№ 7690
гр. ..., 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА М.А
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА М.А Гражданско
дело № 20211110165001 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от ... срещу ..., с която е предявен
осъдителен иск с правно основание по чл. 411, ал. 1, изр. 1 от Кодекса за застраховането
(КЗ) за заплащане на сумата от 1656 ,57 лв., представляваща непогасено регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за вреди на товарен
автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № ..., вследствие на твърдяно от ищеца
застрахователно събитие от дата 05.10.2020 г., ведно със сумата от 95,72 лв. (деветдесет и
пет лева и седемдесет и две стотинки), представляваща мораторна лихва върху
претендираната сума за периода от датата на изпращане на отговора на претенцията по чл.
411 от КЗ (22.04.2021 г.) до датата на подаване на исковата молба (15.11.2021 г.), ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че между него като застраховател и ... е налице застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Каско“ на МПС, обективиран в застрахователна
полица № 19-0300/211/5000393 с период на застрахователно покритие от 13:00 часа на
11.10.2019 г. до 24:00 часа на 10.10.2020 г. с предмет товарен автомобил марка „...“, модел
„...“, с рег. № .... Твърди, че на 05.10.2020г. в гр. ... настъпило произшествие със
застрахования автомобил, за което бил съставен вътрешноведомствен протокол. От
последния се установявало, че при товаро-разтоварни действия от пале, осъществявани чрез
електрокар, собственост на ..., управляван от Х. Т. А.,
изпаднали автомобилни гуми, които увредили предна дясна част на паркирания, застрахован
1
по застраховката „Каско на МПС“, товарен автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № ....
Твърди, че във връзка с постъпилото уведомление за щетата, образувал преписка № 0300-20-
777-511516. Щетите били отремонтирани в доверен сервиз на застрахователя, за което на
15.12.2020г. ищецът платил сумата от 1 656,57 лв. Твърди, че наред с това направил и
ликвидационни разходи в размер на 15 лв. Поддържа, че за електрокара, управляван от
виновния за произшествието водач, е съществувала застраховка „Отговорност на спедитора“
(съгласно уточнението, направено в проведеното на 14.06.2021г. открито съдебно заседание
по делото за допусната техническа грешка в изписването на наименованието на
застрахователния договор) със застрховател ответника, обективирана в полица № ....
Ищецът твърди наличие на възникнало регресно право по чл. 411 от КЗ, както и че на
22.04.2021г. получил отказ за плащане по отправена до ответника покана за доброволно
изпълнение. При така изложените фактически твърдения иска от съда да осъди ответника да
му заплати сумата от 1 656,57 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение,
вкл. ликвидационни разноски по определянето му, както и сумата от 95,72 лв.
представляваща мораторна лихва за периода от 22.04.2021г. до 15.11.2021г. Претендира
законна лихва и разноски.
В срочно депозиран отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове
като неоснователни с възражението, че по застрахователна полица № ... същият е
застраховател по застраховка „Отговорност на спедитора“, а не по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“, както твърди ищецът. Твърди, че процесното
застрахователно събитие не е покрит риск по това застрахователно правоотношение.
Оспорва твърденията на ищеца за настъпването на твърдяното застрахователно събитие,
настъпването на процесните вреди и размера им. По съображения за неоснователност на
главния иск оспорва и акцесорния иск за мораторна лихва.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правна квалификация по чл. 411 КЗ.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи
факти: 1. наличие на действително застрахователно правоотношение между увреденото лице
и ищеца (застраховател по имущественото застраховане); 2. за увреденото лице да е
възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата –
арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3. застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4. наличие
на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника
(застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“).
2
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 153
ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са
отделени обстоятелствата, че между ищеца като застраховател и ... като застрахован е
налице застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско“ на МПС,
обективиран в застрахователна полица № 19-0300/211/5000393 с период на застрахователно
покритие от 13:00 часа на 11.10.2019 г. до 24:00 часа на 10.10.2020 г., с предмет товарен
автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № ....
Спорният въпрос по делото касае обтоятелството дали с плащането на
застрахователното обезщетение ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу
ответника като застраховател на причинителя на щетата.
В първото по делото заседание процесуалният представител на ищеца изирчно
уточнява, че без да изменя основанието на предявения иск коригира техническа грешка в
наименованието на застрахователния договор между ответника и деликвента. От тук
безспорно е между страните по делото, че между делинквента и ответника не е налице
действително застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“).
При отсъствие на тази материална предпоставка предявеният иск по чл. 411 КЗ следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
За пълнота следва да се посочи, че с плащане на застрахователното обезщетение на
основание чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата, но не и срещу застрахователя му по застраховка „Отговорност на
спедитора“. При това положение правно ирелевантно е дали настъпилият инцидент е покрит
застрахователен риск по застрахователното правоотношение с източник договор за
застраховка.Отговорност на спедитора“, защото ответникът не е материално правно
легитимиран да отговаря по така предявени срещу него иск.
По иска с правно основание по чл. 86 ЗЗД
Изводът за неоснователност на главния иск обуславя извод за неоснователност и на
акцесорния иск за обезщетение за забава.
По разноските:
Предвид изхода на делото на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника се дължат
разноските в размер на 300 лева за юрисконултско възнаграждение/.
Ищецът няма право на разноски.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ...
срещу ..., ЕИК ... със седалище и адрес на управление ... осъдителен иск с правно основание
по чл. 411 КЗ с правно основание по чл. 411, ал. 1, изр. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ)
3
за заплащане на сумата от 1656 ,57 лв., представляваща непогасено регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за вреди на товарен
автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № ..., вследствие на твърдяно от ищеца
застрахователно събитие от дата 05.10.2020 г., и с пранво основание по чл. 86 ЗЗД за сумата
от 95,72 лв. (деветдесет и пет лева и седемдесет и две стотинки), представляваща мораторна
лихва върху претендираната главница за периода 22.04.2021 г. до датата 15.11.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление в ... да заплати на ..., ЕИК ... със седалище и адрес на управление ... сумата от
300 лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4