Определение по дело №25/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.226 от Кодекса на застраховането във вр. с чл.45 и 86 ЗЗД.

Образувано е по иск на Н. П., от Г. С., в която се твърди, че същата била майка на Д. Д., починал вследствие на пътнотранспортно произшествие на 23.06.2010г. в Г. С.. На същата дата вторият ответник П. А., от Г. С., управлявал лек автомобил "Мини Купър", с рег. № СМ ** СМ, собственост на баща му А. А., и по непредпазливост, вследствие на нарушение на правилата на чл.20, ал.1 и ал.2, чл.21, ал.1 ЗДП, чл.73, ал.1 ППЗДП допуснал ПТП, вследствие на което починал Д. Д.. Образуваното за това престъпление наказателно производство по нохд №37/2011г. на ОС-С. завършило със споразумение от 09.06.2010, в което механизмът на произшествието бил описан, както следва: на 23.06.2010г. около 23.00часа в Г. С., пред база за изкупуване на черни и цветни метали на "Ростер"ООД-С., движейки се в посока кв. Р., вторият ответник П. А. при управление на посочения автомобил и в нарушение на правилата, цитирани по-горе, със скорост около 115км/ч., при максимално разрешена скорост за движение 50км./ч., при навлизане в десен завой на пътя, загубил контрол над управлението на автомобила, довел до прекомерно завиване, съчетано с употреба на спирачка, които общо довели до загуба на устойчивост на автомобила, поради което последният се блъснал в товарен автомобил "Сканиа 112 Х", с рег.№СМ *** АС, собственост на "Ростер" ООД-С., с което по непредпазливост причинил смъртта на ищцата Д.Д.. Тъй като влязлото в сила споразумение имало характера на влязла в сила присъда, то било задължително за гражданския съд относно гражданските последици на деянието, а именно относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, на основание чл. 300 ГПК.

Твърди, че вследствие на смъртта на сина си претърпяла и продължавала да търпи неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, мъка от загубата на сина си. Животът й се обърнал наопаки и загубил смисъл. Починалият Д. Д. бил единствен син, майката и синът били много близки, неразделни и емоционално свързани. Те разчитали един на друг, живеели в сплотеност и задружие. Ищцата очаквала времето, в което ще се ожени и ще има собствено семейство и деца, на които тя да се радва и помага, а вместо това ходела на гробищата и се грижела за гроба му. За близките отношения между майка и син свидетелствало и обстоятелството, че в наименованието на търговската й фирма била включена добавката "и син".

Към момента на произшествието собственикът на лекия автомобил А. А., управляван от втория ответник П. А., имал сключен договор за застраховка "гражданска отговорност" с първия ответник З.”. -С. от 30.11.09г. Затова увреденият имал пряк иск за претърпените от увреждането вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието, срещу застрахователя. Затова моли, с оглед на чл.52 ЗЗД, съдът да определи обезщетение за понесените от загубата на сина й вреди, който справедлив еквивалент според нея възлизал на 100 000лв. Върху това обезщетение се дължала и мораторна лихва, която от момента на деянието до исковата молба възлизала на 12 445.95лв. Моли съда да осъди ответниците, вторият евентуално, да й заплатят исковата сума, ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото разноски.

Постъпили са отговори и от двамата ответници. З. „.-С., оспорва иска по основание и размер. Не се спори, че вторият ответник А. по непредпазливост причинил смъртта на Д. Д. вследствие на пътно-транспортно произшествие, както и че било налице одобрено споразумение със силата на влязла в сила присъда за това. Поддържа, че претендирания размер на обезщетението бил прекалено завишен. Поддържа също, че починалият Д. в момента на произшествието не носел обезопасителен колан, в нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДП. Затова, макар да не променяло механизма на произшествието, това обстоятелство съпричинявало настъпилия противоправен резултат в размер на 50 %. Това било потвърдено и от изслушаната експертиза. Автомобилът, управляван от втория ответник П. А., бил нов, снабден с триточкови колани и допълнителни системи за сигурност. Затова поставянето на колан би предотвратило излитането на тялото на починалия от колата и удара му в асфалта, който е причинил смъртта. Фактът, че починалият Д. не бил поставил обезопасителен колан бил отчетен при постигане на споразумението по приключилото наказателно производство, затова и на прекия причинител А. било наложено сравнително леко наказание, с оглед приноса на пострадалия. Затова претендираното обезщетение следвало да се намали с този процент. В отговора е посочена и друга насока на съпричиняването на смъртта на пострадалия, а именно наличието на неправилно паркиран товарен автомобил "Сканиа" в мястото на удара. Искането за привличане „. Ф. -С. като трето лице-помагач на този ответник, с оглед обстоятелството, че товарният автомобил не бил застрахован, е оставено без уважение. Претендираното обезщетение било завишено и предвид установената съдебна практика и социално-икономическите условия в страната, и следователно не отговаряло на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Чрез юриск. С. претендират и за направените по делото разноски.

Постъпил е и отговор от ответника П. А.. Според становището му по същество, смъртта на Д. Д. настъпила от черепно-мозъчна травма, получена от удара на тялото му в асфалта, а не в превозното средство. Затова при поставяне на предпазен колан смъртта не би настъпила, тъй като той не би излетял от автомобила. Поддържа, че съпричиняването е в размер на 50%, и следователно обезщетението трябвало да се намали с този размер. Чрез адв. А. поддържа да се присъдят направените по делото разноски.

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :

Безспорните факти по делото са следните: настъпило пътно-транспортно произшествие на 23.06.2010г. в Г. С., на ул. "П. Б." в посока кв. Р., в близост до базата за изкупуване на черни и цветни метали на "Ростер" ООД-С., причинено от П. А. с управлявания от него лек автомобил "Мини Купър", с рег. №СМ ** СМ, в резултат на което била причинена смъртта на Д. Д., от Г. С.. Не се спори, че към момента на деянието собственикът на автомобила А. А., баща на водача П. А., имал валидна застраховка "Гражданска отговорност" при ответника З. „.-С.. Безспорно е, по-нататък, че ищецът Н. П. е наследник, майка на починалия Д. Д., на 19 години. Няма спор също, че по отношение на извършеното деяние е налице одобрено споразумение по нохд №37/2011г. на ОС-С. от 09.06.2011г., със силата на влязла в сила присъда, с което П. А. бил признат за виновен за причиняване по непредпазливост смъртта на Д.Д., в резултат на управление на моторното превозно средство в нарушение на правилата за движение по пътищата.

Спорен е главен доказателствен факт, а именно, дали е налице съпричиняване от пострадалия Д. Д. на настъпилия противоправен резултат, вследствие непоставянето на обезопасителен колан. Или спорно е, дали основната причина от техническа гледна точка, довела до смъртта на пострадалия Д., е несъобразяването от водача П. А. с атмосферните условия, състоянието на пътя и пътното платно, релефа на местността и превозвания товар, видимостта и/или ограниченията й, и най-вече с допустимата и разрешена скорост в населени места от 50км./ч., както и всички други обстоятелства от значение за безопасното движение. Или е налице и друг причинен процес, довел до смъртта на пострадалия Д., свързан с непоставянето от него на обезопасителен колан. Спори се дали е налице съпричиняване, и какъв е приносът на пострадалия в количествено отношение за настъпване на противоправния резултат. Ответниците оспорват и размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди.

Относно механизма на произшествието са събрани писмени доказателства, които с изключение на експертизата не се оспорват. Няма спор, че като фактическа обстановка деянието, установено със споразумението, одобрено с определение от 09.06.2011г. по нохд №37/2011г. на ОС-С., е установено със задължителната сила на влязла в сила присъда относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, според чл.300 ГПК. По този начин, обстоятелствата, че на 23.06.2010г. в Г. С., на ул. "П. Б.", пред база за изкупуване на отпадъци за черни и цветни метали на "Ростер"ООД-С., движейки се в посока кв. Р., при управление на лек автомобил "Мини Купър",с рег. №СМ ** СМ, в нарушение на правилата за движение по пътищата чл.20, ал.1 и ал.2, чл.21, ал.1 ЗДП, чл.73, ал.1 ППЗДП, със скорост около 115км./ч., при максимално разрешена скорост за движение в градски условия 50км/ч. , при навлизане в десен завой от пътя, П. А. е загубил контрол над управлението на автомобила, извършвайки технически неправилна реакция с волана, довела до прекомерно завиване, съчетано с употреба на спирачка, общо предизвикали загуба на устойчивост на автомобила, поради което се е блъснал в паркиран на тротоара товарен автомобил "Сканиа 112 Х", с рег. №СМ ** АС, собственост на фирма "Ростер"ООД-С., с което по непредпазливост е причинил смъртта на пътуващия в лекия автомобил Д. Д., са установени безспорно.

Действително, в присъдата съпричиняване на пострадалия не е установено. Но е установена съдебната практика, че няма пречка то да се доказва пред гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. Относно механизма на произшествието и участието на пострадалия в него, е изслушана комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза.

Според експертизата, произшествието е настъпило на асфалтов път, при градски условия, след сравнително дълъг и прав пътен участък, и излизане на автомобила от лек десен завой, с правилен вираж на завоя. Дясното пътно направление било еднопосочно, с две ленти, разделени с прекъсната разделителна линия, с широчина на дясната лента 4м, а на лявата -3.95м. В мястото на произшествието, вдясно от дясната лента, имало уширение на пътя за паркиране, ограничено с бордюр с височина 6см. и широко 5.70м. Всъщност от фотоснимка №14, на л.39, том І от дознанието, е видно, че не става дума за уширение на пътя, а за тротоар. Според заключението и скицата, неразделна част от него, в мястото на произшествието, преди мястото на удара, били отразени множество спирачни и други следи /означени на скицата с червен цвят/ с посока навътре към центъра на завоя, а не навън към периферията. За употребата на спирачка, като причина за следите, свидетелства и деформирания педал на спирачката на фотоснимки 25 и 27, л.63, том І от дознанието. Следите не били от центробежни сили, а от странично плъзгане, започвали от лявата пътна лента, преминавали в дясната и продължавали надясно, до мястото на удара.

Ударът бил ексцентричен, с предна лява част на лекия автомобил и настъпил в задната лява страна на товарен автомобил "Сканиа", фотоснимки 19-21, л.41-42, том І от дознанието и скицата. Ударът бил предшестван от протриване на лекия автомобил в предната страна на друг товарен автомобил "Мерцедес", паркиран пред товарния автомобил "Сканиа", фотоснимки 12-14, л.39, том І от дознанието. След удара настъпило завъртане на лекия автомобил около вертикалната му ос наляво на приблизително 450 градуса, за което свидетелстват следите под формата на окръжност на скицата и фотоснимки 25-27, на л.43-44, том І от дознанието. След завъртането лекият автомобил се установил в разделителната ивица между пътните платна, с предната си част насочен към лентата си на движение.

Механизмът на произшествието, според експертизата, бил следният : лекият автомобил "Мини Купър", управляван от П. А., се движел по улица "П. Б." със скорост приблизително 115км./ч., която скорост е около критичната, след сравнително дълъг прав участък. При наближаването на десния завой и навлизането в него, А. е употребил спирачки, неправилна реакция, която съчетана с несъобразената скорост, е довела до загуба на устойчивост на автомобила и странично занасяне. Затова не може да се приеме заключението на експертизата в т.нар. трети вариант, че от техническа гледна точка причина за произшествието е, че при опит да натисне спирачка, водачът е натиснал газта, форсирал е докрай, след което употребил спирачка и деформирал педала й. От разположението на спирачните следи и следите от занасяне, може да се направи обоснован извод, че А. е натиснал газта и е ускорил автомобила преди навлизането в десния завой, в резултат на което автомобилът достигнал 115км/ч. След това, възприемайки навлизането в завой като опасност, е натиснал рязко спирачка, системата на автомобила за стабилизация в завой не е сработила, и в резултат на високата скорост и употребата на спирачка и волан, автомобилът е загубил устойчивост и започнал да се занася и се плъзга странично.

В резултат на употребата на спирачка и занасянето, скоростта на автомобила се е намалила чувствително, до около 85 км/ч. С приблизително такава скорост е настъпил ексцентричният, кос удар в товарния автомобил "Сканиа". Според експертизата, силата на удара била значителна, от началото на спирачните следи до мястото на удара изминали 1.7секунди. След удара лекият автомобил продължил да се завърта по посока на часовниковата стрелка, видно е от скицата, че осите на векторните скорости преди и след удара, са довели до това движение.

След удара, вследствие на инерционните сили, телата на А. и Д. са получили силен тласък напред и наляво. Няма спор, че никой от двамата не бил поставил обезопасителен колан. На практика, за да се предотврати звуковия сигнал при непоставен колан, в гнездото на коланите били поставени щипки, фотоснимки 19-20, л.61, том І от дознанието, а непоставените колани висели свободно, фотоснимки 11, л.58, том І и фотоснимка 36, л.47, том І. Според експертизата, при удара се отворили предните въздушни възглавници, които поели удара, респ. силите, които действали върху преместването на телата напред. Изводът, че оставали да действат само инерционните сили, които премествали телата наляво, може да се приеме, с уточнението, че дори отворената странична възглавница към мястото на водача, фотоснимки 3, л.55, № 6, л.56, №№7 и 8, л.57, №10, л.58, не е била в състояние да предотврати излитането на телата на водача и пътника. Според експертизата, вследствие на удара, който бил с голяма сила, започнало преместване на телата на А. и Д.. Тялото на А. притиснало силно лявата врата, като към това се прибавил и тласъкът на тялото на Д., като двете заедно въздействали върху лявата странична врата, която се огънала навън и надолу, а лявото странично стъкло се счупило. Автомобилът продължил да се върти около вертикалната си ос. Още в момента на удара, телата на А. и Д. започнали да напускат купето на автомобила и били изнесени навън, над лявата врата. За това свидетелстват намерените на пътното платно в близост на лява задна гума на товарния автомобил "Сканиа" мобилен телефон и портмоне, фотоснимка 16, л.40, том І от дознанието и скицата, неразделна част от заключението. Те показват, че посочените вещи са излетели непосредствено след удара от изнесените над лява врата тела.

Вследствие на удара и погасените векторни скорости преди и след удара, посочени в червено и синьо на скицата, лекият автомобил продължил да се върти около вертикалната си ос, за което свидетелстват кръгообразните следи, посочени по-горе. Според експертизата, когато задната лява гума на лекия автомобил се ударила в бюрдюра на лявото пътно платно, висок 10-12см, възникналите инерционни сили отхвърлили Д.Д. от лявата врата, и той политнал над храстите, към лентите за насрещно движение. Този извод на експертизата не може да се приеме за обоснован. Това е така, защото при положение, че телата на водача и пътника са започнали да напускат купето при и непосредствено след удара, не може да се приеме, че са излетели от купето едва при сблъсъка с бордюра. Видно от положението на намерената в лявото платно обувка, фотоснимка 25, л.43, том І от дознанието и скицата, тя е разположена преди сблъсъка с бордюра, следователно е принадлежала на водача А., който след излитането се е озовал в храстите на разделителната линия. За това свидетелстват следите от смачкани храсти, по скицата. Той е напуснал купето след Д., тъй като е бил ограничаван от въздействието на лявата врата и тялото на Д.. Последният, при напускане на купето, е прелетял над храстите на разделителната линия, и е паднал на асфалта в лявата лента на насрещното движение. За мястото на съприкосновението на тялото на Димитров с асфалта свидетелства петно от кръв, посочено на скицата и фотоснимки №№39, л.48, 41-42, л.49, 45, л.50, том І от дознанието, на около 1.30м. вляво от осовата линия, към реката и на около 5.30м вляво от края на разделителната зелена ивица и З. лекия автомобил.

Според експертизата, в съдебно-медицинската й част, по тялото на починалия Димитров не били установени травми по лицето в областта на очните орбити, скулите, бузите, носа, устните и т.н. Установени били външни травми- рани по окосмената част на главата, както челно вдясно от срединната линия, така и в областта на границата между тилната черепна люспа и слепоочната черепна кост вдясно. Вътрешният оглед установил мозъчна травма с оток на мозъка и кръвоизлив в десен преден челен дял, мозъчна травма с точковидни кръвоизливи в областта на десните слепоочни и тилни дялове на главния мозък, счупване на черепната основа. Непосредствена причина за смъртта на Д., според експертизата, е именно черепно-мозъчната травма, получена при съприкосновението на тялото му с пътната настилка. От него се е получила разкъсно-контузната рана, а високата кинетична енергия на летящото тяло и сблъсъка му с пътната настилка е довело до деформация на черепа със счупване на черепната основа, контузия на мозъка и мозъчен кръвоизлив.

По отношение на причинната връзка между настъпилата смърт и другите два твърдени фактора, които допринасят за настъпването й -непоставяне на предпазен обезопасителен колан и наличие на неправилно паркиран товарен автомобил в мястото на удара, експертизата не е категорична. Без да се повтаря цялото изложение, експертите приемат, че предпазните колани, заедно с предните и странични въздушни възглавници, осигурявали оптимална защита на водача и пътника на предна дясна седалка, при челен удар, със скорости 55-65км/ч. Според заключението, те не действали при страничен удар. В конкретния случай, при скорост в момента на удара около 100км/ч. /всъщност е 85км/ч./, и при кос, ексцентричен удар, телата на водача и пътника политнали напред и наляво. Докато движението напред било относително ограничено от въздушните възглавници, наляво било относително свободно. Затова можело да се предположи, че евентуално поставените колани не биха позволили телата и на двамата участници да напуснат купето на автомобила. Не можело да се отговори на въпроса, дали Д. би преживял сблъсъка при поставен обезопасителен колан. Това било така, защото съществували множество медицински показатели за т.нар. "синдром на обезопасителния колан", които показвали, че съществували и наранявания, резултат от поставянето на колан. Съдът не приема уклончивостта на заключението в тази му част. Вижда се от фотоснимките към дознанието, че фабричният колан на лекия автомобил е от т.нар. триточков тип. Това означава наличие освен на раменно /през дясното рамо/ захващане, още и на захващане през поясната област. При поставен колан и при удар, ексцентричен и кос в случая, както коланът, така и системата от възглавници, не биха позволили Д. да излети от купето на автомобила. Това е така, защото както раменната част, така и поясната част на колана ограничават свободното движение на тялото и препятстват излитането му през страничното стъкло на вратата вляво. Следствие от този извод е и другият извод, относно възможността при поставен колан Д. да преживее сблъсъка. Ясно е, че черепно-мозъчната травма изразяваща се в счупване на основата на черепа, и последвалите контузия на мозъка и мозъчен оток, вследствие на които е настъпила смъртта, са резултат от сблъсъка на тялото на Д. с пътната настилка. Сблъсъкът е резултат от излитането на тялото от купето на автомобила, а то, от своя страна, от непоставянето на обезопасителен колан. Затова съдът приема, че поведението на пострадалия Д. е в причинна връзка с настъпилия противоправен резултат, а именно смъртта на последния, а изводът на експертизата, че не може да се даде заключение за наличие на причинна връзка, за необоснован. От субективна страна приносът на пострадалия е във формата на небрежност, съзнавана непредпазливост, т.е. последният е съзнавал, че нарушава правилата, свързани с поставянето на обезопасителен колан /тъй като е видял щипката, поставена в гнездото и свободно висящия вдясно колан/, но се е надявал да избегне последиците от нарушението.

Основателен е доводът за наличие на съпричиняване, като привнесен фактор в причинния процес, на наличието на паркиран товарен автомобил "Скания" в мястото на удара. Паркирането, в случая на тротоара в градски условия, макар не противоречи на никоя от забраните на чл.98 ЗДвП, е в нарушение на чл.94, ал.3, изр. 2 ЗДвП. Това е така, защото товарният автомобил над 2.5 тона е бил паркиран на тротоара в неразрешено от общинската администрация място за това. По тази причина управлението на лекия автомобил от втория ответник по начин, при който автомобилът е напуснал пътното платно и се блъснал в неправилно паркиран на тротоара товарен автомобил, е главна причина за произшествието. Неправилното паркиране обаче, в нарушение на чл.94, ал.3 ЗДвП, допринася за настъпването на противоправния резултат, тъй като без него не би се стигнало до крайния резултат от произшествието, а именно смъртта на пострадалия. Следователно, може да се обоснове извод за съпричиняване на увреждането на пострадалия Д. и от собственика на неправилно паркирания товарния автомобил.

По отношение на неимуществените вреди на ищеца Н. П. от загубата на единствения й син, Д. Д., са изслушани свидетелските показания на свидетелите И. и М.. Свидетелите без противоречие установяват, че ищцата и починалия й 19-годишен син, били много близки, отношенията им се отличавали с взаимна привързаност, отдаденост и взаимопомощ. Ищцата сама отгледала сина си, осигурила му образование, цялата й трудова дейност, включително търговското й предприятие /козметичен салон/, били посветени на бъдещето на починалото момче. След смъртта му, която ищцата изживявала като трагедия и неописуем шок, тя била в състояние на силна депресия, усещане за загуба на смисъл на живота и отказ да приеме случилото се. Ежедневието й се свеждало до грижи за гроба на сина и затваряне в себе си.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявени са, обективно и субективно съединени искове по чл.226 от Кодекса на застраховането във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Това са искове на наследник с право на обезщетение, тъй като наследодателят му е увреден от действие или бездействие на застрахован, което е прието за застрахователно събитие. Това е пряк иск за обезщетение на неимуществени вреди срещу застрахования, което може да се претендира и пряко срещу застрахователя. Срещу прекия причинител на вредата искът е евентуален. Претендира се и обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на увреждането.

Разгледан по същество, е основателен. Основният спорен по делото въпрос е налице ли е съпричиняване на увреждането от пострадалия Д.. При установяване на съпричиняването, се поставя въпросът за съотношението, в което пострадалият е допринесъл за увреждането, респ. с колко да се намали обезщетението, което следва да се изплати, на основание чл.51, ал.2 ЗЗД.

Поначало съпричиняване на вредоносния резултат е налице, когато има причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат, като се изследват особеностите на всеки конкретен случай. Необходимо е поведението на пострадалия да е в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждането, като пострадалият е осъществил нарушение на дадено правило за движение, което наред с поведението на прекия причинител на увреждането, да е довело до вредоносните последици. Нарушението на водача на МПС не изключва нарушението на пострадалия, с изключение на случаите, в които последният не по собствена воля се намира на пътното платно- малко дете, превозвано в количка, възрастен, болен, превозван или превеждан през пътя от друго лице. В тези случаи, ако пострада, не може да се приеме, че пострадалият е съпричинил резултата. В този смисъл множество решения, които представляват установена съдебна практика- Постановление №7/64г. на Пленума на ВС, решение №1356/28.10.72г. по н.д.№1126/72г. ІІІн.о. на ВС, решение №1004/25.09.71г. по н.д.№871/71г. ІІІн.о. на ВС, решение №703/12.06.71г. по н.д.№558/71г. на ІІІн.о. на ВС, решение №47/28.01.80г. по н.д.№1337/79г. на ІІІн.о. на ВС, както и в по-ново време определение №138/16.03.2010г. по т.д.№93/2010г. на ІІт.о. на ВКС, решение №1350/14.01.09г. по Г.дело №5914/07г. на ІІг.о. на ВКС, определение №40/30.01.2012г. по т.д.№409/2011г. на ІІт.о. на ВКС и др.

В конкретния случай, водачът на лекия автомобил А., застрахован при първия ответник, е нарушил множество правила на ЗДвП, чл.20, ал.1 и ал.2, чл.21, ал.1, чл.73, ал.1 ППЗДвП, като се е движил с несъобразена с пътните условия скорост, без да отчита особеностите на пътя, релефа на местността, при навлизане в десен завой е загубил контрол над управлението на автомобила, извършвайки технически неправилна реакция с волана, довела до прекомерно завиване, съчетано с употреба на спирачки, които общо предизвикали загуба на устойчивост на автомобила, поради което е предизвикал сблъсък с паркиран на тротоара товарен автомобил и е причинил по непредпазливост смъртта на пострадалия Д.. В този смисъл неговите действия и бездействия са главна, но не единствена причина за произшествието.

Поставя се въпросът, дали нарушението, допуснато от пострадалия на изискването за поставяне на обезопасителен колан по чл.137а, ал.1 ЗДвП е съпричинило настъпването на противоправния резултат. Съдът намира отговора на този въпрос за положителен. Това е така, защото заключението на комплексната експертиза по този въпрос е необосновано. За да стигнат до извода за липса на причинна връзка вещите лица са отчели действието на всички фактори за настъпване на резултата, а именно високата скорост, употребата на спирачки, занасянето и плъзгането на автомобила, косият екцентричен удар в неправилно паркиран товарен автомобил, липсата на колани, действието на възглавниците, излитането на тялото на пострадалия от автомобила, съприкосновението му с асфалта и в крайна сметка настъпването на смъртта на пострадалия, но заключението им е уклончиво, т.е. не отчита значението на два от факторите в причинната верига- непоставянето на колан и неправилно паркиран товарен автомобил в мястото на удара. Наличието на колан и отсъствието на паркиран автомобил прекъсват действието на причинната верига, и това не са отчели вещите лица. Затова заключението им в тази му част е необосновано. Именно поставянето на триточковия колан в случая не позволява излитането на тялото на пострадалия от купето на автомобила, поради захващането в раменната и поясната област, което в съчетание с действието на възглавниците предотвратява крайния резултат, изразяващ се в смъртта на пострадалия. Без наличието на неправилно паркирания товарен автомобил в мястото на удара, от друга страна, също не би се стигнало до крайният противоправен резултат.

При оценката на всички тези фактори, съдът приема, че съотношението на съпричиняване от пострадалия е 1/4 или 25 %. Това е така, като се имат предвид също видът и броят на нарушенията на правилата за движение, допуснати от прекия причинител и пострадалия, и относителната тежест на всяко нарушение към противоправния резултат. Като 1/4 или 25% следва да се оцени и приносът на неправилно паркирания товарен автомобил, по същия критерий- видът и броят на нарушенията и относителната им тежест на нарушението към крайния резултат.

При определяне на справедливия размер на обезщетението следва да се имат предвид обстоятелствата, свързани с близката емоционална връзка между ищцата и починалия й единствен син на 19г., съществуващите между тях отношения на взаимопомощ и привързаност. Събраха се безспорни доказателства, че ищцата е отгледала сама сина си и му се е посветила изцяло, затова загубата му я е лишила от усещане за смисъл и цел на живота. Изживяла е като неописуем шок смъртта на детето си и отказва да приеме факта на загубата му. Затова обезщетение от 150 000лв. е в рамките на критерия на съда за справедливост, и не е завишено. При намаляването му поради съпричиняването от пострадалия с 25 %, на основание чл.51, ал.2 ЗЗД, се получава дължимо обезщетение от 112 500лв., което е над претендирания в исковата молба размер, затова следва искът да се уважи изцяло. Няма пречка цялата присъдена сума да се претендира от застрахователя по реда на регреса на чл.227 от Кодекса на застраховането срещу застрахования и по реда на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД срещу собственика на товарния автомобил. Основателен е и искът за обезщетение за забава върху присъдения размер в размер на 12 445.95лв., считано от 23.06.2010г. до 02.09.2011г., както и този за законната лихва върху главницата от 100 000лв., от предявяване на иска до окончателното плащане.

Искът за законната лихва върху цялата присъдена сума от 112 445.95лв. от предявяване на иска до окончателното плащане е неоснователен, тъй като в частта за лихвата от 12 445.95лв. включва присъждане на лихва върху лихва, което нито е уговорено, нито е в съответствие с общите правила на гражданския закон.

Поради евентуалното съединяване и осъждането на първия ответник, съдът не се произнася по иска спрямо втория.

Следва първият ответник да заплати в полза на съда и дължимите държавни такси в размер на 4577.39лв., на основание чл.78, ал.6 ГПК.

Водим от изложеното и на посоченото основание съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА З. „.- С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление Г. С., община Столична, район "С.", улица „. К.№2, представляван от Р. Г., да заплати на Н. К. П., ЕГН *, съдебен адрес Г. П., ул. "О."№10, адв. Н.Ш., на основание чл.226, ал.1 от Кодекса на застраховането във вр. с чл.45 и чл.86 ЗЗД, следните суми : 1. 100 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания от смъртта на сина й Д. Б. Д., ЕГН *, в резултат на причинено от П. А. А., ЕГН *, от Г. С., адрес на призоваване Г. С., бул. "Б." №*, адм. сграда на НДК, .8, офис **, адв. А., пътно -транспортно произшествие на 23.06.2010г. по сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", полица №111008В025599/30.11.09г.; 2. 12 445.95лв. обезщетение за забава върху главница от 100 000лв., считано от 23.06.2010г. до 02.09.2011г.; 3. законната лихва върху главницата от 100 000лв., считано от 02.09.2011г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска на Н. К. П. да се осъди З. „.- С. да заплати законната лихва върху сумата от 12 445.95лв., от 02.09.2011г. до окончателното им плащане, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА З. „. -С. да заплати държавна такса от 4577.39лв в полза на ОС-С., на основание чл.78, ал.6 ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението му на страните пред Апелативен съд-Пловдив.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: