РЕШЕНИЕ
№ 1664
гр. Пловдив, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20225300502672 по описа за 2022 година
Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба с вх.№ 58438/18.07.2022 г. депозирана от
„ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Витоша“№89Б, чрез адвокат М., против Решение № 2538 от 08.07.2022
г., постановено по гр.д. № 17053 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., с което е
отхвърлен предявеният от жалбоподателя против М. С. Т. иск с правна квалификация
по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество
сумата от 828,29 лв., представляваща платено на „НИС ПЕТРОЛ“ ЕООД
застрахователно обезщетение по щета № 43081511900034, чието имущество /кош за
отпадъци и препарати/ е било увредено при ПТП на 26.12.2018 г. на бензиностанция
„Газпром“ в гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ № 48 от ответника при управление
на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ***
В жалбата са изложени съображения за неправилност и необоснованост на
първоинстнационното решение, като се отправя искане до въззивния съд за неговата
отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло.
Претендира разноски.
В срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
подаден от М. С. Т., чрез особен представител, адвокат Т. К., в който се взема
1
становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение, като правилно.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално
допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми,
като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правна квалификация чл.500, ал.1,
т.3 от Кодекс за застраховането. Ищецът „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД в исковата
молба твърди, че на 26.12.2018 г. в 05,19 часа в гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ №
48, на бензиностанция Газпром, водачът на лек автомобил марка и модел „Ауди А4“, с
рег. № ***, М. С. Т. се движил на заден ход и без да се е убедил, че пътят зад
превозното средство е чист, блъснал кош за отпадъци и препарати, собственост на
„НИС ПЕТРОЛ“ ЕООД. За настъпилото ПТП бил съставен Протокол за ПТП №
1716503 от 04.01.2019 г. , в който е посочено, че е съставен АУАНН, както и че
ответникът е напуснал мястото на процесното ПТП. Твърди се, че гореописаният лек
автомобил, с който е причинено ПТП е собственост на ответника, като към датата на
произшествието е била налична валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в
ищцовото дружество с № BG/06/118003283760 със срок на действие от 21.11.2018 г. до
20.11.2019 г. Собственикът на увреденото имущество е поискал от ищцовото
дружество да му бъде изплатено застрахователно обезщетение. След като бил сезиран с
Уведомление за щета № 43081511900034 от 09.01.2019г., застрахователят образувал
преписка по щета № 43081511900034, в която са събрани доказателства за наличие на
предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение, като е определен
неговия размер. При извършения опис на уврежданията, вследствие на ПТП-то е
констатирано, че е увреден контейнер, обслужващ горивозареждащи МПС на колона
№ 5 и № 6, като за ремонта на увреденото имущество е издадена Фактура от 31.05.2019
г. от „Изотсервиз – Стара Загора“ ЕООД на „НИС ПЕТРОЛ“ ЕООД за сумата от 828,29
лв. По щетата е съставен ликвидационен акт, с който е определено обезщетение в
2
размер от 828,29 лв. На 19.06.2019 г., с нареждане за групово плащане, застрахователят
заплатил на собственика на увреденото имущество – обезщетение в размер на 828,29
лв.
Ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна. Твърди, че не са
налице кумулативните предпоставките по чл. 500, ал.1, т. 3 КЗ, тъй като процесният
случай не попадал в нито една от хипотезите, предвидени в чл. 125 от ЗДвП за
задължително посещение на местопроизшествието от органите за контрол на движение
по пътищата.
Предвид липсата на нови доказателства, които да са били събрани пред
настоящата инстанция, изводите на въззивния съд почиват единствено на събрания
доказателствен материал пред първата инстанция.
Съгласно разпоредбите на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ застрахователят има право
да получи платеното обезщетение, когато виновният водач е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за
контрол на движението по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от
тях е задължително по закон. За да се приеме предявеният иск за основателен, следва
да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. настъпило ПТП
по вина на ответника; 2. ответникът да е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана
медицинска помощ или по друга неотложна причина; 3. да са настъпили в резултат на
същото вреди; 4. да е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" по отношение управлявания от ответника лек автомобил; 5.
да е извършено заплащане на обезщетение за причинените на третите лица вреди от
страна на ищеца.
Въззивният съд намира, че в настоящия случай от събраните доказателства по
делото се установява наличието на всички елементи от пораждащия регресното право
на ищеца фактически състав.
По делото е установено от представения Протокол за ПТП №
1716503/04.01.2019 г. /съставен в присъствието на участващия в произшествието водач
- М. С. Т. и подписан от него /, че на 26.12.2018 г., около 05, 19 ч. в гр. Пловдив, бул.
„Санкт Петербург“ № 48, на бензиностанция Газпром, водачът на лек автомобил марка
и модел „Ауди А4“, с рег. № ***- М. С. Т. при движение на заден ход, без да се е
убедил, че пътят зад превозното средство е чист, блъсна кош за отпадъци. В Протокола
е записано също така че Т. е напуснал местопроизшествието.
Действително – с оглед последващото съставяне на протокола,
удостоверените с него факти относно механизма на произшествието не са възприети
лично от съставителя. Протоколът обаче не е оспорен от ответника – участвал при
съставянето му и подписал го без възражения. В разглеждания казус ПТП се ползва с
3
доказателствена сила по отношение на съдържащите се в него неизгодни факти за
лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на протокола, тъй като в този
случай длъжностното лице удостоверява направено от лицето извънсъдебно
признание.
Според заключението на приетата автотехническа експертиза, което се
кредитира от съда като обективно, компетентно изготвено и обосновано, се установява,
че е налице причинно - следствена връзка между деянието и вредата, като вещото лице
е категорично че повредите по контейнер, обслужващ горивозареждащи МПС /същите,
които застрахователят е репарирал/ съответстват на установения механизъм на ПТП.
Вещото лице е определило и пазарната стойност за възстановяване на повредите –
сумата 993,95 лева с ДДС.
С оглед така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав
приема, че е настъпило на 26.12.2018 г. в гр. Пловдив ПТП по вина на ответника,
причинени вследствие ПТП материални щети, пазарната стойност за възстановяването
им, както и напускането на местопроизшествието от ответника, без наличие на
извинителни причини за това.
Установено е по делото, че Т. е напуснал местопроизшествието без да
уведоми и изчака контролните органи, както и без да уведоми собственика на
увредената вещ - контейнер, обслужващ горивозареждащи МПС- Нис Петрол ЕООД.
Според закона обаче, това не е достатъчно, за да възникне регресното вземане на
застрахователя към застрахованото лице. Законът изисква ответникът по иска да е
напуснал местопроизшествието в случай, при който посещаването на мястото от
контролните органи е задължително според ЗДвП. За фактическия състав на
хипотезата на чл. 500, ал 1, т. 3 КЗ е без значение наличието на административното
задължение участникът в ПТП да не напуска мястото на произшествието. За да
възникне регресното вземане на застрахователя, по делото трябва да се установи, че
деликвентът е напуснал мястото на произшествието в такава хипотеза, в която
посещаването на местопроизшествието от органите за контрол на движение по
пътищата е задължително по закон. Това означава, че за осъществяването на състава на
чл. 500, ал 1, т. 3 КЗ е необходимо да се установи някоя от хипотезите на чл. 125 ЗДвП.
Съгласно чл. 125, ал. 1, т. 7 ЗДвП, службите за контрол на МВР посещават
задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато между
участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с
него. Наличие на разногласие има винаги, когато между участниците не е постигнато
съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. Това съгласие трябва да бъде
изрично обективирано в надлежна форма, като се съобрази изискването на чл. 5, ал. 1
от Наредба № 41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР, КФН и ГФ,
според която: когато при произшествието са причинени само материални щети и между
участниците в него има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП – приложение № 3.
4
Такова разногласие между участниците в ПТП случило се на 26.12.2018 г. – Т.
и собственика на увредената вещ / контейнер, обслужващ горивозареждащи МПС/-
Нис Петрол ЕООД по настоящото дело безспорно е налице. На първо място следва да
посочим, че Т. е напуснал произшествието без да съобщи за щетите, които е нанесъл на
служителите на бензиностанция ‚Газпром“ и без да се обсъдят обстоятелствата и
механизма на настъпване на процесното ПТП. Двустранен констативен протокол се
установи, че не е бил съставен. Съгласно чл. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов
надзор и Гаранционния фонд, при ПТП с материални щети се съставя протокол за
ПТП- приложение № 2 към наредбата. Съставянето на протокол за ПТП задължително
предполага посещаване на местопроизшествието от органи по контрола за движение
по пътищата. По аргумент от разпоредбата на чл. 5 от цитираната наредба протокол за
ПТП с материални щети не се съставя само в случай, че е подписан двустранен
протокол между участниците в ПТП. В този смисъл дори и само фактът, че не е
подписан двустранен протокол при наличие на материални щети, дава основание да се
счита, че местопроизшествието е следвало да бъде посетено от служител на „Пътна
полиция“, който има удостоверителна компетентност, в качеството си на
административен орган да установи обстоятелствата свързани ПТП. Следва да се има
предвид, че съгласието трябва да е налице към момента и непосредствено след
настъпването на ПТП, при констатиране на настъпилите последици от самите
участници. По-късно възникналото съгласие между участниците в ПТП не може да
обоснове отпадане на задължителното посещаване на местопроизшествието от
органите на МВР според хипотезата на чл. чл. 125, ал. 1, т. 7 ЗДвП, както и отпадане на
съществуващото към момента на произшествието несъгласие относно обстоятелствата
свързани с него. В настоящия случай се установи, че такъв протокол е представен и от
него е видно, че е съставен на 04.01.2019 г., т.е. девет дни след настъпване на
произшествието.
Наличието, респ. – липсата на съгласие относно обстоятелствата, свързани с
произшествието може да се установи само, ако всеки участник изпълни законовите си
задължения, в т. ч. да спре и да установи, както и да съдейства за установяване на
последиците от него. След като единият от водачите е действал недобросъвестно и е
осъществил състава на административно нарушение/това се установява от
приложеното наказателно постановление №19-1030-000193 от 28.01.2019 г., издадено
от ОДМВР Пловдив, Сектор Пътна полиция/, напускайки местопроизшествието,
същият не би могъл да претендира по-благоприятни за себе си последици, в сравнение
с водач, който е останал на място и е съдействал за установяване на щетите.
Напускането на мястото на ПТП от ответника, е довело като последица до
невъзможност да се установи дали между него и собственикът на увредената вещ -
5
контейнер, обслужващ горивозареждащи МПС е налице съгласие или разногласие по
въпроса за обстоятелствата около него. Така установяването им е следвало да се
извърши от службите за контрол на Министерството на вътрешните работи, чрез
посещаване мястото на пътнотранспортното произшествие.
От писмените доказателства, събрани в хода на делото, се доказва
съществуването на застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД и М. С. Т. при
управление на притежавания от него лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № *** /сключена
с полица № BG/06/118003283760, със срок на валидност от 21.11.2018 г. до 20.11.2019
г./, а и за това обстоятелство няма спор между страните.
Безспорно установен е и факта, че застрахователят е заплатил на увреденото
лице обезщетение в размер на 828,29 лв.
Следователно фактическия състав на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ е налице и
искът неправилно е бил отхвърлен от районния съд.
На основание гореизложените доводи, различаващи се от изводите на
първоинстанционния съд, следва обжалваното решение да се отмени изцяло, като се
уважи предявения иск.
С оглед основателността на предявения иск за главница, то следва да се уважи
и претенцията за законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда до окончателното й плащане.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски за първа и въззивна инстанция. В първоинстанционното
производство са представени доказателства за разноски за адвокатско възнаграждение,
платена държавна такса, депозити за вещо лице, особен представител и свидетел в общ
размер от 810 лв. За въззивното производство са представени от жалбоподателя – ищец
доказателства за направени разноски в размер от 25 лв. – платена държавна такса, 360
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение и 200 лв. – депозит за особен представител
или общо сумата от 585 лв. Въззиваемата страна – ответник в първоинстанционното
производство следва да се осъди да заплати на жалбоподателя – ищец така
установените разноски за първа и въззивна инстанция.
Предвид горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 2538 от 08.07.2022 г. по гр. дело № 17053 по
описа за 2020 г. на РС-Пловдив, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. С. Т., ЕГН ********** от гр.Пловдив, ул.“Скопие“№94 да
6
заплати на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Витоша“№89Б сумата от 828,29 лв.-главница,
представляваща регресно вземане изплатено по щета № 43081511900034 за причинени
вреди на контейнер, обслужващ горивозареждащи МПС, собственост на „НИС
ПЕТРОЛ“ ЕООД, настъпили вследствие на ПТП, настъпило на 26.12.2018 г. на
бензиностанция „Газпром“ в гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ № 48 при
управление на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № *** ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 18.12.2020 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от общо 1395 лв. - разноски за първа и
въззивна инстанции.
На особения представител на въззиваемата страна М. С. Т. -адвокат Т. Н. К. да
се изплати внесения депозит за особен представител.
Решението е окончателно и подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7