Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.02.2019г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IІ А въззивен състав, в
открито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
НЕДЕЛИНА СИМОВА
при участието на секретаря Румяна Григорова, като разгледа докладваното от
съдия Йовчева въззивно гражданско дело № 3621 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С.М.С. срещу решение
от 02.01.2018г. по гр. дело № 45672/2013г. СРС, 120 състав, с което е отхвърлен
предявения от жалбоподателя срещу „Ч.Р.Б. “ АД иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 5100 лв, предявен като частичен от иск в размер на
51 000 лв., като неоснователен.
Въззивникът – ищец обжалва решението, с оплаквания за неправилност.
Поддържа, че искът е доказан по основание, тъй като заплаща електрическа
енергия и е абонат и потребител с открита партида на електрическа енергия , при
сключен при Общи условия договор. Твърди, че изводите на СРС за недоказано
облигационно правоотношение между страните са необосновани. Моли съда да отмени
решението и да постанови ново за уважаване на иска, с присъждане на разноски.
Въззиваемият – ответник „Ч.Р.Б.“ АД оспорва жалбата в писмен отговор, като
моли съда да потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, с присъждане
на разноски.
Софийски
градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1
от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
При преценка правилността на първоинстанционното
решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд, в
рамките на правомощията си, намира, че
решението е правилно и законосъобразно, като препраща към мотивите по реда на
чл. 272 ГПК. С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:
Предявен е частичен иск с правно основание чл. 79 вр.
чл. 82 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5100
лв., изразяващи се в претърпени болки и страдания, неудобства и унижения, при
цена на цялото вземане от 51 000 лв., претърпени в период от 5 месеца,
считано от незаконосъобразно прекратяване на доставката на електроенергия на
17.01.2005г. в имот, находящ се в гр. Етрополе.
За да постанови решението,
първоинстанционният съд е приел, че по делото не е доказан нито един от
елементите от фактическия състав на претендираното обезщетение, съгласно общото
правило на чл. 154, ал. 1 ГПК.
По арг. от ТР № 4/29.01.2013г. по т.д. № 4/2012г. на
ВКС, ОСГТК, възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки: наличието на действително правоотношение по
договор за продажба на електрическа енергия, по силата на който ответника се е
задължил да доставя електрическа енергия на ищеца; неизпълнение
на договорно задължение за осигуряване на качествено и непрекъснато
електроснабдяване и наличие на действително претърпени вреди, изразяващи се в твърдените
неудобства от прекратяване на електрозахравнето, както и пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка между неизпълнението на поетото договорно задължение
и причинените вреди. По делото не е доказан нито елемент от горевизирания
фактически състав, при указана правилно, пълно и прецизно доказателствена
тежест от СРС в определението по чл. 146 ГПК.
Отделно от изложеното, основателно е и възражението за
давност, релевирано от ответника, тъй като исковата молба е предявена през
2013г. , към който момент във всички случаи е изтекла приложимата обща 5 годишна
давност.
При релевираните в жалбата доводи, същата е изцяло
неоснователна и недоказана.
Предвид изложеното и липса на други оплаквания в
жалбата, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна следва
да бъдат присъдени претендираните и доказани разноски за настоящата инстанция в
размер на сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 02.01.2018г. по гр. дело № 45672/2013г. СРС, 120 състав.
ОСЪЖДА С.М.С., ЕГН ********** да заплати на „Ч.Р.Б. “ АД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 3
вр. ал. 8 ГПК, сумата 100 лв. – разноски за СГС.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 1 месечен срок от съобщенията до страните, при условията
на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.