Р Е Ш Е Н И Е
№ 219
гр. Сс, 15 май
В ИМЕТО НА НАРОДА
СРС,
гражданска колегия, в публично заседание на четиринадесети април
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря С.П.
като разгледа докладваното от районния
съдия бр.д. № 150 по описа на съда за
Ищецът
Ц.П.Д. твърди, че бракът му с ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен,
поради което желае неговото прекратяване.
Заявява, че през лятото на
Ответницата Д.Б. С. – Д. чрез писмено становище, депозирано от нейния процесуален представител, заявява, че действително брачната връзка между страните е непоправимо разстроена, тъй като отношенията между съпрузите са охладнели в резултат на допусната от ищеца брачна изневяра. Признава твърдяната от него фактическа раздяла, но счита, че брачното разстройство се дължи на виновното поведение на съпруга, поради което желае бракът да бъда разтрогнат по негова вина. Желае да й бъдат предоставени родителските права по отношение на роденото от брака дете и моли съда да осъди бащата да му заплаща месечна издръжка в размер на 800 лв.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Предявени са при условия на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл. 49, ал. 1 и 3 СК, чл. 59 СК и чл. 143 СК, чл. 326 ГПК.
Видно
от удостоверение на Община В.страните по настоящото дело са сключили граждански
брак на 11.08.2007 г., за който е съставен акт за граждански брак № 1054 от
същата дата. От същото удостоверение се установява, че при сключването на брака
съпругата е добавила към своето фамилно име и фамилното име на своя съпруг. От
брака си съпрузите имат едно дете – Д.Ц. Д., роден на *** г., към настоящия
момент малолетен. Разпитаните по делото свидетели Г. Н. и Ж. С. – съответно майка и сестра на
ищеца с показанията си установиха, че действително страните фактически са прекратили своите брачни
отношения през м. септември
Съдът счита, че изложените в производството факти налагат по безспорен начин извода, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което искането за неговото прекратяване се явява основателно. Стана ясно, че през периода, предшестващ фактическата раздяла на съпрузите, отношенията помежду им са били изключително обтегнати, семейният им живот е протичал в условия на напрежение и взаимна нетърпимост, а ежедневието им е било изпълнено с непрестанни укори и скандали. Необходимите за брака хармония в отношенията и взаимно разбирателство са изгубили своето място във връзката на двамата съпрузи, бидейки заместени от усложнената и конфликтна атмосфера на семейното им съжителство. Несъответствието на характерите на съпрузите и тяхната невъзможност да преодолеят честите си разногласия са довели до взаимна непоносимост и до охладняване на съпружеските им отношения. Преценявайки различията помежду си като непреодолими, страните са прекратили съвместния си живот, като периодът на раздялата единствено е спомогнал да ги убеди в безперспективността на техния брачен съюз. Очевидно е, че основни и необходими за жизнеспособността на брачната връзка елементи от нейното съдържание са изчерпани от семейните отношения на страните, които не са съумяли да запазят хармонията, разбирателството и близостта помежду си, отчуждили са се безвъзвратно и са изгубили първоначалното си желание да полагат общи усилия за укрепването и развитието на тяхното семейство. Лишена от своята естествена същност брачната им връзка е престанала да функционира пълноценно, поради което се е превърнала в безполезна и ненужна юридическа обвързаност за участващите в нея лица. Нейното формално съществуване се явява неоправдано от гледна точка на интереса на страните, които са се примирили с окончателната разруха на техния брак и безплодността на всякакви опити да възстановят неговото първоначално състояние. Невъзможността му да функционира при така влошените и изострени отношения между съпрузите, както и липсата на перспектива за въстановяването на тези отношения обосноновава основателността на иска за неговото з прекратяване, който поради изложените мотиви следва да бъде уважен. Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. В настоящото производство ищецът не изяви претенции за издирване на вината за брачното разстройство, въпреки което това стори ответницата, която заяви твърдение, че това разтройство се дължи на виновното поведение на съпруга, изразяващо се в допусната от него брачна изневяра. Въпреки така изразеното становище ответницата не предприе действия по доказване на своите обвинения, поради което по делото не бяха събрани доказателства, обосноваващи вмененото на ищеца брачно провинение. На базата на наличния по делото доказателствен материал, макар и събран единствено посредством процесуалната активност на ищеца, се налага изводът, че разстройството на брака е настъпило основно в резултат на виновното поведение на съпругата. Показанията на разпитаните свидетели установяват проявеното от нея избухливо и несдържано отношение към нейния съпруг, постоянната й нагласа към отрицание и недоволство, нейната склонност да инициира безпричинни и безплодни семейни конфликти. Видно е, че именно тези особености на нейното поведение са изострили отношенията на страните, заличили са от тях взаимното уважение и разбирателство и са създали в семейството им атмосфера на нетърпимост и враждебност. Породените в резултат на раздразнителността и неовладяността на съпругата семейни скандали постепено са разрушили брачния съюз, довеждайки го до настоящото нежизнеспособно състояние, наложило необходимостта от неговото прекратяване. При така възприетата от съда фактическа ситуация вина за брачното разстройство се открива единствено у ответницата, поради което чрез настоящия съдебен акт именно нейното виновно поведение следва да се изтъкне като причина за дестабилизирането на брачния съюз.
В настоящото производство страните са единодушни, че след прекратяването на брака родителските права по отношение на роденото от брака малолетно дете следва да се предоставят на майката. По делото се установи, че след раздялата на страните ответницата е възложила грижите за детето на своите родители, които живеят в с. Н., общ. Н., като самата тя отново се е завърнала във В., където реализира трудовите си доходи. Изготвеният по делото социален доклад установява, че бабата и дядото на детето полагат адекватни и пълноценни грижи за неговото отглеждане и възпитание, подпомагани от своята дъщеря, която ежемесечно им оказва финансова подкрепа. В дома им били осигурени много добри битови условия за отглеждането на детето, което растяло обградено с внимание и любов. От показанията на свидетелите стана ясно, че ищецът не е лишаван от въможност да общува с детето си, тъй като неговите баба и дядо по майчина линия по никакъв начин не препятствали осъществяването на контактите му с неговия син, когато изразял желание да се види с него или да го вземе при себе си за известен период от време. Тези факти по достатъчно убедителен начин установяват, че към настоящия момент, към който отговорността за детето е фактически поета от ответницата, същото се отглежда в благоприятна и хармонична семейна среда, чувства се щастливо и обичано, а неговите материални и емоционални нужди са цялостно задоволени. Казаното мотивира решението на съда да предостави упражняването на родителските права спрямо детето на майката, което и двете страни по делото приемат като най – благоприятния с оглед интереса му вариант. Съдът не възприема предложението на ищеца синът му да бъде настанен за отглеждане в семейството на своите баба и дядо по майчина линия, тъй като се установи, че същите само подпомагат дъщеря си в изпълнението на нейните родителски задължения, но тя осигурява издръжката на детето и (според мнение на родителите й, изказано пред социалните работници) възнамерява да поеме непосредствените грижи по отглеждането му, като го вземе за в бъдеще при себе си в Лондон. Според мнението на съда настаняването на детето при неговите баба и дядо следва да се придприеме при наличието на крайни обстоятелства в случай, когато родителите поради финансови, здравословни или лични причини не са в състояние да изпълнят своите родителски ангажименти или не проявяват готовност да сторят това, а не в ситуация, в която родителят, притежавайки необходимия капацитет и осъществявайки своята родителска отговорност, получава съдействие от свои близки, не пренебрегвайки въпреки оказаната подкрепа своите задължения.
Тъй като между страните не възникнаха разногласия по повод на режима, при който бащата ще осъществява личните си контакти със своя син, съдът счита, че като такъв следва да се възприеме именно предложения от ищеца в исковата молба, а именно: всяка първа и трета събота на месеца от 9 ч. до 17 ч., един месец през лятото, когато ответницата не ползва платения си годишен отпуск и половината от почивните дни по Коледните, Новогодишните и Великденските празници.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършели пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Тази издръжка според разпоредбата на чл. 142, ал.1 СК се определя в зависимост от нуждите на децата и възможностите на родителя, при определена в ал. 2 долна граница в размер на ¼ от минималната работна заплата за страната (60 лв.). Малолетното дете на страните Д.Ц. Д. е към настоящия момент на близо двегодишна възраст, като съдът приема, че неговата нужда от храна, облекло, отопление, консумативи е безспорна. Ответницата не изтъкна наличието на специфични потребности на детето, поради което като размер на дължимата от бащата издръжка следва да се приеме паричния еквивалент на обичайните нужди за дете на неговата възраст. Като се вземе предвид обстоятелството, че към настоящия момент детето се отглежда в пределите на страната съдът намира, че сумата от 300 лв. в пълна степен обезпечава разходите за издръжката на дете на неговата възраст, тъй като осигуряването на сума от този порядък, макар да не допуска извършването на ненужни и излишни разноски, ще позволи детето да бъде отглеждано без каквито и да било лишения. Възможностите на ищеца да заплаща половината от тази сума – 150 лв., с която именно той като родител следва да вземе участие в задоволяване потребностите на своя син, по безспорен начин се установиха в хода на съдебното производство, тъй като бидейки съдебно задължен да представи удостоверение за своите доходи и надлежно предупреден, че в случай на непредставяне на такова удостоверение съдът ще приеме, че месечният му доход възлиза на 2000 лв., ищецът не изпълни вмененото му задължение с изявлението, че е съгласен дължимата от него издръжка да бъде изцяло съобразена с нуждите на детето му. При това положение предявеният от ответницата иск за осъждане на насрещната страна да заплаща на сина си месечна издръжка следва да се уважи до размера от 150 лв., а над този размер да се отхвърли като неоснователен. Тъй като в определение № 835, постановено по настоящото дело на 25.03.2010 г. по искане на майката ищецът бе осъден да заплаща привременна издръжка на сина си в размер на 80 лв. месечно, разликата над тази сума до сумата, определена с настоящото решение, която разлика е в размер на 237 лв. (за периода от 03.02.2010 г. до 15.05.2010 г.) следва също да се присъди с настоящия съдебен акт.
Съгласно чл. 56, ал. 1 СК когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище. В свое писмено становище ищцата заяви твърдение, че семейно жилище на страните се явява закупен от тях в Л. в режим на СИО недвижим имот – къща. Този имот не бе описан от ответницата, от нея не бяха представени доказателства за действителното му придобиване, нито пък бяха заявени претенции за предоставяне на неговото ползване – вместо това ответницата заяви, че след раздялата е напуснала семейното жилище, което е останало във владение на нейния съпруг. Ищецът категорично оспори тези твърдения, заявявайки, че до фактичаската си раздяла страните са живеели на квартира (на адрес: LONDON, 68THE LOWE CHIGWELLQ IG7 4LW), която той и към настоящия момент продължава да ползва заедно с други съквартиранти. Неговите твърдения бяха подкрепени от показанията на разпитаните по делото свидетели, поради което съдът приема, че именно тази посочена от ищцовата страна квартира е имала статут на семейно жилище на страните. Обстоятелството, че ответницата е напуснала този имот и не предявява претенции за неговото бъдещо ползване мотивира съда да предостави това ползване на ищеца в съответствие с фактическото уреждане на този въпрос от страните.
Съгласно чл. 326 ГПК с решението, с което допуска развода, съдът решава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят в бъдеще, а според чл. 53 СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. Съпругата, която според цитираната разпоредба следва да заяви желание с кое фамилно име да се легитимира след прекратяването на брака, в настоящото производство не взе становище по този въпрос. В настоящия случай обаче тя само е добавила към своето фамилно име фамилното име на съпруга си, без изцяло да е заменила с него собствената си фамилия. Поради тези причини съдът намира, че с разтрогването на брака тази добавка към фамилията й следва да бъде премахната, като с настоящия съдебен акт се постанови възтановяване на предбрачното й фамилно име– „С.”.
На основание чл. 329, ал. 1 ГПК върху ответницата, като виновна за разстройството на брачната връзка страна, следва да се възложат направените от ищеца деловодни разноски в размер на 25 лв. за държавна такса, както и окончателната държавна такса от 25 лв., определена на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК. Ищецът следва да заплати държавна такса върху определената издръжка в размер на 216 лв.
Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, СРС
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод гражданският брак, сключен на 11.08.2007 г., за който е съставен акт за граждански брак № 1054 от същата дата на община Варна между Ц.П.Д. с ЕГН ********** и Д.Б. С. – Д……. с ЕГН ********** поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, настъпило по вина на съпругата.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Д.Ц. Д., роден на *** г. на майката Д.Б. С. – Д. с ЕГН **********, при която се ОПРЕДЕЛЯ неговото местоживеене, като на бащата се определя следния режим на лични отношения: всяка първа и трета събота на месеца от 9 ч. до 17 ч., един месец през лятото, когато ответницата не ползва платения си годишен отпуск и половината от почивните дни по Коледните, Новогодишните и Великденските празници.
ОСЪЖДА Ц.П.Д. с ЕГН ********** да заплаща на сина си Д.Ц. Д., роден на *** г. чрез неговата майка и законен представител Д.Б. С. – Д. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 150 лв. считано от датата на постановяване на настоящото решение – 15.05.2010 г., до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска на ответницата Д.Б. С. – Д. за присъждане на месечна издръжка над този размер, считано от датата на образуване на настоящото производство - 03.02.2010 г.
ОСЪЖДА Ц.П.Д. с ЕГН ********** да заплати на сина си Д.Ц. Д., роден на *** г. чрез неговата майка и законен представител Д.Б. С. – Д. с ЕГН ********** сумата от 237 лв. , представляваща разликата в определената привременна издръжка от 80 лв. (с определение № 835, постановено по настоящото дело на 25.03.2010 г.), и окончателния размер на издръжката, определен с настоящото съдебно решение, която разлика касае периода от 03.02.2010 г. до 15.05.2010 г.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта му, в която се присъжда издръжка.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се на адрес LONDON, 68THE LOWE CHIGWELLQ IG7 4LW на съпруга Ц.П.Д. с ЕГН **********.
ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име на ответницата – „С.”.
ОСЪЖДА Д.Б. С. – Д. с ЕГН ********** *** да заплати на Ц.П.Д. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 25 лв. за държавна такса.
ОСЪЖДА Д.Б. С. – Д. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на СРС окончателна държавна такса за настоящото производство в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА Ц.П.Д. с ЕГН ********** да заплати по сметка на СРС държавна такса върху определената издръжка в размер на 216 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред СОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/