Решение по дело №117/2022 на Районен съд - Белоградчик

Номер на акта: 94
Дата: 9 ноември 2022 г.
Съдия: Анна Иванова Кайтазка
Дело: 20221310200117
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Белоградчик, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно
наказателно дело № 20221310200117 по описа за 2022 година
взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. В. Т. от с. М., обл. В., ул. ”Т.” № ..., с ЕГН
**********, срещу НП № 22-0242-000179/12.05.2022 г. на Началник Група
към ОД-МВР-Видин, РУ-Белоградчик, с което му е наложена “глоба” в
размер на 20,00 лв. на осн. чл.185 от ЗДвП, за извършено на нарушение по
чл.20 ал.1 от ЗДВП.
Жалбоподателят в жалбата си, чрез упълномощен представител, излага
искане за отмяна на постановлението, като изнася подробни доводи за това –
отрича фактическа обстановка в АУАН и НП – в частност авторството на
деянието, твърди нарушения на ЗАНН – липса на реквизити в АУАН и не
описване в пълнота на обстоятелствата, при които е извършено нарушението
и доказателствата за него. В с.з. жалбоподателят не се явява лично,
представлява се от пълномощник – адвокат, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна редовно призована за с.з. не изпраща
1
представител, но в придружителното писмо до съда към преписката - изразява
становище по жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери за установено от фактическа
страна следното:
На 25.04.2022 г. жалбоподателят Т. употребил алкохол в дома си в с.
М., обл. В.. Малко преди 18:00 ч. в същия ден, решил да се повози с
ползвания от него автомобил м. „Фолксваген Пасат“, с рег. № ВН 6209 АМ,
не негова собственост. Въпреки употребеният алкохол и състоянието, в което
се бил привел – на опиянение, той седнал в колата, сам, и потеглил към
главната улица на селото. На кръстовище на странична улица и тази главна
улица, съвпадаща в населеното място с Гл. път І-1, той все пак изчакал да
преминат някои автомобили, които били с предимство, други не изчакал и се
включил в движението по този главен път, с посока на излизане от селото –
към гр. В.. Пред него и зад него се движели, в две отделни МПС – свид. Г. и
В., които пътували от друго място, към гр. В., и пътят им минавал през с. М..
На самото излизане от с. М., жалбоподателят Т. с няколко резки и опасни
маневри изпреварил автомобилът, управляван от свидетелят Г. и други коли,
като дори щял да се удари в тях. А в последващия завой – ляв, изгубил
контрол над своето МПС и то напуснало пътя, преобърнало се „на капак“,
вдясно, встрани от пътя, в затревена площ. Т. останал вътре в колата.
След така настъпилото ПТП, много водачи на МПС започнали да
спират в близост, за да видят какво е станало и евентуално да се помогне, ако
има нужда. Вкл. и свид. Г., който видял случващото се ПТП, а и свид. В. – но
той се движел по назад в колоната от коли и видял вече настъпилото
произшествие, когато спрял. Св. Г. отишъл към колата на Т., но не могъл да
отвори врата на колата. Друг, случаен, водач на МПС – ТИР, донесъл желязо
и успял да счупи стъклата на предната врата и задното, но не могли да
извадят Т. от вътре, а от колата лъхнало силно на алкохол. Св. В. В. се обадил
на спешен тел. 122 и скоро пристигнала полицейска кола. През това време Т.
сам излязъл от колата си, бил неориентиран и попитал Г. сам ли е бил в
колата си, имал малко кръв по лицето. Т. се опитал да си тръгне от мястото,
но Г. го задържал, Т. едва стоял на краката си. Пристигналите полицейски
служители – свид. Т. и негов колега / Д. Т./ извършили проверка с техн.
2
средство за употребен алкохол на Т., и то отчело положителен резултат – 2,03
промила алкохол. На мястото пристигнали голяма група роми от селото - М.,
вкл. и жената на Т. и непълнолетният му син – свид. С. В.. Ромите започнали
да се карат с полицаите, обяснявали, че не е виновен Тр. Т., че той е бил
пътник само в колата, а водач е бил непълнолетният му син С. В. и от
последния трябва да се търси отговорност. Свидетелите Т. и Т. обаче
преценили, че Тр. Т. е бил водач на МПС, претърпяло ПТП, изискали му и
документи за МПС и негови, като водач.
Св. Т. си записал телефонните номера на свид. Г. и В. и им казал да си
тръгват. През това време обаче, Т. избягал от местопроизшествието – видели
го, как тича през земеделските имоти настрани от пътя, като полицаите не
успели да го хванат и той се укрил.
Прибирайки се в гр. Б., Т. оформил АУАН за няколко нарушения по
ЗДвП, на името на Т. - за управление на МПС след употреба на алкохол, за
отказ да се представят изискани документи и осуетяване на проверката, и
разбира се - за причиненото ПТП, след не упражнен /изгубен/ контрол над
МПС. Като свидетели в акта, Т. посочил двама от гражданите, които били на
мястото – свид. Н. Г. и В. В.. На 26.04.22 г., следващият ден, посетил същите –
в гр. В., за да го подпишат, а на Т. го предявил след това в град Б., където той
бил повикан, но нарушителят отказал да подпише и вземе копие от акта. В
уверение на последното се подписал трети свидетел, посочен с имена, ЕГН и
адрес.
Въз основа на съставения акт, било издадено и НП 22-0242-
000179/12.05.2022 г. на Началник Група в ОД-МВР-Видин, РУ-Белоградчик.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
При съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на ЗАНН и ЗДвП, които да налагат отмяната на
наказателното постановление.
Съдът приема за установено, че жалбоподателят Тр. Т. е извършил
нарушението, приписано му с АУАН и НП.
3
Съдът прие за истинна гореописаната фактическа обстановка,
мотивирайки се от показанията на свид. Т., Г. и В., както и писмените
доказателства по случая – съставения АУАН. Показанията на тези свидетели
съдът прие за правдиви и обективни. Нито един от тях няма каквато и да било
връзка с жалбоподателя, отношения с него някакви и заинтересованост да не
говори истината пред съда. Обратно – съдът не дава вяра на думите на свид.
М. И.а и С. В., доколкото поради отношенията си с Т. – съседи и роднинска
връзка, те имат интерес да свидетелстват по начин, оневиняващ Т. , като
нарушител на ЗДвП.
Съдът намира, че думите на свид. Г. много точно и ясно описват
станалото ПТП, на което той се оказва очевидец, както и поведението на Т.
малко преди това – като водач на МПС. Този свидетел потвърди пред съда, че
именно Т. е управлявал катастрофиралия автомобил, тъй като го е забелязал
още при включването му на гл. път Е-79, че е бил сам в колата също и освен
мириса на алкохол от катастрофиралото МПС, е забелязал и неадекватното
поведение на водача, след излизането му от обърнатата кола. Свид. В. В.
описа също подробно пътната обстановка, но непосредствено след настъпване
на ПТП, тъй като той се е движел няколко коли след тази на Т.. Той също
съобщи за множество на спирали автомобили и бързото отзоваване на
полицията, но твърди, че сам не е ходил до катастрофиралия и не е видял кой
е бил в тази кола.
Съдът счита, че свид. И.а и С. В. поради личната си заинтересованост
да оневинят Т., не бяха обективни в думите си пред съда. Още на самото
местопроизшествие е имало опити да се отрече авторството на деянието
относно Тр. Т. – твърдения, че не е шофирал той. Но свид. Н. Г. категорично
заяви, че Т. е бил сам в автомобила си и трудно е излязъл от него. Чак след
пристигането на полицейските служители по подадения сигнал на тел. 112, са
пристигнали роми от селото, които са започнали скандали. Тези
обстоятелства – че след ПТП, по-късно, са дошли хората от с. Медовница –
вкл. и сина на нарушителя, се изложиха и от свид. Т..
За извършеното от Т. нарушение, законът – в чл.185 от ЗДвП,
предвижда единственно наказание „глоба”, и то в точно фиксиран размер –
20,00 лв. Наложената в случая от АНО санкция на жалбоподателя, е в
съответствие с приложимия нормативният акт и съдът няма възможност да
4
преценява и коригира, както вида, така и размера й.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да се потвърди, като правилно и
законосъобразно.
Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 22-0242-000179/
12.05.2022 г. на Началник Група в ОД-МВР-Видин, РУ-Белоградчик, с което е
наложена на Т. В. Т. от с. Медовница, обл. Видин, ул. ”Трета” № 14, с ЕГН
**********, “глоба” в размер на 20,00 лв., на основание чл.185 от ЗДвП, за
извършено нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
5