№ 32
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ваня Н. И.
Ивайло П. Г.
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Ваня Н. И. Въззивно гражданско дело №
20221800500379 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение 43 от 14. 03. 2022 г., постановено по гр. д.№ 975/2020 г. по описа на
Районен съд – гр. Елин Пелин са отхвърлени, като погасени по давност, предявените от
„Ч.Е.Б.“ – гр. С. искове против Р. В. Р. за установяване по отношение на него, че дължи на
дружеството сумата от 984,79 лева – главница, представляваща допълнително начислена
електроенергия по фактура № **********/31. 05. 2017 г., на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и
Констативен протокол № 1017230/29. 05. 2017 г., сумата от 295,39 лева – мораторна лихва за
периода от 13. 07. 2017 г. до 08. 07. 2020 г., както и законна лихва върху главницата, считано
от 16. 07. 2020 г. до окончателното изплащане. Претендира и присъждане на направените
във всички производства разноски.
Решението е обжалвано от ищеца – „Ч.Е.Б.“ АД – гр. С., представляван от юрк. А. В.,
с доводи за неговата неправилност и постановяването му в нарушение на материалния закон
и с искане за неговата отмяна и произнасяне по същество и уважаване на предявените
искове. Посочва, че в случая единственият довод на съда да ги отхвърли бил неправилното
прилагане на предвидената в чл. 111, б. „в“ ЗЗД кратка тригодишна погасителна давност,
тъй като в случая не се касаело за периодични задължения, а за еднократно начисляване на
сума по извършена корекционна процедура, което не е повтарящо се задължение с
предварително определяем размер. Посочва също, че процесното вземане се основава не на
договора, а на специална правна уредба, дерогираща общите му правила.
1
Жалбоподателят посочва още, че неправилно районният съд е приел, че не е доказана
облагиционната връзка между страните, която била уредена в чл. 98а ЗЕ. Въззваемият е бил
потребител на електрическа енергия по договор за продажба на такава енергия при общи
условия.
Ответникът по жалба – Р. В. Р., чрез назначения му особен представител адв. З. Р.-К.
от САК, е подал писмен отговор на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена
без уважение като неоснователна и недоказана, съответно първоинстанционното решение,
като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено изцяло. Счита за правилно уваженото
от съда негово възражение за погасяване на задължението по давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД,
като ако въззивният съд приеме, че по отношение на главницата е приложима петгодишната
давност по чл. 110 ЗЗД, то на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД твърди, че е погасена по давност
претенцията на ищеца за законна лихва в размер на 295,39 лева върху главницата, тъй като
за периода от 13. 06. 2017 г. до 08. 07. 2020 г. тригодишният срок е изтекъл, тъй кат
заявлението по чл. 410 ГПК било подадено на 16. 07. 2020 г.
За да се произнесе въззивният съд взе предвид следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от „Ч.Е.Б.“
АД срещу Р. В. Р. искове за установяване съществуването на негови вземания за сумата
984,79 лева - главница, представляваща извършена корекция на сметка за консумирана
електроенергия, за сумата 259,39 лева – мораторна лихва за периода 13. 06. 2017 г. до 08. 07.
2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16. 07. 2020 г. до
окончателното изплащане, както и присъждане на направените в производството разноски.
В исковата молба се твърди, че страните били в облигационни отношения във връзка
с доставка на електроенергия в електроснабден имот, находящ се в с. Л., ул. „Д.“ № 4, за
който била регистрирана партида с клиентски № 310216837968 и където на основание чл.
58, ал. 1 от Общите условия на договора за използване на електроразпределителните мрежи
на ищцовото дружество на 29. 05. 2017 г. била извършена проверка от служители на
оператора и съставен Констативен протокол № 1017230/09. 05. 2017 г., в присъствието на
двама независими свидетели и служител на МВР. При извършената проверка било
установено манипулиране на ел.таблото с липсваща пломба на щита и промяна на схемата
на свързване на измервателната система на ел.енергия.
На клиента било изпратено уведомление за извършената проверка, с приложен
препис от констативния протокол, които били получени лично от него. Дружеството
преизчислило сметката за доставената, неизмерена и незаплатена електроенергия за периода
от 01. 03. 2017 г. до датата на проверката 29. 05. 2017 г., за период до 90 дни, съгласно чл.
48, ал. 1 ПИККЕ и било издадено предложение за корекция на сметката, въз основа на което
и фактура № **********/31. 05. 2017 г. на стойност 984,79 лева. За издадената фактура
длъжникът бил уведомен с писмо от 01. 06. 2017 г., изпратено до адреса му с обратна
разписка.
За посочената сума и мораторната лихва върху нея ищецът твърди, че подал
2
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, по което било
образувано ч. гр. д. № 388/2020 г. по описа на Районен съд – Елин Пелин и издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните суми. Последната била съобщена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът предявил
исковете за установяване по отношение на ответника съществуване на вземането.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител – адв. З.
Р.-К. от САК, е подал писмен отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и
недоказани. Оспорва твърдението на ищеца, че доверителят е потребител на ел.енергия,
както и размера на претендираната сума, за която е съставен констативен протокол. С
отговора ответникът е направил възражение за погасяване на главницата по давност на
основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй като се касаело за периодични плащания. Неоснователна
и погасена по давност била и акцесорната претенция за заплащане на законната лихва върху
главницата за посочения период, както и тази от подаване на заявлението до изплащане на
задължението.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Установено по делото е, че между страните е налице валидно облигационно
правоотношение с предмет – продажба на електроенергия за обект на потребителя. На 29.
05. 2017 г. е извършена техническа проверка на средството за търговско измерване на
електрическата енергия в присъствието на двама независими свидетели и служител на МВР,
при която е установено, че е осъществено присъединяване, при което липсва средство за
техническо измерване, тъй като е променена схемата на свързване на електроизмервателната
система на електрическа енергия. За извършената проверка и предприетите технически
действия е изготвен констативен протокол № 1017230/29. 05. 2017 г., подписан от
техниците, двама свидетели и служител на МВР. С писмо от 30. 05. 2017 г. потребителят –
длъжник е уведомен за извършената проверка и съставеният констативен протокол, което му
е изпратено с обратна разписка и получено лично от него. На 31. 05. 2017 г. е изготвено
предложение за корекция на сметката на ответника съгласно раздел IX ПИКЕЕ за периода от
01. 03. 2017 г. до 29. 05. 2017 г. с начислено количество ел.енергия в размер на 6 872 kWh,
като е издадена и фактура № **********/31. 05. 2017 г. с начислена сума за заплащане в
размер на 984,79 лева с ДДС, които с писмо от 01. 06. 2017 г. са изпратени по пощата на
длъжника на адреса на елекрифицирания имот, което е получено лично от него.
Установява се по безспорен начин от събраните по делото доказателства, че в случая
е осъществена промяна в схемата на свързване на измервателната система в обекта на
абоната. Констатациите в съставения при проверката протокол, както и обстоятелствата, при
които е съставен, не са опровергани в хода на производството. Разпитаният по делото
свидетел Й. Г., присъствал на проверката и подписал констативния протокол, изцяло
потвърждават отразеното в документа. В същата насока е и заключението на приетата по
делото съдебно-техническа експертиза, според което е налице осъществена промяна в
схемата на свързване на електромера, в резултат на което цялата енергия, преминаваща към
3
захранвания обект не се отчита. За посочения период количеството неотчетена
електроенергия от 6 872,4 kWh е изчислена правилно, съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1, б. „б“ от
ПИКЕЕ (отм.), което количество съответства и на пропускателните възможности на
електромера. Изчисленията при извършване на корекцията на сметката са математически
верни и сумата съответства на одобрените от ДКЕВР цени за посочения период. Вещото
лице е посочило, че променената електрическа схема на измерване на СТИ е причина за
пълното неизмерване на цялото доставено и потребено от абоната количество
електроенергия. Според заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза
размерът на дължимата лихва за забава за периода от 13. 06. 2017 г. до 08. 07. 2020 г.,
изчислен върху неплатената сума по издадената от ищеца фактура на стойност 984,79 лева е
в размер на 295,39 лева.
От приложеното ч. гр. д.№ 388/2020 г. по описа на РС – Елин Пелин се установява, че
същото е образувано по заявление на „Ч.Е.Б.“ АД за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу Р. В. Р. за сумата 984,79 лева – главница, представляваща цена за
доставена електроенергия за периода от 01. 03. 2017 г. до 29. 05. 2017 г. за имот в с. Л., ул.
„Д.“ № 4, клиентски № 310216837968, сумата 295,39 лева – мораторна лихва за периода от
13. 06. 2017 г. до 08. 07. 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 16. 07. 2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и разноски за заповедното производство в размер на 92,60 лева.На 17. 07.
2020 г. е издадена заповед № 296 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
сумите по заявлението. Същата е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и
на заявителят е указано, че може да предяви установителен иск за вземането си в
едномесечен срок от съобщението. В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК последният е представил
доказателства за предявяване на иска си.
С оглед приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, които са допустими, предвид предходно развилото се между
страните заповедно производство по ч. гр. д. № 388/2020 г. на Районен съд – гр. Елин
Пелин, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с предмет исковите суми,
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и кредиторът е предявил в срока по чл.
415, ал. 1 ГПК установителни искове за вземанията си по издадената заповед за изпълнение.
Исковете са неоснователни.
В тежест на ищеца е да установи при необходимото пълно и главно доказване, че за
процесния период относно описания в исковата молба имот между страните е съществувало
облигационно отношение за продажба на електрическа енергия, доказателствената тежест
за което е указана на ищеца с доклада на делото в първоинстанционното производство.
Съгласно действалата до 17. 07. 2012 г. легална дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 42 от ДР
4
на Закона за енергетиката /ЗЕ/, потребител на енергия за битови нужди е физическо лице –
собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа енергия за домакинството си.
След измененията на ЗЕ с ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17. 07. 2012г., битов клиент по
смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени
битови нужди, а съгласно § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ в сила от 17. 07. 2012 г., изм. с ДВ бр.
35/2015 г., потребител на енергийни услуги е краен клиент, който купува енергия, и/или
ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия.
Същевременно, според чл. 4, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, потребител на електрическа енергия за битови нужди
е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа, съгласно действащото законодателство, което ползва
електрическа енергия за домакинството си. Тази клауза от ОУ, тълкувана систематически
при съпоставката с чл. 4, ал. 3 от ОУ, обосновава извод, че съдържанието на използваното
в нея понятие „ползвател” се свежда до лице – титуляр на вещно право на ползване по
отношение на имота. В самата клауза на чл. 4, ал. 3 от ОУ пък е установена възможност по
съгласие на собственика или титуляря на вещно право на ползване, дадено в определена
форма, за определен срок правата и задълженията на потребител да се упражняват от друго
лице при солидарната му отговорност със собственика, респ. носителя на вещното право на
ползване, за изпълнение на задълженията към продавача.
В случая от събраните по делото доказателства не се установява ответникът да е бил в
процесния период собственик, съсобственик или титуляр на вещно право на ползване върху
имот, находящ се на ул. „Д.” № 4 в с. Л., или лице по чл. 4, ал. 3 от ОУ, което да отговаря
солидарно с тях за заплащане на цената на доставена до имота електрическа енергия.
Ангажираните от ищеца доказателства не установяват ответникът да е бил носител на право
на собственост върху процесния електроснабден имот или че е имал качеството на
ползвател на валидно правно основание. Фактът, че на името на ищеца има открита партида
за процесния имот не означава непременно, че са се осъществили предпоставките, по силата
на които същият да придобие качеството на потребител на ел.енергия.
Твърденията на ищеца, че ответникът редовно заплащал месечните фактури за
консумирана електроенергия, както и за подадено от него заявление за разсрочване на
плащания за натрупани задължения, освен че не са установени, а и не са такива, от които би
се приеме за установено наличието на правнорелевантна връзка между него и правото на
собственост или ползване на имота, обуславящ качеството му на потребител на
електроенергия по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Общите условия. Наличието на такава връзка не
е установена по делото – няма представени доказателства ответникът да е носител на вещно
право върху процесния имот, нито лице по чл. 4, ал. 3, а оттам, и че същият е страна по
договор за продажба на електрическа енергия при Общи условия с дружеството. След като
ищецът, който носи доказателствената тежест за това, не е доказал ответникът да е имал
качеството потребител на електрическа енергия за битови нужди за процесния имот, респ. да
е съществувало между страните облигационно отношение по договор за доставка на
5
електрическа енергия, което да обоснове негово задължение за заплащане на използваната
електрическа енергия, доставена до имота в този период, предявените искове са
неоснователни.
С решението си първоинстанционният съд е приел, че горното обстоятелство не е
установено, което е достатъчно основание предявените искове да бъдат отхвърлени.
Независимо от това същият съд е разгледал и направеното от страна на ответника
възражение, при условията на евентуалност и при положение, че счита исковете за
основателни, за погасяване на задължението по давност, приемайки последното за
основателно. Макар и да не дължи произнасяне по този въпрос, настоящият състав намира,
че за пълнота на разглеждания казус да посочи следното:
Процесното вземане за заплащане на начислена електроенергия по съществото си не
представлява периодично плащане, за което приложима е кратката тригодишна давност по
чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй като не се характеризира с белезите на такова плащане. В случая
дружеството е начислило еднократно задължение след извършване на едностранна
корекция, което е възникнало след датата на издаване на фактурата, с която е начислена
съответната сума № **********/31. 05. 2017 г. и давността за вземането е започнала да тече
с настъпване на посочения във фактурата падеж – 31. 05. 2017 г., когато вземането е станало
изискуемо. Съответно давността ще изтече на 31. 05. 2022 г. докогато търговското
дружество е предявило претенцията си за плащане.
Предвид съвпадането на извода на настоящата инстанция за неоснователност на
предявените искове с този на първоинстанционния съд, макар и по други съображения,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 43 от 14. 03. 2022 г., постановено по гр. д. № 975/2020 г.
на Елинпелински районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6