№ 1742
гр. Варна, 05.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шаки.ва
Членове:Н. Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шаки.ва Въззивно гражданско дело
№ 20233100500958 по описа за 2023 година
П.изводството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на „Е.-П. П..“ АД, ЕИК ................... срещу
Решение № 21 от 16.02.2023г. по гр.д. № 351/2022г. по описа на ДРС, IV-ти състав, с което
на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
са отхвърлени предявените от въззивника срещу М. Р. М. с ЕГН ********** искове за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на „Е.-П. П..“
АД сумата от 331.43 лева, представляваща дължима и незаплатена главница за мрежова
услуга като сбор от главниците по 12 б.я фактури, издадени за периода от 13.08.2020г. до
14.06.2021г. за обект на потребление, находящ се в гр. С., ул. „В.“ № 3, с аб.№ .................. и
кл. № ....................., ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението –
15.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 27.21 лева,
представляваща обезщетение за забава от падежа на всяка фактура, считано до 19.11.2021г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ 1009 от 16.12.2021г. по ч.гр.д. № 1537/2021г. по описа на ДРС, II-ри състав.
Въззивната жалба съдържа оплаквания за неправилност на решението, като
постановено в нарушение на материалния закон, необоснованост и в разрез със събраните
по делото доказателства. Същите са обосновани с твърдения, че предмет на претенциите е
вземане за мрежова услуга „достъп“ до разпределителната мрежа на база предоставена
мощност от 39 кВтч за абоната. Мрежовите услуги са достъп, пренос и системно управление
съгласно т. 8 от ДР на ПТЕЕ. Понятието „достъп“ е легално определено в § 1, т. 15 от ДР на
ЗЕ като право за използване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос
на ел. енергия срещу заплащане на цена и при условия, определени от Наредба № 6/2014г.
Т.е. цената за достъп е дължима за поддържането на мрежата и принципната готовност за
престиране на ел. енергия и не зависи от реалното потребление на ел. енергия.
1
Снабдителното дружеството в случая е резервирало мощност от 39 кВтч за абоната от
капацитета на ЕРМ за присъединените обекти на ответника. Това резервиране е извършено
въз снова на заявеното от ответника в искането за присъединяване към ЕРМ и искането за
п.учването на условията за присъединяване на база на необходимите за ползване в обекта
приемници на ел. енергия. Разходите за поддръжка и управление на мрежата зависят от
ангажирания за нуждите на всеки отделен клиент капацитет от мрежата в съответствие със
заявената от него мощност. Така всеки небитов клиент заплаща цена за поддръжка на
резервирания от него капацитет от мрежата, независимо от моментната консумация при
наличието на присъединяване към мрежата. Няма спор по делото, че обекта е присъединен
към ЕРМ на база предоставена мощност от 29 кВтч, заявена първоначално от ответника.
Задълженото към доставчика лице е собственика на вещта към момента на потреблението,
поради което и исковите суми са дължими от ответника, като собственик на имота от
18.12.2006г. След като ответникът притежава качеството небитов потребител на ел. енергия
за присъединения обект, присъединен по негово желание към ЕРМ с резервирана мощност
за абонатния номер, то за него е възникнало задължението за плащане на потребителските
услуги за ел. енергия и мрежови услуги на основание чл. 29 от ПТЕЕ. Поради всичко
изложено отправя искане обжалваното решение да се отмени и вместо него се постанови
друго, с което предявените искове да се уважат.
В отговор на жалбата, М. М. оспорва доводите в нея. Излага други – недоказано
наличие на валидно облигационно правоотношение между страните, по силата на което
въззиваемият да има качеството потребител на доставяна ел. енергия от търговец на
свободен пазар, считано от 01.07.2020г. От представен от ищеца КП от 10.06.2021г., се
установява, че в обекта е нямало монтирано СТИ, което да отчита консумацията на ел.
енергия в обекта на ответника; не е доказано присъединяване на ответника към ЕРМ; каква
мощност е заявена, от кое лице и кога. Установено е по делото, че в п.цесния период в
обекта не е имало консумация на ел. енергия, а заплащането на мрежовата услуга
/включително и за достъп/ е пряко свързано с фактурираното количество ел. енергия и се
изчислява с оглед нейното количество. Ето защо правилно в обжалваното решение е прието,
че липсва правно основание за начисляване на исковите суми под формата на цена на
достъп до ЕРМ за п.цесния период, поради липса на реална консумация и същите не се
дължат. Отправя искане решението да се потвърди с извод за правилност.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна п.верка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в с.ка по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде
нас.чено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
2
ОПРЕДЕЛИ:
НАС.ЧВА п.изводството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
23.05.2023г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
УКАЗВА на въззивника „Е.-П. П..“ АД и му предоставя възможност в едноседмичен
с.к от съобщението за настоящото определение да представи по делото доказателство за
внесена по сметка на ВОС държавна такса по водене на делото, както следва:
75.00 лева – държавна такса дължима пред първа инстанция;
50 лева – дължима пред въззивна инстанция;
400 лева - депозит за особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК
на въззиваемия.
При неизпълнение в с.к ход на делото няма да бъде даден и жалбата ще бъде оставена
без движение.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства п.цесуалните и бъдещите извънп.цесуални взаимоотношения
по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3