поправяне на лишения от
свобода, а не да цели привидно изпълнение на критериите за условно предсрочно
освобождаване. Именно поради това в ал.2 на чл.439а от НПК е въведено изискване
за изследване на цялостното поведение на лицето по време на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода. Именно поради тази причина не би могло да се
приеме, че цялостното поведение на молителя сочи на завършил процес на
превъзпитание у същия по изложените по-горе обстоятелства. Необходимо е
следователно да се продължи работата по посока постигане на съзнателни и
цялостни положителни промени в съзнанието на осъдения, характер и поведение,
които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил. Съгласно изготвения на 12.01.2018
г. план за изпълнение на присъдата, подписан от молителя без възражения,
поставените в него цели следва да бъдат постигнати, като от събраните по делото
доказателства е видно, че към настоящия момент тези цели не са постигнати,
поради което трайното поправяне и превъзпитание на осъденото лице към настоящия
момент не е постигнато.
Поради изложените съображения,
съдът намира, че молбата на осъдения П.К.С. за допускане на условно предсрочно
освобождаване е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.439- 440 НПК, окръжният съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
Оставя без уважение молбата
на П.К.С., с ЕГН:**********, роден на *** *** с
постоянен адрес ***, с основно образование, българин, по професия – фермер,
разведен, осъждан, с ЕГН:**********
за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата
част на наказанието „лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца, наложено
му с протоколно определение от 14.12.2016 г., постановено по ЧНД
№17507/2016 г. по описа на РС-София, за остатъка от наказанието му от 7 месеца
и 17 дни.
Определението може да се обжалва или
протестира пред Софийския апелативен съд в седемдневен срок, считано от днес по
реда на глава ХХII от
НПК.
След влизане в сила на определението
затворническото досие на лишения от свобода да се изпрати на Затвора гр.Бобов
дол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: