Решение по дело №1016/2022 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 78
Дата: 20 февруари 2023 г.
Съдия: Десислава Димитрова Кривиралчева
Дело: 20227150701016
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 7 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

                                                  Р Е Ш Е Н И Е

 

   78/20.2.2023г.

 

гр. Пазарджик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – ХІ състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари, две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ:

1.       МАРИЯ ХУБЧЕВА

2.       ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА

 

 

При секретар

Антоанета Метанова

и с участието

на прокурора

Стефан Янев

изслуша докладваното

от съдия

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

по к.адм. дело № 1016 по описа на съда за 2022 г.

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на И.П.С. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, против Решение № 665 от 08.08.2022 г., постановено по адм. дело № 231/2022 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.

С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен, предявеният от И.П.С. иск, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да бъде осъдена да му заплати сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетените за неимуществени вреди, с твърдението, че служител на ответника е отправял заплахи срещу него, тъй като вентилаторът му е бил включен.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде отменено.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, явява се лично и с назначения му служебен защитник адв. Ш., иска отмяна на решението на първоинстанционния съд, както и да бъде уважена подадената касационна жалба, като бъде присъдено в пълен размер обезщетението, поискано в предявения иск.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, чрез процесуалния представител юрк. Р. е на становище, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, смята предявената претенция за неоснователна и недоказана.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура – Пазарджик дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че твърденията в исковата молба не се доказват. Моли съда да отхвърли жалбата и да остави в сила решението на първата инстанция.

Административен съд – Пазарджик, като взе предвид доводите на страните, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в рамките на установения за това срок и при наличието на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна в отхвърлителната й част. Същата е основателна в частта, с която е осъден ищецът да заплати направените по делото разноски на ответника.

С решението си Административен съд – Пазарджик – V състав, е отхвърлил като неоснователен предявеният от И.П.С. иск, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София да бъде осъдена да му заплати сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетените за неимуществени вреди, с твърдението, че служител на ответника е отправял заплахи срещу него, тъй като вентилаторът му е бил включен.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съдебен състав е приел за установено следното:

Лишеният от свобода И.П.С. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Пазарджик. На 01.02.2022 г., при извършена сутрешна проверка на килията, обитавана от касатора надзирателят Я. е открил вентилатор, собственост на същия. Тъй като е имало изрично писмено нареждане от страна на началника на затвора вентилатори да не се използват през зимата, надзирателят е разпоредил на л. с. С. да го занесе във вещевия склад. Последният е отказал да направи това с аргумента, че има здравословни проблеми, които налагат вентилатора да му раздвижва въздуха. Тъй като не е представил документи за тези си твърдения, надзирателят е настоял касатора да прибере вентилатора в склада. Предупредил го е, че при неизпълнение на тези устни разпореждания, ще изготви писмена докладна записка до началника на затвора, за да го запознае с извършеното нарушение, а именно използване на вентилатор през зимния сезон, въпреки изричната забрана затова, възпроизведена в Заповед № Л-910/01.07.2021 г. на Началник на Затвора – Пазарджик (л. 36 от първоинстанционното дело). Указал му е също да си направи преглед в медицинския център на затвора и ако от там го снабдят с документ, че му е необходим вентилатор през зимата, същият ще му бъде върнат.

Тези обстоятелства са били ясно и подробно изяснени от двамата разпитани свидетели – служители на затвора и не са били опровергани от свидетелят Терзиев – лишен от свобода, който на процесната дата и преди нея е съжителствал в обща килия с касатора. От показанията на когото не е установено л. с. С. да е претърпял каквито и да са вреди от липсата на вентилатор. Независимо че според свидетеля касаторът се е оплаквал от болки в сърдечната област, той не си спомни същия да е правил изявления в смисъл, че вентилаторът му помага да се чувства по-добре.

За да постанови обжалвания в настоящото производство резултат, първоинстанционният съд е приел, че по никакъв начин не са доказани твърдените от касатора факти, че на процесната дата са му отправяни заплахи от служители на затвора, нито че евентуалните извършени действия против него са му причинили някакви неимуществени вреди. Напротив, от събраните гласни и писмени доказателства безспорно е било установено, че на процесната дата не са извършени никакви незаконни действия против него, а напротив – служителите на затвора стриктно са изпълнили служебните си задължения. В мотивите си административният съд правилно е приел, че при извършената сутрешна проверка на килията, обитавана от касатора надзирателят Я. е открил вентилатор, собственост на същия. Тъй като е имало изрично писмено нареждане от страна на началника на затвора вентилатори да не се използват през зимата, надзирателят е разпоредил на л. с. С. да го занесе в склада. Последният е отказал да направи това с аргумента, че има здравословни проблеми, които налагат вентилатора да му раздвижва въздуха. Тъй като не е представил документи за тези си твърдения, надзирателят е настоял касаторът да прибере вентилатора в склада. Бил е предупреден, че при неизпълнение на тези устни разпореждания, ще изготви писмена докладна записка до началника на затвора, за да го запознае с извършеното нарушение – използване на вентилатор през зимния сезон, въпреки изричната забрана за това. Указал му е също да си направи преглед в медицинския център на затвора и ако оттам го снабдят с документ, че му е необходим вентилатор през зимата, същият ще му бъде върнат. От приложената медицинска документация на касатора е видно, че през годините не е имал сърдечни заболявания. Оплакванията му в тази връзка датират от края на 2021 г., като в никой от медицинските документи не е направена препоръка за използване на вентилатор за облекчаване на състоянието му. Въз основа на тези данни първоинстанционният съд е приел, че се оборват твърденията на л. с. С., че за него са настъпили някакви болки, страдания или каквито и да са неимуществени вреди.

По отношение на твърденията, възведени в обстоятелствената част на исковата молба, едноличният съдебен състав е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените, така и събраните гласни доказателства по делото. Въз основа на правилно установени факти и обстоятелствата, при които са проявени, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Както фактическите констатации, така и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция.

Предвид гореизложеното, настоящият състав приема, че оспореното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба в частта й, в която е направено възражение срещу присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на ответния административен орган в производството пред Административен съд – Пазарджик, е с характер на молба по чл. 248 от ГПК и компетентен да се произнесе по нея е първоинстанционният съд, на когото същата следва да се изпрати.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд гр. Пазарджик, XI  състав,

 

                                                  

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 665 от 08.08.2022 г., постановено  по адм. дело № 231 по описа на Административен съд – Пазарджик за 2022 г. в частта, с която е отхвърлена исковата молба на И.П.С.,*** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която е предявен иск за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., причинени на ищеца на 01.02.2022 г., с твърдението, че служител на ответника е отправял заплахи срещу него, тъй като вентилаторът му е бил включен.

ИЗПРАЩА на първоинстанционния съд касационната жалба на И.П.С.,*** срещу Решение № 665 от 08.08.2022 г., постановено  по адм. дело № 231 по описа на Административен съд – Пазарджик за 2022 г., за произнасяне по направеното възражение с характер на молба по чл. 248 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, за изменение на решението в частта за разноските.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ:         1.

 

                                                                                      2.