СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
08.12.20г.
Софийски градски
съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 12.11.20г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 5394/18г. и констатира следното:
Предявен е иск от Л.
В. против Д. С. с правно основание
чл. 45 от ЗЗД за сумата 40 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/.
Претендира се /при условията на чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/
и законна лихва върху посочената главница за периода след 02.04.14г.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по
делото доказателства удостоверяват, че:
С влязла в сила
присъда /постановена на 07.02.17г. от СРС 116 състав по н.о.х.д. № 16087 от
15г.; преминала и през инстанционен контрол/ ответникът е бил признат за
виновен в извършване на престъпление по чл. 128, ал. 2, предл. 9-то от НК /а
именно, че: на 02.04.14г. е причинил на ищеца тежка телесна повреда/.
Главният иск /по
чл. 45 от ЗЗД/ е частично основателен /до размера на сумата 20 000 лева/:
Всички предпоставки от
състава на деликтната отговорност /по смисъла на чл. 45 от ЗЗД/ се явяват
предварително /вече/ установени при условията на чл. 300 от ГПК /постановената
наказателна присъда следва да бъде съобразена задължително от гражданския съд в
двете й части: мотиви и дизпозитив/. Възможността за приложение на правилата по
чл. 12 от НК /във всичките им варианти/ и по чл. 132, ал. 1 от НК се явява –
преклудирана с приключването на наказателния процес. В тази връзка: наказателният
съд /в рамките на две инстанции/ е приел, че – отговорността на ответника не
може да бъде изключена /съответно редуцирана/ при условията на горните текстове
от закона.
С оглед изложеното: искът
по чл. 45 от ЗЗД следва да се приеме за – доказан по основание.
Досежно размера на иска:
Председателят на
настоящия съдебен състав намира, че във всички случаи /когато е налице
физическо увреждане/ наличието на неимуществени вреди следва да се - презумира
/т.е. обезщетение се следва винаги, във всички подобни хипотези - без значение
дали в процеса са събрани доказателства досежно посоченото релевантно
обстоятелство/. Независимо от това – по делото /в случая/ бяха и събрани
доказателства /експертни и гласни/ досежно конкретното измерение на
претърпените от ищеца неимуществени вреди /физически болки и психически
страдания/.
Процесното
обезщетение се определя при условията на чл. 52 от ЗЗД /като председателят на
състава съобразява/: горните принципни съображения, конкретните /събрани по
делото/ доказателства досежно претърпените неимуществените вреди /медицински
експертизи и свидетелски показания/, възрастта на ищеца, всички констатации на
наказателния съд /двете инстанции/, с които е бил обоснован конкретния размер на
наказанието на ответника.
Председателят на
състава съобразява и обстоятелството /което също е коментирано от двете съдебни
наказателни инстанции – при индивидуализацията на наложеното наказание, извън
правилата на чл. 12 от НК и чл. 132, ал. 1 от НК/, че: от една страна – самият
ищец /пострадалият/ е създал /с действията си/ условия /среда/ за възникване на
инцидента /побоя/ и от друга страна – мотивът на обвиняемия /ответника/ да извърши
процесното престъпление е бил породен от необходимостта да бъде защитено
семейството му – деца и съпруга /от физическо и психическо посегателство/. Тези
две обстоятелства /преценени в съвкупност/ също следва да бъдат отчетени /при
условията на чл. 52 от ЗЗД и в хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ при
очертаване на пределите на процесната имуществена отговорност. Последният
законов текст обаче не може /предвид вида и естеството на причинените на ищеца
физически увреждания/ да обоснове редуциране на обезщетението до размера на по
– малка сума от посочената.
Основателен е и
акцесорният иск:
В полза на ищеца
следва да се присъди /с оглед изричното правило на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/
законна лихва /върху горната главница/ за периода след 02.04.14г. Процесното
обезщетение за лихва се дължи в глобален размер /с оглед това: възражението на
ответника по чл. 111, б. „в“, предл. 2-ро от ЗЗД следва да се окачестви като –
неоснователно; председателят на състава не споделя и обратната съдебна практика/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.Д.С.
ЕГН ********** да плати на Л.Г.В. ЕГН ********** сумата 20 000 лева
/обезщетение за неимуществени/ - на основание чл. 45 от ЗЗД; законната лихва
върху тази сума от 02.04.14г. до цялостното й изплащане и 700 лева – съдебни
разноски /съразмерно на уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ главния
иск за сумата над 20 000 лева.
ОСЪЖДА Л.Г.В. да
плати на Д.Д.С. 150 лева -съдебни
разноски /съразмерно на отхвърлените искове/.
ОСЪЖДА Д.Д.С.
да плати на СРС 800 лева - държавна такса /на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК/.
Решението подлежи
на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: