№ 1045
гр. София, 30.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ в закрито заседание на тридесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димитър Фикиин
Членове:Александър Желязков
Петър Гунчев
като разгледа докладваното от Александър Желязков Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600941 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 ал.2 вр. чл.249, ал.3 от НПК и е
образувано пред по частна жалба на адвокат Е. Й., защитник на подсъдимия
Ц. Д. М. срещу протоколно определение от 20.07.2021г. на СГС, НО, 20
състав, постановено по НОХД № 1221/2021 г. по описа на същия съд, в частта
му, с която на основание чл. 248 от НПК е оставено без уважение, като
неоснователно, искането на защитата за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на
твърдяните съществени процесуални нарушения.
В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на
атакуваното определение. Претендира се, че в случая са допуснати
нарушения, затрудняващи правото на обвиняемия да научи в какво точно е
обвинен и че това представлява съществено нарушение на процесуалните
правила по смисъла на чл. 249, ал.4, т.1, пр.1 от НПК. Твърди се, че от
обстоятелствената част на обвинителния акт не става ясно с кои деяния кой
елемент от фактическия състав на инкриминираното престъпление е бил
осъществен. Освен това, според защитника, наличието на термините
„изнудване“ /който не бил посочен в чл. 301 и сл. от НК/, „поискал“ и
„приел“ внасяли допълнителна непълнота относно правната квалификация на
деянието. Според адв. Й. неяснота била внесена и поради липсата на
уточнение в обстоятелствената част на прокурорския акт, относно това кога и
как било установено, че подсъдимите са приели, че става въпрос за държане
именно на наркотично вещество. Поддържа се, че доказателства за това
следва да са били налице още към момента на привличане на обвиняемия към
отговорност
1
С оглед на изложеното се прави искане за отмяна на обжалваното
определение.
Софийски апелативен съд, след като прецени изложените в частната
жалба доводи и след като служебно провери атакуваното определение,
намери следното:
Прокурор от СГП е изготвил и внесъл в СГС обвинителен акт, с който е
повдигнал обвинение срещу обв. Д.Д. и обв. Ц.М. за това, че всеки от тях,
като съизвършител, в съучастие с другия обвиняем, в качеството на лице
заемащо отговорно служебно положение – полицейски орган /полицай в
сектор „ОП“ при 2 РУ СДВР, чрез изнудване, посредством злоупотреба със
служебно положение поискал и приел обещание за облага, която не му се
следва, от лицето Я. К., а именно – сумата от 400 лева, за да не извърши
действие по служба, изразяващо се в сезиране и предаване на компетентен
орган за предприемане на действия във връзка с констатирано престъпление
по чл.354а, ал.1 от НК. Деянието, вменено на обв. М. е квалифицирано от
прокурора като престъпление по чл. 302, т. 1 и т.2, вр.с чл.301, ал.1, във вр.с
чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Въз основа на този обвинителен акт, съставен на 26.03.2021 г.. в СГС е
било образувано съдебно производство по НОХД №1221/2021г. по описа на
този съд. Последвало е насрочване и подготовка на разпоредителното
заседание, съгласно разпореждане от 18.06.2021г. на съдията- докладчик по
делото. На 20.07.2021г. е проведено разпоредително заседание по делото, в
което СГС се е произнесъл по въпросите, които се решават в същото -
изчерпателно посочените в чл. 248, ал.1, НПК. В рамките на това произнасяне
и обсъждайки главния въпрос, предмет на разглеждане в разпоредителното
заседание - допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо
съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия, съставът на първостепенния съд е приел,
че не е било допуснато такова процесуално нарушение, касаещо
съдържанието на обвинителния акт и което е довело до ограничаване правото
на подсъдимия да разбере какво точно обвинение му е повдигнато с
обвинителния акт, за да организира своята защита в пълен обем.
Настоящият въззивен състав напълно споделя изводите на
контролираната инстанция, че внесеният обвинителен акт има съдържание,
което отговаря на изискванията на разпоредбите на чл.246, ал.2 и 3 от НПК и
на стандартите, предвидени в ТР 2/2002г. на ОСНК, ВКС. В депозираната
жалба се цитира фактическа непълнота в обстоятелствената част на
обвинителния акт, каквото в действителност не същестува, напротив - налице
е единство между обстоятелствена и заключителна част, между словесно и
цифрово изражение на посоченото в обвинителния акт, което обективира
едно ясно формулирано обвинение по отношение на жалбоподателя. В
обобщен вид е посочено, че цялата престъпна деятелност на двамата
2
съизвършители в процесния случай се е осъществила на територията на град
София, в района на Централна автогара. Описано е в достатъчна степен
детайлно, поведението, действията и изявленията на всеки от обвиняемите Д.
и М., за да се изведе осъществяване на изпълнителното деяние в двете му
форми, предвидени в чл. 301, ал.1 от НК – „поискване“ на облага и „приемане
на обещание“ за получаване на такава облага. Размерът на поисканата облага
също е конкретизиран – 400 лева. Коректно е посочено длъжностното
качество на всеки от обвиняемите, за да се извърши преценка за наличието на
квалифициращия признак по чл. 302, т.1 от НК. Обстоятелствата в ОА са
изложени в хронологичен порядък от пристигането на св.Я. К. в района на
местоизвършване на престъплението, до момента на задържане на
обвиняемите. Непротиворечиво и достатъчно ясно са изложени фактите
относно време и място на извършване.
По първото възражение на защитата - че е налице неяснота в
обвинителния акт относно това с кое действие обв. М. е осъществил всяка от
двете форми на изпълнително деяние – „поискал“ и „приел обещание“,
въззивният съд намира, че същото се явява неоснователно. Въз основа на
изложените в обстоятелствената част фактически твърдения относно
поведението на обвиняемия решаващият съд може да съобрази с кое свое
изявление всеки от двамата, действащи заедно, е обективирал искане за
получаване на подкуп в парична сума. Същото се отнася и за
инкриминираното приемане на обещание за получаването на тази облага,
което обещание от страна на св.Я. К. е било изтръгнато чрез изнудване
посредством злоупотреба със служебното положение. Напълно във
възможностите на съда е да отграничи в какво се изразява самата злоупотреба
със служебното качество на обвиняемите. Впрочем, такава преценка, въз
основа на твърденията в обстоятелствената част на ОА е напълно в
менталните възможности както на защитата, така и на самите обвиняеми / и в
частност на обв.М.- жалбоподател/, поради което и САС намира, че не е
налице такава неяснота или непълнота на обвинителния акт, която да доведе
до ограничаване правото на защита на обвиняемото лице или неговия
защитник. Както правилно е отбелязал първостепенният съдебен състав
относимостта на вменените на обвиняемите в ОА действия и изявления към
съставомерните елементи на престъплението е предмет на доказване в
съдебното производство.
Не е основателно и второто оплакване в частната жалба – че наличието
на термините „изнудване“, „поискал“ и „приел“ внасят допълнителна
неяснота във внесеното обвинение. Напротив – тези елементи е задължително
да съществуват в обвинителните твърдения и в заключителната част на
обвинителния акт, доколкото именно същите очертават от обективна страна
състава на престъплението подкуп по квалифицирания състав на чл. 302, т.1
както и във вр. с чл.301, ал.1 от НК. Вярно е твърдението на защитника, че
терминът „изнудване“ не съществува в нормата на основния текст на чл. 301
3
от НК, но простият прочит на чл. 302, т.2 от НК установява, че изнудването е
съществен квалифициращ съставомерен признак на престъплението по
визирания текст, именно по който обвиняемите М. и Д. са привлечени към
наказателна отговорност.
Въззивният съд споделя мотивите на първата инстанция и относно
третото възражение на защитника, свързано с липсата на посочване как и кога
било установено престъпление по чл. 354а, ал.1, което да е било извършено от
св.Я. К.. В състава на престъплението по чл. 302, вр.с чл. 301, ал.1 от НК не се
включва установяване наличието на действително основание за извършване
на действия или бездействия по служба от наказателноотговорното лице.
Достатъчно е облагата да е била поискана /респ.да е било прието обещание за
получаването и/ от конкретно лице и искането да бъде обосновано с
упражняване или неизвършване на дължими действия по служба. В
конкретния случай обвиняемите, в качеството им на полицейски служители,
след като са установили в държане на св.К. вещество, което по неговите думи
е било наркотично такова, са били длъжни да сезират органите на разследване
с данните за извършено престъпление, - което те са заявили, че няма да сторят
срещу получаване на подкуп в размер на 400 лева. Обстоятелството дали в
действителност впоследствие е било установено престъпно държане на
наркотични вещества подлежи на установяване и доказване, но няма
отношение към съставомерността на инкриминираното деяние.
При извършване на преценка за законосъобразност на атакуваното
протоколно определение от 20.07.2021г., в частта му, с която е оставено без
уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство
на основание чл.248, ал.1, т.3 НПК настоящият съдебен състав намира, че
липсват противоречия, пропуски или неясноти във внесения в СГС
обвинителен акт, които да са ограничили правото на защита на
жалбоподателя М., изразяващи се в затруднение да разбере в какво точно
престъпление е обвинен. Предвид гореизложеното, САС намира жалбата за
неоснователна, а атакуваното определение за правилно и законосъобразно,
поради което Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 20.07.2021 г. на СГС,
НО, 20-ти състав, постановено по НОХД № 1221/2021г. по описа на същия
съд, с което на основание чл. 248 от НПК е оставено без уважение, като
неоснователно, искането на защитата на подсъдимия Ц. Д. М. за прекратяване
на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за
4
отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5