Решение по дело №1418/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 46
Дата: 22 юни 2021 г. (в сила от 22 юни 2021 г.)
Съдия: Мариана Мавродиева Мавродиева
Дело: 20215500501418
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Стара Загора , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно
гражданско дело № 20215500501418 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на ЗАД „О.З.“ АД, ***, представлявано от А.Л. и Р.Д.,
чрез адв. С.С. против действието на ЧСИ Я.Г., рег.№ 871, с район на действие - ОС -
Стара Загора - постановление от 29.04.2021г., по изп. д. № 82/2021г. по описа на ЧСИ,
с което се намаля приетия по делото адв. хонорар в размер на 750 лв. до размера на
714.08 лв.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното действие на ЧСИ е неправилно, като
излага съображения, че адв. хонорар е прекомерен и не съответства на правната и
фактическа сложност на предприетите действия. Счита, че освен подаване на молба за
образуване на изп. дело, с посочване на способа за изпълнение, други действия не са
предприемани, поради което не са налице основания за приложение чл. 10, т.2 от
Наредба № 1. Моли съдът да отмени обжалваното действие – постановление за
разноски и намали адв. възнаграждение на 200 лв., съгласно чл.10 т.1 от Наредба № 1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения, както и да се коригира
размера на начислената по т. 26 от Тарифа за таксите и разноски към ЗЧСИ
пропорционална такса.
Претендира разноски за производството, като представя списък по чл. 80 ГПК и
писмени документи за плащането им.
1
Ответникът по жалбата С.Г.С., чрез пълномощника си адв. М. З. взема
становище за неоснователност на жалбата. Моли да се остави без уважение.
Претендира разноски.
Прилага списък са разноски и пълномощно и договор за ПЗС.
Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, по делото са приложени мотиви на ЧСИ Я.Г., в
които се взема становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл. 436 от ГПК, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване акт на ЧСИ и е редовна.
Съдът, като обсъди направените оплаквания в жалбата, становището на другата
страна и като прецени приложените по служебно изготвената преписка по
изпълнително дело № 82/2021г. по описа на ЧСИ Я.Г., рег.№ 871, с район на действие
ОС- Стара Загора, писмени доказателства, намира за установено следното:
Производството по изпълнително дело № 82/2021г. по описа на ЧСИ Г., с рег.№
871 на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС- Стара Загора е образувано по молба,
подадена на 16.04.2021г. от адв. М. З. като пълномощник на С.Г.С., въз основа на
изпълнителен лист от 14.04.2021г., издаден по т. д. № 1014/2021г. по описа на СтОС.
Към молбата за образуване на изпълнително дело е приложено адвокатско
пълномощно на адвокат З. и договор за правна защита и съдействие от 16.04.2021г.
Предмет на изпълнителното производство е вземането за присъдено обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., заедно със законната лихва,
считано от 13.10.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. На 22.04.2021г. адв. З.
е подал молба до ЧСИ, с която посочва начин на изпълнение – запор върху банкови
сметки на длъжника. С постановление от 22.04.2021 г. ЧСИ е приел разноски на
взискателя за възнаграждение на адвокат 750 лв. На 24.04.2021 год. е връчена покана за
доброволно изпълнение на длъжника по изпълнителното дело, заедно със запорно
съобщение до „О.б.“ АД за всички вземания на длъжника до размера на дълга.
С възражение от 29.04.2021 г. процесуалният представител на длъжника е
възразил срещу претендираното адв. възнаграждение в размер на 750 лв. и е поискал
намаляването му до минималния размер по Наредба № 1, както и да се коригира
размера на начислената по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ
пропорционална такса. С постановление от 29.04.2021г. ЧСИ се е произнесъл като е
намалил размера на адв. възнаграждение от 750 на 714.08 лв.
На 27.04.2021г. е извършено плащане от „О.б.“ АД по наложения запор върху
банковата сметка на длъжника на сумата 19067.03 лв. – цялата дължима сума. С писмо
до ЧСИ банката е поискала вдигане на запора. На 12.05.2021г. е извършено плащане
2
от ЧСИ по сметка на адв. З..
При така установената фактическа обстановка, съдът, от правна страна, намира
следното:
Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК предвижда възможност, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът по искане на насрещната страна да присъди по -
нисък размер на разноските в тази им част, но не по – малко от минимално
определения размер, съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл.36 от ЗА,
размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
чл.10, т.1 и т.2 за образуване на изпълнително дело предвидения минимален размер на
адвокатското възнаграждение е 200 лв., а за водене на изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от
съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата.
Съдът намира, че адвокатското възнаграждение на взискателя следва да бъде
намалено до размера на 200 лв. Това е така, защото освен молбата за образуване на изп.
дело и молба за налагане на запор на банкови сметки на длъжника, което искане следва
да се съдържа в молбата за образуване на производството, съгласно чл. 426 ГПК, не е
налице друго действие по реално изпълнение, извършено по делото от пълномощника
на взискателя преди заплащане на задължението на длъжника, което видно от
приложеното изп. д. е станало в срока за доброволно изпълнение.
Ето защо съдът намира, че подадената жалба е основателна. Обжалваното
постановление следва да бъде отменено в частта, с която е прието адв. възнаграждение
на взискателите в размер на 714.08 лв., след намаляването му от 750 лв., като вместо
това се намали адв. възнаграждение на взискателя на 200 лв.
Пропорционалната такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ
се дължи, тъй като при изпълнение на задължения за парични вземания, СИ събира
окончателна такса, държавният СИ - по чл. 53 от Тарифата за ДТ, които се събират от
съдилищата. В разпоредбата на чл. 26 от Тарифата е посочено, че за изпълнение на
парично вземане се събира такса върху събраната сума по посочения начин, съобразно
интереса, а не само върху главницата по изпълнителния лист. Това означава, че такса
по т. 26 от Тарифата се събира освен върху главницата на вземането, също и върху
разноските по изпълнението за адв. възнаграждение на взискателя, което също се
включва събраната по изп. дело сума. Предвид намаляването на размера на адв.
3
възнаграждение от 714.08. на 200 лв. и размерът на дължимата такса по чл.26 от
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, следва да бъде намален, съобразно
размера на общата събрана сума.
В настоящото производство съдът намира, че страните нямат право на разноски,
съответно на уважената и отхвърлената част от жалбата. Настоящият съдебен състав
отстъпва от поддържаното в предходни актове становище, че в производството
направените от страните разноски подлежат на възстановяване.
В производството по разноски, каквото е настоящото по отношение на
определените разноски по изпълнителното дело, разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира
приложение. Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните
разноски в съответната инстанция и не следва да се допуска кумулиране на нови
задължения за разноски в „процеса относно разноските“ за страната, инициирала
производство по чл. 248 ГПК. В този смисъл е трайната практика на ВКС,
обективирана в Определение № 254 от 05.08.2020г. по ч.т.д.№ 810/2020г. на І ТО,
Определение № 489/17.10.2017г. , по ч.гр.д.№ 3926/2017г. и Определение №
393/17.09.2018г., по ч.гр.д.№ 2845/2018г. на ІV ГО и др.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 29.04.2021г., постановено по изп. д. № 82/2020г. по
описа на ЧСИ, в частта, с която са определени разноски за адвокатско възнаграждение
по делото в размер на 714.08 лв., след намаляване на адв. възнаграждение от 750 лв. на
714.08 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК заплатеното от С.Г.С. - взискател по
изп. дело № 82/2021г. по описа на ЧСИ Я.Г., адвокатско възнаграждение на адвокат
М.З. от 750 лв. на 200 лв., както и размера на дължимата такса по чл.26 от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ, съобразно размера на събраната сума.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5