РЕШЕНИЕ
№ 12585
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20231110146321 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 04.09.2023 г., от (ФИРМА)
против М. Д. С., Б. Д. П., Л. Д. Д., П. Б. А., Й. Б. М., Л. Ц. А., Й. Ц. Ц., П. Г. С. и Б. К. Д., с
искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищцовото дружество сумата в размер
общо на 686,02 лева, представляваща незаплатена цена на потребена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. (АДРЕС), абонатен № ****, за периода от 01.05.2019 г.
до 28.02.2021 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата
молба на 18.08.2023 г. до окончателно погасяване на вземането, сумата в размер общо на
144,24 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в
размер на законната лихва за периода от 15.09.2020г. до 15.02.2023 г., сумата в размер общо
на 16,14 лева, представляваща незаплатена цена на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.01.2020 г. до 30.09.2020 г., ведно със законна лихва за
забава върху главницата от подаване на исковата молба на 18.08.2023 г. до окончателно
погасяване на вземането и сумата в размер на 4,27 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главница за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 15.02.2023 г.,
като всеки един от ответниците дължи по 1/9 част от общия размер на задълженията.
В исковата молба са изложени твърдения, че между ответниците в качеството на
наследници на А. Н. П. и (ФИРМА) е възникнало облигационно правоотношение по силата
на Договор за продажба на топлинна енергия за процесния недвижим имот при Общи
условия, чиито клаузи съгласно разпоредбата на чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя на услуги
без да е необходимо изричното им приемане. Процесуалният представител на ищеца
поддържа, че дружеството е изпълнило задължението си по съглашението и е доставило
топлинна енергия за процесния имот и период на стойност посочена в исковата молба,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда на
дяловото разпределение. В исковата молба са изложени твърдения, че насрещната страна по
договора дължи цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
1
разпределение. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно Общите
условия на дружеството в сила от 2016 г. купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Предвид неизпълнение на задължението на ответниците да заплатят в срок задължението за
главница, то те дължат и обезщетение за забава в размер на законната лихва за исковия
период. Направено е искане сторените от ищеца съдебни разноски да бъдат възложени в
тежест на ответниците.
В срока по чл. 131 ГПК, ал. 1 ГПК ответникът Б. Д. П. поддържа, че предявените
искове са основателни, като неизпълнението на задълженията към ищцовото дружество се
дължи единствено на незнание относно настъпилата смърт на наследодателя А. Н. П.. В
депозирания отговор са изложени твърдения, че призованото към наследяване лице П. Г. С.
е направила отказ от оставеното й наследство, поради което легитимирани да отговарят по
претенцията са останалите ответници при равни дялове, в подкрепа на което страната
представя съдебно удостоверение относно обстоятелства надлежно вписани в особената
книга по чл. 49, ал. 1 от Закона за наследството, водена при Софийски районен съд.
Ответникът излага твърдения, че синът на ответника П. Б. А. на 29.01.2024 г. е превел в
полза на (ФИРМА) в погашение на процесните вземания сумата общо в размер на 1045,51
лева, от която 702,16 лева главница, 148,51 лева лихва до датата на завежане на исковата
молба, 74,84 лева законна лихва до 30.01.2014 г. включително, както и сумата в размер на
120 лева съдебни разноски, в подкрепа на което страната представя касов бон.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Л. Ц. А. поддържа, че от представените ведно с
исковата молба доказателства се установява, че наследодателят А. Н. П. притежава право на
собственост върху процесния топлоснабден имот, поради което същият, респ.
правоприемниците му притежават качеството „потребители“ на топлинна енергия и дължат
заплащане на претендираните суми съобразно дела си в наследството.
Останалите ответници, редовно уведомени, не депозират отговор на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Предвид изложеното съдът намира, че
възникването на правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, респ.
неговото прекратяване е свързано с придобиване, респ. изгубване на вещно право на
собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в сграда присъединена към
топлопреносната мрежа.
2
От представения по делото договор за дарение от 29.01.2015 г., обективиран в нот.
акт № 9, том I, нот. дело № 8/2015 г., се установява, че А. Н. П. е придобил право на
собственост върху процесния недвижим имот, респ. качеството „потребител“ на топлинна
енергия за битови нужди. Приобретателят е починал на 17.06.2019 г., като след смъртта си е
оставил за законни наследници ответниците М. Д. С., Б. Д. П., Л. Д. Д., П. Б. А., Й. Б. М., Л.
Ц. А., Й. Ц. Ц. и Б. К. Д., които на основание наследствено правоприемство са придобили
качеството съсобственици на процесния недвижим имот, респ. отговарят за задълженията за
топлинна енергия и дялово разпределение съобразно дела си в съсобствеността. Ищецът не
оспорва поддържаните от ответника Б. Д. П. твърдения, че с преводно нареждане от
29.01.2024 г. процесните вземания са погасени посредством плащане. Настъпило в хода на
производството обстоятелство следва да бъде съобразено от съда по чл. 235, ал. 3 ГПК, като
исковата претенция се явява неоснователна поради плащане в хода на делото.
Съдът намира, че с извършеното с преводно нареждане от 29.01.2024 г. плащане на
сумата в размер общо на 1045,51 лева са погасени освен процесните вземания, така и
дължимата законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до датата на
плащането, така и дължимите разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът П. Г. С. е направила отказ от наследството оставено от А. Н. П. преди
подаване на настоящата искова молба, който отказ е надлежно вписан в особената книга по
чл. 49, ал. 1 от Закона за наследството при Софийски районен съд. Предвид изложеното
соченият ответник не притежава право на собственост върху процесния недвижим имот,
респ. не притежава качеството „потребител“ на топлинна енергия , поради което исковата
претенция срещу него се явява недоказана.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от (ФИРМА), ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление в гр. (АДРЕС) срещу М. Д. С., ЕГН **********, Б. Д. П., ЕГН **********, Л. Д.
Д., ЕГН **********, П. Б. А., ЕГН **********, Й. Б. М., ЕГН **********, Л. Ц. А., ЕГН
**********, Й. Ц. Ц., ЕГН **********, П. Г. С., ЕГН ********** и Б. К. Д., ЕГН
**********, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер общо на 686,02 лева,
представляваща незаплатена цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. (АДРЕС), абонатен № ****, за периода от 01.05.2019 г. до 28.02.2021 г.,
ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба на
18.08.2023 г. до окончателно погасяване на вземането, сумата в размер общо на 144,24 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на
законната лихва за периода от 15.09.2020г. до 15.02.2023 г., сумата в размер общо на 16,14
лева, представляваща незаплатена цена на услуга дялово разпределение на топлинна енергия
за периода от 01.01.2020 г. до 30.09.2020 г., ведно със законна лихва за забава върху
главницата от подаване на исковата молба на 18.08.2023 г. до окончателно погасяване на
вземането и сумата в размер на 4,27 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главница за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 15.02.2023 г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на (ФИРМА), със седалище и адрес на
управление в гр. (АДРЕС), в качеството на трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3