Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 22.01.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.
МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
2.АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Красимира Динева и прокурора С.Тотев като разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВА В.Н.О.Х.Д.№5430/2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.21 от
НПК.
С присъда от 28.06.2017г. по Н.О.Х.Д.№14440/2015г., СРС, НО, 121-ви с-в е признал подсъдимия Н.Р.Н. за невиновен в извършването на
престъпление по чл.152, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2 от НК, за това, че на 14.11.2014г. в гр.София, кв.„Хаджи
Димитър”, бл.*********,
се е съвкупил с лице от женски пол - В.О. В., на 16 /шестнадесет/ години, като я принудил за
това със сила - легнал върху върху пострадалата,
притискайки я с тялото си, стискал я за ръцете, след което проникнал с половия
си орган във влагалището й, поради което и на осн. чл.304 от НПК
го е оправдал изцяло по това обвинение. Съдът се е произнесъл по разноските,
които е постановил да останат за сметка на държавата, и по приобщените
веществени доказателства.
Срещу присъдата е постъпил въззивен протест от прокурора при СРП, изготвил
обвинителния акт срещу подсъдимия, в който се моли за постановяване на
осъдителна присъда. Изрично е
обективирано и допълване на протеста след изготвяне на мотивите към съдебния
акт.
Срещу първоинстанционната присъда е подадена и въззивна жалба от назначения
на осн. чл.100, ал.2 от НПК повереник на част. обвинителка и гр.ищец – адв.И.И..
В сезиращия въззивния съд акт присъдата
се определя като неправилна и незаконосъобразна, постановена при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, вкл. спрямо пострадалата В.. В
този смисъл се моли на осн. чл.336, ал.1, т.2, вр. чл.334, т.2 от НПК за
съответно осъждане на подсъдимия Н.
като му бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/
години и 6 /шест/ месеца. При осъждане на Н.,
се моли да бъде извършено и групиране на определеното му наказание с тези по
други присъди като в крайна сметка общото най-тежко наказание бъде увеличено с
1 /една/ година. В заключение, се настоява за приложение на чл.68, ал.1 от НК
спрямо наказанията на подсъдимия, спрямо които е приложен института на
условното осъждане и се намират в условията на реална съвкупност. В заключение
се настоява за пълно уважаване на гражданския иск, така както е предявен за
сумата от 30 000лв. /тридесет хиляди лева/, ведно със законната лихва от датата
на увреждането. В протеста и жалбата не
се правят искания за събирането
на нови доказателства.
След запознаване с мотивите към оправдателната присъда на СРС, по делото са
постъпили съответно допълнение към въззивните протест и жалба.
В допълнителното изложение към протеста, представителят на СРП не споделя
извода на съда, че обвиненителната теза е останала неподкрепена с
доказателства. Прокурорът се позовава на показанията на пострадалата В., която
в хода на съдебното следствие е подкрепила показанията си от предварителната
фаза на процеса. Настоява се, въпреки непълнолетието й, показанията й по
категоричен начин да потвърждават извършването на насилствен полов акт спрямо й
от страна на подсъдимия Н.. Без да
се игнорира доказания факт на налична интимна връзка между подсъдим и
пострадала, а също и че са живеели заедно, се набляга на значителната разлика
във възрастта им, отправените многобройни заплахи от страна на Н.. Прокурорът приема, че показанията
на пострадалото лице намират корелация и със заключението на СМЕ относно
констатираните телесни увреждания, а също и в показанията на повечето от
нейните близки – нейната майка – св.И.Н., нейния баща - св.О.В.. Набляга се на
тежките заплахи, отправяни от подсъдимия към пострадалата, които са я
мотивирали да премълчи за продължаващия сексуаен тормоз спрямо й, ведно с
крехката й възраст.
В пространното допълнение към въззивната жалба на повереника на частната
обвинителка и гр.ищца се обосновава допуснато нарушение на материалния закон от
първата инстанция, тъй като неправилно са игнорирани показанията на
пострадалата, въпреки че е пряк свидетел-очевидец. Прави се подробен анализ на
показанията на част. обвинителка, но и на подкрепящите ги според повереника
показания на нейната майка, с която непосредствено след случилото се е
споделила В.. Моли се въззивният съд да обърне задълбочено внимание и на показанията
на св.П.И. като кредитира тези от досъдебното производство, тъй като са в
унисон с показанията на други свидетели – и в частност с тези на св.М.С..
По-насетне, унисон повереникът намира между показанията на пострадалата и заключението
на СМЕ като се базира и на практика на ВКС, според която не е задължително при
изнасилване да е има задължително наранявания при пострадалата. Ивестните
неточности и непълноти в показанията на В., адв.И. обяснява в допълнението към
жалбата с младата й възраст, факта, че за пръв път се явява пред съд, а също и
с преживения шок и страх от случилото се. Дискредитират се по подробни
съображения обясненията на подсъдимото лице, вкл. и прочетените от досъдебното
производство. Набляга се на неправилното съпоставяне на показанията на
пострадалата от съдебното и досъдебно производство, които изобщо не са
приобщени и прочетени на законово основание /с изключение на показанията пред
съдия/. По-насетне, се приема показанията на св.П.И. да са тълкувани
фрагментарно и избирателно, а отделно от това да не е направен пълен и
изчерпателен анализ на всички наличин по делото доказателства. В заключение,
като неправилен се оценява и извода на СРС да не уважи гражданския иск, за
което се моли пред СГС. На база на това отново се настоява за постановяване на
осъдителна присъда спрямо подсъдимия Н.
с параметрите, посочени във въззивната жалба до СГС.
В
разпоредително заседание от 11.12.2017г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага преразпит
на подсъдимия Н., на свидетелите, вещите лица и ангажирането на други
доказателства.
В
съдебно заседание представителят на СГП поддържа протеста, тъй като според него
обвинението е
доказано по безспорен начин. Счита, че СРС неправилно е дискредитирал показанията на
пострадалата, противоречията в които се дължат на младата й възраст и на
психологичното състояние в резултат на случилото се. Като отчита заканите и заплахите, които са съпътствали
връзката й с подсъдимия, прокурорът
подкрепя тезата си за доказаност на обвинението и с показанията на родителите на
пострадалата
- св.И.Н. и св.О.В.. Като несъответен
на действителността се оценява доказателствения анализ на СРС, поради което и обвинителят моли за
цялостна отмяна на присъдата и постановяване на нова, осъдителна.
Назначеният
от първата инстанция повереник на пострадалата – адв.И.И. покрепя виждането на
прокуратурата като също приема присъдата за неправилна и незаконосъобразна. Настоява показанията на
пострадалата да са в доказателствен унисон с изложеното от св.И.Н., св.О.В. и св.П.И., а също и със
заключението на СМЕ, което не изключва възможността да е осъществен полов акт, при липса констатирани травми по половите
органи на пострадалата. Претендира допуснати съществени процесуални нарушения
спрямо доверителката му, изразяващи се в обсъждане на неприобщени по надлежния
ред показания на пострадалата от досъдебна фаза, ведно с необсъждане на
други доказателствени източници. Предвид тези, а и доводите, изложени в допълнението към
жалбата, повереникът отново моли за цялостна отмяна присъдата на СРС. При евентуално
осъждане на Н., като
справедливо намира наказание от 6 /шест/ години и 6 /шест/ месеца „Лишаване от свобода“,
търпимо при първоначален „строг“ режим. В случай на осъждане, приема да са
налице и
предпоставките на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК за определяне на едно общо
най-тежко наказание от 6 /шест/ години и 6 /шест/ месеца спрямо подсъдимия Н., чийто общ размер на осн. чл.24 от НК бъде увеличено с 1 /една/ година. Настоява на осн. чл.68, ал.1 от НК да бъдат
приведени в изпълнение и други четири негови отложени наказания, чийто общ най-тежък
размер е 1 /една/ година „Лишаване от свобода“. Като съответна
последица от постановяването на осъдетелен съдебен акт, повереникът моли и за
уважаване на гр.иск до пълния му предявен размер от 30 000лв. /тридесет хиляди лева/, ведно със законната лихва
от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Надлежно
упълномощеният защитник на подсъдимия Н.
– адв.М. напротив моли да се потвърди първоинстанционната присъда. Аргументира
се с всеобхватно проведеното съдебно следствие, по време на което са събрани
множество доказателства, анализирани от СРС в мотивите и довели до единствения правилен
извод за невиновността на подсъдимия. Обръща внимание на факта, че прокурорът
в първата инстанция не е поддържал обвинението срещу Н. по време на съдебните прения, при все че е присъствал
по време на цялото съдебно следствие. Поради това и като недобросъвестно се оценява
поведението на подалия протест прокурор, който не е имал лични и непосредствени
впечатления от събраните доказателства и доказателствени средства. Намира
показанията на
пострадалата и нейната майка за заинтересовани с оглед предявената
гражданско-правна претенция. Отчита се непоследователността в показанията на св.В., разпитана на
няколко пъти пред СРС. Адв.М. оценява като недостоверни и показанията на св.П.И. от досъдебна фаза,
тъй като същият живее във фактическо съжителство с майката на пострадалата, а по-рано е имал интимни отношения и със самата пострадала. Поради
изложените доводи, защитата намира първостепенният съдебен акт за правилен и
законосъобразен и поради това и логично следва да бъде потвърден от СГС.
Подсъдимият
Н.Н. редовно призован,
се явява лично пред въззивната инстанция като при реализиране правото му на
лична защита поддържа тезата на адвоката си, а в дадената му от съда последна
дума моли за потвърждаване на оправдателния първоинстанционен съдебен акт.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, VII-МИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ след като обсъди доводите във въззивната жалба на
повереника и протеста на СРП, тези, изложени в допълненията към тях, както и в
съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице
основания за нейната отмяна и за връщане на делото на СРС за ново разглеждане
от друг състав от стадия на разпоредителното заседание.
В
рамките на разглеждане на делото пред първоинстанционния съд са допуснати
отстраними съществени процесуални нарушения, които се свеждат до следното:
Мотивите,
изготвени от първата инстанция не отговорят на основния въпрос по чл.301, ал.1,
т.1 и т.2 от НПК - има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и
извършено ли е виновно.
Първата
инстанция в на пръв поглед пространните си мотиви при изграждане на
фактологията, която приема за установена е навел сведения относно подсъдимия и
пострадалата, обстоятелствата по сближаване между двамата и прерастването на
отношенията им в интимна връзка. По-насетне /стр.10 от мотивите/ СРС е посочил,
че подсъдимият Н. се е преместил да
живее при пострадалата по нейна молба, че двамата често излизали нощем,
употребявали наркотични вещества, излизали с приятели по купони, вкл. и извън
гр.София. Мотивиращият присъдата съдия е навел факти и относно среща на св.В. с
бившата приятелка на подсъдимия, докато се стигне до нощта на 13.11.2014г.,
когато пострадалата и подсъдимия били отново навън, употребили значително
количество алкохол /водка/, а също и „екстази“ и кокаин, след което се прибрали
в дома на св.И.Н. /майка на св.В./. В заключение, първата инстанция отразила,
че Н. предложил на пострадалата В.
да употреби отново „екстази“ и тя се съгласила.
От
тук нататък обаче в пълно нарушение на служебното си задължение по чл.305, ал.3
от НПК да отрази в
мотивите установените от съда обстоятелства на база на
приобщени годни доказателства, и разбира се, след техен анализ, първият съд е
посочил: „В обвинителния акт се твърди че към 06.30 часа, Н. поискал да правят секс, но тя
отказала; било й лошо от взетия наркотик и “не можела да помръдне”. Той обаче
легнал върху нея и против волята й вкарал половия си орган във влагалището й,
като я притискал с тежестта на тялото си и стискал ръцете й, за да не мърда.
След осъществения полов акт, тя не си спомня къде той е еякулирал. Твърди, че повърнала в банята,
като обещала, че ще направи каквото той поиска, само да я остави да поспи
малко. През следващите дни, Н. също искал и правел всеки ден секс с нея, като
тя безропотно се съгласявала, тъй като се страхувала от него. На 15.11.2014г.,
след като видяла, че дъщеря й спи на фотьойл в хола, Николова настояла да
разговаря с нея и момичето й разказало как през нощта на 14.11.2014 г.,
подсъдимият я изнасил, а после я заплашвал, че ще причини нещо лошо на
семейството й. В. твърди, че на инкриминираната дата вратата на стаята й не е
била заключена, а в съседната стая са били майка й и пасторока й. «По време
на изнасилването имах възможност да викам. Не съм викала «помощ», защото не
исках майка ми да вижда това». След като подсъдимият заспал, В. станала да провери
дали майка й още спи и решила да не я буди. По-късно чула, че майка й е станала
и й разказала всичко. «Тя реши да не се обаждаме в полицията, а да събираме
доказателства срещу Н.».
За
този съдебен състав, при така изградената фактология не става ясно какво
всъщност е приел първия съд, доколкото от една страна до един момент от
описанието на фактите по делото онагледява своето виждане за случилото се,
независимо от това дали е вярно или не, а в един последващ момент – и то в
този, отразяващ изпълнителното деяние на вмененото на Н. пресъпление по чл.152, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2 от НК
всъщност обективира твърденията в обстоятелствената част от обвинителния акт
/стр.2 гръб, последния абзац от обвинителния акт/. Така посочената фактическа
обстановка категорично противоречи на анализа на доказателствения материал,
направен от долния съд, а още повече и на правните му изводи. Съдържанието на обективираното
в тази част от фактическата страна на мотивите, представляващо всъщност
отразената единствена фактология от СРС, води до еднозначния извод, че
подсъдимият Н. е извършител на
процесното деяние, тъй като: “Той обаче легнал върху нея и против волята й вкарал половия си
орган във влагалището й, като я притискал с тежестта на тялото си и стискал
ръцете й, за да не мърда”. Въпреки това, съдът е постановил оправдателна присъда.
Вярно е, че след цитирания
по-горе абзац, съдът е посочил: че „Тази фактическа обстановка се опровергава
изцяло от събраните по делото в хода на съдебното следствие показания на самата
В., на майка й, както и на пастрока на частната обвинителка“, но всъщност
единствената фактология в мотивите е тази в обвинителния акт и поради това няма
как тя да не противи на анализа на доказателствата, който като резултат според
съда е довел до оправдаване на Н.. Интересно е, че районният съдия развива
фактическа картина на хронологически стеклите се събития преди 14.11.2014г. и
след тази дата, но единствено и само досежно инкриминираното от СРП събитие
посочва какво се твърди в обвинителния акт като отделно от това са цитирани и
част от показанията на пострадалата.
Относно
обсъждането на доказателствата, макар и на пръв поглед да е изграден
доказателствен анализ, същият, както беше посочено и по-горе, противи отчасти
на възприетата обстоятелствена част от СРС. Така например при обсъждане
показанията на пострадалата В., съдът, приемайки ги за непоследователни и
хаотични /вероятно показанията от съдебното следствие/, отново посочва какво
възпрема СРП като теза. Нещо повече, по-насетне първата инстанция прави анализ
на показанията на св.В. от 20.11.2014г. – на л.25 от досъдебното производство и
от 21.11.2014г. – на л.27 от досъдебното производство касателно
това дали подсъдимият Н. я е държал
за ръка /същите са предмет на обсъждане и на стр.18 от мотивите/ и дали е била
удряна, скубана и блъскана по време на половия акт. Следва да се подчертае, че
според съдебния протокол от 07.03.2016г., СРС е приобщил на осн. чл.281, ал.1,
т.1 от НПК само показанията на пострадалата В. от досъдебното производство,
дадени на л.29 от него – пред съдия, но не и коментираните по-горе. Поради това
и с оглед императива на чл.18 от НПК и доколкото показанията на В. не са
приобщени на някои от законовите основания по чл.281 от НПК, е недопустимо
тяхното обсъждане и съпоставяне с други, именно на база на което СРС е стигнал
до извод за вътрешна противоречивост и нелогичност на показанията на
пострадалата.
По-насетне,
следва да се отбележи, че пред първия съд са разпитани още множество свидетели,
чийто показания, с изключение тези на пострадалата и св.П.И., макар и формално,
не са анализирани. Не става ясно от мотивите на СРС какво е отношението на съда
към твърденията на св.О.В., св.И.Н. и други, които макар и косвен източник, са
важни откъм доказателствена гледна точка за изясняване достоверността
показанията на пострадалата и обясненията на подсъдимия Н.. Последните между впрочем, съдът е приел за достоверни, без да
ги съпостави с които да било показания, а само с изложеното в обясненията му в
досъдебното производство. Вярно е, че въззивната инстанция може да отстрани
недостатъци на проверявания първостепенен съдебен акт, вкл. и касателно анализа
на доказателствата, когато е непълен или противоречив. В случая, декларативно
първоинстанционният съд е посочил, че доказателствата се приемат или отхвърлят,
без да бъдат анализирани и съпоставени с останалите доказателства по делото,
още по-малко да се посочи, кои от обстоятелства от установената фактическа
обстановка, /при все че същата е изключително противоречива/, се установяват от
отделните доказателства. Липсата на анализ на приетите от съда доказателства,
препятстват възможността за преценката на въпросите какво първоинстанционния
съд приема за установено от фактическа страна, въз основа на която преценка
следва да направи своите правни изводи. В този смисъл, въззивният съд не може
да направи ясна преценка на правните изводи на съда и да отговори на
възраженията на прокуратурата.
В
заключение, за този въззивен състав, не става ясно дали първият съд е приел, че
е осъществено съвкупление, дали е насилствено или изобщо е нямало такъв акт –
л.21 от мотивите, абзац 3.
Недопустимо е съда да излага в мотивите си фактическа обстановка, която възприема от
обвинителния акт, която освен това не съответства на крайния му извод, и
отчасти на доказателствения материал. Без гласните доказателства да бъдат съпоставени, предвид наличието на
съществени противоречия, контролираният съдебен състав е наблегнал на отделни
обстоятелства, които е приел, че не се установяват по несъмнен начин. Счел е,
че това внася съмнение в обвинителната теза и per
argumentum a contrario от предписанията на чл.303, ал.1 от НПК е достигнал до
правния извод, че подсъдимият Н. не
е реализирал деятелност, субсумираща се в предмета, очертан в депозираният
протест и постановил атакуваната оправдателна присъда. Така първоинстанционният
съд очевидно е приел, че е установена не фактическата обстановка, отразена в
обвинителния акт, а друга такава, каквато на практика липсва в мотивите на
присъдата. Друг е въпроса, че в конкретния случая по делото са
налице свидетели, и то от две противни групи, които противоположно стоящи
показания не са обсъдени от районния съд.
Констатираното
противоречие между мотиви и диспозитив на атакуваната присъда води до неяснота
във волята на съда относно авторството на инкриминираното деяние от страна на
подсъдимия Н., квалифицирано в
обвинителния акт като престъплението по чл.152, ал.2,
т.1, вр. ал.1, т.2 от НК. Според настоящия съдебен състав, в конкретния случай, е
недопустимо отстраняване по пътя на тълкуването на констатираното
несъответствието между мотиви и диспозитив на присъдата чрез способите
на въззивното съдебно следствие.
Всичко
това според становището на настоящия въззивен състав съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 и т.2, пр.1
от НПК, доколкото от една страна е довело
до ограничаване на процесуалните права на гр.ищец
и частна обвинителка, а от друга е довело до вземане на решение по
съществото на делото, в разрез с изискването на чл.305, ал.3, пр.1 от НПК.
Касае се за липса в мотивите на присъдата на обстоятелствата, които
първоинстанционният решаващ съд е приел за установени, съответно – въз основа на
кои доказателствени материали е изградил решаващата си воля. Налице е ярко
смесване на факточеска обстановка лично и непосредствено установена от съда и
възпроизвеждаща почти дословно обвинителния акт, довела оттам и до смесване да
се възприеме какво точно е приел СРС – че е извършено или че не е извършено
съвкупление – че е извършено насилствено или не. В обобщение
първоинстанционният съдебен състав не е отразил собственото си становище
относно приетата и безспорно установена в рамките на съдебното дирене
обстановка в противовес с императивните изисквания на чл.305, ал.3, пр.1 от НПК
като от една страна по недопустим начин е пресъздал за установени твърденията в обстоятелствената част на
обвинителния акт, след което е заявил, че същите не се подкрепят от
доказателствената съвкупност. Посоченото противоречие е съществено, доколкото
прави неясна волята на съда, както и обстоятелството защо приема, че
подсъдимият не е извършил инкриминираното деяние. Последното води и до
противоречие в съдържанието на мотивите – между приетото за установено като
фактическа обстановка от една страна и в оценката на съвкупността и
достигнатите въз основа на нея правни изводи, от друга.
Отчетената
частична липса на същностна част от мотивите на присъдата, винаги следва да се
оценява като пълна липса на мотиви и представлява безусловно отменително
основание по чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК – р. № 221 от 18.05.2008г. по н.д.№
131/09г., II-ро н.о. на ВКС, р.№ 507 от 29.02.2012г. на ВКС по
н.д.№ 2138/2011г., II н. о. и др.
Гореизложеното е в съответствие и с трайно установената практика на ЕСПЧ по приложението на КЗПЧОС -
делото „Delcourt cрещу Белгия“ от 17 януари 1970 г., където е прието, че „сред
гаранциите, които се съдържат в чл.6 на Конвенцията, фигурира гаранцията, че
всяко съдебно решение трябва да бъде добре обосновано, както по отношение на
фактите, които се обявяват за доказани, така и на правото, което е приложено“.
Този доказателствен стандарт, възприет и в НПК и онагледен в цитираните по-горе
процесуални норми, не е бил съблюдаван от първия съд.
Така
постановеният порочен съдебен акт не дава възможност на настоящата инстанция да
извърши проверка относно начина на формирането на решаващата воля на
първоинстанционния съд (въззивната инстанция следва да коригира, но не и тепърва
изцяло да замества първата инстанция в дейността по съществото на делото), поради което и
с оглед двуинстанционния характер на съдебното производството е невъзможно
отстраняването на нарушението тук, респ. произнасяне по съществото на делото, а
следва присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от
стадия „Предаване на съд и подготвителни действия за
разглеждане на делото в съдебно заседание“ за провеждане на разпоредително заседание.
При новото
разглеждане на делото след
попълване на доказателстваната съвкупност, вкл. и чрез използване възможностите
на чл.281, ал.1 от НПК, следва да се извърши
всестранно и пълно обсъждане на установените чрез доказателствата фактически данни и едва
тогава да се прецени извършено ли е престъпно деяние от наказателно отговорен
субект, и да формира, и закрепи ясна воля за това в крайния съдебен акт по
съществото на делото.
С
оглед горното и на основание чл.334‚ т.1, пр.2, вр. чл.335, ал.2, вр. чл.348,
ал.3, т.1 и т.2, пр.1
от НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
изцяло Присъда от 28.06.2017г. по Н.О.Х.Д.№14440/2015г., СРС, НО, 121-ви с-в.
ВРЪЩА
делото на друг състав на Софийски районен съд за ново
разглеждане от стадия „Предаване на съд и подготвителни
действия за разглеждане на делото в съдебно заседание“ за провеждане на разпоредително заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .....................................
ЧЛЕНОВЕ:
1....................................
2....................................