РЕШЕНИЕ
№ 217 22.07.2020г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на първи юли две хиляди и двадесета година:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов (
Димитър Бозаджиев
в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа
докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.дело №265 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С Решение №884/02.12.2019г.,
постановено по гр.д.№853/2019г. по описа на РС- П., по предявения иск от „З.Д.Е.“
АД, с ЕИК121265113, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Х.К.“ №43,
представлявано от Й.Ц. и Р.Б.,
изпълнителни директори, против Й.Х.Т. с ЕГН**********, с адрес: *** е признато за
установено по отношение на ответника Й.Х.Т., че дължи на „З.Д.Е.“ АД, сума в
размер на 10 000лв., представляваща
главница, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №197/03.05.2019г. по ч.гр.дело №585/2019г. по описа на РС- П., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението-
03.05.2019г. до окончателното плащане.
Осъден е Й.Х.Т., с ЕГН**********, с адрес: ***, да заплати на
„З.Д.Е.“ АД, с ЕИК121265113, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Х.К.“
№43, представлявано от Й.Ц. и Р.Б.-
изпълнителни директори, сумата от 250лв.- разноски по заповедното производство,
както и сумата от 350лв.- разноски в исковото производство.
Против това решение е постъпила
въззивна жалба от Й.Х.Т., чрез пълномощника му- адв.Г..
Твърди се в същата, че обжалваното
решение на първоинстанционния съд е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано.
В тази връзка се визира, че
спорния въпрос по делото е дали ответникът е управлявал автомобил под
въздействие на алкохол над допустимата стойност, което да даде основание за
ангажиране на регресната му отговорност спрямо застрахователя по застраховка
„ГО“ на автомобилистите, като оттук се поставя въпроса коя е тази допустима
стойност.
Приема се в случая, че тази
допустима норма на алкохолно съдържание се извежда от разпоредбата на чл.174,
ал.1 от ЗДвП, която, както в редакцията си към датата на ПТП- то
/01.04.2016г./, така и понастоящем, предвижда административно- наказателна
отговорност за управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация над
0,5 на хиляда.
Моли се да не бъде възприемана
съдебната практика визирана в Решение №64/18.07.2011г. по т.д.№№715/2010г.,
ВКС, Іт.о. Приема се, че това решение, макар и постановено по реда на чл.290 от ГПК, касае отменени нормативни актове- ЗЗ и НЗЗ и дадените в него разрешения не
могат да бъдат прилагани по аналогия.
Приема се, че тълкувайки
разпоредбата на чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. със съответните разпоредби на
ЗДвП- чл.174, ал.1 от ЗДвП и чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, в редакциите им към
датата на ПТП-то, визираната в разпоредбата допустима по закон норма е 0,5
промила. При установената концентрация на алкохол в кръвта под тази норма, за
застрахователя не възниква регресното право спрямо застрахования по застраховка
„Гражданска отговорност“, а в случая концентрацията на алкохол в кръвта на
ответника е била 0,44%, поради което не е налице една от кумулативните
предпоставки за ангажиране на неговата регресна отговорност спрямо
застрахователя.
Излагат се доводи в този смисъл.
Искането е да се отмени
обжалваното решение и вместо него, въззивният съд да постанови друго такова, с
което да отхвърли изцяло предявения регресен иск.
Моли се за присъждане на
направените пред двете съдебни инстанции разноски.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК
е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- „З.Д.Е.“ АД,
представлявано от Й.Ц. и Р.Б.- Изпълнителни директори, чрез процесуалния им
представител- юриск.К.А..
В него се твърди, че подадената
въззивна жалба е неоснователна, а постановеното решение е правилно, като съдът
се е съобразил със събраните по делото доказателства и установената съдебна
практика.
В тази насока се излагат
подробни съображения.
Моли се за потвърждаване на
обжалваното решение.
Моли се за присъждане на направените
разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
В
съдебно заседание, жалбоподателят Т., редовно призован не се явява. За него се
явява адв.Г., редовно упълномощен. От страна на последния се поддържа
подадената въззивна жалба, като се моли тя да бъде уважена. В последица от
това, обжалваното решение следва да се отмени, като неправилно,
незаконосъобразно и неоснователно. Писмени бележки в указания срок не са
постъпили.
Ответникът „З.Д.Е.“ АД, редовно
призован, законен представител не се явява. Постъпило е от процесуалния ме
представител юриск.А. становище, в което се моли да бъде потвърдено обжалваното
решение. Моли се за присъждане на направените по делото разноски.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата
на страните и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:
Производството пред РС- П. е
образувано по повод на постъпила искова молба от „З.Д.Е.“ АД, представлявано от
Й.Ц. и Р.Б.- Изпълнителни директори, чрез процесуалния си представител К.А.-
юрисконсулт, против Й.Х.Т., иск с правно основание: чл.500 ал.1 т.1 от КЗ.
Твърди се в същата, че на
01.04.2016г., в района на гр.Пазарджик е настъпило пътно- транспортно
произшествие, причинено от водача на МПС, марка „Фолксваген“, модел „Поло“, с
peг.№…., вследствие на което са нанесени вреди на пешеходеца А.Ц.П..
Сочи се, че събитието е
констатирано от органите на ПП- КАТ, с Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица №101/15.04.2016г. /peг.№ 1006р-4143/15.04.2016г./, видно от който водачът на
МПС, с peг.№ PA 54 05 АМ и ответник в настоящото производство е виновен за
настъпилото ПТП, тъй като движейки се с несъобразена скорост, не пропуска
преминаващия по пешеходна пътека А.Ц.П., вследствие на което го блъска и му
нанася средна телесна повреда.
Твърди се, че към момента на
настъпване на застрахователното събитие, ответникът е управлявал МПС- то с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.
Визира се, че с влязла в сила
присъда, постановена по НОХД №646/2017г. по описа на РС- Пазарджик, ответникът
е признат за виновен за нарушаване на правилата за движение по пътищата,
реализирайки ПТП на 01.04.2016г. и причиняване на средна телесна повреда на А.Ц.П..
Твърди се, че между ЗД „Е..“ АД
и виновния водач на автомобил с peг.№ …. има сключен застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите №07115002594953/19.10.2015г.,
валиден към датата на процесното ПТП. Във връзка с настъпилото застрахователно
събитие, пострадалото лице А.Ц.П. е предявило към „ЗД Е..“ АД претенция под №**********/06.03.2017г.
за обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди, настъпили
вследствие на горепосоченото ПТП. Назначена при застрахователят, на основание
разпоредбите на чл.16 от Наредба 24/08.03.2006 г. за задължителното
застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от
Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства комисия е
определила застрахователно обезщетение по щета №**********/06.03.2017г. в
размер на 10000лв. Между ищецът и пострадалото лице е сключена спогодба от
10.08.2017г. за изплащане на горепосочената сума, с оглед окончателно уреждане
на отношенията им по повод процесното ПТП.
Сочи се, че от банково
извлечение, на 22.08.2017г. застрахователното обезщетение се установява
изплащане по банковата сметка на правоимащото лице.
Визира се, че с изплащане на
застрахователното обезщетение, на основание чл.500, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането, за „ЗД Е..“ АД е възникнало право да получи изплатеното от
негова страна застрахователно обезщетение от застрахования, когато при
настъпване на пътно- транспортното произшествие застрахования е управлявал
МПС-то с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.
Цитира се разпоредбата на чл.
5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата, действаща към датата на
ПТП-то, съгласно която: „На водача на пътно превозно средство е забранено да
управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или
други упойващи вещества“. Към настоящия момент към „ЗД Е..“ АД не е постъпило
плащане от страна на ответника.
Ищецът твърди, че има правен
интерес за предявяване на настоящия иск, като искането му е да се приеме за
установено, че ответникът Й.Х.Т. следва да заплати на „ЗД Е.. АД, на основание
чл.500, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, главница в размер на 10 000лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по щета Хе **********/06.03.2017г., както и законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда до окончателното изплащане.
Претендират се разноски.
В срокът за отговор е постъпил
такъв от страна на ответника. В него де оспорва иска по основание. В тази
насока са твърди, че не е употребил алкохол над допустимите по закон промили. При
отчитането на алкохолната концентрация с Дрегер, уредът е отчел 0,44 промила,
което е било допустимо по закон и не попада в предвидения случай от
законодателя визиран в чл.500 ал. 1 от КЗ. Моли се предявения иск да бъде
отхвърлен. Претендират се разноски.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №101/15.04.2016г. /peг.№1006р-4143/15.04.2016г./
и Присъда №121/28.06.2017г., постановена по НОХД №646/2017г. по описа на РС- Пазарджик, ведно с мотиви, влязла в сила на 14.07.2017г.
се установява, че Й.Х.Т. ***, на 01.04.2016г., в гр.Пазарджик при управление на
моторно превозно средство- лек автомобил „Фолксваген Поло”, с рег. № .. по ул.”В.”, на
кръстовището с ул.„Д. П.” е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани
в ЗДвП: чл.20, ал.2 от ЗДвП, а именно: при избиране скоростта на движение не я
е съобразил с конкретните условия на видимост- намалена видимост- извършвал е
движение в тъмната част на денонощието на къси светлини от фаровете на автомобила,
като управлявал със скорост 53км/ч, не предприел намаляване на скоростта до
49км/ч, с която е бил длъжен да се движи, за да може да спре в осветената зона
на късите светлини от фаровете на автомобила- ограничена видимост- ограничена
от паркирания вляво, пред пешеходната пътека лек автомобил „БМВ“, с рег. № ..
видимост, чл.119 ал.1 от ЗДвП, а именно приближавайки пешеходната пътека не е
направил необходимото да намали скоростта или спре, за да пропусне преминаващия
по нея пешеходец и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на А.Ц.
П. от гр.Пазарджик, изразяваща се във вътреставна фисура /непълно счупване/ на
интеркондиларната еминенция на големия пищял на дясната подбедрица, наложила
имобилизация, довела до трайно затрудняване на движенията на десния долен
крайник, като деянието е извършено на пешеходна пътека, престъпление по чл.343,
ал.3, предл. последно, буква“а“, предл. второ във връзка с ал.1 от НК, във
връзка с чл.342, ал.1 от НК и чл.20, ал.2, чл.119, ал.1 от ЗДвП, във връзка с
чл.54 от НК, като е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода,
като е оправдаван по обвинението за нарушение по чл.116 от ЗДвП. На основание
чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наложеното ефективно наказание е отложено с
изпитателен срок от три години.
Видно от същата присъда се
установява, че Т. е осъден да заплати на пострадалия А.Ц. П. сумата от 10 000лв.,
представляваща причинени неимуществени вреди от деянието, ведно със законната
лихва от 01.04.2016г. до окончателното плащане.
От Застрахователна полица за
задължителна застраховка „Гражданка отговорност“ на автомобилистите
№BG/07/115002594953 се установява, че лек автомобил „Фолксваген Поло”, с рег. № … е бил застрахован към
датата на ПТП по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ищеца.
Във връзка с постъпило искане
на 06.03.2017г. от страна на А.Ц. П. за изплащане на застрахователно
обезщетение, в ищцовото дружество е била образувана преписка по щета №**********/06.03.2017г.
Изготвен е Доклад по щета ********** и Договор за
спогодба от 10.08.2017г. подписан от ищцовото дружество и А.Ц. П., с която на
последния е договорено да се изплати сума в размер на 10 000лв., представляваща
причинени неимуществени вреди, по посочена банкова сметка, ***, че няма никакви
други неудовлетворени претенции към ЗД „Е..“ АД.
Видно от Извлечение от
транзакции от дата 22.08.2017г. се установява, че на А.Ц. П. с платежно
нареждане е наредена сума в размер на 10 000лв.
Видно от материалите по
ч.гр.д.№585/2019г. по описа на РС- П. се установява, че ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с вх.№2677/03.05.2019г.,
с което претендира от Й.Т. заплащане на процесната сума.
Районният съд е издал Заповед №197
от 03.05.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу
която длъжникът възразил по реда на чл.414 от ГПК.
С оглед на постъпилото
възражение, с Разпореждане №944/28.05.2019г. РС- П. е указал на
застрахователното дружество да предяви иск по чл.422 ГПК за установяване
съществуване на вземането си.
При така възприетата фактическа обстановка и след като разгледа спора
по същество, настоящата въззивна инстанция намира от правна страна следното:
Жалбата за редовна и допустима-
отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване акт.
При извършване на въззивен
контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното съдебно
решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните
от първата инстанция доказателства намира, че обжалваното решение е неправилно,
а подадената въззивна жалба е основателна.
В случая, първоинстанционният
съд правилно е разпределил доказателствената тежест между страните, като е
визирал, че ищецът следва да установи възникнало действително договорно
правоотношение между делинквента и ищеца по договор за „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, валидно към датата на настъпване на процесния деликт;
възникнало в полза на увреденото лице вземане на извъндоговорно (деликтно)
основание срещу причинителя на вредата; заплащане от страна на застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на застрахователно
обезщетение на увреденото лице или на встъпилото в неговите права лице при настъпване
на застрахователно събитие; делинквентът да е управлявал МПС при причиняване на
деликта след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма.
Съответно е приел, че от доказателства
по делото се установява, че след извършена на проверка с техническо средство на
Т., последният е управлявал на процесната дата автомобила с концентрация на
алкохол в кръвта 0,44 промила. Визирал е, че с ДВ, бр.54/2010г. е създадена нова ал.3 на чл.5 ЗДвП, като според действащата редакция към 01.04.2016г., на водача на МПС е забранено да управлява автомобил с
каквато и да е концентрация на алкохол в кръвта. Едва с изменението на
разпоредбата с ДВ бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017г. е предвидено, че на
водачите на МПС е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
Отчел е, че действително,
чл.174 от ЗДвП предвижда наказание при концентрация на алкохол над 0,5 промила,
но управлението на автомобила и с по- ниска концентрация е забранено съгласно
чл.5 ЗДвП, като това нарушение би могло да се санкционира по общата санкционна
норма на чл. 185 ЗДвП. Регресната отговорност спрямо застрахователя срещу риск
„ГО” е в зависимост именно и само от посочената в чл.5 ЗДвП законова дефиниция
ограничаваща правото на управление на МПС след употреба на алкохол. В този
смисъл се е позовал на съдебната практика обективирана в Определение №646 от
11.10.2011г. на ВКС по т.д. №313/2011г., II т.о., ТК, Решение №84/18.07.2011г.
по т.д. №815/2010г. на ВКС, ТК, I т.о и др./.
С оглед така застъпеното от ВКС
становище се прието, че следва да се вземе предвид, че в действащата към датата
на ПТП- 01.04.2016г. редакция на чл.5 ал.3, т.1 от ЗДвП е въведена принципната
забрана за управление на МПС при употреба на алкохол от водача, с оглед на
което предявения иск се явява доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Тези му крайни правни изводи,
дали му основание да уважи предявения иск, с правна квалификация 422 от ГПК,
във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.500, ал.1, т.1 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД не могат да бъдат
споделени от настоящата инстанция.
В конкретният казус следва да
се посочи, че разпоредбата на чл.500, ал.1, т.1, пр.1 от КЗ предвижда, че, освен
в случаите по чл. 433, т.1, застрахователят има право да получи от виновния
водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач: т.1. При настъпването на пътнотранспортното
произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е
управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
Тази формулировка на практика изисква
не само водачът да е бил под въздействие на алкохол, но и концентрацията на алкохола
в кръвта му да е била над допустимата по закон норма.
Редакцията на чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП към момента на ПТП- 01.04.2016г. е следната: „На водача на пътно
превозно средство е забранено: 1.да управлява пътно превозно средство под
въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества.“.
В тази разпоредба действително
не се говори за концентрация на алкохол в кръвта в някакви граници, но следва
да се посочи, че в чл.171, ал.1, б.“б“, предл.1 и в чл.174, ал.1 от ЗДвП, също
в редакцията им към 01.04.2016г. е предвидено, че се прилагат принудителни
административни мерки /по чл.171/ и се налагат административни наказания глоба
и лишаване от правоуправление на водач /чл.174/, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2
на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух. Административно нарушение по ЗДвП, свързано с употребата на
алкохол е налице, когато концентрацията му в кръвта на водача е над 0,5 на
хиляда.
В Кодекса за застраховането в
чл.500, ал.1, т.1, предл. първо и в ЗДвП в чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП в редакцията
към 01.04.2016г. не се съдържа формулировка само „след употреба на алкохол“, а
се говори в чл.5 за „под въздействие на алкохол“ и в чл.171 и 174 за „концентрация
на алкохол в кръвта над... „.
След като КЗ в посочената
разпоредба изисква управление на МПС под въздействие на алкохол с концентрация
на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма и тази норма в чл. 171 и чл.
174 ЗДвП към 01.04.2016г. е над 0,5 на хиляда, то следва, че и към 01.04.2016г.
при управление на МПС от водач, в чиято кръв концентрацията на алкохол е под 0,5
на хиляда, не може да бъде ангажирана регресната му отговорност по чл.500,
ал.1, т.1, предл. първо КЗ.
Посоченото в
първоинстанционният акт Решение №84/18.07.2011г. на ВКС по т.д. №815/10г. на
ВКС, І т.о., разглежда въпрос за отговорността по чл.81 ЗЗ/отм./; вр. чл.19, т.2
НЗЗ /отм./, които не са действали към датата на инкриминираното деяния, с оглед
на което то не е приложимо в конкретния спор по същество.
Предвид на изложеното,
настоящата инстанция намира, че жалбата, като основателна следва да се уважи. В
последица от това, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, като неправилно
и незаконосъобразно и се постанови друго по същество, с което се отхвърлят
предявените искове, с правно основание по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.500 от КЗ и във вр. с чл.86 от ЗЗД, с които се иска да се
признае за установено по отношение на ответника Й.Х.Т., че дължи на
„Застрахователно дружество „Е..“ АД,
сума в размер на 10 000лв.,
представляваща главница, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение №197/03.05.2019г. по ч.гр.д.№585/2019г. по описа на РС- П.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението- 03.05.2019г. до окончателното плащане, като неоснователни.
С оглед този изход на делото, следва в тежест на ответника по иска,
следва да се присъдят направените разноски пред първата и втора инстанция в общ
размер от 2400лв., от които 1400лв.- адвокатски хонорар пред РС- П., както и 1200лв.
пред ОС- Пазарджик, от които 1000лв.- адвокатски хонорар пред въззивната
инстанция, както и 200лв.- ДТ.
Мотивиран от горното,
Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА изцяло
Решение №884/02.12.2019г., постановено по гр.д.№853/2019г. по описа на РС- П., вместо което:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „З.Д.Е.“ АД, с ЕИК121265113, със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Х.К.“ №43, представлявано от Й.Ц. и Р.Б., изпълнителни директори,
против Й.Х.Т., с ЕГН**********, с адрес: *** искове, с
правно основание по чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.500 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД, с които се иска да се признае за установено по отношение
на ответника Й.Х.Т., че дължи на „Застрахователно дружество „Е..“ АД, сума в размер на 10 000лв., представляваща главница, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №197/03.05.2019г.
по ч.гр.д.№585/2019г. по описа на РС- П., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението- 03.05.2019г. до окончателното
плащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА „З.Д.Е.“
АД, с ЕИК121265113, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Х.К.“ №43,
представлявано от Й.Ц. и Р.Б.-
изпълнителни директори, да ЗАПЛАТИ
на Й.Х.Т., с ЕГН**********, с адрес: ***,
направените от последния съдебно- деловодни разноски пред първата и втора инстанция
в общ размер от 2280лв., от които 1140лв.- адвокатски хонорар пред РС-
Велинград, както и 1140лв.- адвокатски хонорар пред ОС- Пазарджик.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.