МОТИВИ
на присъда, постановена по НОХД № 5 733/2017г. по описа на СГС, НО, 23 състав
Софийска градска
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия Т.Х.Д. и същият е предаден на съд за това, че на 11.05.2017 г., около
13:30 часа в гр. София, в ж.к. „*********, отнел чужди движими вещи - два броя
златни обици, тип халки, 14 карата, с общо тегло 4,5 грама на стойност 225,00
/двеста двадесет и пет/ лева от
владението на Р.В.К., без нейното съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила
/издърпал обиците от двете уши на К./, като деянието е извършено при
условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66 от НК, а именно с определение на Софийски градски
съд по ЧНД №2391/2012г. на 24 състав, влязло в сила на 18.07.2012г., с което му е определено едно общо наказание
„лишаване от свобода“ измежду наложените му с присъди, постановени по НОХД №
1124/2011 г. на СГС и по НОХД № 5040/2011 г. на СГС в размер на по-тежкото от
двете - 6 години „лишаване от свобода“
-престъпление
по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.
„а” от НК.
В
съдебно заседание подсъдимият Т.Х.Д. на осн.
чл.371, ал.1, т.2 НПК признава изцяло фактите, посочени в обвинителния акт и
дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти, като на осн.чл.372,
ал.4 НПК съгласието му е одобрено от съда.
В съдебно заседание, представителят на СГП поддържа обвинението и застъпва
тезата, че в хода на съдебното следствие е доказана категорично изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка и е установено авторството на деянието.
Предлага на съда да постанови осъдителна присъда като признае подсъдимият за
виновен в извършване на престъплението, за които му е повдигнато обвинение,
като му наложи наказание „лишаване от свобода“ между средния и максималния предвиден в закона размер.
Служебно назначеният защитник на подс. Д. - адв. Х. от САК - в пледоарията
си акцентира върху размера на следващото се на подзащитния й наказание, като счита,
че определянето му в минимален размер е съответно на направеното от него
самопризнание и факта, че понастоящем изтърпява ефективно наложено му наказание
„лишаване от свобода“.
Подс. Д. в предоставената му последна дума изразява съжаление за
извършеното и моли за налагането на наказание в минималния, предвиден в закона
размер.
Съдът, с оглед на направеното от подсъдимия самопризнание и съобразно императивната
разпоредба на чл. 373, ал.3 НПК намира за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият
Т.Х.Д. е роден на *** ***, българин, български гражданин, начално образование,
неграмотен, неженен, безработен, с постоянен адрес ***, с ЕГН **********.
Същият е
осъждан както следва:
1. с присъда на СГС по НОХД № 1 1124/2001г., влязла в сила на 05.03.2012г. е осъден за извършено престъпление по чл. 199,
ал.1,т.4, вр. чл. 198, ал.1, пр.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а“
от НК на наказание „лишаване от свобода“
за срок от 5 години при строг режим;
2. с присъда на СГС по НОХД № 5040/2011г., влязла в
сила на 20.04.2012 г. за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.
198, ал.1, пр.1, вр. чл. 29, ал.1, б.“а“ и б. „б“ от НК на наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 6 години при строг режим ;
3. с определение на СГС по НОХД № 3420/2017г., влязло
в сила на 17.08.2017г. за извършено престъпление на 25.05.2017г. по чл. 199,
ал.1,т.4, вр. чл. 198, ал.1, пр.1, вр. чл. 18, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а“
от НК на наказание 3 години „лишаване от
свобода“ при строг режим;
4. с определение на СГС по НОХД № 4617/2017г., влязло в
сила на 08.01.2018г. за извършено престъпление на 19.05.2017г. по чл. 199, ал.1,т.4,
вр. чл. 198, ал.1, пр.1, вр. чл. 29, ал.1,
б. „а“ от НК на наказание 3 години „лишаване
от свобода“ при строг режим;
5. с присъда на
РС С. по НОХД № 111/2011г., влязла в сила на 23.04.2002г. е осъден на 6 месеца “лишаване
от свобода”, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години за престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20,
ал.2, вр. чл. 63, ал.1,т.3 от НК ;
6. с присъда на СРС по НОХД № 2828/2001г., влязла в
сила на 15.12.2001г. е осъден на 3 месеца “лишаване от свобода”, изпълнението
на което е отложено за срок от 1 година, за престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63,
ал.1,т.3 от НК ;
7. с присъда РС С. по НОХД № 38/2011г., влязла в сила
на 12.06.2001г. е осъден на 3 години на “лишаване от свобода”, изпълнението на
което е отложено за срок от 5 години, за
престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 от НК;
8. с определение на РС С. по НОХД № 50/2001г., влязло
в сила на 18.05.2001г. е осъден на 9 месеца “лишаване от свобода”, изпълнението
на което е отложено за срок от 3 години за престъпление по чл. 194, ал.1, вр. чл. 20,
ал.2,, вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК ;
9. с присъда на РС С. по НОХД № 68/2000г.,
влязла в сила на 07.08.2001г. е осъден на 3 месеца “лишаване от свобода”,
изпълнението на което е отложено за срок от 1 година за престъпление по чл. 198, ал.1,пр.1, вр. чл.
63, ал.1,т.3 от НК.
10. с присъда на РС С. по НОХД № 17/2003г., влязла в сила на 10.03.2005г. е осъден на лишаване от
свобода за извършено престъпление по чл. 152, ал.3, т.5, вр. ял.1,т.2, вр. чл.
29, ал.1,б.“а“ и б. „б“ от НК;
11.с определение
на РС С. по НОХД № 10/2001г., влязло в сила на 22.02.2001г. е осъден на 5 месеца
“лишаване от свобода”, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години за престъпление по чл. 195, ал.1,т.5, вр. чл. 194,
ал.1, вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК ;
12.с определение на РС С. по НОХД № 99/2001г., влязло в сила на 26.10.2001г.
е осъден на 1 година “лишаване от
свобода” за престъпление по чл. 194, ал.1 от НК;
13. с определение на РС С. по НОХД № 86/2002г., влязло в сила на 05.02.2003г.
е осъден на 1 година “лишаване от
свобода” за престъпление по чл. 195, ал.1,т.4, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20,
ал.2 от НК;
14.с присъда на РС С. по НОХД № 94/2001г., влязла в сила на 19.04.2002г. е осъден на 8 месеца „лишаване
от свобода“, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години за
извършено престъпление по чл. 194, ал.1, вр. ч. 63, ал.1,т.3 от НК ;
15.с определение на РС С. по НОХД № 75/2000г., влязло в сила на 06.02.2001г.
е осъден на 1 година “лишаване от
свобода”, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години, за престъпление по чл. 198, ал.1,пр. 1, вр.
чл. 63, ал.1, т.3 от НК;
16. с присъда на РС С. по НОХД № 30/2001г., влязла в сила на 02.07.2001г. е осъден на 3 години „лишаване от свобода“, изпълнението на което
е отложено за срок от 3 години за извършено престъпление по чл. 198, ал.1,
пр.1 от НК;
С определение на Софийски градски съд по
ЧНД №2391/2012г. на 24 състав, влязло в сила на 18.07.2012г., му е определено едно общо наказание „лишаване
от свобода“ измежду наложените му с присъди, постановени по НОХД № 1124/2011 г.
на СГС и по НОХД № 5040/2011 г. на СГС в размер на по-тежкото от двете - 6
години „лишаване от свобода“, като на основание чл. 24 от НК е увеличено с 1
година „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим.
На 11.05.2017г. около 13.30ч., св. Р.В.К. живуща ***,
отишла да изхвърли отпадък в близките контейнери. Същата се разминала на два
пъти с непознато за нея лице /подс. Т.Х.Д./. Първият път го видяла в профил, а
вторият път го видяла да се движи срещу нея и успяла да му огледа добре лицето.
Връщайки се пред жилищната кооперация, в която живеела в ж.к. „********, св. К.
била нападната в гръб от подс. Д., който издърпал от ушите й чифт 14 картови
златни обеци тип халки с общо тегло 4.5 гр. и избягал в посока ж.к. „********“.
По време на нападението св. К. била стъписана и не
могла да реагира по никакъв начин.
На същата дата св. К. отишла в 03 РУ-СДВР, където
подала сигнал за нападението и направила подробно описание на подс. Д., след
което последния бил заловен. В хода на разследването в качеството на свидетел е
разпитана пострадалата Р.В.К.. Показания й са последователни, логични и дават
информация относно времето, мястото и механизмът на посегателството. Св. К. дала и подробно описание на подс. Д.. След
проведено процесуално следствено действие - разпознаване, св. К. посочила
именно подс. Т.Х.Д., като лицето - извършител на деянието.
По досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно-
оценителна експертиза, която дава заключение, че стойността на инкриминираните
вещи е в размер на 225,00 /двеста двадесет и пет/ лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът прие изложената по-горе фактическа обстановка по
делото въз основа на направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371 ,ал.1, т.2 НПК и подкрепящите го доказателства, събрани в
досъдебното производство, а именно - разпитът на св. Р.К., заключение на съдебно-оценителна експертиза, 1 бр. протокол за
разпознаване на лица от 26.05.2017г. с приложен фотоалбум със снимки, свидетелства
за съдимост на подсъдимия.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, съгласно която в случаите
по чл. 372, ал. 4 НПК съдът в мотивите на присъдата приема за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното
самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които
го подкрепят, настоящият състав принципно приема, че в сочената, каквато е и
процесната хипотеза е длъжен да приеме съществените релевантни факти точно така
както са описани в обвинителния акт. Този извод следва от естеството на
диференцираната процедура в разновидността й по точка втора на чл. 371 НПК. С
повторното уточнение, че съжденията се отнасят до съществените факти, включени
в предмета на доказване, съдът отбелязва, че подсъдимият признава именно
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт като дава
съгласие да не се събират доказателства за тях. Поради това съдът не разполага
с принципната възможност да релевира съгласието на подсъдимия към различни
фактически обстоятелства (непосочени в акта на обвинението или различно
посочени), дори за последните да се съдържат данни в събраните в досъдебното
производство доказателства. В подобен случай съдът не би следвало да проведе
делото по реда на съкратеното съдебното следствие, а по общия ред.
В настоящия казус съдът прие, че фактите, посочени в акта на обвинението и
признати от подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, което налага извод за възприемане в цялост на същите съобразно
отразяването им в обвинителния акт.
Приетата за установена въз основа на доказателствения
материал фактическа обстановка, мотивира съдът да изведе следните изводи от
ПРАВНА СТРАНА:
Деянието на
подсъдимия Т.Х.Д. се субсумира под състава на чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр.
1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК.
От обективна страна: на инкриминираната по делото дата и час (11.05.2017 г., около 13:30 часа) подс. Д. е отнел чужди движими вещи, като предмет на
посегателството златни накити (обеци), притежаващи
паричен еквивалент на стойност 225,00 лева - собственост на друго лице, в случая на св. Р.К., отнети от владението на
последната, като подсъдимият Д. при отнемането е употребил за това принуда под
формата на сила. Изпълнителното деяние на престъплението грабеж го определя като съставно такова, тъй като включва
два акта, взаимно свързани, които поотделно осъществяват съставите на престъплението
кражба и принуда. Отнемането е осъществено като е прекъсната фактическата власт
на собственика върху вещите с факта на вземането им и установяване на собствена
власт с цел разпореждане с тях. Деецът е установил власт върху вещите и е имал
обективната възможност да се разпореди с тях. Другият акт от изпълнителното
деяние - употребата на сила - е изпълнен чрез действията му, изразяващи се в
употребата на физическо въздействие върху върху личността на владелеца на вещта.
По отношение на св. Р.К. принудата е упражнена от подс. Д. в проявната й
форма на сила – чрез активните му
действия срещу личността й, изразени в издърпването на
накитите й от ушите й и с интензитет, внезапност и насоченост, достатъчни да
сломят съпротивата на владелеца на вещите.
Предвид съществуващата между двата акта - употребата на принуда и
отнемането - функционална връзка, като силата е
употребена за сломяване съпротивата на владелеца на вещите с оглед
отнемането на последните, се налице елементите на съставното престъпление
грабеж.
Налице е и престъпният резултат – вещите
- предмет на посегателство са преминали във владение на подсъдимия, който е
осъществил трайна фактическа власт върху тях ( напускайки с тях
местопрестъплението в посока ж.к. „********“).
При осъщественото
от подс. Д. деяние е осъществен квалифицирания състав на чл.199, ал.1, т.4 от НК, тъй като грабежът е извършен при условията на опасен рецидив. Подсъдимият е
извършил деянието, след като е бил осъден е наказание „лишаване от свобода” за
тежко умишлено престъпление не по-малко от една година, изпълнението на което е
не е отложено по чл.66 от НК. Такова „ осъждане“ ( съгласно задължителните
указания в П № 2/1970г. на ПВС „…при
реална съвкупност на престъпленията, макар да са постановени различни присъди
за отделните престъпления, е налице едно осъждане…“) е определеното общо с
определението на Софийски градски съд по
ЧНД № 2391/2012г. , влязло в сила на 18.07.2012г., наказание от 6 години „лишаване от
свобода“ при строг режим на изтърпяване, което обуславя наличието на хипотезата на
чл.29, ал.1, б. „а” от НК.
От субективна страна подсъдимият Д. е действал умишлено, при форма на
вината пряк умисъл, като е имал намерение противозаконно да присвои вещите от
пострадалата, за да се разпореди с тях, съзнавал е общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е
искал те да настъпят. Подсъдимият е съзнавал, че вещите не са негови, а чужди,
че се намират във владението на другиго, както и че последният не е съгласен да
бъдат отнети и че това несъгласие се преодолява чрез употребата на сила от
негова страна, като е искал настъпването на престъпния резултат, както и че извършва престъплението, след като е бил осъден за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК.
Предвид изложеното
подсъдимия Д. следва да бъде признат за виновен по повдигнатото срещу него
обвинение по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1 , вр. чл. 29, ал.
1, б. „а” от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното от подсъдимия Д. престъпление по чл.199, ал.1 от НК се
предвижда наказание „лишаване от свобода“ от пет до петнадесет години. С оглед
императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 НПК наказанието следва да бъде
определено при условията на чл.58а от НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като смекчаващи
отговорността на подс. Д. обстоятелства
сравнително невисоката стойност на вещите – предмет на посегателство, но
при отчитане на факта, че обективно пострадалата не носила в себе си в момента
на посегателството други движимости с паричен еквивалент, както и изразеното
съжаление са стореното.
За отегчаващи отговорността на подс. Д. съдът приема полът и възрастта на
жертвата, сочещи на беззащитност, а оттам и завишената степен на конкретното
деяние; по –тежка форма на упражнена от дееца принуда – сила, завишаваща и степента
на обществена опасност на деянието ( макар и конкретният
интензитет на упражнената от дееца сила да не е висок); многократното
осъждане на подс. Д. за еднотипни с настоящото престъпление, разкриващо
престъпната упоритост на дееца.
При преценка на относителната тежест на смекчаващите и
отегчаващите отговорността на подс. Д. обстоятелства и ръководейки се най-вече
от визирания в чл. 35, ал.3 от НК принцип за съответствие между наказанието и
престъплението, съдът намери, че следва да определи наказанието при условията
на чл.54 от НК, при лек превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства, над минималния
от 5 години „лишаване от свобода“, но под средния ( от 10
години „лишаване от свобода“ ), предвиден в закона размер и счете за
справедливо налагането на наказание 7 (седем)
години и 6 (шест) месеца „лишаване от
свобода“. Съгласно правилото на чл. 58а, ал.1 от НК, приложимо в конкретния
случай, така определеното наказание от 7 (седем) години и 6 (шест) месеца бе намалено с една трета (2 години и 6 месеца)
и на подс. Д. бе наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 (пет)
години.
Същото следва да бъде изтърпяно ефективно, тъй като не е налице нито едно
от условията, визирани в разпоредбата на чл.66 от НК за отлагане на
изпълнението му.
Съдът не намери за необходимо да се възползва от разпоредбата на алинея
първа на чл.199 от НК и да наложи предвиденото алтернативно наказание -
“конфискация”, като в тази връзка съобрази установения по делото начин на живот
на подс. Д., липсата на трудова ангажираност и продължителният престой му в
местата за лишаване от свобода, а по делото няма данни и за налично имущество -
негова собственост.
Налице са предпоставките за приложение на
чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК за определяне на едно общо най-тежко наказание между наложеното
по настоящото дело наказание и тези, наложени му по НОХД № 3420/2017г. по описа на СГС и
по НОХД № 4617/2017г. по описа на СГС, тъй като престъпленията са извършени в
условията на реална съвкупност – подс. Д. е извършил всяко от престъпленията
преди да е бил осъден за което и да било от тях с влязла в сила присъда. Ето защо му бе определено едно общо, равно на най-тежкото
наказание, а именно това по настоящото дело - 5 (пет) години „лишаване от
свобода“. Наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален строг
режим строг режим на основание чл.57, ал.1,т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.
Съдът намери, че в конкретния случай е обществено оправдано и наложително приложението на разпоредбата на чл.24
от НК за увеличаване на така определеното общо най-тежко наказание. Изложените
по-горе отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и най–вече броят
на включените в съвкупността на престъпления - 3, времето на извършването им –
в рамките на няколко дни ( 11.05.2017г., 19.05.2017г. и 25.05.20017г.) ,
насочеността им срещу лица от женски пол, рецидивът и упоритостта на
противообществената му деятелност с насоченост
срещу собствеността на гражданите и данните от свидетелството му за
съдимост, обективиращи липсата на поправяне и превъзпитаването му от резултат
от предходните осъждания, са обективни
индикатори за необходимостта от увеличаване на определеното общо най- тежко
престъпление. По изложените мотиви съдът прие, че определеното на подс. Д. общо
наказание, равно на най-тежкото – 5 (пет) години „лишаване от свобода“, не съответства на целите на наказанието,
визирани в чл.36, ал.1 от НК, като в
конкретния случай от обективните данни
по делото за личността на дееца приоритет следва да бъде отдаден на генералната
превеция на наказанието и най-вече да му се отнеме възможността да върши други
престъпления. Съобразявайки се с законоустановените предели за увеличаване на
определеното общо най-тежко наказание в чл.24 от НК – най-много с ½, но
без да надминава сбора от отделните наказания, нито максималният размер, предвиден
за съответния вид наказание - съдът
увеличи определеното общо наказание в размер на 5 (пет) години с 1 (една) година „лишаване от свобода“, т.е. далеч под
допустимия от закона размер или
подсъдимият Т.Д. следва да изтърпи общо 6 (шест) години „лишаване от свобода“.
Наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален строг режим на
основание чл.57, ал.1,т.2, б. „а“ и б. “б“ от
ЗИНЗС.
На основание чл.25,
ал.2 от НК съдът зачете и приспадна при изтърпяването на определено общо и
увеличено наказание „лишаване от свобода“ времето, през което подс. Д. е търпял
наказание по включените в съвкупността НОХД № 3420/2017г. по описа на СГС и по
НОХД № 4617/2017г. по описа на СГС.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода на
делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия Д. бяха
възложени направените деловодни разноски
в размер на 63.48 лева – в д.п. - по сметка на СДВР и по сметка на ВСС – в
съдебното производство – в размер на 20.00 лева.
Мотивиран
от изложените съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ
в СГС: