Решение по дело №1590/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по повод постъпила жалба от ЕТ „НОАР-Ц. Чернева“, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: обл. Бургас, общ. Сунгурларе, [населено място], представляван от пълномощника адв. Р. С. от АК- София, против Решение за налагане на финансова корекция № 02/312/02536/3/01/04/02 от 04.08.2023 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което на жалбоподателя е наложена финансова корекция в размер на 42 614.85 лв., поради констатирани нарушения по чл.27, ал.6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) по мерките от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 година.

В жалбата са развити доводи за нищожност на оспореното решение, алтернативно за незаконосъобразност, поради съществени нарушения на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че решението се явява второ по ред в административното производство, в което е бил издаден акт за установяване на публично държавно вземане, отменено по съдебен ред. Сочи се, че оспореното решение не съставлява нов административен акт, а е идентичен с вече отменения акт. Наред с това се твърди липса на компетентност на органа, издал акта. Според жалбоподателя при издаване на оспорения акт не са изяснени всички факти и обстоятелства. В тази връзка е отбелязано, че от уведомителните писма по чл. 26 от АПК не става ясно дали се провежда производство по издаване на АУПДВ или такова за налагане на финансова корекция, и не е дадена точна и ясна правна [жк], че в контролния лист от извършена проверка не са констатирани нарушения. По отношение на размера на финансовата корекция се сочи, че санкционната норма не е била в сила към момента на сключване на договора за безвъзмездна финансова помощ, поради което е неприложима за проверявания проект. Наведени са доводи, че бизнес планът представлява прогнозен документ, чието неизпълнение не съставлява нарушение. Твърди се, че при определяне изпълнението на бизнес плана по отношение на реализираните приходи неправилно е калкулирана от административния орган заетостта на къщата за гости. В допълнение е посочено, че не са взети предвид и всички относими параметри, в т.ч. извършените разходи спрямо прогнозните. Твърди се още, че са изпълнени заложените условия за заетост, доколкото е налице целогодишна ангажираност на членове от семейството на физическото лице - едноличен търговец. По същество се иска отмяна на обжалвания акт.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Счита, че жалбоподателят е санкциониран за неизпълнение на несъществуващи за него задължения, доколкото бизнес планът има прогнозен характер. Претендира разноски.

Пълномощникът на ответната страна заявява становище за неоснователност на жалбата. Представя административната преписка и ангажира допълнителни доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата. Претендира разноски.

Административен съд-Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Държавен фонд „Земеделие“ и жалбоподателят ЕТ „НОАР-Ц. Чернева“ са сключили договор № 02/312/02536/01.10.2014 г. (л.65) за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Предмет на договора е осъществяване на проект № 02/312/02536 от 13.05.2013 г. с наименование „Сгради за селски туризъм- къща за гости „Мис Ноар“, УПИ ІV-116, кв. 19 [населено място], община Сунгурларе“. Договорената финансовата помощ е в размер до 70% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проекта. Крайният срок за изпълнение на проекта е 15.09.2015 г.

Във връзка с проекта е одобрен представеният от жалбоподателя бизнес план. В т. ІV „Финансово икономически статут- приходи и разходи“ от бизнес плана е приложена „Производствена и търговска програма“ (л.50), съгласно която са заявени приходи за първата производствена година в размер на 77 850.00 лв. (2015 г.) и в размер на 101 250.00 лв. за всяка от следващите три производствени години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.). Прогнозираните приходи са изчислени на база приблизително 53,4% заетост през годината, представляващи 195 дни годишно при 18 места за настаняване, или 2700 нощувки за първата година и 3510 нощувки за останалите периоди, от които 990 единични нощувки и 2520 нощувки при наемане на цялата къща. В бизнес плана е заложено, че след реализация на проекта получателят на помощта ще осигури минимум две работни места, като в таблица 5 „Разходи за заплати и осигуровки“ е посочено, че тези лица ще заемат длъжност камериер и градинар (л.57).

Строежът, в който се намира къщата за гости е въведен в експлоатация през м.август 2015 г., видно от приложеното удостоверение № 4/27.08.2015 г. на главния архитект на О. С. (л.168). Със Заповед №570/08.09.2015г. на кмета на община Сунгурларе е определена категория на обекта: Къща за гости „Ноар“ „две звезди“ (л. 169).

По сключения договор за финансова помощ на ЕТ „НОАР-Ц. Чернева“ е оторизирана и изплатена сумата от 284 098.99 лв., видно от оторизационни писма от 14.07.2015 г. (л.94) и от 07.10.2015 г. (л.105) и уведомителни писма за извършени плащания от 12.09.2015 г. (л.96) за междинно плащане и от 18.01.2016 г. за окончателно плащане (л. 107).

Със заповед 373946/17.06.2019г. (л.109), издадена от началника отдел на Регионален технически инспекторат към ДФ „Земеделие“ е разпоредено да бъде извършена проверка на място на стопанисвания от жалбоподателя обект - къща за гости, находящ се в [населено място], Община Сунгурларе. Проверката е извършена на 26.06.2019г., като за резултатите от нея е съставен контролен лист (л.111 и сл.), подписан от проверяващия служител и представител на жалбоподателя. С декларация (л.126) е заявено от жалбоподателя, че къщата за гости се полза целогодишно, без обособени рекламен и основен сезон, като цената е определена за наемане на цялата къща и важи за цялата година. В представената справка за реализирани нощувки и заплатен туристически данък (л.127) жалбоподателят посочва, брой реализирани нощувки какво следва: за 2016 г.- 468 бр., за 2017 г.- 493 бр., за 2018 г.- 744 бр. и за периода 01.01.2019 г.-30.04.2019 г.- 168 бр. Представена е обява в сайт за предлагане на места за настаняване (л.129), в която е отбелязано, че къщата се предлага с 12 места, с цена за нощувка 350 лв. за цялата къща целогодишно.

При извършени допълнителни административни проверки за сключените трудови договори от ЕТ „НОАР- Ц. Чернева“ е установено, че за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2018 г. от ползвателя на помощта е назначено едно лице на трудов договор - камериерка (л. 128), към 11.10.2019 г. броя на сключените трудови договори са три (л. 145), а към 05.12.2019г. пет (л.148).

Според проверяващите заложените в бизнес плана дейности се изпълняват, но не са достигнати заложените параметри.

Констатирано е, че за 2016 г. отчетеният приход от нощувки възлиза на 21 559.60 лв. за реализирани 468 бр. нощувки на цена 46.07 лв., при посочена в бизнес плана реализация на приходи за периода в размер на 77 850.00лв. За 2017 г. приходът е в размер на 28 623.95 лв. за реализирани 493 бр. нощувки на цена 58.06 лв., при посочена в бизнес плана реализация на приходи за периода в размер на 101 250.00 лв. За 2018 г. приходът е в размер на 50 550.45 лв. за реализирани 744 бр. нощувки на цена 67.94 лв., при посочена в бизнес плана реализация на приходи за периода в размер на 101 250.00 лв. За периода от 01.01.2019 г. до 19.06.2019 г. приходът е в размер на 11 055.00 лв. за реализирани 235 бр. нощувки на цена 47.04 лв. В забележка към контролния лист е отбелязано, че приходите от обекта са определени на база 10 леглови места, съобразно заповед № 570/08.09.2015 г. на кмета на Община Сунгурларе за категоризация на обекта, при наемане на цялата къща.

По отношение изпълнението от ползвателя на помощта на заложените в бизнес плана параметри за постоянна заетост е констатирано от проверяващите лица следното: за 2016 г.- 16.67%, при здравно и социално осигуряване за 0.33 броя средно годишно заети лица; за 2017 г.- 37.5%, при здравно и социално осигуряване за 0.75 броя средно годишно заети лица; за 2018 г.- 50.00%, при здравно и социално осигуряване за едно средно годишно заето лице. Прието е, че за проверяваните периоди (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) средно за трите години изпълнението е 34.72% спрямо заложената в бизнес плана заетост (л.149).

С писмо изх. №01-6500/8510 от 25.10.2019 г. (л.151) на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ жалбоподателят е уведомен, че ДФ „Земеделие“ открива производство по установяване на публично държавно вземане във връзка с констатациите от извършената проверка на място и допълнителни административни проверки. Писмото е връчено на представител на дружеството на 04.11.2019 г. (л.156).

В писмото са направени констатации, че не са изпълнени поетите с договор № 02/312/02536 от 01.10.2014 г. задължения, съдържащи се в одобрения бизнес план по отношение на заложените прогнозни приходи и осигуряване на заетост. Посочено е, че въз основа на извършената проверка на място е установено изпълнение на приходите, както следва: за 2016 г.- 28.86%; за 2017 г.- 28.27%; за 2018 г.- 49.93%; или средноаритметично за три пълни финансови години (2016 г. - 2018 г.) е установено изпълнение в размер на 36.34%, което представлява реализирани приходи под 50% и над 20% от заложените в бизнес плана приходи за три последователни финансови години. В писмото е заключено, че за констатираното неизпълнение на одобрения проект (непостигане на нивата на показатели, предвидени в бизнес плана) за 3 (три) цели финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.), съгласно точка 30, предложение първо от Приложение към раздел I „Общи положения“ от „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г.“ (Правилата), когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 50% и над 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило над две финансови години, се налага санкция в размер на 15 % от предоставената финансова помощ по договора възлизаща в размер на 42 614,88 лв.

Наред с това с коментираното писмо жалбоподателят е уведомен за установено второ нарушение, изразено в неосигуряване на заявената с бизнес плана минимална заетост, като за три последователни години по този параметър изпълнението е средно 34,72 % и неизпълнението е по-голямо от 50%, поради което и на основание т. 4.4, буква „б“ и т. 8.1 от договора и чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., вр. т. 18 от Приложение към Раздел I „Общи положения“ от Правилата санкцията е в размер на 100% от предоставената безвъзмездна финансова помощ по договора, възлизаща на 284 098.99 лв.

Административният орган е посочил, че с оглед принципа за некумулиране на установените нарушения, за подлежаща на възстановяване следва да се приеме по-голямата от установените суми, а именно 284 098.99 лв.

Във връзка с направените констатации и описаните нарушения на жалбоподателя е предоставена възможност да представи писмени възражения в 14- дневен срок от получаване на писмото.

С писмено възражение с вх. № 01-6500/8510/13.11.2019 г. (л.157), жалбоподателят изразява несъгласие с направените в писмото констатации. Излага доводи, че в контролния лист от извършена проверка липсват констатации относно описаните в писмото нарушения. Направено е оплакване за допусната неяснота относно вида на воденото производство, тъй като в началото на писмото е отбелязано, че се открива производство по установяване на публично държавно вземане, а едновременно с това се сочи, че ще се пристъпи към издаване на решение за налагане на финансова корекция. Счита, че неизпълнението на бизнес плана не представлява нарушение на договорни задължения и не води до нанасяне на вреда на бюджета на Съюза, както и че неправилно са установени от административния орган количествените съотношения, тъй като е взет предвид броят на туристите, без да се отчете, че те са заели цялата сграда и единица турист не отговаря на една нощувка. Отбелязано е също, че за 2016 г. е наето едно лице в допълнение на ангажираността на едноличния търговец- физическо лице, а за 2017 г. и 2018 г. са наети две лица, като заетостта на персонала е съобразена със заетостта на къщата за гости съобразно сезонното и ползване. Сочи се, че в бизнес плана е заложено предприятието да работи като семеен бизнес, в който са ангажирани едноличният търговец и членове от неговото семейство. В тази връзка са представени справки за осигурените работни места за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., и справка за актуалните трудови договори (л. 174-176).

Въз основа на резултатите от извършената проверка е издаден акт за установяване на публично задължение №02/312/02536/3/01/04/01 (с изх. № 01-6500/8510 от 21.09.2020 г.) на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който е установено публично държавно вземане на едноличния търговец в размер на 42 614.85 лв., ведно с дължимата лихва.

В акта е прието, че неизпълнението на приходите, заложени в бизнес плана, по същество представлява нарушение на договорни отношения по т. 4.12 и 4.18 от договора, поради което на основание чл. 46, ал. 1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. е наложена санкция в размер на 42 614,85 лв.

По отношение на установеното нарушение за осигуряване на устойчива заетост през проверявания период е прието, че възраженията на жалбоподателя са частично основателни, тъй като за 2017 г. и 2018 г. е осигурена заетост и на управляващия ЕТ „НОАР-Ц. Чернева“, с което е изпълнено изискването за заетост за тези периоди. За неизпълнение на поетите ангажименти и фиксирани задължения с точка 4.12 и 4.18 от договора на основание т. 18 от Приложение към Раздел I „Общи положения“ от Правилата, в размер на 14 204.95 лв.

С оглед прилагане на принципа за некумулиране на нарушенията е прието, че на възстановяване подлежи по-голямата от двете определени санкции, а именно тази от 42 614.85 лв., определена за неизпълнение на бизнес плана относно реализираните приходи.

Актът за установяване на публично задължение №02/312/02536/3/01/04/01 (с изх. № 01-6500/8510 от 21.09.2020 г.) на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е отменен с Решение №986/02.07.2021г., постановено по адм. д. 2107/2020г. на Административен съд – Бургас, потвърдено с Решение № 10428/16.11.2022г. по адм. д. №45/2022г. на ВАС. В мотивите на решението си, съдът е посочил, че производството е започнало след изтичане на периода на мониторинг и следва да се проведе по установения в чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП ред, като производството по налагане на финансова корекция е по реда на чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, предишно заглавие ЗУСЕСИФ), което да приключи с решение за налагане на корекция, а не с АУПДВ.

Същевременно по повод извършената проверка е изготвен доклад за нередност №02/312/02536/3/01/17/01, с изх. №01-6500-8510/28.09.2020г. (л.200), в който е описана извършена нередност: неспазване на поетите ангажименти и фиксираните задължения с точки 4.12 и 4.18 от договор №№ 02/312/02536 от 01.10.2014 г., във връзка c дадените определения в раздел IX „Други условия“, т.9.1, буква „г“ от същия договор и §1, т.19 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 29/11.08.2008г., за която е определена сума за възстановяване в размер на 42 614.85 лв.

Във връзка с отмяната по съдебен ред на акта за установяване на публично задължение е изготвена докладна записка с изх. №01-6500/5810/02.06.2023г. (л. 225), съгласно която с оглед констатациите на съда, е направено предложение на жалбоподателя да се изпрати писмо за откриване на административно производство по реда на ЗУСЕФСУ, с което да му се даде възможност да представи доказателства, да направи искания и възражения, след което да се издаде решение за финансова корекция.

С писмо с изх. №01-6500/5810/03.06.2023г. (л. 266) ДФ „Земеделие“ уведомява управителя на ЕТ „Ноар – Ц. Чернева“ на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, че открива производство по налагане на финансова корекция във връзка с изпълнението на договор №02/312/02536 от 01.10.2014г.

Посочено е, че от установените приходи за съответните години е налице изпълнение на приходите от одобрения бизнес план, както следва: за 2016г. - 28.86%, за 2017г. - 28.27%, за 2018г. - 49.93%. Според административният орган е налице неизпълнение на одобрения проект – непостигане на нивата на показатели, предвидени в бизнес плана за 3 три цели финансови години, за което на основание т. 30, предложение първо от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правилата, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 50% и над 20% от предвидените приходи, съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило над две финансови години, се налага санкция в размер на 15 % от предоставената финансова помощ по договора възлизаща в размер на 42 614,88 лв.

Коментирано е и второ нарушение, свързано с броя на разкритите работни места. Прието е, че за 2016г. при заложени в бизнес плана 2 работни места е установено, че за периода февруари-май е назначено 1 самоосигуряващо се лице и 1 лице на длъжност „камериер“, а за останалия период е осигурявано едно лице, което представлява 1,33 броя средно годишно заети лица (66,67%). За 2017 г. и 2018г. е установено, че изискванията за заетост са изпълнени. Посочено е, че на основание на т. 4.4, буква “б“ и т. 8.1 от Договор № 02/312/02536 от 01.10.2014г. във връзка с неизпълнението на т. 4.12 и т. 4.18 от същия договор, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г. и Правилата на ЕТ „Ноар – Ц. Чернева“ за констатираното неизпълнение следва да се наложи санкция в съответствие с т.18 от посочените правила, съгласно която при неизпълнение, което е по-малко от 50% от заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост, и продължителността е до две години се налага санкция в размер на 5% от предоставената финансова помощ, което се равнява на 14 204.95 лв.

На основание разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Правилата, според която при установени повече от едно нарушение, размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира, а за показателен се приема по-големия размер на подлежащата за възстановяване финансова помощ, жалбоподателят е уведомен, че ще се пристъпи към издаване на решение за налагане на финансова корекция в размер на 42 614,88 лв. Писмото е получено от жалбоподателя на 05.06.2023г. (л. 272).

Дружеството е подало възражение с вх. №01-6500/8510/20.06.2023г. (л. 274), в което се противопоставя на направените констатации, като посочва, че с извършването на окончателното плащане по договора за безвъзмездна финансова помощ, разплащателната агенция е приела, че са изпълнени всички изисквания на закона и сключения договор. Наред с това се сочат доводи, че при извършената проверка не са констатирани нарушения от страна на ползвателя.

На следващо място във възражението е посочено, че по своето предназначение бизнес планът съдържа параметри за очаквани приходи от нощувки на база максимална заетост, но не включва минимални нива. При преценка на конкретни финансови параметри по бизнес плана според жалбоподателя следвало да се прави съвкупен анализ на всички елементи: приходи, разходи, пазарно поведение на клиентите към които е насочена услугата, пазарното поведение на конкурентните предприятия и модифициращи финансови резултати. Не следвало да се пренебрегва фактът, че ползвателят генерира значителни приходи от дейността, които сочат тенденция за трайно повишаване. Оспорва се начина на отчитане на нощувките и броя туристи, съотнесен към цялостния капацитет на къщата за гости. Направен е извод, че извършените оценки за процентно изпълнение на прогнозните показатели в бизнес плана са неправилни и занижени.

По отношение на броя на заетите лица е посочено, че къщата за гости е семеен бизнес, в който са заети самият едноличен търговец, неговите родители и една камериерка, като по този начин се твърди пълно изпълнение на заложените в бизнес плана показатели.

Въз основа на провелото се производство административният орган издал оспореното решение за налагане на финансова корекция № 02/312/02536/3/01/04/02 от 04.08.2023 г. (л. 285), с което на основание чл. основание чл. 46 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., както и на т. 8.1 от Договор № 28/312/02705 от 06.10.2014 г., във връзка с неизпълнението на чл. 2 и чл. 16 ал. 2; от Наредба № 29 от 11.08.2008г., както и т. 4.12 и т. 4.18 от договор № 28/312/02705 от 06.10.2014 г., във връзка с чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, на жалбоподателя за описаното нарушение в т. 1 е наложена финансова корекция в размер 42 614,85 лв., съгласно т. 30 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правилата. За описаното по т. 2 нарушение е наложена финансова корекция в размер на 14 204,95 лв., съгласно т. 18 предложение първо от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правилата. На основание чл. 3, ал. 1 от Правилата е определена окончателна финансова корекция в размер на 42 614,85 лв., което вземане, като най-голямо по размер представлява окончателната подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ.

При издаване на оспореното решение административният орган не е възприел направените възражения, като се е мотивирал с прието от съда отменил Актът за установяване на публично задължение №02/312/02536/3/01/04/01 разбиране, че неизпълнението на показателите, заложени в бизнес плана, представлява неизпълнение на индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ и обуславя издаването на Решение за налагане на финансова корекция на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП. Посочено е, че в отменителното съдебно решение единствено е указан друг процесуален ред за издаване на акта, а не са отхвърлени констатациите за извършени нарушения.

Във връзка с твърдението, че производството е открито след изтичане на мониторингов период в решението е посочено, че съгласно чл. 3, пap. 1, първа алинея от Регламент (ЕО, EBP АТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности „Срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността по смисъла на член 1, параграф 1 е извършена. Въпреки това секторните правила могат да предвиждат и по-кратък срок, който не може да бъде по-малък от три години“. Наред с това е посочено, че втора алинея изрично предвижда, че в случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. В случая според разплащателната агенция са налице елементи от фактическия състав на продължаваща нередност, тъй като икономическият оператор с цел да извлече икономическа изгода извършва няколко сходни операции, с които нарушава една и съща разпоредба от правото на Съюза. В контекста на чл. 3, параграф 1, втора алинея предвиденият в тази алинея срок според мотивите на оспореното решение започва да тече по отношение на продължаваща или повторно извършена нередност от датата на нейното прекратяване, независимо към кой момент националната администрация е узнала за нередността. Сочи се, че последният възможен момент за извършване на нередност е датата на изтичане на мониторинговия период, то нередността се прекратява с изтичането на този период, като в конкретната хипотеза според административния орган мониторинговият период изтича на 01.10.2019 г., от която дата започва да тече срокът за давност по процедурите.

Според мотивите на решението с писмо с изх. № 01-6500/8510/25.10.2019г. за откриване производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане, съгласно чл. 3, пap. 1, трета алинея давностния срок е прекъснат.

На следващо място административният орган е посочил доводи относно задължителното изпълнение на показателите, заложени в бизнес плана, като тяхното неизпълнение съставлявало неизпълнение на договорните задължения, представляващо основание за съответната отговорност.

По отношение на изпълнението на изискването за устойчива заетост и направените от жалбоподателя възражения, органът в решението си е посочил, че този показател е основно изискване за допустимост, като отклонението от него обуславя налагането на финансова корекция.

Решението е получено от жалбоподателя на 09.08.2023г. (л. 299), а жалбата е изпратена по куриер на 23.08.2023г., като е постъпила в Административен съд Бургас на 24.08.2023г.

По делото са изслушани и приети две съдебно-счетоводни експертизи.

От заключението на извършената съдебно-счетоводна експертиза, назначена по искане на жалбоподателя, се установява, че бизнес планът е икономически термин и бизнес документ с прогнозен характер. Според вещото лице изчислените в него приходи и разходи нямат задължителен счетоводен и данъчен характер и служат само и единствено да покажат инвестиционните намерения на предприятието, с цел убеждаване на инвеститори и кредитори в ползата от евентуалното финансиране на проекта. В заключението е посочено подходът при калкулация на прогнозните приходи, като същите са изчислени на база прогнозна заетост, а използваният показател е максимален брой нощувки за един ден, за всеки ден от бъдещите реализирани настанявания. Становището на вещото лице e_, че не е възможно изпълнение на прогнозни данни на 100%, независимо от характера на дейността, от използваните показатели и методи за събиране на входни данни, на база, на които да бъде изготвен даден бизнес план. В случая, показател за изчисление на доходността са максималния брой заети легла /наименовани в Плана-нощувки/ за една нощувка/ден/ на база на прогнозиран обем от заетост между 150 и 195 броя дни нощувки за година. Вещото лице е посочило, че един показател винаги кореспондира с друг показател, както и прякото влияние на външни фактори върху прогнозиранта заетост, е невъзможно да бъде придобита увереност в бъдещия изход на инвестицията, на база на финансови прогнозни калкулации.

В заключението на съдебно-счетоводна експертиза, назначена по искане на процесуалния представител на административния орган, вещото лице е посочило, че жалбоподателят е реализирал приходи от финансирана дейност в размер на 2016г. – 21 559,60 лв., представляващи 21,29 % изпълнение; 2017г. – 28 623,95 лв., представляващи 28,27 % изпълнение; 2018г. – 50 550,45 лв., представляващи 49,93 % изпълнение. За трите поредни години е налице средноаритметично 33.16 % изпълнение. По отношение на наетите от жалбоподателя лица, вещото лице е установило, че за 2016 г. изпълнението е 66%, за 2017г. 100%, а за 2018г. 150%. Вещото лице, приемайки посочените от административния орган правни норми, определящи размера на санкциите, е заключило, че за финансовата корекция по т. 1 от решението е в размер на 42 614,88лв., а по т. 2 - 14 204,95лв.

В хода на съдебното производство от страна на ответника е представен бизнес план Сгради за селски туризъм – къща за гости „Мис Ноар“ (л. 323), както и Договор за уреждане на правата и задълженията във връзка с прилагане на програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. (л. 340). Представени са и счетоводни документи, необходими за изготвяне на съдебно-счетоводната експертиза.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Според чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява неизпълнение на одобрени индикатори и основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕФСУ, ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган или оправомощено от него лице. Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е ръководител на управляващия орган, който е одобрил проекта и е сключил договор за предоставяне на финансова помощ с жалбоподателя.

В нормата на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕФСУ е предвидено, че за Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони функциите на органи за управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието и храните и от Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, както това е предвидено в ЗПЗП и в актовете по неговото прилагане.

Разплащателната агенция може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. При това положение, правомощие да иска връщане на изплатени суми за подпомагане чрез налагане на финансови корекции по ПРСР 2007 – 2013 има Разплащателната агенция, която на основание чл. 20а, ал. 1 и 2 от ЗПЗП се ръководи от Изпълнителния директор на ДФЗ.

Предвид изложеното съдът намира, че оспореното решение за налагане на финансова корекция е издадено от компетентен орган.

Оспореният акт е издаден в изискуемата с чл. 59, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, писмена форма. Фактическото основание за издаване на акта е неспазване на разпоредби от подписания Договор. От правна страна актът е обоснован с разпоредбите чл. 70, ал. 1, т.7, чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал.1 от ЗУСЕФСУ.

Според чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, преди издаване на решението за определяне на финансовата корекция управляващият орган, в случая изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", е длъжен да осигури възможност на проверяваното лице да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция. Този срок е спазен.

След получаване на уведомителното писмо с данни за констатираните нарушения и предлаганите финансови корекции, дружеството е депозирало възраженията си срещу констатациите, направени от административния орган. Възраженията са били разгледани и приети за неоснователни. Съдът намира, че са спазени специални правила за провеждане на процедура по определяне на финансовата корекция по основание и размер.

По отношение на искането за обявяване на нищожност на оспорения административен акт, съдът намира, че последният не страда от пороци, които да обуславят неговата нищожност. Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че оспореното решение е нищожно, тъй като е издадено при наличието на абсолютна пречка за това, а именно наличието на индивидуален административен акт със същите страни и предмет. Чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК поставя като пречка за издаване на един индивидуален административен акт наличието на друг, влязъл в сила административен акт със същия предмет и същите страни. Такъв акт в конкретния случай няма. Издаденият от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ Акт за установяване на публично държавно вземане е отменен от съда и изобщо не е влизал в сила. Поради това не съществува процесуална пречка административният орган да издаде нов акт.

Възражението, че актът е издаден след изтичане на мониторинговия период е неоснователно с оглед константната практика на Върховния административен съд, че според § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба на приложимите в случая Правила, за сключените преди 1.01.2015 г. договори/какъвто е процесния/, мониторинговият период е с продължителност от 5 години, считано от датата на сключването им. Неправилно е становището на жалбоподателя, че с изтичането на този период се изключва възможността на ДФЗ да извършва проверки за изпълнение на договор за предоставяне на помощта.

Мониторинговият период обхваща времето, през което ползвателят на финансовата помощ е длъжен да изпълнява инвестицията, за която му е предоставена, ведно с всички, поети по силата на сключения между страните договор задължения, в това число и в частта, относно одобрения бизнес план, а не времето, през което органът има правото да извършва проверки. Единствено извършените от ползвателя на помощта нарушения на договора в рамките на мониторинговия период могат да дадат повод на органа за предприемане на действия по налагане на финансова корекция.

Наред с това по делото безспорно се установява, че извършените проверки на място, при които е констатирано неизпълнение на бизнес плана, са се състояли по време на действието на договора, тоест преди изтичането на мониторинговия период. Следва да се има предвид, че датата на образуването на административното производство не касае мониторинговите проверки. Тя може да има отношение към давността на налагане на финансова корекция, която както вече беше посочено не е изтекла.

Административният орган има право, а с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, и задължение да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми, мерки и интервенции за подпомагане, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Следователно, без значение дали мониторинговият период е изтекъл или не, административният орган винаги разполага с правомощието да извърши необходимите проверки, за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг на поетите задължения по силата на договорите за безвъзмездно финансиране от страна на ползвателите, а в случай, че констатира нарушения - да наложи съответните финансови корекции.

Като значимо за осъществяването на контрол законодателно ограничение, следва да се съобрази предвиденият в чл. 3, ал. 1 от Регламент /ЕО/ 2988/95 четиригодишен давностен срок, който предвид фактическата установеност по делото не е изтекъл. Пряко приложимата в случая европейска правна уредба, цели гарантиране на защитата на финансовите интереси на бюджета на Съюза, като на държавите членки са вменени задълженията да предотвратяват, откриват и да се справят ефективно с всякакви нередности или неспазване на задълженията от страна на ползвателите на помощта, както и да вземат необходимите мерки, за да се уверят, че финансираните от фондовете трансакции са действителни и правилно извършени.

В разглеждания случай, давностният срок за определяне на процесната финансова корекция е започнал да тече на 01.01.2019 г., след края на обхванатия от финансовата корекция период /2016 г., 2017 г. и 2018 г./, относно който от органа е установено непостигането на заложените в бизнес плана, финансови показатели и тези за устойчива заетост. Всъщност липсват твърдения и ангажирани доказателства от страна на жалбоподателя за това, че нередността към 01.01.2019г. е била преустановена, за да започне изобщо да тече какъвто и да било давностен срок.

Дори хипотетично да се приеме, че именно това е датата от която ще се брои нормативнорегламентираната четиригодишна давност, този срок би изтекъл на 31.12.2022 г., ако не беше прекъснат с производството по издаване на АУПДВ. Давностният срок се прекъсва с всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността, в това число и от издадения, а впоследствие - отменен АУПДВ. В този смисъл настоящия състав намира, че оспореното решение е издадено преди изтичането на четиригодишния давностен срок. Още повече, че основната част от тези действия са приобщени като елемент и на хронологически проведеното второ административно производство, чийто окончателен акт е предмет на разглеждане в настоящия правен спор.

Разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, предвижда финансова подкрепа със средства от ЕФСУ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за неизпълнение на одобрени индикатори.

По аргумент от чл. 71 от ЗУЕФСУ, с извършването на финансови корекции се отменя предоставената финансова подкрепа със средства от ЕФСУ или се намалява размерът на изразходваните средства – допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Основанията за определяне на финансова корекция нормативно са регламентирани в чл. 70, ал. 1 от ЗУЕФСУ, като съгласно чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУЕФСУ (на която разпоредба се е позовал административния орган) такова основание е неизпълнение на одобрени индикатори.

Съгласно чл. 152 (1) от Регламент № 1303/2013 "нередност" е всяко нарушение на правото на ЕС, произтичащо от действие или бездействие на икономически субект, което има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС и начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Следователно определянето на едно действие или бездействие на икономически субект като "нередност", изисква наличието на три елемента от обективна страна: 1. действие или бездействие на икономически оператор, 2. това действие или бездействие да води до нарушение на правото на ЕС или на националното право, свързано с неговото прилагане и 3. да има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет.

Безспорно жалбоподателят има качеството на икономически субект по смисъла на чл. 2 (37) от Регламент № 1303/2013, защото участва в изпълнението на помощта от Европейските фондове при споделено управление. Именно в това свое качество, страна по договор за безвъзмездна финансова помощ, е осъществил действия по разходване на получено безвъзмездно финансиране.

Според чл. 59, ал. 1 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г., в случай, че МИГ или получателите на помощта не изпълняват свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с тях, а съгласно ал. 2 на същия текст, Разплащателната агенция определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от МИГ или получателите на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението представлява времето, през което траят последиците или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин.

Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. се прилагат в случаи на нарушения, установени от Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, или друг оправомощен да извършва контрол орган, произтичащи от установени неспазвания на критерии за допустимост или нарушения на ангажименти или други задължения, поети от ползвателите на безвъзмездна финансова помощ по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г., произтичащи от предоставена безвъзмездна финансова помощ.

Съдът намира за доказано неизпълнението на договорен ангажимент от страна на жалбоподателя, като спорен е размера на санкцията, която следва да бъде наложена.

С т. 4. 12 от Договор № 60/3/3111377 за отпускане на финансова помощ по за отпускане на финансова помощ дружеството се е задължило да извърши изцяло одобрената инвестиция и в съответствие с одобрения бизнес- план, и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, а в т. 4.18 от договора е разписан ангажиментът на ползвателя да изпълнява одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора.

От събраните по делото доказателства, вкл. и приетата съдебно-счетоводна експертизи, се установява, че съгласно бизнес плана жалбоподателят е следвало да реализира приходи от дейността си в размер на 101 250.00 лв. за всяка година от 2016г. до 2018 г. вкл. и е следвало да осигури трудова заетост на 2 лица за същия период. Съдът кредитира приетата по делото експертиза, видно от която жалбоподателят е реализирал приходи от финансирана дейност в размер на 2016г. – 21 559,60 лв., представляващи 21,29 % изпълнение; 2017г. – 28 623,95 лв., представляващи 28,27 % изпълнение; 2018г. – 50 550,45 лв., представляващи 49,93 % изпълнение. За трите поредни години е налице 33.16 % изпълнение. По отношение на наетите от жалбоподателя лице, вещото лице е установило, че за 2016 г. изпълнението е 66%, за 2017г. 100%, а за 2018г. 150%.

Според § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 30/2008 г., "проект" е заявлението за подпомагане заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР, т.е включително и одобреният бизнес- план.

Посоченото налага категоричния извод, че финансираният проект не е изпълнен в приходната му част, както и в частта за осигуряване на устойчива заетост. Използването на предоставената безвъзмездна помощ съгласно заложеното в одобрения проект предназначение представлява разходната му част. Именно тя се подпомага от Европейските фондове при споделено управление. За да е финансирането икономически оправдано, е необходимо извършената дейност, с придобитите чрез него активи, да осъществява целите, които то си поставя.

Такъв извод се предпоставя и от разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., която предвижда, че се подпомагат проекти, които допринасят за постигане на целите на мярка 312 "Програма за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. ". В т. 1, т. 2 и т. 3 от цитираната норма е доразвита тематичната цел по чл. 9 /3/ от Регламент /ЕС/ № 1303/2013 г., като е предвидено, че целите на мярката са: насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони; насърчаване на предприемачеството в селските райони и насърчаване развитието на инегриран туризъм в селските райони. Преценката за постигане на целите на мярката се извършва въз основа на всички части на представения проект в тяхната съвкупност. В този смисъл е и чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г., според който бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години. "Икономическа жизнеспособност", според § 1, т. 6 от ДР на Наредба № 29/11.08.2008 г., е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана.

Т. е. приходната част на финансирания проект, в конкретния случай представляваща планирани доходи за съответните финансови години е критерият за преценка икономическата жизнеспособност на бенефициера и е основание за предоставяне на безвъзмездната помощ. Нереализирането на заложения приход представлява неизпълнение на бизнес плана. Осигуряването на устойчива заетост от своя страна е пряко свързано с изпълнението на изискванията за допустимост, при отсъствието на което на основание чл. 35, параграф 1 от Регламент 640/214, съгласно който исканото подпомагане се отказва или оттегля изцяло, когато не са изпълнени критериите за допустимост.

Тези неизпълнения правилно са квалифицирани от административния орган като основание по т. 7 на чл. 70, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, за налагане на финансова корекция. То е основание за налагане на финансова корекция, ако има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕФСУ. В случая, предвиденият в цитираната норма резултат е налице, тъй като предоставената безвъзмездна помощ е изразходвана за придобиване от ползвателя на материални активи, без да е постигната целта на финансирането. Отсъствието на приходи от дейността и устойчива заетост, гарантиращи устойчивост на предприятието на бенефициера, налага извода за невъзможност да бъде постигната целта на мярката, която в конкретния случай, видно от представения проект е развитие на интегриран туризъм. Затова е и налице вреда за ЕФСУ.

Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че неизпълнението на приходите, заложени в бизнес плана не би могло да се определи като нередност. Според легалната дефиниция, "нередност" е всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Нанасянето на вреда на общия бюджет на Европейския съюз като действителна или възможна последица от извършено нарушение на стопански субект е същностен елемент от понятието "нередност" и по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 г. на Съвета, като нередност може да има и когато е налице само възможност за нанасяне на вреда на общия бюджет.

Непостигането на заложените в бизнес плана финансови параметри представлява не само нарушение на договорно задължение, но и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ. Въпросът е подробно развит във формираната трайна практика на Върховния административен съд практика (Решения № 12173/07.12.2023 г. по адм. дело № 5496/2023 г., № 3655/05.04.2023 г. по адм. дело № 7192/2022 г., № 2966/21.03.2023 г. по адм. дело № 10521/2022 г., № 9637/31.10.2022 г. по адм. дело № 3921/2022 г., № 7071/13.07.2022 г. по адм. дело № 3199/2022 г. и др./.

Съдът не кредитира съдебно-счетоводната експертиза по отношение на изводите за изпълнението на бизнес плана, които може теоретично да са верни, но не кореспондират с целите, които се преследват при изготвянето на плана и финансирането на проекта. При изготвянето на бизнес-плана кандидатът за помощта е наясно, че планът подлежи на изпълнение, тъй като именно посочените в него дейности са предмет на финансиране. Приемането на тезата, че бизнес планът очертава само инвестиционните намерения, би довело до финансиране на проекти, които няма да постигат целите си и във всеки случай ще е налице нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет.

Неоснователни са доводите жалбата, че разкриването на работни места и определянето на икономическа жизнеспособност на проекта не са критерии за допустимост. Количествените показатели на бизнес плановете и създаването на работни места са ключови критерии за допустимост при одобряване на проектните предложения и неизпълнението им представлява на практика неизпълнение на проекта. Според чл. 16, ал. 2 от Наредба № 29/2008 г. един от задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2. В § 1, т. 6 и 26 от ДР на Наредба № 29/2008 г. е дадена легална дефиниция на понятията "икономическа жизнеспособност" и "устойчива заетост", а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана и запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за периода на бизнес плана.

Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба № 29/2008 г. решението за одобряване на заявлението за подпомагане се формира въз основа на съответствието на заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата и 2. критериите за оценка, посочени в приложение № 6, т. е. оценката не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните приходи се изготвят от самия кандидат за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране, т. е. "икономическата жизнеспособност" на проекта е критерий за неговата допустимост. Бизнес планът и заявените в него стойности са относими за постигане на целите на мярка 41 във вр. с мярка 312. Неизпълнението на финансовите показатели на одобрения бизнес план, както и на заложения брой работни места, води до несъответствие с целите, дейностите и изискванията на мярката, определени в Наредба № 29/2008 г. Ето защо непостигането на заявените приходи от дейността и разкриването на предвидения брой работни места представлява нередност, изразяваща се в нарушаване на поетите от бенефициера договорни и вменените му нормативни задължения.

Що се отнася до твърдението в жалбата, че Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. са приети и влезли в сила след датата на сключването на договора, съдържат санкции и не могат да имат обратно действие, съдът счита същото за неоснователно. На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. Заповедта и правилата се обнародват в „Държавен вестник“. От анализа на разпоредбите на чл. 27, ал. 6 и 7 се установява, че с одобрените със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение, което не е ограничено по отношение на конкретна Програма за развитие на селските райони. Приетите от изпълнителния директор на ДФЗ – РА правила не извършват преценка на юридически факти - нарушения на задължения на бенефициерите по мерките по ПРСР и не променят техните правни последици – възстановяване на неправомерно получена финансова помощ. Още преди приемане на тези Правила и обнародването им в ДВ, бр. 51/2019 г., с Наредба № 30/2008 г. са установени видовете нарушения и правните последици от тях, представляващи основание за възстановяване на неправомерно изплатена финансова помощ. Освен това, за дружеството – жалбоподател е имало яснота за дължимото от него поведение за получаване и запазване на получената финансова помощ, тъй като в подписания договор за финансова помощ също са уредени задълженията му и е установена отговорността при неизпълнението им. Правилата определят само размера на подлежащата на възстановяване финансова помощ относно еднакви по степен, тежест и продължителност нарушения.

При определянето на размера на финансовата корекция, административният орган правилно за нарушението по т. 1 се е позовал на т. 30, предложение първо от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата, съгласно която когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 50% и над 20% от предвидените приходи, съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период и това е продължило над две финансови години се налага санкция в размер на 15 % от предоставената финансова помощ.

Коректно е определена и разпоредбата за нарушението по т. 2, а именно т. 18, предложение първо от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата, съгласно която при неизпълнение, което е по-малко от 50% от заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчивата заетост и продължителността е до две години се налага санкция в размер на 5% от предоставената помощ.

В съответствие с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Правилата административният орган е определил окончателна финансова санкция, равняваща се на най-голямото по размер наказание.

С оглед всичко изложено съдебния състав намира, че с обжалваното решение безспорно е установено, че ползвателят на помощта е нарушил договорните и нормативните си задължения, поради което за административния орган е възникнало правото да поиска връщане на част от изплатените суми, ведно със законната лихва, тъй като се касае за неизпълнен договор не само във финансово изражение, но нарушението е засегнало и целите на мярката, по която е получена помощта, предвид което искането за връщане на част заплатените суми е законосъобразно. В този смисъл и във връзка с направените установявания оспореното решение се явява законосъобразно, а оспорващата го жалба неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед формирания извод за неоснователност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва се присъдят на ответната страна разноски по делото в размер на 700 лв., от които юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., и заплатен депозит за вещо лице в размер на 600 лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „НОАР-Ц. Чернева“, с [ЕИК], срещу Решение за налагане на финансова корекция № 02/312/02536/3/01/04/02 от 04.08.2023 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което е определена подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ в размер на 42 614.85 лв., получена въз основа на административен договор № 02/312/02536 от 01.10.2014 г., сключен с Държавен фонд „Земеделие“ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.

ОСЪЖДА ЕТ „НОАР-Ц. Чернева“, с [ЕИК] да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 700 (седемстотин) лв., представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от връчване на съобщението.