Решение по дело №648/2021 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№33

 

гр. Велико Търново, 10.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр.Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и втора година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДИАНА КОСТОВА                               

при участието на секретаря П.И., изслуша докладваното от съдия Костова  адм. дело №648 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 405, във вр. с чл.404, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ).

 

Образувано е по постъпила жалба от НОВЕ ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД от гр. Свищов, ул. 33 ти Свищовски полк , № 41 против Задължителни предписания, съдържащи се в Протокол за извършена проверка № ПР 2131050 / 11.10.2021г. на Д“ИТ  В. Търново, както следва: 1. Да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред в обекта на контрол, където се налага наемен труд, съгласно изискванията на чл. 403, ал. 1 от КТ , 2.Съгласно чл. 9а, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските Обн. ДВ бр.6/1987г. работодателят следва да запознае работниците и служителите си преди започване на работа с утвърдените от него поименни графици за работа, за периода на сумарното изчисляване на работното врем, по ред и начин , определен в Правилник за вътрешния трудов ред или друг вътрешен нормативен документ. 3.На основание чл. 153, ал.2 от КТ работодателят да осигурява на работниците и служителите, работещи при сумарно изчисляване на работното време , непрекъсната седмична почивка не по- малко от 36 час, 4.Съгласно чл. 152 от КТ работодателят да осигурява на работниците и служителите непрекъсната междудневна почивка в размер не по- малък от 12 часа и 5. Съгласно чл. 61, ал.1 от КТ работодателят да сключва трудово договор с работника или служителите преди постъпване на работа.

Становището на жалбоподателя е, че процесните предписания са незаконосъобразни, като наложени в противоречие с материалноправни разпоредби и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Оплакванията могат да се обобщят по следния начин, в резултат на нарушение на чл. 35 от АПК , АО не е установил вярната фактическа обстановка преди издаване на ИАА, направените правни изводи сами по себе си не представляват предписания , а  преписани от закона текстове, което от своя страна е довело до немотивираност на издадения ИАА. В този смисъл са и доводите, че дори и да е било налице нарушение на трудовото законодателство, то в релевантния ПИП било налице бланкетно възпроизвеждане на законовите разпоредби, без да е конкретизирано какви изисквания не е изпълнил работодателя. Това съставлявало пречка за изпълнението на предписанията и водело до нарушаване правото на защита на работодателя. Моли съда да постанови решение, с което да отмени горепосочените Задължителни предписания, издаден от инспектори в дирекция "Инспекция по труда" гр. В. Търново и обективирани в  Протокол за извършена проверка № ПР 2131050 / 11.10.2021г.

В съдебно заседание се представлява от адв. Л., който поддържа така подадената жалба с направените в нея оплаквания. Счита, че липсват категорични и ясни доказателства за извършване на проверка на място, като изрично такъв Протокол не е съставен. В протокола, в който се съдържат Предписанията е посочено, че е извършена проверка на място, без да се конкретизира кога и с кого е разговаряно. Доколкото се твърдят отрицателни факти, които не подлежат на доказване, счита , че в тази част липсва и доказателствена част за съставяне на Протокол. Видно от списък на присъствалите на проверката е подписан от Управител на дружеството, което означава, че същият е съставен в последствие, а не в момента на проверката. По отношение на констатация т. 5 обръща внимание, че в дадените обяснения от лицето посочва, че получава възнаграждение за този ден в определен за деня размер, като отношенията нямат качеството на трудово- правни. Смята, че е налице и невярна правна квалификация, тъй като такава следва да бъде по чл.414 от КТ. С оглед новопредставеното доказателство, се установява, че между страните е имало сключен граждански договор, който се е изпълнявал и към момента на проверката.  Претендира разноски.

Ответникът Дирекция "Инспекция по труда" гр.Велико Търново  чрез ... С. заема становище за неоснователност на подадената жалба, тъй като Задължителните предписания са издадени от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати процесуални нарушения и съответно при правилно приложение на материалния закон. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира разноски .В указания от съда срок по чл. 149, ал. 3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК са представени допълнителни писмени бележки.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 23.09.2021г. по работни места и в периода от 29.9.2021г. до 30.09.2021г-по документи  служители на дирекция "Инспекция по труда" гр. Велико Търново са извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект на контрол: "Бирария- PR клуб , находящ се в гр. Свищов, ул. „Ц. Церковски“ №7, стопанисван от жалбоподателя НОВЕ ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД. Видно от съставения Протокол е, че проверката е извършена на място на 23.9.2021г., а останалите писмени доказателства са изпратени от жалбоподателя по куриер и съответно надлежно обсъдени от контролния орган. Въпреки че, видно от представената по делото призовка по чл. 45, ал.1 от АПК  са изискани Правилник за вътрешния трудов ред, не са представени доказателства, че  работниците и служителите си преди започване на работа за запознати с утвърдените от него поименни графици за работа, за периода на сумарното изчисляване на работното врем, по ред и начин, определен в Правилник за вътрешния трудов ред или друг вътрешен нормативен документ,трудов договор с Т.П. на длъжност „Сервитьор“ . Освен това от представените поименни графици за месец август 2021 и септември 2021г. че за периода от 27.8.2021г. о 6.9.2021г. на И. И. не е осигурена непрекъсната седмична почивка не по- малко от 36 часа, както и непрекъсната междудневна почивка в размер не по – малък от 12 часа. От страна на жалбоподателя са представени писмени доказателства, които подробно са описани в съпроводителното писмо до Административен съд Велико Търново стр. 9-10 от делото, като са посочени изрично 3 броя декларации на заварените на работните места лица – С.С., И. И. и Т.П. и опис на изпратените от работодателя писмени доказателства, идентификационна карта, лично трудово досие на И. И. и Т.П., Правилник за вътрешния трудов ред, в сила от 3.1.2017г.,  предварителен график за отчитане явяването / неявяването на работа : май, юни,,юли, август, септември, отчетна форма за явяване/ неявяване за съответния месец Ведомост за заплати за всеки един месец, 2бр. Инструктажни книги за начален инструктаж по безопасност при работа, периодичен и извънреден с приложени към него заповеди, програми и инструкции за безопасна работа, оценка на риска за здравето и безопасността на работещите в обекта.

Резултатите от проверката са материализирани в Протокол за извършена проверка № ПР 2131050 / 11.10.2021г. на Д“ИТ  В. Търново, /, с който на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ  са дадени следните предписания:  1. Да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред в обекта на контрол, където се налага наемен труд, съгласно изискванията на чл. 403, ал. 1 от КТ , 2.Съгласно чл. 9а, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските Обн. ДВ бр.6/1987г. работодателят следва да запознае работниците и служителите си преди започване на работа с утвърдените от него поименни графици за работа, за периода на сумарното изчисляване на работното врем, по ред и начин , определен в Правилник за вътрешния трудов ред или друг вътрешен нормативен документ. 3.На основание чл. 153, ал.2 от КТ работодателят да осигурява на работниците и служителите, работещи при сумарно изчисляване на работното време , непрекъсната седмична почивка не по- малко от 36 час, 4.Съгласно чл. 152 от КТ работодателят да осигурява на работниците и служителите непрекъсната междудневна почивка в размер не по- малък от 12 часа и 5. Съгласно чл. 61, ал.1 от КТ работодателят да сключва трудово договор с работника или служителите преди постъпване на работа.За първите четири до 18.10.2021г. а за последното –до 13.10.2021г. като същите са връчени на жалбоподателя на 11.10.2021г., а жалбата до Административен съд Велико Търново е подадена чрез ответника, без да е посочен вх. № , поради което съдът намира, че същата е подадена в срок.

За доказване компетентността на органа , издал ИАА по делото е представена Заповед № 3-0035/29.1.2014г. на ИД на ГИТ , с която на основание чл. 6, ал.2, т.14 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „ Главна инспекция по труда“ е определен териториалния обхват на контролна дейност, където в т. 4 е предвидено да се извършват проверки и издават предписания за гр. Свищов, място на проверката,  Заповеди за служебни правоотношения с К.П., старши инспектор и С.Е. – инспектор, както и длъжностна характеристика на двете позиции.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта на жалбата и при извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на акта, от лице, имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Предмет на настоящето производство е оспорване законосъобразността на издадените предписания, обективирани в т. 1-4 от Протокол за извършена проверка с  № ПР 2131050 / 11.10.2021г. на Д“ИТ  В. Търново, издадени на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, които по съществото си представляват принудителни административни мерки.

Видно от чл. 399, ал. 1 от КТ, цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към Министъра на труда и социалната политика, която съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", осъществява дейността си, като упражнява цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности. Главна дирекция "Инспектиране на труда" с нейните 28 териториални поделения – дирекции "Инспекция по труда", разположени в административните центрове на областите, е част от организираната специализирана администрация на агенцията – чл. 12, т. 3 от Устройствения правилник на агенцията. Съгласно чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от цитирания правилник, дирекциите "Инспекция по труда" са териториални поделения към Главна дирекция "Инспектиране на труда" и осъществяват дейността си на територията на съответната област, като упражняват цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности. При и по повод изпълнение на служебните си задължения, инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда, като на основание чл. 21, ал. 4, т. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", при установяване нарушение на законодателството, инспекторите прилагат принудителни административни мерки, определени в нормативните актове, по които Агенцията осъществява контролна дейност. На основание чл. 404, ал. 1 от КТ контролните органи на Инспекцията по труда по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, които съгласно чл. 405 от КТ, могат да се обжалват по реда на АПК. С оглед на това съдът намира, че процесният акт е издаден от административен орган – инспектор в дирекция "Инспекция по труда" – Велико Търново, разполагащ с материална и териториална компетентност, поради което не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му, Не се споделят доводите в подадената жалба ,че в акта липсват мотиви. Възражението, че фактическите констатации са непълни и неясни касае материалната законосъобразност на акта, а не изискването за форма.. Точното посочване на правните норми с тяхното съдържание също не може да се приеме за нарушение на изискването за мотивираност на акта. С оглед на горното съдът намира, че  не е налице отменителното основание и по чл. 146, т. 2 от АПК.

Основното възражение  на жалбоподателя касае нарушение на съществено нарушение на процесуалните норми , което само по себе си е основание за отмяна на акта. Намира, че бланкетния характер на Протокола е ограничил правото му защита което неминуемо води до незаконосъобразност на ИАА. Не се споделят твърденията че от процесния Протокол не може да се направи извод, че е извършена проверка на място, както и кои лица, представители на работодателя са присъствали на нея. Видно от самия Протокол е, че е извършена проверка на място в Бирарията на 23.09.2021г., в присъствието на работниците С.С., И. И. и Т.П. като от последните са изискани писмени декларации, които същите са попълнили и те са приложени в административната  преписка. Протоколът е подписан от участвалите при проверката длъжностни лица, и съответно е връчен на оправомощено лице – Управител на дружеството. Не се споделят и доводите, че АО не е изяснил обективно фактическата обстановка, с което грубо е нарушил чл. 35 от АПК и съответно констатациите му са непълни и неточни. АО на първо място е извършил опис на представените от жалбоподателя писмени доказателства, въз основа на които е извършил проверка по документи, обсъдил е всеки от тях заедно и поотделно, като почти всички констатации са на тяхна база. Единствено при проверка на място е установено ,че със  сервитьора Т.П. не е сключен трудов договор, което не се оспорва от жалбоподателя, доколкото същият представя граждански такъв в хода на съдебното дирене, макар че е представено неговото трудово досие. Не се спори и другия факт, че работното време се изчислява сумарно, като не са представени доказателства от страна на жалбоподателя, че за това работниците са писмено уведомени, както и със съответните поименни графици. Представените такива не съдържат подписи на служителите. Жалбоподателят не е оспорил и факта ,че в обекта няма екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред, макар такъв да е представен в сила от 2017г. Не е вярно становището на жалбоподателя, че се касае за отрицателни факти и същите не подлежат на доказване от него. Обратно, АО е извършил констатации, че липсва в обекта горепосочения Правилник, доказателства, че служителите са запознати с поименните графици, поради което същият няма задължение да доказва тези отрицателни факти. Жалбоподателя напротив твърди положителни такива- че е запознал служителите с поименните графици и Правилник за вътрешния ред се намира в обекта, поради което следва да ангажира доказателства установяващи тези факти.  Твърдението му , че не е посочено от кого се изискват писмените доказателства е невярно, тъй като о делото е приложена призовка по реда на чл.45, ал.1 от АПК, връчена надлежно на Управителя на дружеството,  като неотразяването на този факт в Протокола не го опорочава и не прави същият в качеството на официален документ неистински.  В производството по издаване на оспореното предписание не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, предоставена е възможност на заинтересованото лице да представи доказателства и изложи възраженията си във връзка с извършената проверка и констатациите при същата, като представените от управителя на дружеството  доказателства и заявените от него фактически обстоятелства, са взети предвид при налагане на ПАМ. Предвид това съдът счита, че не са налице основанията на чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на обжалвания ИАА. .

 

По отношение на наличието на основанията по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК - съществено нарушение на административно-производствените правила, противоречието с материално-правните норми и съответствието с целта на закона, съдът намира следното:

Оспорените задължителни предписания, материализирани в Протокол за извършена проверка,  представляват принудителни административни мерки/ПАМ/, които на основание чл. 404, ал. 1 от КТ се прилагат за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Предвид това, въпросът, на който следва да се даде отговор е, налице ли е в конкретния случай нарушение на трудовото законодателство, което да налага прилагането на конкретната ПАМ, с оглед преустановяването му или предотвратяване и отстраняване на вредните последици от него. Несъобразяването на правните субекти с императивни норми на КТ винаги се явява основание за приложение на принудителна административна мярка, с цел преустановяване и предотвратяване нарушения на трудовото законодателство.

 

Първото вменено на работодателя нарушение на трудовото законодателство е това по чл. 403а,ал.1 от КТ Чл. 403а. (Нов - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) В предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. Като съгласно ал.2 на същия текст работодателят следва да определи длъжностни лица които да го представляват пред органите на държавната инспекция в съответния обект, като по делото липсват каквито и да било доказателства за обратното. Именно те следва да предоставят на проверяващите органи горепосочените вътрешно- нормативни актове. В този смисъл и направеното оплакване, че те не са посочили от кое лице са изискали тези доказателства съдът намира за неоснователно. В тежест на жалбоподателя е както да постави в обекта на разположение на работниците Правилник за вътрешния ред, така и да определи лицата, които да го представляват пред органите на инспекцията, поради неизпълнението на това задължение, законосъобразно се явява предписанието по т.1 от горепосочения Протокол. В този смисъл е и трайната практика на ВАС. Решение № 8733 от 20.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4911/2021 г., Решение № 10023 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12818/2018г. Представянето по- късно след получаване на призовката на това доказателство не променя факта, че в самия обект няма такъв Правилник за вътрешния трудов ред. Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 5 от КТ, работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури: указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения и упражняване на трудовите права, включително запознаване с правилата за вътрешния трудов ред и с правилата за здравословни и безопасни условия на труд. В този смисъл по никакъв начин работодателят не е доказал, че в обекта е на разположение такъв Правилник, както и че работниците са запознати с него. В този смисъл Решение № 5355 от 10.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12640/2018г. Следователно, даденото предписание с протокола за извършената проверка се явява законосъобразно

 

Не се установява неправилно прилагане от страна на АО на материално-правната норма на чл. 9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, която задължава работодателя едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ да утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. На основание чл. 403а, ал. 1 от КТ (редакция - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.) в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от документите, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа, вкл. поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. В процеса на осъществената контролна дейност са представени графици за месеците, които са утвърдени от А.А., но липсват каквито и да било доказателства за изпълнение на задължението работниците да бъдат запознати предварително с тези графици. В хода на съдебното дирене също не се установи изпълнение на това задължение от страна на работодателя. Следователно и по т.2 от Протокола , предписанията се явяват законосъобразно, доколкото е доказано извършеното нарушение на трудовото законодателство от страна на жалбоподателя. соо  юни, юли и август 2011 г., изготвени от зам. ръководител "Фирмена сигурност", но без данни за утвърждаването им съгласно изискването на чл. 9а от НРВПО. Решение № 7519 от 4.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2110/2013 г., Решение № 8733 от 20.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4911/2021 г.,

Третото предписание, касае изпълнение на задълженията по чл. 153, ал.2 от КТ, работодателят да осигурява при сумарно изчисляване на работното време непрекъсната седмична почивка не по- малко от 36 часа  Съгласно мотивите на оспорвания акт, проверяващите от утвърдените графици за  м. Август и м. септември 2021г. и отчетна форма за явяването / неявяването на служителите и работниците,  че в рамките на единадесет дни от 27.8.2021г. до 6.9.2021г. включително на работника И. И. не е осигурена горепосочената минимална седмична почивка. В хода на съдебното дирене тези факти останаха неопровергани, следователно правилно и законосъобразно ответникът е дал предписание да се спазва нормата на чл. 153, ал.2 от КТ при изготвяне на поименните графици. В този смисъл е и  Решение № 14346 от 28.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1128/2016 г. Следователно и това предписание се явява материално- законосъобразно.

 

Четвъртото предписание касае задължение работодателят да осигурява на работниците и служителите непрекъсната междудневна почивка в размер не по- малък от 12 часа.  Нарушението на трудовото законодателства е квалифицирано като такова по чл. 152 от КТ. Правилен се явява извода на длъжностните лица на ДИТ, че от представените от самия жалбоподател утвърдени графици за работа и съответните отчетни форми за явяване/ неявяване на работниците и служителите се установява, че И. Д. на 31.8.2021г. е полагал труд – втора смяна от 14:00 часа до 22,00 часа, а на следващия ден 1.9.2021г. е полагал труд- първа смяна от 8,00 часа до 16:00 часа, което означава, че не му е осигурена непрекъсната междудневна почивка в размер на не по- малко от 12 часа. Както се посочи по- горе жалбоподателят не е посочил доказателства, които да установят друга фактическа обстановка, поради което настоящата инстанция споделя доводите на ответника, че е налице нарушение на трудовото законодателство по чл. 152 от КТ, което води до материална законосъборазност на оспорваните предписания.

Последното предписание   касае неизпълнение на задължението на работодателя да сключва трудов договор съгласно чл. 61, ал.1 от КТ преди постъпването му на работа. Аргументите на АО са, че при извършена от него проверка около 11 часа на 23.9.2021г. в обекта е работил Т.П. на длъжност „сервитьор“ , който факт е установен , тъй като същият е фигурирал в Списък на работници и служитиле, заварени на работни места ,съставен от ДИТ, от него е попълнена деклрация, от която е видно, че същият е постъпил на работа в обекта на същата дата,  като в хода на проверката е предоставен трудов договор, сключен на 28.9.2021г. , както и личното трудово досие на П.. В хода на съдебното дирене, от жалбоподателя е представен сключен консултански договор от 1.9.2021г. между жалбоподателя и Т.П., , който не е бил представен в хода на извършената проверка, поради което съдът намира, че същият е новосъставен за целите на производство, без достоверна дата. Освен това той изцяло противоречи на твърденията в хода на проверката, тъй като П. декларира, че датата на проверката е първият му трудов ден, а договорът е сключен от следващата дата. Липсват каквито и да било обяснения от страните- работодател и работник, че се касае за граждански договор, а не за трудов такъв. Освен това задълженията по представения консултански договор изцяло се различат от изпълняваните такива от П.- на „сервитьор“, а не на „консултант“. И не на последно място, необосновано е твърдението на жалбоподателя в обясненията си П. е посочил ,че получава парични средства за деня, а не месечно възнаграждение. В настоящият казус не е според въпросът дали е налице трудово правоотношение или гражданско такова, в какъвто смисъл са твърденията на жалбоподателя. В този смисъл съгласно трайната съдебна практика напр. Решение № 72 от 4.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7427/2012 г., Решение № 7860 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2513/2012 г. се прави ясно разграничение между трудов договор и граждански такъв. Там се посочва, че наличието на трудово правоотношение предполага регулярно престиране на работна сила с определено работно време и възнаграждение с постоянен характер, конкретна длъжност, която се заема със съответните й характеристики съгласно чл. 66 от КТ. По силата на трудовия договор едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на определен вид работа, при определен режим, заплащане, работно време, работно място. Съответно гражданските такива подвид на договора за изработка, уреден в чл. 259 и следв. от ЗЗД е възлагане на конкретна работа в зависимост от необходимостта и нуждите срещу определено възнаграждение. Възнаграждението по тези договори е обвързано с извършеното- престирания резултат, а не с предоставена работна сила. В този смисъл правилата, които се съдържат в тези разпоредби те на чл. 405а, ал. 1 и ал. 4 КТ, сочат, че постановлението по чл. 405а, ал. 1 КТ е предпоставка или основание за предписание да бъде сключен трудов договор. Тези правила са специален закон по отношение на чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, имат императивен характер и поради това изключват възможността да бъде дадено предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ вместо по чл. 405а, ал. 4 КТ, заобикалящо изискването предписанието да бъде дадено въз основа на постановление по чл. 405а, ал. 1 КТ, установяващо на първо място предоставяне на работна сила, което не е уредено като трудово правоотношение. Всичко така изложено обаче не касае настоящия казус. В хода на проверката е безспорно установено, че на следващия ден след проверката е сключен трудов договор и в същност предписанието естествено не е за сключване на такъв, тъй като вече такъв е сключен и представен на проверяващите органи, а единствено спазване на задължението на работодателя по чл. 61, ал.1 от КТ , това да става преди допускането на работника до работа. Следователно не е налице задължително предписание по чл.405а, ал.1 от КТ, което да е основание за издаване на тези задължителни предписания, а АО правилно е посочил правното основание по чл. 404, ал.1, т.1 от КТ, поради неспазване последователност на действията на работодателя- първо сключване на договор и неговото регистриране , а чак след това допускане до работното място.

Следователно и по т. 5 Задължителните предписания се явяват

Предвид този изход на спора и заявеното искане от пълномощника на ответника за присъждането на юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр. София следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, осми състав на Административен съд Велико Търново

 

 

                                     Р  Е  Ш  И:

 

     ОТХВЪРЛЯ подадената от НОВЕ ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД от гр. Свищов, ул. 33 ти Свищовски полк , № 41 против Задължителни предписания, съдържащи се в Протокол за извършена проверка № ПР 2131050 / 11.10.2021г. на Д“ИТ  В. Търново, както следва: 1. Да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред в обекта на контрол, където се налага наемен труд, съгласно изискванията на чл. 403, ал. 1 от КТ , 2.Съгласно чл. 9а, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските Обн. ДВ бр.6/1987г. работодателят следва да запознае работниците и служителите си преди започване на работа с утвърдените от него поименни графици за работа, за периода на сумарното изчисляване на работното врем, по ред и начин , определен в Правилник за вътрешния трудов ред или друг вътрешен нормативен документ. 3.На основание чл. 153, ал.2 от КТ работодателят да осигурява на работниците и служителите, работещи при сумарно изчисляване на работното време , непрекъсната седмична почивка не по- малко от 36 час, 4.Съгласно чл. 152 от КТ работодателят да осигурява на работниците и служителите непрекъсната междудневна почивка в размер не по- малък от 12 часа и 5. Съгласно чл. 61, ал.1 от КТ работодателят да сключва трудово договор с работника или служителите преди постъпване на работа.

ОСЪЖДА НОВЕ ИНЖЕНЕРИНГ ЕООД от гр. Свищов, ул. 33 ти Свищовски полк , № 41  да заплати на дит в. Търново към  Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр. София,, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС,  в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

 

                                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: