№ 2352
гр. София, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100501472 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 3336 от 26.10.2021 г. по гр.д. № 39758/2021 г. по описа на СРС, 76
с-в, е признато за установено, че на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право),
във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, по исковете предявени
от „****" ЕАД, ЕИК ****, срещу Р. Д. Т., ЕГН **** и ИВ. Г. Т., ЕГН **********, че
ответниците дължат при условията на разделност (1/2 + 1/2):
- сумата от 4 208,43 (четири хиляди двеста и осем лева и четиридесет и три
стотинки) лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва,
считано от 22.04.2021г. до окончателното й изплащане и
- сумата от 458,05 (четиристотин петдесет и осем лева и пет стотинки) лева -
мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 13.04.2021г.
Решението е постановено в производство, проведено с участието на „Б. " ООД, с
ЕИК ****, като подпомагаща страна на ищеца в производството.
Решението, в частта на уважаване на предявените по реда на чл.422 ГПК искове
е обжалвано от ответника ИВ. Г. Т. с изложени доводи, че е неправилно поради
нарушение на процесуалните правила, материалния закон и поради необоснованост.
Поддържа, че неправилно съдът е приел, че се дължи мораторна лихва върху главните
1
вземания на ищеца, доколкото не е била отправяна покана за задълженията и не е
поставен в забава. Съответно, цитираните разпоредби от ОУ от 2014 г. сочат, че за
изискуемост на главните вземания следва да бъдат публикувани фактурите за
задълженията. Доколкото последното не е било сторено, то, ответникът не дължи
мораторна лихва и неправилно съдът е приел обратното в постановеното решение.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца "**** " ЕАД, в който е изразено становище за неоснователност на въззивната
жалба. Излага доводи за правилност на постановеното от СРС решение, след като е
проведено пълно и главно доказване относно съществуването на вземанията му.
Отправя искане за потвърждаване на решението като правилно. Претендира разноски.
Подпомагащата страна на ищеца - „Б. " ООД не изразява становище по
въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
е топлоснабден, че ответниците са собственици на имота; че в производството е
доказано реалното потребление на ТЕ за битови нужди, както и стойността на услугата
доставка на ТЕ и основанието и стойността на дължимата такса за дялово
разпределение. Следователно между страните по спора било възникнало облигационно
отношение по повод доставка и потребление на топлинна енергия.
Решението е правилно.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си.
В производството е установено, че ответниците са собственици на
топлоснабдения имот за периода предмет на заявените претенции, поради което се
явяват клиенти на потребената в имота ТЕ.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В
този см. са и разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013
г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав
възприема.
В случая са приложими правилата на ОУ от 2016 г. /Общите условия, одобрени с
решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник "Монитор" от
11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г./, а не правилата на ОУ 2014 г. Съответно, според
чл.33 от ОУ/2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ
по чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Доколкото в производството не е установено това да е сторено, правилно и
законосъобразно СРС е уважил исковете за признаване съществуване на вземане за
мораторна лихва върху главните вземания – за заплащане на ТЕ и такса дялово
разпределение в общ размер на ½ от сумата 458.05 лв. Основателността на иска по
чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните според цитираните правила на ОУ 2016 г.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъде присъдена сумата 50.00 лв.-разноски за възнаграждение за юрисконсулт за
въззивната инстанция.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
3
решението не подлежи на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3336 от 26.10.2021 г. по гр.д. № 39758/2021 г. по
описа на СРС, 76 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено, че на основание
чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ
и чл. 86 от ЗЗД, по исковете предявени от „****" ЕАД, ЕИК ****, срещу Р. Д. Т., ЕГН
**** и ИВ. Г. Т., ЕГН **********, че ответникът ИВ. Г. Т. дължи на „****" ЕАД ½ от
следните суми:
- сумата от 4 208,43 (четири хиляди двеста и осем лева и четиридесет и три
стотинки) лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва,
считано от 22.04.2021г. до окончателното й изплащане и
- сумата от 458,05 (четиристотин петдесет и осем лева и пет стотинки) лева -
мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 13.04.2021г.
ОСЪЖДА ИВ. Г. Т., ЕГН ********** да заплати на „Т.С." ЕАД с ЕИК ****, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата 50.00 лв., представляваща разноски за въззивната
инстанция.
Решението е постановено с участие на подпомагаща страна на страната на
ищеца – Б. ООД.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4