Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 214 от
02.10.2020 г., гр. Кюстендил
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на четвърти септември две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 268 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Делото е образувано по жалба от „Л.1.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р. Б. С. – управител, срещу Решение №Ц1040-09-2/18.05.2020 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата от дружеството срещу Задължителни предписания № ЗД-1-09-00745520/13.04.2020 г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ – Кюстендил, а именно – за заличаване на некоректно подадени данни за К. А. Л., с ЕГН **********, за месец февруари 2020 г., с декларация образец № 1 с код „Заличаване” и код за „Вид осигурен” в т. 12 – „01”, и за предприемане на съответните действия за заличаване на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ). В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението. В съдебното заседание по делото жалбата се поддържа от процесуалния представител по пълномощие на дружеството жалбоподател – адвокат М.З.. Не се претендират направените от дружеството разноски по производството на делото.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Кюстендил, чрез процесуалния си представител по пълномощие – юрисконсулт а.а., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:
К. А. Л., с ЕГН **********, е назначена на длъжност „отчетник” в „Л.1.” ЕООД, с ЕИК *********, считано от 10.02.2020 г., въз основа на Трудов договор № 32/10.02.2020 г., сключен между нея и дружеството на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, на пълно работно време – 8 часа, и с основно месечно възнаграждение в размер на 610,00 лева. С постъпването на работа Л. е запозната с длъжностната характеристика за заемане на длъжността „отчетник”. В Регистъра на трудовите договори в Националната агенция за приходите (НАП) за Л. е подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключен трудов договор на 10.02.2020 г.
Във връзка с постъпил сигнал № 1043-09-104/20.03.2020 г. от сектор КП при ТП на НОИ – Кюстендил по повод изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност на К. Л. за периода от 21.02.2020 г. до 04.04.2020 г. със Заповед № ЗР-5-09-00738690/24.03.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил е възложена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „Л.1.” ЕООД от контролен орган на ТП на НОИ – Кюстендил. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол № КП-5-09-00745503/13.04.2020 г. Според констатациите на контролния орган на ТП на НОИ – Кюстендил в Регистъра на трудовите договори за Л. е подадено уведомление от „Л.1.” ЕООД за трудов договор на длъжността „отчетник”, сключен на 10.02.2010 г. В представената разчетно-платежна ведомост за месец февруари 2020 г. на Л. е начислено трудово възнаграждение за 9 работни дни. До сключването на трудовия договор с Л. в дружеството не е назначаван служител на длъжността „отчетник”. Л. няма професионален опит за тази длъжност. При предходни работодатели е работила като маникюристка, сервитьорка, камериерка и в маркетинг отдел. В хода на проверката е дадено писмено обяснение от управителя на „Л.1.” ЕООД с вх. № 1043-09-10441/07.04.2020 г., в което същият е посочил, че от 10.02.2020 г. до 21.02.2020 г. Л. е изпълнявала трудовите си задължения, а именно: „подреждане на документация, проекти, класьори, протоколи за извършени СМР и други технически дейности, като организиране на съвещания с работниците, следи електронната поща, осъществява комуникация между ръководител и счетоводство, както и всякакви организационни и подпомагащи управлението дейности”. Контролният орган е обосновал извод, че констатираните при проверката факти и обстоятелства водят до сериозни съмнения за нарушение на осигурителното законодателство и произтичащите от това злоупотреби със средствата на фонд „Общо заболяване и майчинство”. На основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО със Задължителни предписания № ЗД-1-09-00745520/13.04.2020 г. е вменено задължение на „Л.1.” ЕООД в срок от 20 работни дни от получаването им да подаде в ТД на НАП – София, офис Кюстендил данни с декларация образец № 1 с код „Заличаване” и код за „Вид осигурен” в т. 12 – „01”, и да предприеме съответните действия за заличаване на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ. Управителят на „Л.1.” ЕООД е подал жалба с вх. № 1012-09-2/21.04.202 г. срещу задължителните предписания, но същата е отхвърлена като неоснователна от директора на ТП на НОИ – Кюстендил с процесното решение.
Видно от приетата като доказателство по делото длъжностна характеристика за
длъжността „отчетник” в „Л.1.” ЕООД, сред основните задължения на заемащия тази длъжност са: да осигурява
изпълнението на разпорежданията на ръководителя, да подготвя провеждането на
съвещания съобразно дадените му указания от ръководителя, да уведомява
ръководителя на получените телефонни обаждания, да съставя график за срещите на
ръководителя, да размножава писмени материали в необходимия брой екземпляри, да
набира и оформя текстовете на документи съобразно дадените указания, да следи
за техническото състояние на ползваната техника, да подрежда документация,
проекти, класьори, протоколи за извършени СМР и др., да получава и предава на
ръководителя адресираната до него кореспонденция, да получава, изпраща и
предава факсове и телекси.
По делото са допуснати до разпит като свидетели К. А. Л. и В. П. И..
Свидетелката Л. сочи, че основният офис на дружеството жалбоподател е в гр.
Благоевград и там работят управителят и счетоводителката на същото. Офисът на
дружеството в гр. Сапарева баня се помещава на първия етаж от къща в центъра на
града и в него е работила само Л., като управителят идвал почти всеки ден или
се чували по телефона. Заявява, че работното ѝ време било от 08:00 часа до 17:00 часа с обедна почивка от 12:00 часа до
13:00 часа, както и че в офиса имало компютър и служебен телефон, и папки с документи
по рафтовете. Л. отговаряла на телефонните обаждания и на имейли, разпределяла
работниците по обекти след указания от управителя, набирала текстове,
подреждала документи, папки. Свидетелката И., приятелка на К. Л., заявява, че докато
последната работила в офиса на дружеството в гр. Сапарева баня, в обедните ѝ почивки ходила при нея да пият кафе и я е виждала да говори по телефона и
да отговаря на имейли.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 168 от АПК, жалбата е основателна по следните съображения:
Обжалваното решение е издадено от материално и териториално компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО орган – директорът на ТП на НОИ – Кюстендил, в предписаната от закона форма, и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Решението е съобразено с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Съгласно нормата на чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. В същия смисъл е и определението на понятието „осигурено лице”, посочено в разпоредбата на § 1, т. 3, изр. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО – физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Наличието на валидно сключено и непрекратено трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение. Изискването на горепосочените разпоредби е лицето реално да упражнява трудова дейност въз основа на валидно възникналото трудово правоотношение (изключение от това правило са регламентираните в изр. 2 на т. 3 от § 1 от ДР на КСО случаи по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 от КСО). Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП и са внасяни осигурителни вноски.
Страните по
делото не спорят, а и видно от събраните писмени доказателства, на 10.02.2020
г. между Л. и „Л.1.” ЕООД е сключен валиден трудов договор, който е регистриран
по съответния ред. Обосновано административният орган е приел, че Л. няма
качеството на „осигурено лице” по смисъла на §
1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като от момента на сключване на трудовия
договор до ползването на отпуск за временна неработоспособност не е извършвала
трудова дейност, за която е подлежала на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО.
От събраните по делото доказателства не се установи Л. да е изпълнявала
трудови задължения по процесното трудово правоотношение.
Съгласно чл. 5, ал. 4, т. 1 и 2 от КСО осигурителите и работодателите периодично представят в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и др. за всяко лице, подлежащо на осигуряване. В съответствие с разпоредбата на чл. 5, ал. 6 от КСО процедурата по подаване на декларациите по ал. 4 е детайлно регламентирана с Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, която в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 предвижда задължение на работодателите да подават в компетентната териториална дирекция на НАП декларации по образец № 1, съгласно приложение № 1, в които да вписват изрично упоменатите в т. 1 и 2 данни. Според разпоредбата на чл. 5, ал. 6 от КСО данните по ал. 4, подавани от осигурителите, се използват за изчисляване и отпускане на пенсии, парични обезщетения и помощи.
В случая, въпреки валидно сключения трудов договор, от събраните по делото доказателства не се установява извършването на действия от К. Л. по изпълнението му. От показанията на допуснатите до разпит като свидетели по делото – самата К. Л. и Виктория И. – нейна приятелка, не се установява по категоричен начин реалното изпълнение на трудова дейност по заеманата длъжност „отчетник”. Описаните от Л. дейности, като отговаряне на телефонни обаждания и имейли, разпределяне работниците по обекти след указания от управителя, набиране на текстове и подреждане на документи и папки, не сочат на наличие на яснота относно функционалните задължения, които тя е трябвало да изпълнява. По делото липсват данни за необходимостта от наемането на служител на длъжността „отчетник” (преди 10.02.2020 г. в дружеството не е имало служител с такава длъжност), при това без професионален опит, както и данни относно това кой е изпълнявал задълженията на Л. след 21.02.2020 г. Всички тези обстоятелства не могат да обосноват друг извод освен липсата на необходимост от такъв служител за дейността дружеството, а оттам и направените от ответника изводи относно целта на назначаването на Л. на работа. В случая не е налице трудова дейност като необходима предпоставка за възникване на качеството на осигурено лице (вж. в т. см. Решение № 11894/24.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6039/2020 г., VI о., Решение № 9721/16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1993/2020 г., VI о., Решение № 1574/30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. №5755/2019 г. и Решение № 16555/04.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8906/2019 г., VI о.).
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение е законосъобразно и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Предвид липсата на изрична уредба в АПК и с оглед нормата на чл. 144 от АПК същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс и следва да бъде определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съдът намира, че в случая дължимото възнаграждение за юрисконсулт следва да бъде определено в размер на 100,00 лева. На основание § 1, т. 6 от Допълнителната разпоредба на АПК разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от „Л.1.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р. Б. С. – управител, срещу Решение № Ц1040-09-2/18.05.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил.
ОСЪЖДА „Л.1.” ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на Националния осигурителен институт възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100,00 (сто) лева.
Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: