РЕШЕНИЕ
№
428
гр.
Враца, 07.12.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 21.11.2023 г. /двадесет и първи ноември две
хиляди двадесет и
трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
НЕДЕЛИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ,
като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАД № 480 по описа на АдмС –
Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с
чл. 111, ал. 7 от ЗИНЗС.
Образувано е по касационна жалба на Началника
на Затвора – ***, депозирана чрез * Г.Х., против Решение № 194/21.06.2023 г. постановено
по адм. дело № 360/2023 г. на АдмС - Враца. С оспореното решение
е отменена Заповед № Л-1756/05.06.2023 г., издадена от Началника на Затвора – ***,
с която на основание чл. 104, ал. 1, вр. чл. 102, ал. 2, вр. чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС на * Ц.М.З.,***, е наложено дисциплинарно наказание „***.
С касационната жалба се твърди, че
оспореното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния
закон и необосновано, иска се неговата отмяна по подробно изложени в жалбата
аргументи. В с.з. процесуалният представител
на касатора - * Г.Х. поддържа изцяло изложените в жалбата съображения.
Ответникът
– * Ц.М.З., редовно призован в с.з. лично и чрез * Т.С. от АК – ***, намира
касационната жалба за неоснователна, а оспореното решение, като правилно и
законосъобразно моли да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура - Враца, дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира за правилен
формирания от първоинстанционния съд извод, за липса на изслушване преди
налагане на дисциплинарното наказание.
Административен съд - Враца, в
настоящия касационен състав, намира, че
касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационен контрол за
законосъобразност е Решение № 194/21.06.2023 г. постановено по а.д. № 360 по
описа на АдмС – Враца за 2023 г., с което е отменена Заповед №
Л-1756/05.06.2023 г. на Началника на Затвора – ***, като със същата на
основание чл. 104, ал. 1, вр. чл. 102, ал. 2, вр. чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС на ответника в настоящото
производство, * Ц.М.З.,***, е наложено дисциплинарно наказание „***.
За да постанови този резултат, след съвкупната
преценка на представените по делото доказателства, съдът е установил, че дисциплинарнонаказващия
орган не е изпълнил установеното от законодателя задължение в чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС, да изслуша нарушителя преди да му наложи наказание. В представения по
делото протокол за проведено изслушване на л/св. не са отразени обясненията на същия
във връзка с това изслушване, като предвид обстоятелството, че З. има други
четири наложени наказания с отделни заповеди, не ставало ясно по кое от тези
производства е проведено изслушване. Отделно от това нито в предложението за
налагане на наказание, нито в докладната, въз основа на която е изготвено, нито
пък в самата заповед за дисциплинарно наказание не е отразено какво
разпореждане е било дадено на З. на дата 16.05.2023 г. във вр. с изпълнение на предходна
заповед, което същият е отказал да изпълни.
Настоящият касационен състав, намира
така постановеното решение за валидно и допустимо, постановено в съответствие с
доказателствата и при правилно приложение на материалния закон. Наведените с
касационната жалба доводи за противното са неоснователни.
Формираните от първоинстанционния съд
изводи за допуснати съществени нарушения процесуалните правила, довели и до неправилно
приложения на материалния закон се споделят в пълнота от настоящата инстанция и
за процесуална икономия не следва да бъдат преповтаряни.
В конкретния случай не само не е
посочено в отменената заповед какво е конкретното изпълнително деяние
осъществено от лишения от свобода, но и не са събрани безспорни доказателства
за наличието на виновно поведение от негова страна.
В допълнение следва да бъде отбелязано,
че при определяне на вида и размера на наложеното дисциплинарно наказание
органът не е посочил една от предпоставките за налагане на наказанието „***“, а
именно наличието на системни нарушения по чл.
100, ал. 2, т. 1, 2,
3
или 5
от ЗИНЗС. Съгласно чл.
102, ал. 1 от ЗИНЗС при определяне на дисциплинарното наказание се вземат
предвид характерът и тежестта на извършеното нарушение, отношението на лишения
от свобода към него, поведението му преди това и здравословното му състояние.
Разпоредбата на чл. 2 гласи, че дисциплинарните наказания по чл. 101, т. 7 и 8
могат да се налагат само при извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал.
2, т. 4, 6, 7 или 8, както и при системни нарушения по чл.
100, ал. 2, т. 1, 2,
3
или 5
от ЗИНЗС. Следователно, за да приеме, че са налице основания за налагане на
наказание от вида на наложеното с отменената с оспореното решение заповед, ДНО
следва да изложи мотиви, че лишеният от свобода е извършил системни нарушения.
Такива доводи липсват в отменения акт, което го прави немотивиран, доколкото не
съдържа мотиви относно една от изискуемите предпоставки за налагане на
наказанието. Цитираните четири заповеди за наложени дисциплинарни наказания, от
една и съща дата – 05.06.2023 г., всички за нарушения, свързани с изпълнение на
заповед № Л-1478/15.05.2023 г. на Началника на Затвора - ***, при липса на
данни за влизането им в сила, не могат да обосноват системност.
Правилно с решението си
първоинстанционният съд е осъдил ГДИН да заплати сумата от 500 лева възнаграждение
за предоставена адвокатска защита по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата и наведените с касационната жалба доводи, че л/св не е представил
надлежни доказателства за наличието на затруднено материално положение, както и
недоказването на реалното извършване на разноските са неоснователни. За разлика
от искането за назначаване на безплатен адвокат по чл. 23, ал. 3 от Закона за
правната помощ, когато лицето желаещо процесуално представителство няма
средства за заплащане на адвокатско възнаграждение и следва да докаже това
обстоятелство, чрез доходите си или на
неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното
положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други
обстоятелства, то за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е
представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по
т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв, като не е необходимо страната предварително да
установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна
правна помощ. При безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв, както е в случая, адвокатът сам, по собствена воля, се
съгласява да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в
интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на
съдебния акт, с който му се присъжда. За да упражни последният това свое право,
е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и
съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 или т. 3 от ЗАдв, като не се нуждае от доказване
обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката или че се намира в затруднено
материално положение. Касае се за специална норма, предпоставките по която в
случая са били налице.
Казаното важи в пълна степен и за
настоящото производство, в което л/св. е представляван от * Т.С. на основание
чл. 38 от ЗАдв, за което е представен Договор за правна защита и съдействие /л.
28/. Възнаграждение за оказаната от него безплатна адвокатска помощ на основание
чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, следва да бъде определено в размер на
500 лева, съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвид фактическата и правна сложност на делото и
реално извършените дейности от пълномощника на
жалбоподателя.
Предвид изложеното решението следва
да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Касационната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК касационен
състав на Административен съд - Враца,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 194/21.06.2023 г.
постановено по адм. дело
№ 360/2023 г. по описа на
Административен съд - Враца.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ ДА ЗАПЛАТИ на * Т.Г.С. от *** сумата от 500 /петстотин/ лева
възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска защита.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.