Решение по дело №2110/2021 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                       /27.09.2021 г., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,  ХLIX-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на 21.09.2021г., в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

 

при участието на секретар МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №2110 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е за развод по чл.49, ал.1 от СК.

Производството е образувано по повод предявен от Ж.М.П., ЕГН ********** ***, против В.М.П., ЕГН **********.

Ищецът моли бракът му с ответницата да бъде прекратен с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без произнасяне по въпроса за вината. С иска за развод предявява и небрачни искове за предоставяне ползването на семейното жилище. Представя писмени доказателства.

В исковата молба твърди, че с ответницата са сключили граждански брак на 20.11.1977 год. в гр. ****, обл. ****, за което е съставен Акт за граждански брак № 160 от същата дата. Твърди се, че от съвместното им съжителство страните имат родени две деца, които към настоящия момент са пълнолетни. Твърди се, че по време на брака си са придобили недвижимо и движимо имущество, сред които и семейното ни жилище, находящо се в гр. Варна, ж.к. ****6, вх. В, ет. 1 ап. 18.

Твърди се, че семейното съжителство с ответницата е било изпълнено с разбиране и хармония, обич и уважение. Твърди се, че през 2008г. ответницата е започнала работа във Франция и с течение на времето е започнало отчуждаване между тях. Всеки е поел по своя път и почти не поддържат връзка помежду си, не са се виждали с години и не са се чували по телефона.

Счита, че бракът им е лишен от съдържание, съществува формално и не е полезен нито за тях и децата им, нито за обществото, поради което желае да бъде прекратен.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от страна на назначения особен представител на ответницата. Предвид обстоятелството, че няма връзка с ответницата, представителят й приема исковете за евентуално основателни.

Въз основа на събраните по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно удостоверение, издадено от Община ****, ищецът и ответницата са сключили граждански брак на ***. в гр.****, за който е съставен акт за граждански брак № ***. от Община ****.

От събраните по делото гласни доказателства в полза на ищеца, чрез разпит на свидетелите ****/и двамата без родство и дела със страните/ се установява, че ответницата от над 15 години живее във Франция и не се е прибирала в Р България от повече от 6 години. И двамата свидетели твдърдят, че ищецът им е казвал, че от много години няма никаква връзка със съпругата си и не са се чували дори по телефон.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК:

От доказателствата по делото съдът намира за доказано, че брака между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Разкъсани са окончателно брачните връзки, изчезнало е взаимното доверие, обич и привързаност и между съпрузите са установени отношения на отчуждение. Това налага извода, че бракът съществува само формално и запазването му не е в интерес на съпрузите и на обществото. Разстройството на брака е непоправимо, тъй като е изключена всякаква възможност за неговото преодоляване и същото е намерило израз в съществуващата продължителна фактическа раздяла продължила повече от шест години, която е задълбочила отчуждението между съпрузите. Поради изложеното съдът счита, че запазването на брака е невъзможно и същият следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен.

По въпроса за вината:

Предвид изричното становище и на двете страни, съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за вината за разтрогването на брака.

По иска с правно основание чл. 56, ал.1 от СК:

Съгласно чл.56, ал.1 и ал.5 от СК при допускане на развод, съдът предоставя ползването на семейното жилище на единия от съпрузите, когато то не може да се ползва поотделно от двамата, като взема предвид интересите на децата, вината и други обстоятелства. Интересите на детето са главният и решаващ критерий при разрешаване спора за ползване на семейното жилище, защото жилищните условия, при които детето ще бъде след развода са важна предпоставка за неговото отглеждане и развитие. В настоящото производство семейното жилище към момента се обитава от ищеца, като е закупен по време на брака между страните. В същото време бе безспорно устатновено, че ответницата не само, че не обитава жилището, но повече от 6 години не го е посещавала, поради което съдът приема, че исковата претенция следва да бъде уважена.

При този изход на спора и предвид разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК и на основание Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50,00 лв., която следва да се внесе по сметка на съда от ищецът, предвид негово изрично желание.

Страните не отправят искане за присъждане на разноски

Мотивиран от гореизложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА брака между Ж.М.П., ЕГН ********** *** и В.М.П., ЕГН **********, сключен на 20.11.1977г. в гр.****, за който е съставен акт за граждански брак № 160 от 20.11.1977г. от Община ****, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без произнасяне по вината.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Варна, ж.к.“****“ 6 вх. В ет. 1 ап. 18, на Ж.М.П., ЕГН**********.

ОСЪЖДА Ж.М.П., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ окончателна държавна такса за развод в размер на 50,00 лева, на основание чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: