Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 28.02.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд V гр. състав,
в публично заседание, проведено на 30.01.2017г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Г.Н., като разгледа докладваното от съдията, гр.д. № 5937 по описа на съда за 2016г. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе взе предвид следното
Искове с правно основание
чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Исковата молба е
подадена от „Топлофикация Плевен” ЕАД против Т.И.С. с ЕГН ********** ***, с
искане да се признае за установено, че ответницата дължи сумата от 359.24 лв.,
от която 305.47 лв. – главница, представляваща стойността на потребена, но
незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2013г. до 30.04.2016г. и 53.77
лв. – лихва за забава от 04.01.2014г. до 07.06.2016г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №4291/2016г. по описа на ПлРС до окончателното
изплащане на сумите. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми – 1668.20 лв. - главница за
потребена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2007г. –
31.10.2015г. и 932.08 лв. - лихва за забава за периода 01.03.2007г. –
07.06.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението до окончателно изплащане на задължението, направените по делото
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че по
този повод, по образуваното ч.гр.д. № 4291/2016г. на ПлРС, съдът е уважил
заявлението и е издал заповед за изпълнение и в срока по чл. 414 от ГПК,
длъжникът е подал възражение. ПлРС е указал на заявителя, че може да подаде иск
по чл. 415 от ГПК. Това поражда неговия правен интерес от предявяване на
настоящия иск. Ищецът твърди, че ответникът е собственик / ползвател на
топлинна енергия, като същата не е заплатена за негов топлоснабден имот,
намиращ се на адрес ****. Твърди, че са публикувани общите условия за договора
за доставка на топлоенергия съгласно изискванията на ЗЕ. Претендират се
разноски.
Ответницата оспорва
претенцията като недопустима и неоснователна. Възразява за голяма част от
задължението въз основа на изтекла погасителна давност, като се позовава на
чл.111, б. „в“ от ЗЗД. Твърди, че не е ползвала услугите на Топлофикация Плевен
ЕАД за периода 2007г. - 2016г. Сочи, че по нейна молба през 2007г. – 2008г.
служители на „Топлофикация – Плевен” ЕАД са демонтирали радиаторите в
апартамента му и са прекратили подаването на топла вода към него. Твърди, че
правото ѝ на избор като потребител е нарушено от чл. 153, ал.6 от ЗЕ.
Твърди, че сметките за отчетните периоди за сградна инсталация са многократно
завишени и оспорва начина на отчитане на топлинна енергия, както и
разпределението на ТЕ за потребителите на сградна инсталация. Твърди, че чрез
тръбите, които са прокарани през имота ѝ, „Топлофикация – Плевен” ЕАД
ползва частната ѝ собственост, за да се обогатява неоснователно. Счита,
че по този начин е възпрепятствана да упражнява правото си на собственост,
поради което счита, че ищцовото дружество ѝ дължи наем от 100 лв. на
месец за цялата 2014г., 2015г. и 2016г., или общо 3600лв. Твърди, че
„Топлофикация – Плевен” ЕАД ѝ нанася психически тормоз, като я третира
като „крадец, измамник и престъпник“, поради което претендира 15 000 лв. от
дружеството за лечение на заболяването си. Двете претенции - за наем и вреди предявява като възражения
за прихващане. Сочи, че когато ползва услугите на ищцовото дружество си заплаща
задълженията към него. Твърди, че не е била клиент на ищцовото дружество за
периода 01.11.2013г. – 30.04.2016г. Претендира разноски в заповедното и
исковото производство. Моли, при евентуално осъждане, съдът да разсрочи
плащането на сумите, т.к. е разведена, страда от редица заболявания и гледа
болната си майка.
Третото лице –
помагач - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, твърди, че е изготвяло дяловото разпределение
за имота в съответствие с всички действащи нормативни разпоредби.
Съдът,
след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното: От
приложеното ч.гр.д. № 4291/2016г. по описа на ПлРС се установява, че ищецът е
депозирал на 13.06.2016г. пред ПлРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответницата Т.И.С. за следните суми –
1668,20лв. – главница, представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.01.2007г. до 31.10.2015г.; 932,08лв. – лихва върху главницата
за периода от 01.03.2007г. до 07.06.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 13.06.2016г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски:
52лв. – внесена държавна такса и 180лв. – юрисконсултско възнаграждение. Установява
се също така, че за претендираните вземания е била издадена Заповед за
изпълнение с № 2750 от 14.06.2016г., възразена в срок от длъжника. С
Разпореждане на съда, получено от заявителя на
05.07.2016г., е указано на заявителя
да предяви иск за установяване на вземанията си, на основание чл.415,
ал.1 от ГПК, поради постъпило възражение от длъжника. Искът е предявен в
законоустановения едномесечен срок – на 05.08.2016г., поради което съдът го
приема за допустим.
Не е спорно между страните обстоятелството, че
ответницата е собственик на жилището на адрес: ****, за това обстоятелство
самата ответница е представила доказателство – н.а. № 114, т. 2, д. 250/2008г.
на нот. Жени Мичева. Жилището е с абонатен № при ищеца 15122. Още на 29.12.2004г.
ответницата е подала молба за откриване на партида при ищеца за заплащане на
отопление и топла вода. Отчета за
консумация на отдадената в жилището и в сградата топлоенергия е изготвен от
третото лице – помагач на ищеца „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, което е представило по
делото подробни месечни справки за разпределението на ТЕ в жилището на
ответницата – л. 55 – 58 от делото, за праоцесния период. Съгласно тези справки,
съгласно представеното от ищеца извлечение от сметката на ответницата – л. 7 от
делото, а и съгласно заключението на СИЕ по делото, за процесния период –
редуциран от претенциите в заповедното производство - 01.11.2013г. до
30.04.2016г., са начислявани: сума за ТЕ, отдадена от сградната инсталация,
сума за отопление от щранг-лира и сума за услугата дялово разпределение, като
тези суми са незаплатени само за периода от 01.11.2013г. до 31.10.2015г.вкл. Вещото
лице – икономист е уточнило, че има записан уред за отопление, който обаче е
сложен в края на периода и е отчитан в период, в който няма незаплатени сметки,
че ТЕ, отдадена от сградната инсталация е начислена тна база обема на жилището
по проект и че топла вода не е ползвана, и не е начислявана. Представени са по
делото от ответницата фактури за заплащана ел. енергия през процесния период,
които обаче са неотносими към предмета на делото, т.к без значение е по какъв
начин самото жилище се е отоплявало, т.к. претенцията на ищеца не обхваща
отопление на цялото жилище на ответницата, е само за ТЕ за щранг-лира и сградна
инсталация. Представени са доказателства за заплащане от ответницата на суми за
ТЕ за периода извън установения от в.л.,
и включващ се в исковата претенция – от 01.11.2015г. до 30.04.2016г.
Ответницата също така е представила доказателство – удостоверение от Варненски
районен съд, че считано от 31.01.1990г. е разведена, че нейната майка – В.Н.С.
е със 72% ТНР, и че тя самата има заболявания с диагнози: АХ/артериална
хипертония/, рецидивиращо депресивно разстройство, исхемична кардиомиопатия,
ХБС, за които притежава рецептурна книжка на хронично-болния, заверена в НЗОК
на 17.10.2007г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съдът счита, че от
събраните доказателства по делото следва извод, че ответницата Т.И.С. през
процесния период е била клиент на ищеца за топлинна енергия, доставена до имот
в ****, ****, в качеството ѝ на собственик на имота. Разпоредбата на чл.
153 ал. 1 от ЗЕ сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Същевременно, ал. 6 на същия член разпорежда, че клиентите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата. Поради горното е ирелевантно
обстоятелството, че ответницата не ползва
ТЕ за отопление в имота, т.к. тя е бил клиент на ищеца за други
задължения – за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, от
щранг-лирата и от отоплителните тела в общите части на сградата. По делото се
установи от представените доказателства и експертизата, че в сградата има изградена
абонатна станция и топлопреносна мрежа и поради това процесният имот се явява
топлоснабден по смисъла на ЗЕ, а ответницата, като физическо лице, собственик
на топлоснабден имот, е лице ползващо ТЕ за битови нужди в процесното жилище и
има качеството на клиент на ТЕ. Ответницата оспорва, че е потребител на
топлинна енергия по смисъла на ЗЕ и сочи, че към нея, като потребител следва да
се приложи ЗЗП. Съдът обаче намира възражението за противоречие с разпоредбите
на ЗЗП за неоснователно, по следните причини: За да е налице непоискана услуга
или доставка по см. на чл. 62 ЗЗП, е нужно лицето да има качество потребител,
каквото етажните собственици, прекратили топлоподаването към имотите си /факт,
който ответницата сочи, в отговора на исковата си молба/ по същество нямат. Параграф
13, т. 1 от ДР на ЗЗП дава легално определение на понятието "потребител
" – „физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги,
непредназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и
такава, което като страна по договор по ЗЗП действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност". С прекратяване на топлоподаването
към индивидуалния имот, физическото лице спира да бъде потребител по смисъла на
ЗЗП, поради което и спрямо него няма как да се приложи ЗЗП. След отказ от
услугата лицата престават да имат качеството на потребители, а заплащането на
топлоенергията, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, се явява задължение, но не на потребител на услуга, а
в качеството на етажен собственик. В настоящия случай е налице задължение за
заплащане на разходите за общата топлоснабдителна инсталация етажна
собственост, собствениците на която не са взели решение да се откажат от
ползването на услугата доставка на топлинна енергия по реда на чл. 153, ал.2 от
ЗЕ. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е
резултат от реално ползване или неползване от собствениците или носители на
вещни права върху отделните имоти. Задължението се поражда от факта, че
сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой сам не може
да се откаже. За да е налице пълен отказ от ползването й в такава сграда, може
да се извърши само в посочената хипотеза на чл. 153, ал.2 от ЗЕ, чрез
прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда, при което 2/3
от собствениците или титуляри на вещно право на ползване, не желаят да бъдат
потребители на топлинна енергия и декларират това писмено пред топлопреносното
предприятие. В случая не са представени доказателства да е било взето решение
на общото събрание на етажната собственост в този смисъл, не и твърдян такъв
факт. Отделно от това в мотивите на КС в решение № 5 от 22.04.2010 г. по
конституционно дело № 15/09 г., с което е отхвърлено искането за
противоконституционност на чл. 153, ал.1 и ал.6 от ЗЕ, е посочено, че разпоредбите
изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за
ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на
ЗЕ, ЗС и ЗУЕС и всички собственици и носители на вещни права, следва да се
считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на
общата вещ.
Поради изложеното, съдът
приема за доказано, че за ответницата, в качеството ѝ на собственик на
недвижим имот, находящ се в сграда – етажна собственост, е възникнало задължението
да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия. Неизпълнението на
задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок мотивира съда да приеме за
безспорно доказано, че ответницата дължи процесните суми, както за главница,
така и за лихва, но сумата за главница е за по-кратък от исковия период, а
именно – за периода от 01.11.2013г. до 31.10.2015г.вкл.
Независимо от заявеното
от ответницата възражение за погасяване по давност на задълженията ѝ,
съдът намира, че в случая, при приложимата тригодишна погасителна давност, не
са налице основания за уважаването на това възражение. Съгласно чл.31, ал.1 от
Общите условия на ищеца, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В съответствие с нормата на чл. 111, б. "в" ЗЗД, вземанията
за стойност на доставена топлинна енергия се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок, т.к. се касае за периодични плащания. Ищецът е
депозирал заявлението си по чл.410 от ГПК на 13.06.2016г., от когато се счита
предявен иска в съответствие с разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК. Претенцията
на ищеца започва от задължение за периода 01.11.2013г., а тази дата безспорно е
в тригодишния период назад от 13.06.2016г., който не е покрит с релевираната от
ответницата погасителна давност, както не са покрити и вземанията за следващите
месеци до м.10.2015г.вкл.
Възраженията за
прихващане на ответницата – с дължима сума за наем и вреди, причинени от
действията на ищеца, съдът намира за недоказани. Наем за ползване на тръбите
ищецът не дължи на ответницата, защото, както бе посочено и по-горе, сградната
инсталация всъщност е собственост на етажната собственост и преминаващата през
нея топла вода и отдадената ТЕ е ползвана от тази етажна собственост, а не от
доставчика - „Топлофикация Плевен” ЕАД. Твърдяните неимуществени вреди, за
които ответницата претендира обезщетение, също не бяха доказани в настоящия
процес. Представената рецептурна книжка с диагноза „рецидивиращо депресивно разстройство“ е със заверка на
НЗОК от 17.10.2007г., а претенцията е за вреди, произтекли от поведението на
ищеца – изпращане на съобщения за дължими суми – за периода 01.01.2012г. – м.
10.2015г. – много по-късен период след установяване на това заболяване на ответницата.
Поради горното, претенциите на ответницата за прихващане на исковите суми със
сумата от 3600лв. – наем за ползване на тръби и със сумата от 15 000 лв. – обезщетение за психически тормоз, като неоснователни
следва да се оставят без уважение.
Предвид изложеното, съдът
счита, че следва да се признае за установено вземането на ищеца за сумата от 305.47
лв. – главница, представляваща стойността на потребена, но незаплатена топлинна
енергия за периода 01.11.2013г. до 31.10.2015г.вкл. и 53.77 лв. – лихва за
забава от 04.01.2014г. до 07.06.2016г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. №4291/2016г. по описа на ПлРС до окончателното изплащане на сумите,
като отхвърли претенцията за главница само за периода 01.11.2015г. - 30.04.2016г.
Т.к. е налице разлика между предявените искови суми и тези, претендирани по
ч.гр.д. №4291/2016г. на ПлРС, за разликата, за която иск не е предявен, Заповед
за изпълнение № 2750 от 14.06.2016г., следва да се обезсили.
При този изход на делото,
и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди
разноските и в двете производства в тежест на ответницата, в размер определен
съобразно уважената част на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение
и уважения иск /съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, съдът следва да присъди разноските направени от ищеца и в заповедното
производство/. Съдът намира, че с оглед изменението на чл. 78, ал. 8 от ГПК, и
липсата на сложност на двете производства, размерът на претендираното
възнаграждение за юрисконсулт следва да се намали на 50.00 лв. за заповедното
производство и 100.00 лв. за исковото. Съобразно отношението на предявена и
уважена/обезсилена част на сумите по заповедта и редукцията на възнаграждението
за юрисконсулт, в тежест на ответницата следва да се присъдят следните
разноски: 175.00лв., представляващи разноски в исковото производство и 14.09лв.,
представляващи разноски в заповедно производство.
В съдебно заседание
ответницата е направила искане за разсрочено плащане на задължението.
Представил е писмени доказателства за множеството си хронични заболявания, ТЕЛК
на своята майка, за която се грижи и доказателство, че е разведена. При тези
обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 241 от ГПК, и
направеното искане е основателно. Следователно, изпълнението на общото
задължение по исковете – 359.24лв. и разноските, които за двете производства
възлизат на 189.09лв., или обща сума за плащане – 548.33лв., трябва да бъде
разсрочено на 18 последователни месечни вноски, всяка от които в размер на по 30.46лв.
Първата вноска е платима на 5-то число на месеца, следващ този, в който
настоящото решение влезе в сила, и останалите – на всяко следващо 5-то число на
месеците, до окончателното изплащане на вземането.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ Т.И.С.,
ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Плевен, „Източна индустриална зона” №128 с представител Й.В.В., следните суми:
305.47 лв. – главница, представляваща стойността на потребена, но незаплатена
топлинна енергия за периода 01.11.2013г. до 31.10.2015г.вкл. и 53.77 лв. –
лихва за забава от 04.01.2014г. до 07.06.2016г., ведно със законната лихва от 13.06.2016г.
до окончателното изплащане на сумите, представляващи част от вземането, за
което е издадена Заповед № 2750 от 14.06.2016г.
по ч.гр.д.№ 4291/2016г. по описа на ПлРС, като претенцията за дължима главница
като период - от 01.11.2015г. до 30.04.2016г., като недоказана, ОТХВЪРЛЯ.
ОБЕЗСИЛВА, на осн. чл. 415 ал. 2 от ГПК, Заповед за изпълнение № 2750 от 14.06.2016г., по
ч.гр.д. № 4291/2016г. на ПлРС за сумите над 305.47 лв. – главница,
представляваща стойността на потребена, но незаплатена топлинна енергия за
периода 01.11.2013г. до 31.10.2015г.вкл. до претендираната сума в размер на 1668,20лв.
– главница, представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.01.2007г. до 31.10.2015г. и над 53.77 лв. – лихва за забава от
04.01.2014г. до 07.06.2016г. до
претендираната лихва за забава в размер на 932,08лв. за периода от 01.03.2007г.
до 07.06.2016г.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, Т.И.С., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, „Източна
индустриална зона” №128 с представител Й.В.В., разноски в исковото производство в размер на 175.00лв.
ОСЪЖДА Т.И.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, „Източна индустриална зона” №128 с
представител Й.В.В., разноски по ч.гр.д.
№ 4291/2016г. на ПлРС в размер на 14.09лв.
РАЗСРОЧВА, на
основание чл. 241, ал.1 ГПК, изпълнението на решението, с което се установява
вземането на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК ********* към Т.И.С., ЕГН **********,***,
в общ размер на главница, лихва и разноски – 548.33лв., като постановява
ответника да заплати горепосочената сума на 18 последователни месечни вноски,
всяка от които в размер на по 30.46лв. Първата вноска е платима на 5-то число
на месеца, следващ този, в който настоящото решение влезе в сила, и останалите
– на всяко следващо 5-то число на месеците, до окончателното изплащане на
вземането.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“
ЕООД, гр. София.
Решението може да се
обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: